Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 22.03.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №4891 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Г.Д. срещу Г. Ф., обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 36000лв., представляваща неизплатена част от обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 26,02,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 26,02,2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 26,02,2016год., в гр.Русе, по бул. „Неофит Бозвели“, в посока от ул. „Борисова“ към ул. „Княз Александър Дондуков-Корсаков“ се движил мотоциклет Ямаха, с рег. № ***** управляван от водачът- Б.А.. В същото време на кръстовището на ул.„Видин“, с бул. „Неофит Бозвели“, ищцата пресичала ул. „Видин“ на обозначената за тази цел пешеходна пътека. Водачът на процесния мотоциклет не пропуснал пресичащата ищца и осъществил удар с нея. Вследствие на произшествието, ищцата претърпяла телесни увреждания, които от своя страна са довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Вината на водача на мотоциклета -Б.А. е установена по НОХД №2046/2017год. по описа на РС Русе. Посочва се, че по отношение на процесното моторно превозно средство не е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След завеждане на претенция пред Гаранционния Ф. за доброволно плащане на обезщетение, ответникът определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 84000,00лв., което ищцата намира за недостатъчно като оспорва изводите на Г. Ф. да е налице съпричиняване поради нарушение на чл.113 от ЗДВП.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът Г. Ф. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че с приемането на определеното от Ф.а обезщетение от страна на ищцата, отношенията между страните са окончателно уредени. Счита, че определеното от Ф.а обезщетение е съобразено с претърпените от ищцата телесни увреждания. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на процесното ПТП. Излага съображения, че ищцата не е доказала противоправно поведение на водача на процесния мотоциклет, като изплащане на обезщетение от страна на Ф.а не я освобождава от възложената ѝ доказателствена тежест. Релевира възражение за съпричиняване, като ищцата е пресичала пътното платно на необозначено за това място, както и в нарушение на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП не се е съобразила с разстоянието и скоростта на движение на мотоциклета. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетение. Оспорва началната дата на дължимост на законна лихва за забава.
Третото лице помагач –Б. Н. А. излага становище за неоснователност на исковата претенция.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол №247/42 от 26,02,2016год. на ОД
на МВР-Русе се установява реализирането
на пътнотранспортното произшествие на 26,02,2016год., около 18,30ч., в гр.Русе,
на бул. *******, с участието на мотоциклет,
с
марка Сузуки Катана, с ДКН Р ***, управляван от
Б.Н. А. и М.Г. Д. в качеството на пешеходец. Посочено е при
произшествието да е пострадала ищцата като пешеходец.
Видно от протоколно определение с
№455/13,11,2017год. постановено по НОХД №2046/2017год. по описа на РС Русе, се установява да е одобрено
споразумение на осн.чл.384, вр.чл.381, ал.5, т.1 от НПК, с което Б. Н. А. е признат за виновен в това, че
на 26,02,2016год. в гр.Русе, при
управление на моторно превозно средство –мотоциклет, с марка Ямаха, нарушил
чл.5, ал.2, т.1 от ЗДВП, чл.20, ал.2 от ЗДВП и чл.116 от ЗДВП и по
непредпазливост причинил на М.Г. Д. травматични увреждания, което деяние
съставлява престъпление по чл.343, ал.3,
пр. предпоследно буква „а“, пр.2,
вр.ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от
НК.
На осн.чл.146 от ГПК в закрито съдебно
заседание от 03,08,2018год., е признато за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към
датата на произшествието водачът Н. е
управлявал МПС без задължителна застраховка Гражданска отговорност, както и
обстоятелството по извънсъдебна претенция на пострадалата, ответникът да е
изплатил сума в размер на 84000лв., обезщетение за неимуществени вреди към датата на исковата молба.
От изслушаното по делото
заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и
прието от съдът се установява, че
мястото на удара между процесния мотоциклет и пострадалата пешеходка по
широчина на платното за движение на бул. „Неофит Бозволи”, е на около 1,5 - 2
м. вляво от десния бордюр по посока на движението на мотоциклета и по дължина
на платното за движение, е на около 2м след линията на ориентира по посока
движението на същия мотоциклет. Ударът е настъпил изцяло върху пешеходната
пътека. Посоката на движение на мотоциклета е от улица Борисова към ул. Дондуков, а на пострадалата
пешеходка от ляво на дясно за посоката на мотоциклета. Произшествието е настъпило на прав пътен участък при
намалена видимост / установено от свидетелските показания/. Скоростта на
движение на мотоциклета непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 47 км.ч.
Опасната зона за спиране на мотоциклета
за определената му скорост на движение е
около 27,9м. В заключението е посочена
скоростта на движение на пострадалата при спокоен, бърз ход и спокойно бягане.
Изложено е становище и в трите варианта на движение на пешеходеца произшествието да е било предотвратимо, с
оглед отстоянието на мотоциклета преди мястото на удара и скоростта му на
движение за момента от първото стъпване върху платното за движение.
От изслушаното по делото заключение
на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, се
установяват получените травматични увреждания при пострадалата, а именно: Политравма,
ангажираща глава, гърди, корем,
крайници.
Счупване на тилната кост в ляво на
черепа, причинило разстройство на здравето временно опасно за живота;
Контузия
на мозъка обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота.
Субарахноидален
кръвоизлив причинил разстройство на здравето временно опасно за живота.
Субдурален
кръвоизлив причинил разстройство на здравето временно опасно за живота.
Счупване на 3,5-10 ребра в дясно
причинили трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30
дни.
Пневмоторакс двустранно, повече в дясно -извършена торакоцентеза и контузия
на десния бял дроб- обусловили разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Разкъсване на черния дроб и излив на кръв в коремната кухина, наложило
оперативно отваряне на същата, както и ретроперитонеален хематом/излив на кръв
в малкия таз/, обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота.
Счупвания на дясна пубисна кост, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник.
Счупване на дясна раменна кост-причинило трайно затруднение на движенията
на десен горен крайник
Счупване на двете кости на лява подбедрица в горния край и латералния
кондил на лявата голямопищялна кост, причинили на пострадалата трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник.
Анемичен синдром на базата на остра
кръвозагуба-разстройство на здравето временно опасно за живота.
Съгласно представената по делото мед. документация ищцата е била вр.
нетрудоспособна 1 година. Констатирани са остатъчни оплаквания във връзка с
настъпилите увреди при натоварване -болки в корема, бърза уморяемост, леко
ограничени движения в дясна раменна става и лява колянна става. Походка
самостоятелна.
Изложено
е становище получените травматични увреждания да са във връзка с настъпилото
ПТП на 26.02.16г., което обстоятелство не се оспорва и от Г. Ф..
С молба вх.№24-01-58/17,01,2018год. ищецът е
заявил пред Г. Ф. претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 180000лв. С възражение
вх.№24-01-58/27,02,2018год. е изразено
несъгласие с определеното обезщетение в размер на 84000лв., тъй като не
са отчетени всички увреждания и предвид липса на основание за приложение на
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
С писмо изх.№24-01-58/15,03,2018год. ответникът е отказал да коригира определеното
обезщетение като по отношение на заявената претенция за обезщетение за счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост е посочено да липсват
доказателства, по отношение на следкръвоизливна анемия е посочено да е
състояние в първите дни след
злополуката, което е част от общото травматично увреждане, а определеното
обезщетение в размер на 12000лв. за
счупване на дясна раменна кост е справедливо и обосновано.
Приложено е редуциране на
обезщетение с 30 процента предвид
прието съпричиняване от пострадалата, която е предприела пресичана на
пътното платно не на пешеходна пътека и при несъобразяване със скоростта
на движение на МПС.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на св.Й. А.Й.,
от които се установява, че ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна
пътека.
От показанията на свидетелят Ю.А.Ш.се
установяват характера и интензитета на търпените от ищцата
неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: 1.извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на делинквента, 2. пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 3. Увреденото лице да е предявило претенцията си за плащане пред Г. Ф. по реда на чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и Ф.ът не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
Съдът намира исковата претенция да е допустима с оглед наведените твърдение за несъгласие с размер на определеното от ГФ обезщетение за неимуществени вреди.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за основателна. Налице е
осъществено противоправно деяние от страна на Б.Н. А. нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.116
от ЗДВП. Вината на делинквента е
установена с влязло в сила споразумение
от 13,11,2017год., поради което и на осн.чл.300 от ГПК, съдът намира за установено да е извършено
виновно, противоправно деяние от третото лице помагач.
Установи се реализирано ПТП на 26,02,2016год., причинено от водач,
без задължителна застраховка Гражданска отговорност, обстоятелство удостоверено
от длъжностното лице при съставяне на констативен протокол за ПТП, неоспорено
от ответника. В резултат на същото на ищцата
са причинени травматични увреждания.
Налице са предпоставките на чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Заявено
е искане от страна на правоимащото лице за обезщетение по реда на чл.558, ал.5
от КЗ, като е изразено несъгласие с размер на определеното обезщетение от
пострадалия, поради което ответникът е
пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51,
вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 120000,00лв. При определяне на същите,
съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- Политравма,
счупване на тилната кост в ляво на черепа, контузия на мозъка обусловила
разстройство на здравето временно опасно за живота, субарахноидален кръвоизлив
причинил разстройство на здравето временно опасно за живота, субдурален
кръвоизлив причинил разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване
на 3,5-10 ребра в дясно причинили трайно затруднение на движенията на снагата
за срок по-дълъг от 30 дни, пневмоторакс двустранно, повече в дясно, контузия
на десния бял дроб, разкъсване на черния дроб и излив на кръв в коремната
кухина, ретроперитонеален хематом/излив на кръв в малкия таз/, счупвания на
дясна пубисна кост, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията
на десен долен крайник, счупване на дясна раменна кост, счупване на двете кости
на лява подбедрица в горния край и латералния кондил на лявата голямопищялна
кост, анемичен синдром на базата на остра кръвозагуба, като общия възстановителен период за причинените увреждания е около 1
година.
Съдът съобрази проведеното оперативно лечение по спешност на долен ляв крайник
и горен десен крайник, поставянето на метална остеосинтеза на фрактурите, оперативна
интервенция на коремната кухина, невъзможността на пострадалата да се придвижва
самостоятелно в първите 4-5 месеца от произшествието, впоследствие още три
месеца използвала помощни средства, инвалидна количка, проходилка, патерици, в
който период безспорно ищцата е имала нужда от грижи и чужда помощ в
ежедневието си, възрастта на пострадалата
- 59г. към датата на ПТП/ работоспособна възраст, препятствана по причина на
инцидента, както и последиците в психологичен план /при всички случаи участието
в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план, установени и от
събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване на социалните контакти,
страх от автомобили /. Съдът съобрази данните за продължаващи към приключване на устните състезания последици
леко накуцваща походка и болка при придвижване. Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период
съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
За неоснователно, съдът намира
релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
поради нарушение
на чл.113 и чл.114 от ЗДВП, тъй като ищцата е имала възможност да възприеме
движещия се мотоциклет, респективно да не предприеме пресичане на пътното
платно, с което да избегне произшествието и пресичане на необозначено за целта
място. Не се установи нито едно от основанията посочени в чл.114 от ЗДВП,
внезапно навлизане на платното за движение, извършване на търговия или
ограничена видимост.
Нарушението
свързано с пресичане на необозначено за целта място е неоснователно. Видно от
ангажираните гласни доказателства ищцата
е предприела пресичане на обозначена пешеходна пътека. Твърдението да не
е съобразено разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство и с неговата скорост на движение, съдът намира за неоснователно. Ищцата е пресичала
на обозначена пешеходна пътека със спокоен ход на движение, като ударът е
настъпил, когато същата е предприела пресичане на платното за движение на около
1,5 метра от десния край на същото. От заключението на САТЕ се установи ударът да е бил предотвратим
за водача на мотоциклета, с оглед отстоянието му от мястото на произшествието и скоростта на
движение. Същевременно същия се е движил с разрешената за населеното място
скорост на движение, поради което
пешеходката не е била длъжна да предположи липсата на реакция на водача
да спре преди пешеходна пътека. От ответникът не се ангажираха и доказателства,
доколко ищцата е имала възможност да възприеме МПС /дали същия е бил с включени
светлини, че звукът от него е било невъзможно да не бъде възприет/.
Действително свидетелят сочи да е чул
звук от мотоциклета, но към момента на настъпване на ПТП, а не към момента в
който е предприето пресичане на платното за движение. Ето защо не е налице основание за приложение на
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
От определеното обезщетение в размер
на 120000,00лв., следва да бъде отчетено като погасено вземане за сумата от
84000лв., платена извънсъдебно, поради което претенцията е основателна за сума
в размер на 36000лв. или следва да бъде
уважена изцяло.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ Ф.ът дължи лихва за забава при спазване на чл.497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца//чл.496 , ал.1 от КЗ/ от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с
оглед датата на молбата, депозирана пред ответника -17,01,2018год., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи
считано от 18.04.2018г. до изплащане на вземането. За
периода от 26,02,2016год. до 17,04,2018год. искането е неоснователно.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 1720.00лв./ 1440.00лв. държавна такса и 280.00лв. -разноски от бюджета за СМЕ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода от спора на
ответника разноски не се дължат.
На осн.чл.78, ал.10 от ГПК разноски на ТЛП не се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на М.Г.Д., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.557, ал.1, т.2, б."а от КЗ, вр.чл.558, ал.5 от КЗ и чл.497,
ал.1 от КЗ сумата от 36000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 26,02,2016г. пътнотранспортно произшествие, причинени от МПС, без
задължителна застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва от 18,04,2018год.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна
лихва за периода от 26,02,2016год. до 17,07,2018год. като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 1720.00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП- Б. Н. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: