РЕШЕНИЕ
№ 677
гр. Плевен, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20234430100314 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова
молба на М. А. П., чрез адв. М. М. срещу „Вивус БГ“ ЕООД.
Обстоятелства, на които ищецът основа претендираното право и
предявения иск:
В исковата молба с навеждат се твърдения, че ищецът е страна по
договор за кредит ***, сключен с „Вивус БГ“ ЕООД, ответник по делото.
Съгласно договора ищецът е получил сумата от 1 300 лв., при ГПР от 49.70%,
при ГЛП от 40.97% и срок на кредита от 30 дни, а освен това в договора, е
предвидена и дължимост на такса бързо разглеждане на документи в размер
на 125.69 лв. Посочва се, че с анекс от 13.05.2022г. ищцата удължила срокът
за връщане на общо дължимата сума, с 14 дни, за което се съгласила да
заплати допълнителна „такса удължаване на срока на връщане общо
дължимата сума“ в размер на 187.20 лева. Твърди се, че с анекс от
30.05.2022г. ищцата удължила срокът за връщане на общо дължимата сума, с
14 дни, за което се съгласила да заплати допълнителна „такса удължаване на
срока на връщане общо дължимата сума“ в размер на 187.20 лева. Сочи се, че
с с анекс от 14.06.2022г. ищцата отново удължила срокът за връщане на общо
дължимата сума с 14 дни, за което се съгласила да заплати допълнителна
„такса удължаване на срока на връщане общо дължимата сума“ в размер на
187.20 лева. С анекс от 17.08.2022г. ищцата удължила срокът за връщане на
общо дължимата сума, с 14 дни, за което се съгласила да заплати
1
допълнителна „такса удължаване на срока на връщане общо дължимата сума“
в размер на 187.20 лева.
Счита уговорената клауза за „такса бързо разглеждане" и „такса
удължаване на срока на връщане общо дължимата сума“ и Анексите към него
за нищожни на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл.10а, и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с
чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, тъй като тя противоречи
на добрите нрави.
Твърди се, че така уговорените клаузи за „такса бързо разглеждане" и
такса „удължаване на срока“ са нищожни на основание чл.10а ал.1 от ЗПК.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Сочи, че законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси и
комисионни по процесния договор и анексите към него, по своето естество,
представляват такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с
управлението на кредита. Услугата „такса експресно разглеждане“ и такса
„удължаване на срока“ представляват по своята същност дейност по
управление на кредита.
Изтъква се, че с въпросните клаузи се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите му с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Счита, че в настоящият случай, такава
не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се
претендира по така уговорената „такса за експресно разглеждане“ и такса
„удължаване на срока“ съставлява допълнителна сума, която е в размер на
90% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост.
На следващо място, счита, че клаузите са нищожни на основание чл.143,
ал.1 от ЗЗП. Последните са във вреда на потребителя и не отговарят на
изискванията за добросъвестност и справедливост и водят до неравновесие в
правата на страните, като по този начин е в негов ущърб като потребител.
Посочените по-горе клаузи са неразбираеми и не позволяват на потребителя
да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143
ал.2 т.19 ЗЗП. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни
по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. По
посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесните клаузи се
2
предвиждаща заплащането на такси и комисионни в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер над два пъти
размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи
заплащането на такси и комисионни са неравноправни по смисъла на чл.143,
т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Счита клаузата за „такса
експресно разглеждане" и такса „удължаване на срока“ за нищожни и на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не са уговорена индивидуално по
смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Клаузата е част от стандартни, бланкетни,
отнапред изготвени условия на договора, анексите и общите условия и
кредитополучателят няма възможност да влияе върху съдържанието им към
момента на сключване им. Счита клаузата за „такса експресно разглеждане" и
такса „удължаване на срока“ за нищожни поради това, че се стига до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от
ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони» такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговорените
„такси за удължава срока, за експресно разглеждане, наказателна такса и
комисионни" е следвало да бъдат включени в процента на ГПР, в който
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и 1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включено
„лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит".
Възнаграждението по процесните такси и комисионни води до допълнително
оскъпяване на договора за кредит, което е следвало, но не е било включено в
процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност им.
На тази база се моли съда да приеме, че така уговорените клаузи за
„такса удължаване на срока на връщане общо дължимата сума“ и такса
„бързо разглеждане" от сключения договор за кредит между ищеца и
ответното дружество, са нищожни на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, и чл.19, ал.4
от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП и да му
се присъдят сторените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор на
3
исковата молба и насрещен иск, като описва същата фактическа обстановка и
сочи, че отношенията между страните са уговорени в договора за кредит и
ОУ към него, като запознаването с последните е задължителен етап от
кандидатстването за кредит. Това е изискване поставено от ЗПФУР. Срокът
на договора започва да тече от датата на превеждане на сумата по сметка на
кредитополучателя. Заявената и отпусната сума по договор е преведена от
„Вивус БГ“ ЕООД на ищеца на 19.04.2022 г. по сметка на каса на „Изи Пей"
АД по искане на последния. В основанието за превода е записан номера на
кредита, както и ЕГН-то на клиента. Изискванията Договорът да бъде в
писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по-малък от 12 пункта, в екземпляр за всяка от страните по
договора, са спазени. Твърди се, че услугата бързо разглеждане е
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и
предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно т.13.1 от
ОУ към Договора за кредит кредитополучателят има право да поиска да бъде
удължен срокът за връщане на кредита. Сочи се, че удължаването е
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане,
съобразно тарифа на кредитора, като ищецът три пъти е удължил срока по
кредита си. В резултат на това, съотносимата към процесния случай падежна
дата е 31.09.2022г. Именно от тази дата и до настоящия момент, дружеството
не е получавало каквото и да било плащане по реалния договор за кредит.
Считано от 31.09.2022г. ищецът е изпаднал в просрочие, поради това се
предявява иск за заплащане на общата сума от 1536,79 лв., представляваща
просрочено задължение по договор за кредит *** сбор от главница 1300лв.;
договорна лихва-29,15 лв.; такса за допълнителна незадължителна услуга за
бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит-207,64лв.
Ищецът по насрещния иск оспорва изцяло исковата претенция за
прогласяване на нищожност на таксите за „Бързо разглеждане" и
„продължаване на срок“, като неоснователни и недоказани.
Излагат се твърдения, че процесните такси не са нищожни на основание
чл. 10а ЗПК, поради обстоятелството, че същите са пожелателни,
незадължителни и се предоставяли по изрично искане на кредитополучателя.
Твърди се, че е неоснователно твърдението за накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД. Като твърди, че
предвид ноторно известният факт, че паричният ресурс на небанковите
институции е многократно по-скъп от този на банките с оглед на факта, че не
могат да осъществяват влогонабиране. Предвид това и като цяло с оглед ясно
определената престация при заявяване и получаване на услугата за бързо
разглеждане на искането за кредит, същата не може да бъде категоризирана
като противоречаща на добрите нрави или накърняваща договорното
равноправие, както неоснователно се твърди в исковата молба. Счита за
несъстоятелно твърдението, че липсвало еквивалентност между размера на
4
таксата и извършената услуга. Отношенията между страните са частноправни
и като такива същите се подчиняват на принципа на свобода и
равнопоставеност. В процесния случай, отношенията между страните са се
развили в сферата на потребителското кредитиране от небанкови финансови
институции и тъкмо в обхвата на тази сфера следва да се преценяват добрите
нрави, като критерии за поведение. Твърди, че тази услуга, има цена,
доколкото кредиторът следва да ангажира приоритетно служители, които в
най-кратък срок да извършат проверка и оценка на кредитоспособността на
кредитоискателя съобразно изискването на чл.16 от ЗПК. Предвид
изложеното не е налице нееквивалентност на престациите, тъй срещу изрично
заявената от ищеца услуга, е получена насрещна престация от страна на
дружеството - искането за отпускане на кредит, е било разгледано и одобрено
веднага, а сумата е наредена по сметката, избрана от длъжника незабавно.
Излагат се твърдения, че процесните такси от договора за кредит и
Анекси към него не са нищожни поради неравноправност, доколкото още на
етап преддоговорна информация кредитополучателят е бил запознат със
специалните условия и параметри на договора за кредит.
Въз основа на гореизложеното се моли, съдът да уважи предявения иск
и да присъди на ищеца по насрещния иск сумата от 1539.79 лв. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещния иск, до окончателното изплащане на вземането.
Моли се да се присъдят направените разноски по делото, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по насрещния иск, в даденият му срок по реда на чл.131 от
ГПК е подал отговор на насрещна жалба, в което сочи, че съдът следва
служебно да прецени наличието на нищожни клаузи в договора за кредит.
Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсва
уточнение, какви разходи се включват в посочения процент за ГЛП.
Посоченият процент 40.97%, не е ясно как точно се съдържат и как се
изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът, е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Сочи се, че за да бъде спазена
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателят ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя
в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР
противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
5
Наред с това се твърди, че договорът е нищожен и поради неспазване
на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира
чрез такса експресно разглеждане в размер на 225,69 лв. не е включена в ГПР.
С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се
заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са
включени в годишния процент на разходите.
Оспорва дължимостта на уговорената клауза за „такса бързо
разглеждане", като счита същата за нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.З от
ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, и
чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и подробни съображения за нея е
изложил в депозираната искова молба. С оглед изложеното, моли съдът да
отхвърли претендираните от „Вивус БГ“ ЕООД искови претенции, като
неоснователни и недоказани, като се моли „Вивус БГ“ ЕООД да бъде осъдено
да заплати направените в заповедното и в исковото производство разноски.
В открито съдебно заседание ищецът по първоначалния иск М. П. не се
явява, не се представлява. Депозира писмена молба, с която моли да се уважи
предявения иск, като на страна се присъдят направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът по първоначалния иск „Вивус“
ЕООД, не се явява, не се представлява. Депозира молба, с която моли делото
да се разгледа в негово отсъствие.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.79.
Съдът при съобразяване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответната страна по първоначално предявения иск е представила копие от
договор за кредит от ***, по който ищецът е посочен като кредитополучател,
а ответното дружество е кредитор. Съгласно условията на договора на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1300лв., за срок от 20 дни
при лихвен процент от 40.97%, лихвен процент за срока на кредита от 40.92%,
29,15 лв.-дължима лихва за срока на кредита, ГПР 49.90%, 207,64 лв. такса за
бързо разглеждане при датата на получаване на сумата 19,04,2022 г. и дата на
връщане 09.05.2022г. Договорът е придружен и от общи условия, като
страните не спорят относно сключването му и приемането и на общите
условия, липсва спор и по отношение на това отпусната ли е договорената
сума. Спорът е изключително правен и е относно действителността на клаузи
от договора и дължимостта на суми по него поради липса на плащане въпреки
настъпили падежи. Съгласно представената разписка за извършен превод
сумата е изплатена на кредитополучателя чрез ИзиПей на 19,04,2022г.
По въпроса за недължимостта на сумата от 207,64 лв. такса за „бързо
разглеждане“ на молба за отпускане на кредит, съдът намира същата за
нищожна. Значението на този израз е „бързо разглеждане на документи и
6
отпускане на кредит“. Систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от
ЗПК разкрива волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия
между таксите, които са дължими за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит и таксите, които кредиторът е предвидил за
действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и
забранява вторите. Бързото разглеждане на документи не е действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като това действие се извършва от
кредитора преди сключването на договора, тоест едва след разглеждане и
одобряване на документите ще бъде ясна волята на кредитора, а именно дали
той ще отпусне кредита и ще подпише договор със заявителя - бъдещ
кредитополучател или няма да одобри документите и няма да предостави
кредит на заявителя. На същото основание тази такса не може да се причисли
и към т.н. „допълнителни услуги“. Това е така защото допълнителни са тези
услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации, които
при договора за кредит са предоставяне на парична сума /от ответното
дружество, което не е банка/ и връщане на същата заедно с уговорената
възнаградителна лихва на определения падеж. Такива услуги са издаването на
различни удостоверения, в т.ч. заверени копия от договора/погасителен план,
известяване със смс или по телефон за получено плащане, дължимо плащане,
срок за плащане, и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не
попадат в съществените задължения на страните, нито са задължително
присъщи на договора за кредит, поради което е обосновано за предоставянето
им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или предвидими при
калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. „Бързото“ разглеждане на документите на
потребителя няма пряко отношение към съществените елементи на договора
за кредит и по тези аргументи то не може да бъде определено като
допълнителна услуга. От изложеното следва, че процесната сума е включена
в общия размер на задължението на потребителя при начална липса на
основание по нищожна клауза, по която за договарящите страни по договора
за кредит не са възникнали насрещни престации, тъй като нищожната клауза
не поражда права и задължения. От събраните в хода на производството
доказателства съдът намира, че ответникът не е установил по пътя на главно и
пълно доказване възраженията си в отговора, а именно, че начислената от
него такса за бързо разглеждане на документи му се дължи от ищеца въз
основа на договора за кредит или на друго основание. Предявеният
отрицателен установителен иск следва да се уважи като основателен и да се
приеме, че уговорената „такса експресно разглеждане“ е нищожна клауза.
По отношение на клаузата, именувана „такса удължаване“ и чл.
13 от ОУ към Договор за кредит № **********/19.04.2022 сключен с
„Висув“ ЕООД, била предвидена допълнителна услуга „Удължаване на
срока за връщане на
кредита“, която услуга предвижда удължаване на срока на връщане на
кредита, срещу заплащане на определена сума, съобразно Тарифата на
7
Кредитора. Видно е от доказателствата по делото били сключени четири броя
анекса, към Договора за кредит, съответно на 13.05.2022г., на 30.05.2022г.,
14.06.2022г., 17.08.2022г. Поради невъзможност да върне
цялата сума, дължима по договора за кредит, на ищцата била предложена
опцията да сключи анекс за удължаване на срока за връщане на сумата, за
която услуга се заплащала. По силата на този анекс ищцата отложила
плащането на задължението си с 14 дни, за което следвало да заплати такса, за
всяко едно удължаване на срока в размер на 187.20 лв.
Фактически въз основа на
сключените анекси за удължаване на срока на договора за кредит на ищцата
М. П. й е начислена допълнителна такса в размер на 748.80 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че така уговорената „такса удължава
срока за връщане на общо дължимата сума“, предвидени в
Договор за кредит № **********/19.04.2022 г., общите условия и Анексите
към него са нищожни на основание чл.10а, ,ал.2 ЗПК и чл.19 ал.4 от ЗПК,
вр.с чл.22
ЗПК, и чл.143,ал.1 във вр. с чл.146,ал.1 ЗЗП. Законът не допуска кредиторът
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси
по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представляват
такси и поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на
чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се достига до значителна неравностойност на
насрещните престации.
С оглед изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва
да се уважи като основателен и да се приеме, че уговорената „за удължаване
на
срока на кредита“ е нищожна клауза.
По отношение на предявената насрещна претенция от кредитора за
осъждане на М. П. да му заплати общата сума от 1536лв., представляваща
просрочено задължение по договор за кредит *** сбор от главница 1300лв.;
договорна лихва-29,15лв.; такса за допълнителна услуга за бързо разглеждане
на искането за отпускане на кредит-207,64лв., съставът приема следното:
На първо място съдът счита, от приетото по делото писмено
доказателство, а именно разписка за извършен превод се установява, че
сумата по сключения договор за кредит е отпусната на кредитополучателя в
деня на подписване на договора на потребителски кредит чрез „ИзиПей“ АД.
Ответника по насрещния иск не доказа извършено пълно или частично
погасяване на заетата сума, по сключения договор за потребителски кредит.
На следващо място съдът приема, че не е необходимо да се представя
погасителен план по задължението, тъй като е договорена една дата за падеж
на целия дълг.
8
По отношение на сумите от 1300 лв. главница и 29,15 лв. договорна
лихва съдът намира, че кредитополучателя не е доказал изпълнение на
задължението си за заплащане на тези суми, като същите са договорени по
клаузи от договора които са редовни и поради това те се дължат.
По отношение на сумата в размер на 207,64 лв., представляваща такса за
допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредит, настоящия съдебен състав в мотивите си прие, че същата е
неравноправна и като такава не следва да се присъжда в тежест на ответника
по насрещния иск.
По отношение на разноските:
Предвид уважаването на първоначално предявения иск по чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, в тежест на ответника „Вивус БГ“ ЕООД, съгласно чл.38, ал.1, т.2
ЗА, следва да се възложат направените от ищеца разноски в размер на 480 лв.
с вкл. ДДС, както и 50 лв. внесена държавна такса. В този смисъл ответникът
„Вивус БГ“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на М. А. П. сумата от 50
лв. разноски за заплатена държавна такса, а в полза на адв. М. М., сумата от
480 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г.
Ответникът по насрещния иск „Вивус БГ“ ЕООД е претендирал
разноски, като с оглед частичното уважаване на иска, в тежест на М. А. П.,
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в размер на 225
лв. (разноски на ищеца (261 лв.) - 200 лв. юрк. възнаграждение + 61 лв. ДТ Х
уважената част от иска - 1329,15 лв. / на цената на иска 1536,79 лв. = 225 лв.).
Поради частично отхвърляне на насрещния иск, на основание чл. 38, ал.
2 ЗА, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., в полза на адв. М. М. следва
да се присъди сумата от 72,96 лв. (разноски на ищеца 540 адв.
възнаграждение Х отхвърлената част от иска – 207,64 лв. / на цената на иска
1536,79 лв. = 79,96 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ответника
по насрещния иск.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни на осн.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД по иска
предявен от М. А. П., ЕГН ********** от *** срещу „Вивус БГ“ ЕООД, ***
със седалище и адрес на управление ***, клаузата с която е уговорена "такса
експресно разглеждане" и такса „удължаване на срока за връщане на общата
сума“ в Договор за кредит ***, общите условия и анексите към него
9
сключени между страните.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН ********** от *** да заплати на „Вивус БГ“
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1300 лв.,
представляваща главница по договор за кредит ***сключен между страните,
както и сумата от 29,15лв., представляваща договорна лихва, на осн. чл.79 от
ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 07.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля като недоказани
претенцията за сумата от 207,64 лв., представляваща такса за допълнителна
услуга за „бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит“.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН ********** от ***, да заплати на „Вивус.Бг“
ЕООД, *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 225 лв.
сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, *** със седалище и адрес на управление
***, да заплати на М. А. П., ЕГН ********** от *** сумата от 50лв. разноски
за държавна такса на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, *** със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адв. М. В. М. от ***, сумата от 559.96 лв., за осъществено
процесуално представителство, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчване на решението на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10