Р Е Ш Е Н И Е
№261084/9.11.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело
№4636 по описа на Варненски районен съд за
2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД от Х.К.Ж., ЕГН
********** ***, съдебен адрес
адв. А. срещу
З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 288,06
лева мораторна лихва за забава за периода 09.02.2018г.-10.06.2018г. върху
главницата от 8500 лева представляващи присъдено обезщетение за неимуществени
вреди със съдебно решение №3595/05.08.2019г., постановено по гр. дело №
9214/2018г. на ВРС.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 8500
лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие претърпяно ПТП. На
09.02.2018г. ищецът е депозирал заявление до застрахователя за изплащане на
обезщетение. Със съдебното решение е присъдена лихва за забава считано от
депозиране на исковата молба в съда -11.06.2018г. до окончателно изплащане на
обезщетението. По тези съображения от момента на поканата -09.02.2018г. до
10.06.2018г. желае присъждане на лихва за забава върху уважената и присъдена по
съдебен ред главница.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Оспорва се, че на посочената начална дата -09.02.2018г.
ответникът не е надлежно поканен да изпълни задълженията си за заплащане на
обезщетение. Посочва, че със съдебното решение е присъдена лихва за забава, по
отношение на който е формирана и сила на присъдено нещо.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
заявление от 09.02.2018г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по
„Гражданска отговорност“ от ищеца, като пострадало от ПТП осъществено на
15.07.2017г. лице до ответното дружество в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Приложено за послужване по
делото е производството по гр. дело № 9214/2018г., по което е постановено
съдебно решение 3595/05.08.2019., с което на ищеца е присъдено обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП осъществено на 15.07.2017г., в
размер на 8500 лева. Със съдебно решение №290/16.04.2020г., постановено
по в.т.дело № 105/2020г. на ВОС, ТО е потвърдено първоинстанционното
съдебно решение.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ вменява в отговорност на
застрахователя по договорът за
застраховка „Гражданска отговорност“, да заплати лихвите за забава на
застрахованият, които са в границите на определената с договора застрахователна
сума, за които лихви той отговаря пред увреденото лице. Разпоредбата в
изречение 2-ро на ал.3 на цитираният текст указва, че от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата
на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Хипотезата
на чл. 493, ал.1, т.5 КЗ включва и лихвите дължими от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетенията за вреди причинени от
застрахования на трети лица. Съдебната практика и в частност Решение №167/30.01.2020г., постановено по
т.дело №2273/2018г. на ІІ т.о. на ВКС приема разбирането, че лихвите които
застрахователят дължи не са собствената му забава, а за забавата на
застрахованият делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента.
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема, че между страните е постановено съдебно
решение по гр. дело № 9214/2018г. на ВРС, с което ответникът в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ обективирана в полица № BG/02/11700577340 на л.а. марка
„Рено“, модел „Меган“ рег. **********, е осъден да
заплати на настоящия ответник, който се явява пострадало лице вследствие ПТП
реализирано на 15.07.2017г. в гр. Варна, застрахователно обезщетение за
причинени му неимуществени вреди в размер на 8500 лева. Върху присъденото
обезщетение е присъдена и законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 11.06.2018г. до окончателно изплащане на обезщетението.
Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с решение №290/16.04.2020г.,
постановено по т. дело №105/2020г. на ВОС, който съдебен акт е окончателен по
така възникналият съдебен спор между страните.
С оглед направените с отговора на
исковата молба възражения от ответника съдът посочва, че в реализираното
съдебно производство за присъждане на обезщетение за причинени последствие на
ПТП неимуществени вреди на ответника, самостоятелен иск за присъждане на лихва
за забава не е предявен. Предмет на искането, с което съдът е бил сезира, и
което искане е уважено е присъждането на лихва за забава под формата и на законната
последица от уважаване на претенцията за обезщетение. При изложеното следва
извода, че силата на присъдено нещо на постановеното съдебно решение, което
обвързва страните не обхваща претенцията за присъждане на лихва за забава за
периода от предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице до
сезиране на съда с искова молба, с предмет предявен иск по чл. 432, ал.1 КЗ. При
тези съображения съдът не споделя възраженията на ответното застрахователно
дружество, че силата на пресъдено нещо досежно
постановеният съдебен акт обхваща лихвата за забава за процесния период, за
която съдът по настояще е сезиран.
В настоящото производство, като
доказателство към исковата си молба ищецът представи заявление от 09.02.2018г. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди по „Гражданска отговорност“, в качеството му
на пострадало от ПТП лице.Ответникът оспори началната дата, от която се
претендира обезщетението, съответно посочи, че застрахователят не е бил
надлежно поканен да изпълни задължението си, поради което с поведението си не е
станал причина за завеждане на делото в съда, поради което не следва да поема
разноски, което следва да се възложат върху ищеца.
Най
–ранната установена по делото дата, по см. на чл. 429, ал.3 КЗ вр. чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 429, ал.2, т.2 КЗ, съобразно
която застрахователят е уведомен от увредено лице за настъпилото
застрахователно събитие вследствие реализираното ПТП е датата към момента на
депозиране заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
09.02.2018г. Оспорил е ответникът тази начална дата, но тук съдът посочва, че
същия не отрича, че на така посочената дата е уведомен ищеца за претърпените от
него вреди. Обстоятелството, че това е момента на уведомление може да бъде
изведен и от посоченото от настоящия ответник в отговора на исковата молба по
гр. дело № 9214/2018г., в който не се отрича, че на така посочената дата
застрахователят е уведомен.Датата 09.02.2018г., като факт с правно значение е
възприета и в постановеното по гр. дело №9214/2018г. на ВРС съдебно решение с
участие на настоящите страни по спора.
По
изложените съображения, съдът намира че застрахователят дължи обезщетение за
забава считано от датата, на която увреденото лице го е уведомило да сезиране
на съда с исковата молба по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ, а т.е.
до 10.06.2018г. Съдът с помощта на програмен продукт „Апис-Финанси“
служебно осъществи изчисление на дължимата лихва за забава върху уважената
главница под формата на застрахователно обезщетение от 8500 лева, като намери, че за процесния период същата възлиза
на 288,06 лева. Така определеният размер на лихвата за забава се дължи от
застрахователя, доколкото същата е рамките на отговорността му, който е
определен от размера на застрахователната сума по договорът за застраховка
„Гражданска отговорност“.Не се споделя възражението на ответника за погасяване
по давност на процесното вземане, доколкото едва след влизане в сила на
постановеното съдебно решение по гр. дело № 9214/2018г. на ВРС се счита за
определен размерът на дължимото в полза на увреденото лице застрахователно
обезщетение за причинените му вреди вследствие настъпване на застрахователното
събитие, което се явява покрит риск по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, за който застрахователят и ответник в производството по делото
носи отговорност.
По отношение на разноските:
Съдът се
споделя възражението на ответника, че с поведението си не е станал причина за
завеждане на исковата молба в съда. С влизане в сила на съдебното решение по
предявеният иск с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ, за застрахователя се поражда
правото да заплати и лихва за забава, което му задължение произтича от
разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ вр. чл. 493, ал.1,
т.5 и чл. 429, ал.2, т.2 КЗ. Размерът на обезщетението е определен с влязъл в
сила съдебен акт, ответникът в качеството му на длъжник е поканен с депозиране
на заявление за изплащане на обезщетение за вреди от 09.02.2018г., в което е
вписана и банкова сметка ***, сега ищец в производството по делото. Нова покана
не се изисква. Ищецът не е заплатил дължимата лихва за забава върху
определяният размер на застрахователното обезщетение за вреди, поради което за
ищецът се явява открит съдебният ред за защита, който той реализира с
депозиране на настоящата искова молба в съда.
По
изложените съображения в полза на ищеца
се следват съдебно – деловодни разноски в размер на 410 лева, от които 360 лева
възнаграждение за процесуално представителство с вкл. ДДС и 50 лева заплатена
по делото държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
осъжда З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.К.Ж., ЕГН ********** ***, съдебен адрес адв.
А. сумата от 288,06 (двеста осемдесет и осем лева и 6
ст.) лева мораторна лихва за забава за периода 09.02.2018г.-10.06.2018г.,
върху главницата от 8500 лева представляващи присъдено обезщетение за
неимуществени вреди със съдебно решение №3595/05.08.2019г., постановено по гр.
дело № 9214/2018г. на Варненски районен съд, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
осъжда З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.К.Ж., ЕГН ********** ***, съдебен адрес адв.
А. сумата от 410
(четиристотин и десет) лева, от които 360 лева възнаграждение за
процесуално представителство с вкл. ДДС и 50 лева заплатена по делото държавна
такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :