РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Н.Божилов
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600399 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 260002/19.01.2021 г., постановена по НОХД №
421/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд, подсъдимият И.С.Ш. е
признат за виновен в това, че на 09.07.2014 г. в гр. Д., област Х., на паркинг
на фирма „Е.“, в качеството си на управител на „Д.“ ЕООД, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност – извършване ремонтна дейност по спирачна система на
задни леви колела на автобус „Б.“ с рег.№ ****, е нарушил правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно:
разпоредил автобус „Б.“ с рег.№ **** да бъде установен за извършване на
ремонтни дейности извън пост или работно място, предназначено за тази цел,
с което нарушил т. 10 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба №
12/27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при работа с автомобили – „Автомобилите се установяват за техническо
обслужване или ремонтни работи само на постове или работни места,
1
предназначени за тази цел“, с което причинил смъртта на В.С.Д., поради
което и на основание чл. 123, ал. 1 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 НК е осъден на четири
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1
НК, е отложено за изтърпяване с изпитателен срок три години, като е признат
за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение за това, че
деянието е било извършено и чрез нарушение на правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и по чл. 3, по чл. 12, ал. 1 и по чл.
16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият И.С.Ш. е осъден
да заплати направените по делото, както и разноските на частните обвинители
за адвокатско възнаграждение.
С присъдата е извършено и разпореждане с приложените по
делото веществени доказателства.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба и
допълнение към нея от адв. Н.Ч., в качеството му на повереник на частните
обвинители К.А.К.., С.В.Д.. и Д.А.М.. В жалбата се излагат доводи за нейната
необоснованост и незаконосъобразност в оправдателната й част, както и за
явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за
изменение на атакувания съдебен акт, като подсъдимият бъде признат за
виновен и осъден по първоначално повдигнатото му обвинение, като му бъде
наложено наказание, определено от въззивния съд по справедливост.
Срещу присъдата, в нейната осъдителна част, е постъпила и
жалба от адв. Г.К., в качеството му на защитник на подсъдимия И.С.Ш., с
оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане
обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, като вместо това подсъдимият
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на Апелативна прокуратура - Пловдив счита, че обжалваната присъда е
обоснована и законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена.
Частните обвинители Д.А.М. и техният повереник адв. Н.Ч.
2
поддържат изцяло жалбата си и направеното с нея искане. Частният
обвинител К.А.К.. – редовно уведомена, не се явява и не изразява становище.
Подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата си и
направеното с нея искане. По отношение на жалбата на частните обвинители
адв. К. изразява становище, че същата не отговаря на изискванията на НПК, а
допълнението към нея е извън указания срок.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
доказателствата по делото, изложените доводи в жалбите на частните
обвинители и подсъдимия, като обсъди становищата на страните, съобразно
правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено
следното:
Жалбите на подсъдимия и частните обвинители са процесуално
допустими.
Направеното от защитника на подсъдимия адв. К. възражение
относно допустимостта на жалбата на частните обвинители е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 320, ал. 1 и ал. 3 НПК въззивната жалба е
писмена и в нея се посочват съдът, до който се подава, от кого се подава и
какво искане се прави. В жалбата се посочват и неизяснените обстоятелства и
доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.
Жалбата следва да бъде подписана от подателя.
В подадената по делото въззивна жалба (л. 12 от въззивното
производство), подписана от подателя, е посочен съдът, до който се подава,
от кого се подава, присъдата, срещу която се подава, делото, по което тя е
постановена и искането, което се прави. Действително, съдържанието на
жалбата е лаконично, но отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, като
изложените в нея доводи в достатъчна степен позволяват да се разбере
направеното искане, а именно – подсъдимият да бъде признат за виновен
изцяло по повдигнатото му от прокурора обвинение и да се увеличи размерът
на наложеното му наказание. Видно от поставената на жалбата резолюция от
23.03.2021 г., на жалбоподателя е указано, че мотивите са изготвени и в 14-
дневен срок може да допълни въззивната жалба. По делото няма данни дали
на жалбоподателя е изпратено и кога същият е получил съобщение за това
разпореждане, за да се приеме, че същото е просрочено. Допълнението към
въззивната жалба е изпратено по пощата на 12.04.2021 г. (л. 14 – л. 19 от
3
въззивното производство), като в него се излагат подробни съображения
относно доводите за неправилно приложение на материалния закон и
искането за налагане на справедливо наказание, изложени в първоначалната
жалба. При тези данни и при положение, че допълнението е направено и в
срока по чл. 320, ал. 4 НПК, настоящият състав счита, че въззивната жалба на
частните обвинители е процесуално допустима.
Разгледани по същество – основателна е само жалбата на
частните обвинители.
Делото е внесено за разглеждане в Окръжен съд – Хасково за
втори път. При първото му разглеждане от същия съд е било образувано
НОХД № 161/2016 г. По делото е постановена присъда, с която подсъдимият
Ш. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за
което му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1 , т. 1 НК в
размер на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е било
отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. С
решение № 139/27.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 241/2017 г. по описа
на Апелативен съд - Пловдив, присъдата е била отменена поради допуснато
съществено процесуално нарушение - нарушено право на защита, допуснато в
досъдебната фаза на процеса.
За да постанови присъдата си, Хасковският окръжен съд е приел
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.С.Ш. е собственик и управител на „Д.“ ЕООД.
Дружеството осъществявало транспортна дейност – международни и
вътрешни автобусни превози на пътници. Извършвало я със собствени
автобуси, разположени в база на дружеството в с. Я., област П.. То
разполагало и с още една база в гр. Н..
Всички работници и служители на дружеството били подчинени
на подсъдимия Ш., който бил единствен управляващ и ръководещ неговата
дейност, вкл. техен работодател. Той осъществявал всички функции по
организация, ръководство и контрол, а съгласно длъжностната си
характеристика, НКПД ** - бил пряко ангажиран и носел отговорност и за
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. В изпълнение на
функцията си по осъществяване на контрол именно върху осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд, подсъдимият е издал инструкция
4
и заповеди, приобщени на ДП.
Пострадалият В.С.Д., на 40 г., бил от гр. С., но последно живеел
в гр.А., за да бъде по - близо до болната си майка, свидетелката Д.М.. Тя била
вдовица и живеела в с. З., община А.. Пострадалият не бил женен, но живеел
на съпружески начала със свидетелката К.К.. От съвместното си съжителство
двамата имали дъщеря – свидетелката С.Д., понастоящем на 20 г. Д. имал
знания и умения на автомонтьор. Докато живеел в гр. С., работел като такъв в
транспортна фирма. След като се преместил в гр. А., работил на същата
длъжност за кратко и в „А.“ ООД – П. по трудов договор, който бил
прекратен към 31.12.2013 г. Нямал обаче завършен курс, или придобита
квалификация по дадената специалност, изискваща се по длъжностна
характеристика за длъжността „автомонтьор“ – код по НКПД **. В „А.“ се
проявил като добър монтьор, но често злоупотребявал с алкохол, вкл. в
работно време и на работното място, и приел настояването на работодателя си
да се разделят по взаимно съгласие.
През пролетта на 2014 г. пострадалият започнал работа в
управляваното от подсъдимия дружество в базата в с. Я. като автомонтьор,
без сключен писмен трудов договор. Всеки ден пътувал от дома си в гр. А. до
базата, най-често с автомобила на свидетеля Г.Г.. Задълженията му били
свързани с извършването на ремонтни работи и отстраняване на технически
повреди по автобусите на дружеството. При постъпването му на работа не му
е бил провеждан начален инструктаж, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. През следващите
около три месеца, докато работел в дружеството, не му бил провеждан и
периодичен инструктаж по реда на чл. 3 от същата наредба. Във връзка с
изпълнение на служебните му задължения, обаче, му бил предоставен
служебен телефон – марка „С.“, модел ** с ИМЕИ **, номер **. Същият имал
залепена на задния капак лепенка с формата на детелина, а СИМ-картата била
част от група номера – служебни телефони на „Д.“ ЕООД.
На длъжността „автомонтьор“ в „Д.“ ЕООД от дълги години бил
назначен свидетелят Г.А..
Организацията по ремонтите на автобусите също се ръководела
5
от подсъдимия Ш.. За всяка повреда той бил уведомяван, вкл. по телефона, от
водачите и разпореждал къде и от кого да се извърши ремонта. Често
ремонтите се извършвали на място, а при по-сериозни повреди – в базата на
дружеството в с. Я..
През лятото на 2014 г. все още се извършвала реконструкцията
на жп-линията П. – С., включваща нейното удвояване и електрифициране. Тя
протичала на отсечки и тъй като по време на строителството жп-превозите на
пътници били невъзможни, те се извършвали с автобуси. Тази дейност по
маршрутите от и до гара Д. поела „Д.“ ЕООД. По време на изпълнението , в
гр. Д. автобусите на дружеството се оставяли на открит паркинг на местното
дружество „Е.“ срещу заплащане. Пазачи на паркинга били свидетелите Г.Д.,
Н.Д.., М.М. и Ф.Ф.. Водачите на автобуси пък били настанени на квартири в
града.
По това време Д.ското дружество „А.“АД (бившия ДАП – Д.)
вече не извършвало дейност и предоставяло възможност за ползване под
наем, в случай на нужда от извършване на ремонтни дейности, собствената си
база, включваща сервизни помещения, работилници, канали и пр. Наемът за
ползване на канал, напр., бил 2 лв. на час, на други обекти от базата не
надвишавал 10 лв. Макар да имало клиенти на абонамент, възможност да
ползват базата имали и други нуждаещи се ad hoc. „Д.“, обаче, не е имала
сключен договор с „А.“АД за ползване на ремонтната му база при нужда.
Един от автобусите, с които управляваното от подсъдимия
дружество превозвало пътници от и към Д. по трасето на жп-линията, бил
„Б.“, рег. № ****. Един от водачите, които го управлявали, бил свидетелят
А.У.. Автобусът имал проблем със спирачната система на задните леви
колела. Свидетелят У. няколкократно уведомил по телефона подсъдимия за
това. За последен път разговаряли на 08.07.2014 г. Подсъдимият го уверил, че
на следващия ден ще изпрати В. Д. с нужните инструменти и резервни части,
за да извърши ремонта. Свидетелят У. работел само нощни смени и сутринта
на 09.07.2014 г. оставил автобуса на паркинга на „Е.“, след което отишъл да
почива.
Друг водач на автобус в дружеството, който обслужвал
превозите по трасето на жп-линията, вкл. понякога със същия автобус, бил
свидетелят Я.И.. По това време той осъществявал курсове Д. – с. Я.. В
6
зависимост от броя на пътниците, диспечерът на БДЖ вземал решение дали
да извърши превоза с автобус, или с микробус, което се случвало по-често.
Преди обед на 09.07.2014 г. той извършил един курс до с. Я. и обратно с
автобуса. Следобед, от 14.00 часа, трябвало да осъществи втори курс и
очаквал решението на диспечера дали ще пътува с автобус, или с микробус.
Тогава получил обаждане от свидетеля И.П. автобусът да остане на паркинга
в Д., защото ще дойде монтьор да го ремонтира. Получил и указания, да се
навърта около монтьора и да му помага. Свидетелят отишъл с автобуса на
паркинга, където вече заварил пострадалия сам, с инструментите и резервните
части.
По това време в дружеството работел и свидетелят И.П., но не на
шофьорска длъжност, тъй като нямал правоспособност за управление на
товарни автомобили. Тъй като искал да придобие такава, със съгласието на
работодателя си, започнал шофьорски курсове в гр. Х. и същият ден имал час
за обучение по кормуване. На подсъдимия Ш. било известно, че свидетелят
П. ще пътува до Х. и затова му разпоредил да вземе със себе си пострадалия,
заедно с необходимите инструменти и резервни части, и пътьом да го остави
на открития паркинг на „Е.“ в Д.. Свидетелят П. изпълнил нареждането,
натоварил в личния си автомобил кутии с тресчотки, гедория, метален сандък
с инструменти, качил В. Д. и отпътували за Д.. По пътя свидетелят П. провел
гореспоменатия телефонен разговор със свидетеля И.. В Д. оставил
пострадалия на паркинга и продължил за Х..
Пострадалият Д. започнал ремонта на автобуса. Скоро
установил, че му трябва ключ, с какъвто не разполага – камък 32 от гедория.
Казал на свидетеля И. да отиде до една гумаджийница, която се намира на
пътя за П., и да поиска оттам за послужване такъв ключ. Свидетелят И.
отишъл с микробуса до гумаджийницата, а когато се върнал, пострадалият
вече бил започнал ремонта, бил свалил задните гуми и легнал под автобуса.
Пострадалият си носел няколко кенчета бира и изпил известно
количество от тях, неустановено с точност, вкл. докато работел.
Паркингът на „Е.“ в Д. представлявал равен терен с мека почва,
частично покрит с чакъл и трева. Д. поставил дървено трупче пред предното
дясно колело на автобуса, без да постави такова и зад него, което да
препятства самопридвижването на автобуса в посока и назад. След това
7
поставил под лявата надлъжна греда на автобуса, непосредствено пред левите
задни колела, носения от него хидравличен крик, който бил изправен и с
нужната товароподемност, без обаче да осигури същия срещу потъване,
наклоняване или приплъзване, чрез подходяща подложка в меката почва.
Развил гайките на колелата, свалил гумите с джантите, които оставил на
земята встрани, а след това и спирачния барабан. После легнал на земята по
гръб, напречно на автобуса, точно под задната лява главина, с глава към
средата на автобуса и крака, стърчащи извън габаритите на превозното
средство, и пристъпил към смяна на тресчотките.
В един момент, неукрепеният и неосигурен срещу придвижване
назад автобус, под действието на собствената си маса и в резултат от
въртящото усилие за развиване на гайките, започнал леко придвижване назад.
Заради меката почва поддал и крикът, горната му част се наклонила назад,
автобусът се приплъзнал и паднал от него, при което задната лява главина
затиснала тялото на пострадалия, вследствие на което той починал.
Всичко това станало пред очите на свидетеля И., който малко
преди това се върнал с поръчания му ключ.
Били извикани линейка, пожарна, била уведомена полицията.
Пристигнал разследващ полицай, който незабавно извършил оглед на
местопроизшествие (т. I, л. 27 - 40 от ДП). На място бил изпратен свидетелят
Н.Т. – главен инспектор в „И.“ – Х., който заварил и дошлия от Х. свидетел
П.. След извършване на проверка, снемане на обяснения и провеждане на
административно производство, свидетелят Т. по-късно издал, по реда на чл.
405а от КТ, Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение между починалия В. Д. и „Д.“ ЕООД – П., считано от деня на
инцидента. Същото било обжалвано, но потвърдено от АдмС – Пловдив с
Решение от 12.03.2015 г. по адм. дело № 2301/14 г. и от ВАС с Решение по
канд № 6750/15 г.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза (т. I, л. 99 -
102 от ДП) е установено, че причината за смъртта на В. Д. е механична
асфиксия, в резултат от притискане от тежки предмети в областта на шията и
дясната половина на гръдния кош, като смъртта е настъпила за минути.
От заключенията на инженерно-технически експертизи (т. I, л.
110 - 115, л. 118 - 125 и л. 125 - 128 от ДП) е установено, че извършваната от
8
пострадалия дейност по време на инцидента на 09.07.2014 г., на паркинга на
„Е.“ в гр. Д., представлява техническа дейност по ремонт на спирачната
система на автобуса, присъща за професията „автомонтьор“. Поради това, че
автобусът има огромни маса и тегло, а достъпът на елементите от спирачната
система, които трябва да се подменят, е силно ограничен и затруднен
(намират се от вътрешната страна на двойката задни гуми), тази дейност
представлява „източник на повишена опасност“, още повече, когато вместо на
подходящо, предназначено за тази цел работно място - обособен, оборудван
технически пункт, специализирана работилница, или поне канал, се извършва
на терен с мека, неустойчива на натиск почва. В този случай следва да се
съблюдават допълнителни мерки, свързани най-вече с нуждата от използване
на крик, което не би било необходимо, ако ремонтът се извършваше на
ремонтен пост, които са били пренебрегнати, а именно – разполагане на
машината на твърда площадка, неподатлива на натиск, напр. асфалтова или
бетонна, поставяне на допълнителна подложка с подходяща площ и твърдост
под крика и осигуряване на автобуса срещу самопридвижване и в двете
посоки – напред и назад. Най-после, могло е свалените гуми на автобуса също
да се поставят под него като резерв срещу пропадането му, както и
извършващият дейността монтьор да легне не напречно, а надлъжно под
автобуса, при което рискът да бъде затиснат от задната греда е по-малък.
Заключение на тройна инженерно-техническа експертиза (т. II,
л. 31 - 64 от ДП) дава становище относно правилния и технически безопасен
начин, по който следва да се извърши конкретната ремонтна дейност.
Посочено е, че преди всичко автобусът следва да се установи на работно
място с достатъчно твърда, издържаща на натиск настилка и именно поради
това т. 10 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба №12/27.12.2004 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
автомобили предвижда автомобилите да се установяват за техническо
обслужване или ремонтни работи само на постове, или работни места,
предназначени за тази цел. Доколкото извършването на ремонтни дейности
на място не е изрично забранено, освен това, преди повдигане с крик на
предно или задно колело за ремонт, автобусът се осигурява против
самопридвижване, което е изрично предвидено в т. 16 на същото
Приложение. Според експертите това е следвало да стане чрез поставяне на
дървени или метални трупчета пред, или зад някои от другите колела, а при
9
ремонт при полеви условия, респ. върху мека почва – преди повдигането с
крик, да се постави твърда подложка с площ, осигуряваща устойчивост срещу
пропадане. Съгласно т. 14 от същото Приложение „Повдигнатите автомобили
или техни части се осигуряват срещу пропадане, преобръщане и
самопридвижване. Не се допуска работа или присъствие под, по или на тях,
преди надеждното им укрепване.“ За целта е било нужно да се използва
изправен крик с подходяща товароносимост (което в случая е спазено), а
отвиването и развиването на гайките на ходовите колела да се извършва без
преместване на автобуса в хоризонтално направление и при минимално
усилия с използване на приспособления, редуциращи приложената сила.
В заключение – преди да бъде изпратен за извършване на
ремонта в Д., на пострадалия не е бил проведен и инструктаж при промяна на
работното място, предвиден в чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, а освен това подсъдимият му е
разпоредил да извърши ремонта извън пост, или работно място,
предназначено за тази цел, с което нарушил т. 10 от Приложение № 1 към чл.
1, ал. 2 от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с автомобили.
Със заключение на изготвена на ДП химическа експертиза (т. I,
л. 106) е установено съдържание на алкохол в кръвта на пострадалия 1,26 на
хиляда.
Така описаната фактическа обстановка окръжният съд е приел за
установена от обясненията на подсъдимия и разпитаните свидетели, от
приложените по делото писмени доказателства, както и от заключенията на
назначените експертизи, които е приел като изготвени обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответните области.
Първостепенният съд е направил пълен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, като е изложил убедителни съображения
защо е кредитирал частично обясненията на подсъдимия Ш. и свидетелите
Я.И., И.П., Д.Г., Е.Б., П.К., Г.Г. и Г.А. и е дал вяра на показанията на
свидетелите А.У., Д.М., К.К., С.Д., Г.Д. и Н.Д...
Обосновано е прието, че пострадалият Д. фактически е работил
10
в управляваното от подсъдимия дружество, макар и да е нямал сключен
писмен трудов договор с него. В подкрепа на този извод е издаденото от
Дирекция „И.“ – Х., на основание чл. 405а, ал. 1 КТ, Постановление от
23.07.2014 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между
В.С.Д. и „Д.“ ЕООД – П., считано от 09.07.2014 г., което е потвърдено от
всички съдебни инстанции. Обясненията на подсъдимия, в които отрича този
факт, се опровергават от показанията на свидетелите Д.М. – майка на
пострадалия, К.К. – негова фактическа съпруга и дъщеря му С.Д.. И трите
свидетелки последователно и безпротиворечиво помежду си сочат, че от м.
април 2014 г. пострадалият всеки ден ходел на работа в базата на дружеството
в с. Я., като най-често пътувал с автомобила на свидетеля Г.Г., макар
последният да отрича този факт. Заявеното от посочените свидетелки се
потвърждава от показанията на свидетеля А.У. – водач на процесния автобус,
който твърди, че още когато започнал работа, заварил В. да работи в гаража
на дружеството, както и че и друг път, преди инцидента, е бил изпращан да
извършва ремонт на управляван от него автобус, макар и на друго място, а не
на паркинга на „Е.“. Сочи също, че за предходните ремонти веднъж
пострадалият дошъл сам, а друг път – заедно с подсъдимия, на когото
помагал. Свидетелят е категоричен и за това, че няколкократно е уведомявал
подсъдимия по телефона за проблеми на управлявания от него автобус със
спирачната система на задните леви колела, като при последният им разговор
на 08.07.2014 г. (ден преди инцидента), Ш. го уверил, че на следващия ден ще
изпрати В. Д. с нужните инструменти и резервни части, за да извърши
ремонта. За извършвани от пострадалия ремонтни работи по автобуси на „Д.“
и преди инкриминираната дата свидетелстват и Г.Д., и Н.Д.., които са
осъществявали охраната на същия паркинг. При тези данни настоящата
инстанция споделя извода на окръжния съд, че относно обстоятелството дали
пострадалият е бил автомонтьор във фирмата на подсъдимия, като
достоверни следва да бъдат кредитирани именно показанията на посочените
свидетели, тъй като, освен че са еднопосочни помежду си, те кореспондират
и с безспорно установения по делото факт, че на Д. е бил предоставен
служебен телефон на „Д.“, което не би станало, ако той не е работил при
фактическите условия на трудов договор. Тези доказателства опровергават
категорично обясненията на подсъдимия, че пострадалият само е заявил
желанието си да започне работа, но, тъй като не представил необходимите
11
документи, не бил назначен. Действително, обясненията на подсъдимия по
този въпрос се подкрепят от свидетелите Я.И., И.П., Д.Г., Е.Б., П.К., Г.Г. и
Г.А., но като се вземе предвид, че всеки от тях работи по трудов договор в
„Д.“ е очевидно, че показанията им са дадени в услуга и за подкрепа на
застъпената от него защитна позиция, целяща да го оневини за извършеното.
Обосновано окръжният съд е приел за безспорно установено и
обстоятелството, че именно подсъдимият И.Ш. е изпратил пострадалия да
извърши ремонт на автобус на 09.07.2014 г. в гр. Д., при който се е стигнало
до фаталния инцидент. Тезата на подсъдимия, че ремонтът е следвало да
извърши свидетелят Г.А., единственият назначен на длъжността
„автомонтьор“ в дружеството и притежаващ нужната квалификация, а
пострадалият следвало само да му помага, се опровергава от събраните по
делото доказателства. Както бе отбелязано, от показанията на свидетеля А.У.
се установява, че същият нееднократно е занимавал подсъдимия с
техническите проблеми на автобуса и нуждата от ремонта му. Така
свидетелят У. твърди, че е провел няколко телефонни разговора с подсъдимия
по този въпрос в дните, предхождащи инцидента, в резултат на които най-
сетне предният ден Ш. го уверил, че на другия ден ще изпрати В. с
необходимите инструменти и резервни части. Свидетелят сочи също, че приел
това за нещо обичайно, тъй като пострадалият и друг път е бил изпращан да
ремонтира управляван от него автобус. Данни за това, че Ш. е разпоредил на
пострадалия да извърши ремонт на автобуса на инкриминираната дата и
място се съдържат и в показанията на свидетеля И.П.. Същият, макар от една
страна да заявява, че „доколкото е запознат“, ремонтът трябвало да извърши
свидетелят Г.А., от друга страна твърди, че именно подсъдимият му е
разпоредил „да закара частите и инструментите до паркинга в Д., както и В.
Д.“, а така също и че не му е било възлагано да предаде на последния
указания да изчака идването на свидетеля Г.А.. Колебливостта в показанията
на свидетеля П. очевидно обслужва защитната теза на подсъдимия Ш. – негов
работодател, което се потвърждава и от противоречието между заявеното от
него, че му било известно, че ремонтът на автобуса следвало да се извърши в
базата на ДАП – Д. (“А.“ АД) и всички негови действия – той оставя Д.,
заедно с всички части и инструменти на паркинга, а не в ремонтната база;
нарежда на свидетеля И. да докара автобуса на паркинга, а не в базата;
натоварва крик, какъвто не би бил необходим, ако ремонтът е щял да се
12
извърши на канал.
Обясненията на подсъдимия, че е разпоредил на свидетеля Г.А.
да извърши ремонта на автобуса, не кореспондират с описаните от последния
действия във връзка със соченото за дадено нареждане. Действително,
свидетелят потвърждава за получено такова - на 09.07.2014 г. да отиде до Д.,
за да види какво не е наред с едно от колелата на автобуса, когато бил на
базата на дружеството в гр. Н., където ремонтирал други автобуси, но решил,
че ще направи това чак когато си свърши текущата работа в Н.. Нея
приключил в късния следобед и си тръгнал за П., с намерение да остави
ремонта в Д. за другия ден, когато по пътя, около 17 часа, получил обаждане,
че се е случило нещастието. Анализът на показанията на свидетеля А., които
формално подкрепят обясненията на подсъдимия по въпроса, че именно този
свидетел е следвало да извърши ремонта на автобуса, а не пострадалия,
преценени съвкупно с останалите събрани по делото доказателства относно
това обстоятелство, сочи на тяхната вътрешна противоречивост и
непоследователност. Така, ако свидетелят А. е трябвало да отиде от Н. до Д.
едва след като си свърши цялата текуща работа в базата в Н., което е станало
чак в късния следобед на деня, още повече, ако свидетелят А. е разполагал с
правото на преценка да остави ремонта в Д. за другия ден, и най-после, ако
пострадалият е трябвало да изчака неговото идването, то Д. нямаше да бъде
транспортиран от П. до Д., заедно с необходимите резервни части и
инструменти още по обед на 09.07.2014 г. Съществен детайл по въпроса кой е
следвало да извърши ремонта внасят и показанията на свидетеля Я.И., който
заявява, че свидетелят П. му наредил да се навърта около монтьора и да му
помага, а единственият монтьор, когото този свидетел е довел, е пострадалият
В. Д..
При положение, че всички свидетели са единодушни, че
управителят на дружеството издава санкция за изпълнението на текущите им
служебни задължения, вкл. относно извършването на ремонтни дейности,
тезата на подсъдимия, подкрепена от посочената по-горе част от свидетелите
– негови подчинени, че Д. на всяка цена искал да се докаже и хареса на
работодателя си и поради това пристъпил самоволно към извършване на
ремонта, пренебрегвайки изрични указания за изчакване на свидетеля А., не
може да бъде споделена. Вместо това следва да се приеме, че е било ясно, че
13
свидетелят А. няма да може да приключи работата, за която е бил изпратен в
Н., да се придвижи оттам до Д. и да извърши още същият ден ремонта и на
процесния автобус, поради което последният е бил възложен от подсъдимия
Ш. на пострадалия Д..
При така установената безспорна фактическа обстановка,
обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият
И.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава
на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК.
Подсъдимият е годен субект на престъплението по чл. 123 НК. В
качеството му на управител на „Д.“ ЕООД подсъдимият е имал ръководни и
организационни функции по отношение на правно регламентирана дейност,
каквато е осъществяваната от дружеството транспортна дейност и в частност
по отношение на техническото обслужване и ремонтните дейности на
автобусите, което безспорно представлява източник на повишена опасност.
По отношение на нарушените разпоредби, които съгласно
обвинението запълват съдържанието на чл. 123 НК, настоящият състав се
солидаризира изцяло с изводите на окръжния съд, че подсъдимият е допуснал
следните нарушения:
- по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба №
12/27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при работа с автомобили – „Автомобилите се установяват за техническо
обслужване или ремонтни работи само на постове, или работни места,
предназначени за тази цел“, тъй като е издал разпореждане автобус „Б.“ с рег.
№ **** да бъде установен за извършване на ремонтни дейности извън пост,
или работно място, предназначено за тази цел – на паркинга на „Е.“ ЕООД, за
който му било известно че представлява равен терен с мека почва, частично
покрит с чакъл и трева, поради което бил неподходящ за извършване на
ремонтна дейност на спирачната система на автобус;
- по чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд – „Работодателят не допуска до работа работник и служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“,
14
тъй като е допуснал до работа В.С.Д., без същият да е бил инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
- по чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд – „Начален инструктаж се провежда на лицата,
които постъпват на работа…с оглед запознаването им със: 1. основните
правила и изисквания за безопасност и здраве при работа в предприятието; 2.
вида и характера на извършваната работа; 3. специфичните опасности и
рисковете за здравето и живота на работещите; 4. изискванията към тяхното
поведение…“, тъй като не е провел начален инструктаж на В.С.Д. при
постъпването му на работа;
- по чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд – „Извънреден инструктаж се провежда при
промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и
съоръжения, при промяна на работното място или организацията на
работата“, тъй като не е провел извънреден инструктаж на В.С.Д. при
промяна на работното място.
Правилно окръжният съд е приел, че е налице пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между допуснатото от
подсъдимия нарушение на правилото по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 1,
ал. 2 от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с автомобили и настъпилия вредоносен
резултат. Направените в противния смисъл възражения на защитата са
неоснователни. Подсъдимият Ш. е познавал добре паркинга на „Е.“ в гр. Д.,
където са били установявани трайно автобусите на дружеството му. Сам не
отрича, че е идвал на място да отстранява повреди лично, когато водачите и
монтьорите не могат да се справят. Знаел е, че теренът представлява
сравнително мека почва, затревена, покрита частично само с чакъл. В същото
време е бил наясно и със сложността на операциите, които се извършват при
смяна на тресчотки на задни леви колела, включително с необходимостта от
повдигане на автобуса с крик и опасността от самопридвижване на автобуса,
15
или пропадане на крика. Предвид несъмнената му квалификация,
подсъдимият е могъл да съобрази, че всички тези опасности биха били
избегнати, ако разпореди автобусът да се ремонтира на „работно място,
предназначено за тази цел“, каквото е могъл лесно да намери в базата на „А.“
АД, или поне на място с твърда настилка – асфалтова, или бетонова. Това е
било толкова по-наложително, ако е имал, както сам твърди, съмнения в
професионалната квалификация, знания и умения на Д.. Вместо това е
възложил ремонтът да се осъществи на самия паркинг.
Настоящият въззивен състав не споделя обаче изводите на
окръжния съд, че останалите допуснати от подсъдимия нарушения не са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Направеното в тази връзка възражение в жалбата на частните обвинители е
основателно. В случая е безспорно, че подсъдимият има качеството на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ и по
§ 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ, тъй като той е лицето,
което възлага работата и носи цялата отговорност за дейността на
дружеството, включително и за неговото законосъобразно функциониране.
Именно в това качество са му вменени и задълженията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работещите в него по чл. 3 и по
чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. – да не се допуска до работа
работник, който не е инструктиран по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и за провеждането на начален
инструктаж при постъпване на работа. Негово е и задължението да осигури
провеждането на извънреден инструктаж по чл. 16, ал. 1, т. 3 от същата
Наредба при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови
машини и съоръжения и при промяна на работната място или организацията
на работа. Подсъдимият не е изпълнил тези си задължения, въпреки че в
управляваното от него дружество има утвърдена от самия него Инструкция за
безопасна работа при техническо обслужване и ремонт на МПС (л. 155, т. 1 от
ДП), в която изрично е разписано:
- т. 1. До работа за обслужване и ремонт на МПС в автобазите се
допускат лица с необходимата правоспособност, преминали съответното
обучение и инструктаж за безопасна работа;
- т. 5. Техническото обслужване и ремонтът на МПС да се
16
извършва в помещения, обзаведени с канали и естакади, добре осветени и с
локални аспирационни уредби;
т. 6. Разглобяването и ремонтът на автомобилите да започва,
след като те се разположат на мястото на разглобяване, добре измити и
почистени и осигурени срещу самозадвижване;
т. 11. Забранява се работа по МПС, което е повдигнато и
задържано само с крик или подемно съоръжение, без да се използва
допълнително осигуряване (подпори);
т. 12. Забранява се работа по автомобил със свалено колело,
подпрян само на крик.
Нещо повече, в случая именно подсъдимият Ш. е лицето,
възложило на пострадалия работа, свързана с ремонта на автобуса, без Д. да е
бил запознат с правилата за безопасност на труда чрез начален инструктаж и с
извънреден такъв – при промененото работно място за извършване на
ремонта, с оглед спецификата на терена на паркинга. Настоящият съдебен
състав намира, че неизпълнението на тези задължения от страна на
подсъдимия също са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Действително, пострадалият е допринесъл с
поведението си за настъпилите вредни последици, тъй като е осъществявал
трудовите си функции след употреба на алкохол и установено съдържание на
такъв в кръвта му от 1,26 на хиляда, което не е никак ниско, и правилно
отчетено и от окръжния съд като съпричиняване на нежелания резултат. Не
могат да бъдат споделени обаче съображенията на контролираната инстанция,
че за допуснатите нарушения при осъществяване на ремонтните дейности
(автобусът не е бил в нужната степен осигурен против самопридвижване и в
двете посоки – напред и назад; крикът е бил поставен върху мека, податлива
почва без достатъчно твърда и с достатъчна площ подложка, осигуряваща
устойчивост срещу пропадане; автобусът първо е бил повдигнат на крик и
едва след това се е пристъпило към развиване на гайките на задните леви
колела, което е допринесло за по-късното му самопридвижване; свалените
гуми не са били поставени под него като резерв срещу пропадането му;
извършващият дейността монтьор е следвало да легне не напречно, а
надлъжно под автобуса), отговорност носи единствено пострадалият,
позовавайки се на заключението на тройната инженерно-техническа
17
експертиза. В същото заключение обаче експертите са посочили, че, макар
утвърдената в дружеството Инструкция за безопасна работа при техническото
обслужване и ремонт на МПС да има пропуски „по отношение на
акцентуването на данни и факти за предвидените ненормални ситуации,
извлечените от опит заключения при използване на работното оборудване и
други изисквания, свързани с конкретните условия на работа (като например
работа при полеви условия…, ако е била сведена до знанието на работещите
на обекта чрез провеждане на инструктаж, би изиграла превантивното си
предназначение“ (л. 47, т. 2 от ДП). Събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно установяват, че пострадалият Д. е допуснат на
работа, без да му е провеждан какъвто и да било инструктаж.
Обстоятелството, че пострадалият е имал опит при извършване на
автомонтьорска дейност, не съставлява основание за отпадане на
наказателната отговорност на подсъдимия за нарушаване на посочените по–
горе правила. Изпълнението на вменените с тях задължения от страна на
работодателя, какъвто в случая се явява И.Ш., е безусловно, установено в
интерес на работника и спазването им не е поставено в зависимост от
предходния опит на пострадалия, от образованието му, от извършено
обучение по безопасност на труда при друг работодател и т.н.
Правилно окръжният съд е приел, че от субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия Ш. по непредпазливост във
формата на т.нар. „професионална“ небрежност. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си,
още по-малко ги е искал и целял, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че
подсъдимият Ш. следва да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и за това, че на 09.07.2014 г. в гр. Д., област
Х., на паркинг на фирма „Е.“, в качеството си на управител на „Д.“ ЕООД,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност – извършване ремонтна
дейност по спирачна система на задни леви колела на автобус „Б.“ с рег.№
****, е нарушил и правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, освен по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба
№ 12/27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
18
труд при работа с автомобили и по:
- чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд – „Работодателят не допуска до работа работник и служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“,
тъй като е допуснал до работа В.С.Д., без същият да е бил инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
- чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд – „Начален инструктаж се провежда на лицата, които
постъпват на работа…с оглед запознаването им със: 1. основните правила и
изисквания за безопасност и здраве при работа в предприятието; 2. вида и
характера на извършваната работа; 3. специфичните опасности и рисковете за
здравето и живота на работещите; 4. изискванията към тяхното поведение…“,
тъй като не е провел начален инструктаж на В.С.Д. при постъпването му на
работа;
- чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд – „Извънреден инструктаж се провежда при
промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и
съоръжения, при промяна на работното място или организацията на
работата“, тъй като не е провел извънреден инструктаж на В.С.Д. при
промяна на работното място.
При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия Ш.
наказание правилно окръжният съд е приел, че са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, трудова ангажираност
и осигуряване на работа на множество работници и служители в
управляваното от него дружество, изразено съжаление за извършеното,
съпричиняване от страна на пострадалия, изминалия изключително дълъг
период от време от извършване на деянието досега. Към приетото за
19
отегчаващо обстоятелство неглижиране на цялостната дейност по
гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд в управляваното от
подсъдимия дружество следва да бъдат добавени и допуснатите от него в тази
връзка четири конкретни нарушения, всяко от които самостоятелно обуславя
ангажирането на отговорността му по чл. 123 НК, въпреки дългогодишния му
професионален опит във връзка с организацията и ръководството на
дейности, свързани ежедневно с работата с МПС и техния ремонт. При така
отчетените обуславящи отговорността обстоятелства, настоящата инстанция
се съгласява с извода на окръжния съд, че са налице многобройни такива,
поради което на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под
предвидения в закона минимум за този вид престъпление, по реда на чл. 55,
ал. 1, т.1 НК. От друга страна, отчитайки изложеното и оценяваните
обстоятелства, определеният размер на наложеното на подсъдимия наказание
от четири месеца лишаване от свобода, почти равен на предвидения в общата
част на закона минимум, се явява необосновано занижен. В тази връзка
въззивният съд счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в
размер на десет месеца лишаване от свобода, което в случая се явява
справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и
на дееца, както и на целите по чл. 36 НК.
Правилен е изводът на окръжния съд, че в случая са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, поради което така наложеното на
подсъдимия наказание следва да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен
срок от три години.
Правилно окръжният съд се е разпоредил с приложените по
делото веществени доказателства и с оглед на така постановената осъдителна
присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е възложил в тежест но
подсъдимият Ш. направените по делото разноски. С оглед направеното пред
настоящата инстанция искане, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители и направените от
тях разноски за възнаграждение на повереник във въззивното производство, в
размер на 600 лв. на частния обвинител Д.А.М. и в общ размер на 1000 лв. –
на частните обвинители С.В.Д.. и К.А.К...
С оглед на изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 и ал. 2,
т. 1 вр. с чл. 334, т. 3 НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260002/19.01.2021 г., постановена по
20
НОХД № 421/2019 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, както следва:
- ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.Ш., със снета по делото
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че е извършил престъплението по чл. 123,
ал. 1 НК, като е нарушил и правилата по чл. 3, по чл. 12, ал. 1 и по чл. 16, ал.
1, т. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд;
- УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдими И.С.Ш.
от четири месеца лишаване от свобода на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.С.Ш.,
със снета по делото самоличност, да заплати сумата в размер на 600
(шестстотин) лв. на частния обвинител Д.А.М. и сумата в размер на 1000
(хиляда) лв., общо, на частните обвинители С.В.Д.. и К.А.К.., които суми
представляват направените от тях разноски за възнаграждение на повереник
във въззивното производство.
Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в
петнадесетдневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21