РЕШЕНИЕ
№ 1682/22.04.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5800 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от З. „Д.Ж.и З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***,
чрез процесуалния му представител – юрк. Б.
М., срещу Й.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.1,
предл. първо от КЗ за приемане на установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 251,14 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № * за настъпило на *
г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.12.2017 г., до
окончателното ѝ изплащане, която сума е предмет на Заповед № *
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ * г. по описа на ВРС, XXI
състав.
Ищецът излага, че на *
г. в гр. Белослав, по вина на ответника било реализирано ПТП между л.а. марка
„Р.“, модел „М.-Сценик", с ДК №
*, собственост на Г.П.М.
и управлявано от ответника, и л.а. марка „М.",
модел „МЛ 270" с ДК. № *, собственост на Г.Я.К.
За произшествието служители от IV РУ - Варна съставили Констативен
протокол № * от * г., в който било
отразено, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на
ответника, който е управлявал автомобила с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата. Сочи, че вината на водача е установена и със споразумение
одобрено по НОХД № * на ВРС. Поддържа, че към момента на
ПТП е осигурявал застрахователното покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност" за увреждащия автомобил с полица № *.
За настъпилото застрахователното събитие в дружеството е заведена щета под № *,
по която е изплатено застрахователно обезщетение от 251,14 лв. Сочи, че регресното
му вземане произтича от нормата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ,
съгласно който застрахователят има право
да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният за ПТП водач е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. По изложените съображения
моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Й.П.М., чрез назначения му особен представител – адв. Е.Г.. С оглед на това, че ответникът е признал вината си и е
сключил споразумение по НОХД № * на ВРС, не оспорва
иска, както по основание, така и по размер.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява не се представлява.
Депозира писмена молба, с която, чрез процесуалния си представител юрк. Б. М. моли за
постановяване на решение при признание на иска.
В о.с.з.
ответникът се представлява от назначения от съда особен представител адв. Е.Г.,
който изразява становище, че признанието на иска е в интерес на ответника и
моли същият да бъде уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът е с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр.
чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ.
Съществено за
произнасянето на съда е направеното от пълномощниците на страните изявление за
решаване на спора при признание на иска, в условията на чл.237 от ГПК. Това
становище се поддържа изрично както от юрк.
Б. М. като пълномощник на ищеца, така и от адв. Е.Г., особен представител назначен от съда. Доколкото признанието не е
направено лично от страната или от изрично упълномощен нейн представител,
същото следва да бъде одобрено от съда по аргумент от чл.29, ал.5 от ГПК.
За да извърши преценка
дали направеното признание следва да се одобри, т.е. дали същото е в интерес на
ответника, съдът съобрази най-вече представения от ищеца препис от одобрено
споразумение обективирано в Протокол № * г. по НОХД № * г. на ВРС, видно от
което ответникът Й.П.М. се е
признал за виновен за това, че управлявал лек
автомобил „Р. М. С.“, с рег. № *, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,40 на хиляда, установено по надлежен
ред, с протокол за химическа експертиза за определяне на алкохол в кръвта № * г., на отделение по съдебна медицина към МБАЛ „Св. Анна“, гр. В. – престъпление по чл. 343б, ал.1 от
НК. За настоящият съд, който разглежда гражданските последици от посоченото деяние
е налице задължение по чл. 300 от ГПК, да приеме, че то е извършено
противоправно и виновно от ответника така както е посочено в споразумението. В
тази посока последното кореспондира на отразеното от компетентния полицейски
служител в Протокол за ПТП № *, че на 28.02.2017 г.,
около 18:00 ч. в
гр. Б., на ул. „Т.м.“ № *, след употреба на алкохол ответникът причинил ПТП с
материални щети, поради неспазване на дистанция с МПС марка „М.",
модел „МЛ *" с ДК. № *. От друга страна
констатираните от длъжностното лице увреждания по задната броня на автомобила
застрахован при ищеца с полица № * (л. 11) корелират с
уврежданията установени от застрахователя съгласно представения Опис –
заключение по щета на МПС № *, а именно броня
задна, капачка – теглич, капачка теглич дясна, два датчика на парктроник,
всички със степен на увреждане „за подмяна“. Ищецът е представил и платежно
нареждане от 31.03.2017 г. към Г.П.
М.за сумата от 251,14 лв., с основание „по щета № *“.
При гореустановената
доказателствена съвкупност по несъмнен за съда начин се установява наличието на
всички кумулативно необходими предпоставки за уважаване на регресния иск по чл.
500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ - наличие на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за „Р. М.
С.“, с рег. № *, извършено от ответника виновно противоправно
деяние, в причинна връзка с което са произлезли вреди, размерът на същите и
действително плащане на обезщетение на увреденото лице, че ответникът е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Респективно съдът
намира, че признание на иска в случая ползва ответника доколкото осуетява
извършването от ищеца на допълнителни разходи за събиране на доказателства
извън представените с исковата молба, които разходи в противен случай биха били
възложени на ответника с крайния акт на съда, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
доколкото искът се явява основателен.
Видно от горното не
съществуват отрицателни предпоставки, които да препятстват одобряването от съда
на извършеното признание по основание и размер на иска от особения
представител на ответника. От друга страна признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а същевременно е такова, с
което страната може да се разпорежда. Ето
защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния представител на ищеца,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите и доказани от него разноски, които съдът приема, че
възлизат в общ размер на 500,00 лв. – по 25,00 лв. за държавна такса в
заповедното и исковото производство, съответно по 50,00 лв. и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и внесения депозит за особен представител от 300,00 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК. Съдът е определил размера на
юрисконсултското възнаграждение в минимума по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ с оглед ниската действителна правна и фактическа сложност на
производството и извършения обем от процесуални действия от процесуалния
представител на страната.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Й.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на З. „Д.Ж.и З.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, ж. к. „Д.”, бул. „Г. М. Д.”
№ *, сумата от 251,14
лв. (двеста петдесет и един лева и четиринадесет стотинки), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № *
за настъпило на * г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението в съда – 11.12.2017 г. до окончателното ѝ заплащане, която
сума е предмет на Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № *
г. по описа на ВРС, XXI състав, на основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ.
ОСЪЖДА Й.П.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на З. „Д.Ж.и З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „Д., бул. „Г. М. Д.” № *, сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр. д. № *
г. по описа
на ВРС, XXI състав, както и
сумата от 425,00 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: