Р Е Ш Е Н И Е
№ 5399
гр. Варна, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10599 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от А.А.А., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника си адв.И.И. – АК Варна срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище
и адрес на управление ***, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5207.57 лв. /пет
хиляди двеста и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляващо
неизплатени задължения за консумация на ел. енергия за периода от 28.02.2010г.
до 05.10.2012г. за обект с кл.№ *** и аб.№ *** и адрес на потребление с.***.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че е титуляр на партида за снабдяване с ел. енергия на жилище, находящо се в с.***, като потребената ел. енергия в имота се отчитала по кл.№ *** и аб.№ ***. При посещение на център за обслужване на клиенти служител на ответното дружество обяснила на ищеца, че за да заличат задълженията му за периода от 28.02.2010г. до 05.10.2012г. трябва същите да бъдат заплатени. Ищецът подал заявление на 13.06.2018г. заявление, с което изразил несъгласието си с начислените суми и поискал да бъдат отписани като погасени по давност старите му задължения по партида с клиентски номер ***. До предявяване на иска ответното дружество продължавало да иска начислените суми.
Ищецът поддържа, че по отношение на претендираните от ответното дружество задължения е изтекъл предвидения в чл.111, б. „в“ ЗЗД давностен срок. Правния си интерес от предявения иск ищцата обосновава с отказ на ответното дружество да заличи процесните задължения като погасени по давност..
В срок и по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковата претенция се оспорва като недопустима, а в условията на евентуалност и неоснователна. Позоваване на изтекла погасителна давност било предвидено като защитно възражение срещу осъдителен иск, но не и като основание за предявяване на самостоятелен иск. Исковата претенция била и неоснователна тъй като на основание чл.17, т.2 от ОУДПЕЕ потребителя се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и не изпращат представител, като са представили писмени молби за даване ход на делото в тяхно отсъствие.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В периода от 28.02.2010г.
до 05.10.2012г. ответното дружество е издало *** броя фактури на обща стойност
5207.57 лева за потребена ел. енергия за обект с кл.№ *** и аб.№ *** и адрес на
потребление с.*** с получател А.А.А. /л.18-31/.
Не е спорно между
страните, че претендираните задължения не са платени на ответното дружество към
момента на предявяване на иска, което се установява и от представено с отговора
на исковата молба извлечение за фактури и плащания /л.32-37/.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За уважаване на
предявения от ищеца отрицателен установителен иск, същият следваше да докаже
правния си интерес от предявения иск, в това
число ответното дружество да претендира заплащането на сума в общ размер на
5207.57 лв., представляваща неизплатени задължения за консумация на ел. енергия
за периода от 28.02.2010г. до 05.10.2012г. за обект с кл.№ *** и аб.№ *** и
адрес на потребление с.***.
С отговора на
исковата молба ответното дружество е направило възражение за недопустимост на
производството, поради липса на правен интерес за ищеца от предявения иск. Позоваването
на изтекла погасителна давност било предвидено от законодателя като защитно
средство срещу осъдителен иск, но не и като основание на предявен от ищеца иск.
Съдът не споделя
правните доводи на ответника и намира исковата претенция за допустима по
следните съображения:
В съдебната
практика е прието за допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане поради погасяването му по давност, в този смисъл са напр.
Определение № 61/26.01.2009 г. по ч. т. д. 5/2009 г. на ВКС, II т. о.,
Определение № 346/ 9.05.2013 г. по ч. т. д. 566/2013 г. на ВКС, II т. о.,
Определение № 479/ 5.07.2013 г. по ч. т. д. 934/2013 г. на ВКС, I т. о.,
Определение №04/ 6.03.2013 г. по ч. гр. д. 504/2013 г. на ВКС, II гр. о.,
Определение № 710/ 28.12.2011 г. по ч. гр. д. № 662/2011 г. на ВКС, III гр. о.,
в които са обсъждани по същество и приети за допустими именно отрицателни
установителни искове за установяване недължимост на вземане поради погасяването
му по давност.
Липсват изрични
нормативни ограничения за начина, по който следва (или е възможно) да се
упражни правото на длъжника да се позове на изтекла давност. Разпоредбата на
чл. 120 от ЗЗД сочи единствено, че давността не се прилага служебно, но не
ограничава начините, по които правоимащото лице може да я релевира. Поради това
и доколкото нормативна забрана се въвежда винаги изрично, липсата на такава по
отношение на този вид искове обуславя тяхната принципна допустимост, а
въпросите, дали за ищеца е налице правен интерес от иска и дали съответното
право е въобще погасяемо по давност, са предмет на конкретна преценка във всеки
отделен случай.
В конкретния
случай наличието на правен спор относно процесните вземания е налице, като
същото се установява и от отговора на
исковата молба. Не би следвало да се откаже търсената от съда защита от ищеца
за решаването със силата на пресъдено нещо на съществуващият между страните
спор. Наистина, ответникът не е предявил вземането си по съдебен ред, но същият
извънсъдебно оспорва настъпването на последиците от изтеклата в полза на ищеца
погасителна давност за процесните вземания. За да ползва предоставяните от
ответното дружество услуги по продажба и доставка на електроенергия ищеца би
бил принудена да заплати всичките си задължения към ответника, включително
тези, за които в настоящето производство се позовава на изтекла погасителна
давност. Бъде ли принуден по този начин да погаси най-ранните си задължения, ищеца
не би могъл да твърди, че е извършено недължимо плащане, съгласно разпоредбата
на чл. 118 от ЗЗД, а очевидно доставчика на ел.енергия е бездействал да събере
вземането си за продължителен период от повече от три години.
Не следва да се
отрича правото на потребителя да реши съществуващ между него и доставчика на
ел. енергия правен спор и по този начин да предотврати настъпването на
последващи вреди за него, изразяващи се в прекъсване или отказ за
възстановяване на електроснабдяването в обектите му на потребление, с единствен
мотив, че ако възникнат такива вреди потребителя ще има право на иск за
възстановяване на неправомерно нанесените му вреди. Ищецът сам решава по какъв
начин и в какъв обем ще предприеме защитата на правата си, ако за него
съществува и друг път за защита.
По изложените
съображения настоящия състав на съда намира, че ищецът има правен интерес от
решаване на съществуващия между страните правен спор, за което е сезирала съда
с исковата молба, по която е образувано настоящето производство.
Разгледана по
същество исковата претенция се явява и основателна.
Съгласно задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГКТК на
ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги представляват
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. В конкретния случай последното от процесните вземания е
станало изискуемо от 05.10.2012г. и погасителната давност по отношение на
всички вземания е настъпила към 05.10.2015г., поради което и предявения на 04.07.2019г.
иск се явява основателен.
Постановеният правен резултат, обуславя
основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 78,
ал. 1 от ГПК. В полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 210.40 лева,
представляваща заплатена от него държавна такса, а в полза на адвоката, който е
оказал безплатна правна помощ на ищеца да се присъди възнаграждение в размер на
580 лева. Разноски в посочения размер следва да се възложат в тежест на
ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.А., с ЕГН ********** и адрес *** не дължи на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***07.57 лв. /пет хиляди двеста и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляващо неизплатени задължения за консумация на ел. енергия за периода от 28.02.2010г. до 05.10.2012г. за обект с кл.№ *** и аб.№ *** и адрес на потребление с.***, поради изтичане на погасителна давност по отношение на вземанията, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.А.А., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 210.40 лв. /двеста и десет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв.И.Т.И. – АК Варна сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: