РЕШЕНИЕ
№260456/23.11.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На седемнадесети ноември Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3731 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Р.Л. с ЕГН **********, в качеството и на
управител на „ К.“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***,
чрез юк П.Д. срещу НП № 23-0000580/12.06.2020 год. на и.д. Директор на РД АА
Варна, с което за нарушение на чл. 6,ал.7, т.3,буква „б“, предл.1 от Наредба №
11/31.10.2002 год. на МТС, на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер от 200 лв..
В
жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, като се твърди, че при издаването
на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл.42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН; че
АУАН е съставен в присъствието на лице, което няма представителна власт; че е
налице основанието за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като дружеството, макар
и със закъснение е подало исканите доказателства.
В
съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от юк Д., ВАК,
който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата
страна – ОО АА Варна се представлява от мл експерт Вълчева, която моли НП да
бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С
АУАН с № 272097/05.05.2020 год., административния орган
е приел за установено от фактическа страна, че на 09.10.2019 год. в гр.Варна, дружеството
превозвач „ К.“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността № 14078/20.10.2015 год.
за международен обществен превоз на товари, не е доказало финансова стабилност
преди изтичане на срока 08.10.2019 год., до когато е бил сключен договор за
застраховка, с който е доказало финансова стабилност за предходен период в ИА АА / РД АА Варна / ,
видно от застрахователна полица № 0700-900-2018-00229/09.10.2018 год. , валидна
до 08.10.2019 год.. – нарушение по чл.6,ал.7,т.3,б“б“,предл.1 от Наредба №
11/31.10.2002 год. на МТС.
Акта бил съставен и предявен на
упълномощено лице, което в графата бележки и възражения отразил , че няма такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са
били депозирани писмени възражения.
Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал НП
№ 23-0000580/12.06.2020 год., с което за нарушение на чл. 6,ал.7, т.3,буква
„б“, предл.1 от Наредба № 11/31.10.2002 год. на МТС, на осн. чл.105,ал.1 от
ЗАвтПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер от 200 лв..
В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б.Г., който
потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.
Със съгласието на страните
съдът е заличил св. А.К..
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни доказателства –
показанията на св. Г. и приложените по делото писмени доказателства , прочетени
и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен
орган – и.д. Директор на РД АА Варна, съгласно приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. на Министъра на транспорта, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието
на нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
Съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
съществени и да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е
нарушената материално-правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл. 6, ал. 7, т. 3 б. б пр. 1 от Наредба №
11/ 31.10.2002 г. на МТС, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Тази разпоредба предвижда, че дружеството, притежаващо лиценз за
извършване на международен автомобилен превоз на товари е длъжно да доказва
финансовата си стабилност всяка година чрез представяне на справка съобразно
нормативно установеното приложение и преди изтичане на срока, за който е
сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата
гаранция. От приложените по преписката писмени доказателства се установява, че
срокът да договора за застраховка е бил до 24: 00 часа на 08.10.2019 г. и това
е била датата, до която превозвачът е дължал подаване на справка за финансова
стабилност.
Нормата на чл. чл. 6, ал. 7, т. 3, б. "б" от
Наредба № 11/31.10.2002 г. МТС за международен автомобилен превоз на пътници и
товари изисква лицата по чл. 2, ал. 1 да доказват финансова стабилност всяка
година преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка,
като това доказване се извършва всяка година чрез представяне на справка
(приложение № 3) с приложени документи, един от които е договор за застраховка,
отговарящ на изискванията на ал. 6. Посочената справка следва да бъде подадена
преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка. В
процесния случай справката е следвало да бъде подадена в срок до 08.10.2019 г., като посочения срок несъмнено не е бил
спазен.
Липсват доказателства тази
справка да е била подадена,поради което съдът намира, че описаното в акта и
постановлението нарушение безспорно е било извършено от страна на
санкционираното юридическо лице. В случая следва да се има предвид, че с
атакуваното наказателно постановление е била ангажирана отговорността на ЮЛ „ К.“
ЕООД чрез налагане на административно наказание имуществена санкция. Това по
своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата,
каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно е била определена и
санкционната норма - чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП, тъй като именно в нея е
предвидена санкция за нарушение на подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на закона, каквато се явява Наредба № 11/31.10.2002 г., която е
издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2
и § 4а от Закона за автомобилните превози.
Законосъобразно наказващият
орган е наложил на „ К.“ ЕООД наказание
имуществена санкция в размер на 200 лева, тъй като това императивно е предвидено
в нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. Поради това и съдът няма законова
възможност да намали размера на тази санкция.
Съдът не споделя
изложеното в жалбата възражение за допуснато в административнонаказателното
производство нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Видно от АУАН същият е бил
съставен в присъствие на лицето Иван Г. Желязков в качеството му на
упълномощено лице и му е бил връчен. В материалите по преписката се съдържа
пълномощно от управителя на „К.” ЕООД, с което лицето Иван Г. Желязков е
упълномощен да представлява дружеството пред ДАИ Варна / понастоящем РД АА
Варна /, като изрично е посочено, че пълномощникът има право да подписва актове
и наказателни постановления от името и за сметка на дружеството. В жалбата се
излагат твърдения, че пълномощията на
Желязков са били оттеглени и същият е нямал представителна власт, но за тези
твърдения не са ангажирани доказателства, поради което същите остават
недоказани в процеса.
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието не се отличава от останалите
нарушения от този вид. То е формално и за неговата съставомерност не е
необходимо настъпване на вредни последици. Поради това съдът намира, че
степента на обществена опасност на нарушението не е явно незначителна.
С оглед на изложеното до тук,
съдът намира, че наказателното постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход на делото и
съобразно искането на процесуалния представител АНО, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на РД АА - Варна следва да се
присъди юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
НП
№ 23-0000580/12.06.2020 год. на и.д. Директор на РД АА Варна, с което на „ К.“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н.Р.Л. с ЕГН **********, в
качеството и на управител за нарушение
на чл. 6,ал.7, т.3,буква „б“, предл.1 от Наредба № 11/31.10.2002 год. на МТС,
на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр е наложена
имуществена санкция в размер от 200 лв..
ОСЪЖДА „ К.“ ЕООД, БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Р.Л. с
ЕГН ********** – управител да заплати на
РД АА Варна
80 лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК
и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ :