Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Радомир, 23.06.2020 година
Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Ивета Павлова
при участието на
секретаря Т. П., като разгледа докладваното от съдията наказателно административен
характер дело № 94 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №19-0328-000594/27.02.2020г. началник
Група към ОДМВР-Перник, РУ -Радомир е наложил на жалбоподателя Ж.М.И. , с ЕГН: *********, с адрес ***, административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца, за нарушение по чл.103 от Закона
за движение по пътищата, на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП и административно
наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП , на основание чл. 185 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание
И. по изложените във въззивната жалбата и тези доразвити в писмена молба
депозирана по делото от адвокат-пълномощника му, адв.Р. правни съображения, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление.
На първо място се навеждат доводи,
за допуснати съществени процесуални нарушения от административно-наказващия
орган довели до опорочаване на цялата административно-наказателна процедура, като
в НП първоначално е посочен, че нарушителят управлява лек автомобил Сузуки
а впоследствие е посочено мотоциклет Сузуки.
На второ място се навеждат подробни доводи от защитата за недоказаност авторството на деянието като в
тази връзка са представени писмени доказателства установяващи по безспорен
начин, че към момента на извършване и на
установяване на адм.нарушение жалбоподателят И. не е бил на територията на Р
България, поради което не би могъл да извърши адм.нарушения, за които е
ангажирана административно-наказателната му отговорност с атакуваното НП.
Въззиваемата страна РУ-Радомир, редовно и своевременно призована,
не е изпратила представител и с писмено
становище депозирано по делото моли съда да потвърди наказателното
постановление, като законосъобразно издадено.
Районна прокуратура гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе
предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН №288/19.05.2019г. е описано
от фактическа страна, че на 19.05.2019г. в 15.00 часа, в с.Извор, община Радомир на път ІІІ-623, с
посока на движение към с.Жедна жалбоподателят
е управлявал мотоциклет Сузуки ГСХ Р 600 с рег.№., собственост на М. Н.С.,
с ЕГН:**********, като до ОУ“Иван Вазов“ при подаден му сигнал за спиране от контролен орган със стоп- палка по
образец „ С 8“, същият не спира на
посоченото място, а ускорява движението и продължава посоката си на движение.
След служебна справка контролните органи са констатирали, че МПС-то не е
представено и на Годишен технически
преглед .
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е
постъпило писмено възражение срещу издадения акт от страна на жалбоподателя .
Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващия орган е издал
наказателно постановление №19-0328-000594/27.02.2020г. , с което е наложил на И., административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП и
административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.147,
ал.1 от ЗДвП , на основание чл. 185 от ЗДвП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да се пристъпи
към разглеждане на делото по същество, съдът следва да провери дали при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаване въз основа на него на наказателното
постановление административно-наказващият орган е спазил императивните
изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в
производството по установяване на административните нарушения и налагане на
административните наказания по ЗАНН.
След като се занима служебно с горепосочените въпроси
съдът намери за основателни възраженията на жалбоподателя изложени във
въззивната жалба и допълнителна писмена
молба от адвокат-пълномощника му адв.Р. ,
че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, като
същите са довели до нарушаване правото му на защита. Ж. И. не е
присъствал при съставяне на процесния АУАН. Липсват данни по
административно-наказателната преписка, а и в този смисъл са и показанията на
разпитания в хода на съдебното дирене свидетел С., че АУАН е съставен и
впоследствие изпратен за връчване на
съответното РУ на Полицията по адресна регистрация на нарушителя.Т.е АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя и липсват писмени доказателства в АНП да е
канен за съставяне на АУАН. С оглед на това съдът намира, че е налице съществен
процесуален порок при съставяне на АУАН довел до нарушаване на правото на
защита на И.. Безспорно е установено, че АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, като последният не е бил поканен или издирен от АНО за съставянето
му. Съгласно императивната разпоредба на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В ал. 2 на същия член е
посочено само в какви случаи АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, а
именно когато нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не
се яви за съставяне на акта, каквито обстоятелства предвид гореизложеното в настоящия случай не са били налице. АНП не
е положил никакви усилия да намери или призове жалбоподателя за съставяне
на акта. Така допуснатото нарушение от АНП при съставяне на АУАН е
съществено такова водещо винаги до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и опорочаващо цялата административно наказателна процедура по
съставяне на АУАН и впоследствие издаване на НП. Предвид на това соченото
процесуално нарушение представлява достатъчно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
По
отношение на наложеното наказание глоба на основание чл.185
от ЗДвП в размер на 20 лева за извършено от И. административно нарушение по
чл.147, ал.1 от ЗДвП, то съдът намира, че АНО е приложил неправилно
материалния закон и съответната
санкционна правна норма . Нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП не съдържа задължение
за собствениците и водачите на МПС неизпълнението, на което да бъде
санкционирано. Разпоредбата на чл.181,
ал.1, т.1 от ЗДвП съдържа конкретното задължение на водача неизпълнението, на
което се санкционира а именно, съгласно цитираната разпоредба се
наказва с глоба в размер на 50 лева собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед.
За пълнота по съществото на спора настоящият състав на решаващия
съд следва да отбележи относно доводите
на жалбоподателя във въззивната жалба за недоказаност на извършеното
административно нарушение, то предвид
ангажираните от наказващия орган в хода на съдебното дирене гласни
доказателства и приложените в административно-наказателната преписка писмени
такива, както и безспорните писмени доказателства представени
от жалбоподателя в хода на съдебното дирене, че към момента на извършване на
адм.нарушение е бил в чужбина/ ксерокопие от задграничен паспорт, и потвърждение за самолетен билет/, както и предвид показанията на св.С., че не са видели с
колегата му кой е водача на мотоциклета, то не е
доказано по безспорен и категоричен начин от административно-наказващият орган,
че именно жалбоподателят
Ж.И. е извършил административното нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което му е наложено
административно наказание с атакуваното наказателно постановление. Разпитан в
хода на съдебното следствие свидетелят С. сочи, че мотоциклета на подадения сигнал
със стоп-палка не е спрял за проверка, а
е преминал с бърза скорост поради, което не са видели кой е водача на същия, а
са установили след служебна справка самоличността на жалбоподателя и на него впоследствие е съставен АУАН за извършените
адм.нарушения.
Мотивиран от горното и в същия смисъл, на осн.чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, районният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0328-000594/27.02.2020г.
, с което началник Група към ОДМВР-Перник, РУ -Радомир е наложил
на жалбоподателя Ж.М.И. , с ЕГН: *********,
с адрес ***, административно наказание глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за два месеца, за
нарушение по чл.103 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП и административно
наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП , на основание чл. 185 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: