Р Е Ш Е Н И Е
Номер 382/29.07. Година
2019 Град П.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен
съд
IV – ти наказателен
състав
На единадесети
юни
Година 2019
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя
Василева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно дело №00565 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно
постановление №21-А-12/29.08.2018г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите – П., на основание чл.136, ал.2, т.3, предл. 3
от Закона за управление на отпадъците, във вр. с чл.53, ал.1 и чл.83, ал.1 и 2
от ЗАНН, на “*******“ ЕООД, гр. П., представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Е.Д.Я., е наложена имуществена санкция, в размер 7000
лв., за това, че на 28.02.2018 г., в част от имот, находящ
се в гр.П., кв. „*****“, ул. „*****“ №23,
„*******“ ЕООД, гр. П., извършва дейност по третиране /оползотворяване/ на
отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства, без изискващото
се разрешение, издадено по реда на чл.35,
ал.1, т.1, вр. чл.67 ал.1 от ЗУО - нарушение на чл.136, ал.2, т.3, предл.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 и чл.67, ал.1 от Закона
за управление на отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезлите от употреба МПС..
Против
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “*******“
ЕООД, гр. П., представлявано от управителя Е.Я., чрез пълномощника – адв. В.Б., в която се оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото наказателно постановление. Поддържа се, че АУАН е
съставен, а наказателното постановление е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон. Моли
се за отмяна на постановлението като необосновано и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа тезите в жалбата и
пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител – ст. юк. Г.Г., изразява становище, че възраженията за
незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство са неоснователни и пледира наказателното постановление за бъде
потвърдено като издадено в съответствие с процесуалния и
материалния закон.
Пернишкият районен съд, в настоящият съдебен състав, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 28.02.2018г., свидетелите С.В.М. и С.Г.Й.
– експерти в отдел „КОС“ при
РИОСВ – П., съвместно със служители на СДВР, извършили проверка в имот, находящ се в гр.П.,
кв.„*****“, ул. „*****“ №23. Установили ,че
част от имота /вдясно от входа на площадката,/ е предоставен за ползване на „*******“ ЕООД,
съгласно договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 01.04.2017г., сключен със собственика „*******“ ЕООД.
Едноличен собственик на капитала и управител на двете търговски дружества е Е.Д.Я..
Същият не присъствал в обекта, но на мястото пристигнал пълномощник на дружеството
К.Г., в чието присъствие протекла проверката. Имотът представлявал изцяло
ограден терен с голяма площ, в който имало изградено П-образно хале. В дясната
част, непосредствено до халето, се
съхранявали над 60 броя ИУМПС, разкомплектовани в
различна степен, без регистрационни табели, без основни части и
компоненти /двигатели, скоростни кутии,
стъкла, гуми , брони, врати и други/, част от които били разкомплектовани
до състояние на почти голи купета. Под изграден навес се съхранявали и 10 броя
ИУМПС от марката „Мерцедес“, също разкомплектовани – без двигатели и скоростни кутии. В
закрити помещения към халето, подредени
върху дървени палета, се съхранявали различни демонтирани части и компоненти от
ИУМПС - двигатели, скоростни кутии и
други авточасти .
На част от наличните на площадката повече от 70 броя ИУМПС били снети номерата на рамите, както
следва: №№*************, *************, *************, *************, *************,
*************, **************************. Всички тези автомобили били без
регистрационни табели, разкомплектовани, с липсващи двигатели, скоростни кутии, гуми, стъкла, врати и др. В момента
на извършване на проверката дейност в обекта на „*******“ ЕООД не се
извършвала.
По сведение на пълномощника , описаните
ИУМПС са собственост на „*******“ ЕООД и се разглобяват от това дружество с цел
последваща продажба на авточасти.
Разрешение, издадено от директора на РИОСВ – П. по
реда на чл.35, ал.1, т.1, вр. чл.67,
ал.1 от ЗУО не било представено.
Констатациите
си контролните органи отразили подробно в протокол №69-КОС-СМ-7/28.02.2018г.,
подписан без възражения от представителя на дружеството.
Констативният протокол бил доведен до знанието на
управителя на „*******“ ЕООД, тъй като с писмо, входирано
в РИОСВ – П. с №26-00415 от 07.03.2018г. и във връзка с извършената проверка, обективирана в същия протокол, същият представил
заверени копия на документи за произход на установените на площадката,
ползвана от дружеството, ИУМПС, в т.ч. 12 броя договори за покупко-
продажба на бракувани МПС. Със същото писмо бил представен нотариален акт
относно собствеността на терена, на който била разположена площадката, както
и договор за сътрудничество и съвместна дейност
между собственика и дружеството -жалбоподател.
С писмо, изх. №26-00-415/1/19.03.2018 г. свид. М. изискала данни от ОД МВР - П. относно това снети
ли са от отчет/дерегистрирани ли са по надлежния ред
превозните средства, намерени в различна степен на разкомплектоване на площадката
в имота, сред които и гореописаните. В отговор била получена информация, че по-голямата
част от описаните в писмото МПС са с прекратена регистрация, а за четири от тях, описани и в наказателното
постановление, не били открити данни в базата данни за регистрирани ППС - АИС
„КАТ - Регистрация“.
Въз основа на установеното при проверката и
допълнително събраната информация, с писмо, изх. №26-00-415/3/08.05.2018г. на
РИОСВ – П. управителят на “*******“ ЕООД, гр. П., бил поканен да се яви на
21.05.2018 г. – 11.00 часа в РИОСВ – П. за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Поканата била връчена на 09.05.2018г. лично на представляващия
дружеството, видно от съставен приемо-предавателен
протокол от същата дата.
На указаните в поканата дата и час Е.Я. се явил в
инспекцията. В негово присъствие, срещу “*******“ ЕООД, гр. П. било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №12/2018
от 21.05.2018 г. за нарушение на чл.136,
ал.2, т.3, предл.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.1, вр.
чл.67, ал.1 от Закона за управление на отпадъците и чл.17 от Наредбата за
излезлите от употреба МПС.
АУАН бил предявен на законния представител на дружеството.
След запознаване със съдържанието му същият го подписал и приел връченият препис. Обяснения
и възражения не вписал
в съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН дружеството
депозирало писмено възражение вх. № 26-00-415/4/ от 23.05.2018 г., в което посочило,
че в имота - обект на извършената проверка, дружеството извършва дейности по
ремонт и поддръжка на МПС, като за целта закупува стари автомобили, разкомплектова
същите, като негодините части предава за
скрап , а на тяхно място се поставят
други за ремонт и възстановяване на превозните средства. Във възражението се посочвало, че въз основа
констатациите от проверката фирмата ще приведе дейността си съобразно законодателството.
На 29.08.2018 г., базирайки се на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган – Директор на
РИОСВ – П. приел, че са налице основанията на чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1
и 2 от ЗАНН и съобразно правомощието си по чл.157, ал.4, вр. ал.2 от ЗУО издал
наказателно постановление, с което на основание чл.136, ал.2, т.3, предл.3 от ЗУО, наложил на „******“ ЕООД, гр. П.
имуществена санкция в размер 7000 лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид показанията на свид. С.В.М., С.Г.Й.,
К.В.Г. и Д.Е.Д., както и приетите писмени доказателства: АУАН № 12/21.05.2018, покана,
изх. № 26-00-415/3/08.05.2018г., ведно с приемо-предавателен
протокол от 09.05.2018г., констативен
протокол №69-КОС-СМ-7/28.02.2018 г., на РИОСВ София, писмо на РИОСВ до ОДМВР – П.
и отговор, договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.04.2017г.,
нотариален акт №50, том IV, рег. №4632, дело № 600 от 19.10.2007г., писмо от
СДВР, вх. № 24-00—6/01.03.2018г., договори за покупко
–продажба на МПС и документи за произход, заповед №РД-60/16.06.2017г. на
Директор РИОСВ – П., както и констативен протокол № 70-КОС- СЙ-12 от
28.02.2018г.
Съобразно установената фактическа обстановка, от
правна страна, съдът приема следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност,
съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят
на изискванията в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отмяна на обжалвания
административно-наказателен акт.
Направените в тази насока възражения в жалбата не се приемат за
основателни.
Съдът не констатира твърдяното
нарушение за неспазване на изискванията към съдържанието на акта и
наказателното постановление по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението и в
двата акта е описано ясно и пълно, изложени са всички релевантни към фактическия
състав на вмененото нарушение обстоятелства, а фактическото му описание
напълно съответства на правното му
квалифициране.
Ясно са отразени и датата, и мястото на извършване на нарушението. В случая датата на установяването му е и дата
на извършване, доколкото нарушението се изразява в съхранение на ИУМПС, без
издадено разрешение. Поради това, констатацията за осъществяване на такава
дейност на датата, на която е извършена проверка на територията на площадката,
ползвана от ЮЛ, законосъобразно определя
и датата на извършване на нарушението.
Неоснователни са доводите за това, че е останало неизяснено кое от двете
дружества, ползващи имота на адрес гр. П., кв. „*****“, ул. „*****“ №23, осъществява описаната в акта
и постановлението дейност без разрешение. Констатацията на контролните органи относно субекта на
нарушението е обоснована убедително. Писмените и гласните доказателства събрани
по делото установяват, че контролните органи са направили необходимото да установят собствеността на
имота, правното основание за ползване на част от него от жалбоподателя,
събрали са сведения от пълномощника на същото дружество, както и от работници
на дружеството – собственик, заварени в
обекта, за извършваната от двете дружества дейност, за
частта от терена ползвана от „*******“
ЕООД, за произхода и принадлежността на установените в него над 70
броя ИУМПС. Несъмнено, изводите им по
горните въпроси са точни, доколкото управителят на дружеството сам е съдействал
за достигането до тях с представените в хода на проверката документи с придружително
писмо, вх. № 26-00-415/07.03.2018г., а в подаденото възражение срещу съставения акт по същество ги е потвърдил. В този смисъл, дали и доколко представеният договор за сътрудничество
и съвместна дейност от 01.04.2017г.
между „******“ ЕООД и „*******“ ЕООД дава яснота кое от търговските
дружества с каква дейност се занимава в проверения имот е ирелевантно,
особено като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала и управител на всяко от тях е едно и също физическо лице.
Не се споделят и възраженията
насочени към оспорване представителната власт на свид.
К.Г. спрямо жалбоподателя при извършената
проверка на площадката с доводи, че съгласно представеното пълномощно,
пълномощник на „******“ ЕООД не е ФЛ К.Г.,
а представляваното от него дружество „******“
ЕООД, както и че последното е овластено само за действия, свързани с дейността на упълномощителя към НАП
и НОИ, не с права за представителство по отношение проверки, извършвани от МВР
и РИОСВ, в т.ч. за подписване на
документи във връзка с такива.
От приложеното по преписката пълномощно е видно, че действително представител на „*******“
ЕООД е
горепосоченото еднолично
дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала и управител е физическото лице – свид. К.Г.. Известно е, че юридическите лица формират и
изразяват воля по отношение на третите лица чрез своите органи. Управителят на
дружеството организира и ръководи дейността му, но и изразява неговата воля,
поради което действията на управителя обвързват ЮЛ, по отношение на което осъществява представителство.
В този аспект, действията на управителя К.Г. обвързват дружеството – представител
по пълномощното и се считат за негови действия. Отделно от това, от съдържанието на пълномощното
се установява, че упълномощаването не се ограничава единствено до
действия пред НОИ и НАП, както се
поддържа в жалбата и се твърди от свид. К.Г. в
съдебно заседание, доколкото в т.4 от документа изрично е включено
представителство на практика пред всички
органи, служби и учреждения, с права
пълномощникът да подписва, депозира и получава изискуемите се документи, книжа и др. В този аспект възраженията, че К.Г.
като управител на дружеството - пълномощник не е имал представителна власт да
участва при процесната проверка като представител на
жалбоподателя, да подпише съставения констативен протокол и да получи екземпляр
от него, са неоснователни.
Освен това, ако е действал като представил без да има представителна власт,
то тези отношения се решават между него
и упълномощителя. В конкретния случай от цитираното
по-горе придружително писмо, подадено лично от управителя на „******“ ЕООД,
става ясно, че същият е уведомен за съставения в присъствието на К.Г. констативен
протокол №69-КОС-СМ-7от 2802.2018г, но не е направил каквото и да е възражение
срещу участието му в проверката в това
качество. В този аспект, правото на защита на жалбоподателя
по никакъв начин не е нарушено.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение
по чл.136, ал.2, т.3, предл.3, във вр. с чл.35,
ал.1, т.1, вр. чл.67, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, е
законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на
установеното в казуса фактическо положение.
Съображенията са следните:
Фактическите обстоятелства приети по-горе се установяват по безспорен начин
от събраните доказателствени материали по делото. Те не се оспорват от страна
на жалбоподателя, защитата на когото е в насока оспорване правната оценка на
фактите, направена от АНО.
Съдебният състав не констатира нарушение на закона и в този аспект.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това,
че извършва дейности по третиране /оползотворяване/ на отпадъци – ИУМПС,
без изискващото се разрешение, издадено по реда на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО.
Установеното в казуса фактическо положение несъмнено сочи, че
на площадката обект на проверка, в частта, ползвана от „*******“ ЕООД е извършвано
съхранение на отпадъци – множество видимо ИУМПС /над 70 броя/, разкомплектовани в различна степен /някои до голо купе/,
както и основни компоненти от такива по смисъла съответно на §1, т.1 и т.12 от
Наредба за излезлите от употреба МПС, които безспорно
представляват отпадък съгласно същата Наредба. Установено е, че описаните по номера на рама в наказателното постановление купета
са от автомобили, част от които не са
били регистрирани за движение в страната, а останалите - с прекратена
регистрация, и са били в различна степен разкомплектовани.
Представените от самия жалбоподател в хода на
проверката документи за произхода им сочат, че са касае за дерегистрирани, бракувани /катастрофирали/ превозни
средства, от които притежателите им са
се освободили, а „*******“ ЕООД ги е закупило като отпадък с
цел продажба на годните части от тях. В този аспект, несъмнено се касае за
излезли от употреба МПС, които в състоянието, в което са намерени,
представляват отпадък съгласно §1, т.17 от ДР на ЗУО.
Вярно е, че в хода на проверката, на 28.02.2018г. контролните органи не са
установили извършване на конкретна дейност по отношение тези предмети, но
самото им наличие на площадката, както и на
части, детайли и компоненти то тях напълно обективира
дейност по съхранение. Убедителен извод за това се извежда дори само от количеството на установените вещи,
разположени на територията на площадката в частта, ползвана от „******“ ЕООД.
Отразеното в обстоятелствената част на констативния протокол /различната
степен на разкомплектованост до цялостна такава на автомобилите, наличието на
множество други части и детайли, съхранявани в халето и под изграден до него
навес, наличието на отпадъци/, съставлява индиция
и за дейност по разкомплектоване, но тъй като не са били добити
впечатления за точно такъв вид дейност и такава не е доказана да се
извършва от дружеството-жалбоподател, тези факти не са взети предвид при
преценка естеството на вмененото нарушение и не засягат
формирания извод за съставомерност на
същото. Показанията на свидетелите С.М. и С.Й. последователно, детайлно и без
всякакви противоречия помежду си установяват горните обстоятелства, като
показанията им срещат пълна подкрепа в приетите писмени доказателства по
делото, поради което съдът ги кредитира изцяло..
Съхранението на отпадъци /в случая ИУМПС, материали и компоненти от
тях/ до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12 , е
операция с код R13, съгласно Приложение №2 към §1, т.13 от ДР на ЗУО.
Същото от своя страна представлява дейност по оползотворяване на отпадъци.
Съгласно §1, т.44 от ДР на ЗУО в понятието „третиране на отпадъци“ се включват
дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане. От изложеното следва еднозначен извод, че
установеното съхранение на отпадъци – ИУМПС, материали и компоненти от тях, представлява дейност
по третиране на отпадъци. Извършването на вменената дейност по съхраняване
като дейност по третиране на отпадъка е доказано с показанията на свидетелите,
извършили на място фактическата проверка и добили непосредствени
впечатления относно релевантните факти. По естеството си изявленията им
са достатъчно съдържателни, подробни са и съответни едни на
други, така че отсъства всякакво основание да се
търси определена тендециозност
или недобросъвестност у тях.
Разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1, вр. чл.67, ал.1
ЗУО по императивен начин предписва, че за извършването на дейности по третиране
на отпадъци се изисква разрешение, издадено от директора на РИОСВ, на чиято
територия се извършват дейностите. В
казуса не е спорно, че към датата на извършване на проверката и установяване на
нарушението - 28.02.2018 г. на „*******“
ЕООД, гр. П. не е издавано такова разрешение по реда на чл.67, ал.1
от ЗУО. В този смисъл, дружеството
е субект на процесното нарушение и законосъобразно е ангажирана
отговорността му за него.
С оглед изложеното, съдът намира, че събраните по
делото доказателства изясняват обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по
делото и обосновават формираните правни изводи, поради
което издаденото наказателното постановление, с което
на жалбоподателя „*******“ ЕООД, гр. П. е наложена имуществена
санкция за безспорно доказаното нарушение – оползотворяване на
отпадъци от ИУМПС /операция с код R13, съгласно Приложение №2 към §1, т.13 от ДР на ЗУО, представляваща вид третиране
на отпадъци/, без разрешение, е законосъобразно и правилно.
.По отношение вида и размера
на наложената имуществена санкция:
За установеното нарушение разпоредбата
на чл. 136, ал.2, т.3,
предл.3 от Закона за управление на
отпадъците
предвижда за юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 7000 до 20000 лв. В конкретния случай АНО е наложил на „*******“ ЕООД, гр. П. санкция в минимален размер, а именно 7000 лв., която е счел за
съответна на характера и тежестта на нарушението и достатъчна за постигане
целите на административното наказване. При конкретните обстоятелства, доколкото е наложена минималната възможна санкция, съдът не е оправомощен
да въздейства спрямо нейния размер,
поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
Мотивиран от изложеното и основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-А-12/29.08.2018г., изд. от Директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите – П., с което на основание
чл.136, ал.2, т.3, предл. 3 от Закона за управление
на отпадъците, във вр. с чл.53, ал.1 и чл.83, ал.1 и 2 от ЗАНН, на “*******“
ЕООД, гр. П., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „******“
№1, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Е.Д.Я., е
наложена имуществена санкция, в размер 7000 лв. за нарушение на чл.136, ал.2,
т.3, предл.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 и чл.67,
ал.1 от Закона за управление на отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезлите от
употреба МПС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. П. на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: /П/
Вярно с оригинала,
ИГ