Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.07.2017
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 04 юли 2017 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело
№ 2136 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск за присъждане на
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.
Ищецът П.Г.С. твърди в исковата си молба, че
работила при ответника от 03.03.1977г. на длъжност „Акушер", „Акушер -
анестезиолог" без прекъсване до 15.05.2009г. или общо 32г., 02м. и 12 дни,
след което от 15.05.2009г. до 10.01.2011 г.. работила в СБАЛАГ "Майчин
дом" ЕАД гр.София, на длъжност „Акушер"/лечебно заведение изцяло
държавна собственост/ или общо 01г., 07м. и 25 дни, след което от 10.01.2011г.
до прекратяването на трудовите й правоотношения на 08.11.2016г. работила при
ответника, а именно в МБАЛ /след сливането УМБАЛ/ „ Проф. д-р Стоян
Киркович" АД гр.Стара Загора, на длъжност „Акушер"/търговското
дружество също изцяло на бюджетна издръжка/, общо 5г., 9м. и 29дни, като целият
й трудов стаж от 39г. 8м. и 6 дни бил изцяло в системата на Здравеопазването, като
сумарно при ответника работила 38г. и 11 дни. Всичко гореизложено било видно от
приложените като писмени доказателства към настоящата искова молба заверени
копия от трудовите й книжки. В началото на месец октомври 2016г. след като
придобила нужната възраст и стаж изискуеми по НСО, взела решение да се
пенсионира, попитала представителите на ответника, тогавашен неин работодател,
как да постъпи, тъй като след толкова много години на работа основно при този
работодател, ответник по иска й, вярвала, че ще й се помогне безпроблемно да се
пенсионира и да получи всичко, което закона предвижда, като обезщетения при
пенсиониране. Представителите на ответника я посъветвали да подаде молба по
взаимно съгласие за прекратяване на трудовите правоотношения на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ, което и направила, молбата била с вх.№ РД-24-
9902/04.10.2016г., която се намирала в трудовото й досие, което иска ответникът
да представи по делото, за изясняване на този и други факти, важни за установяване
на обективната истина по делото. На 18.10.2016г. й връчили заповед №
1231/07.10.2016г./заверено копие от която било приложено като писмено
доказателство към настоящия иск, с която считано от 08.11.2016г. трудовото й
правоотношение с ответника се прекратява на основание подадената от нея молба и
чл.325, ал.1, т.1 от КТ, в която се посочвало, че на основание чл.222, ал.3 от КТ, ще й бъдат изплатени 2/две/ брутни трудови възнаграждения като обезщетение,
с което тя категорично не се съгласила, но подписала заповедта, тъй като тя се
отнасяла до прекратяване на трудовото правоотношение по нейно желание. Счита, че
след като е изработила сумарно толкова много години при ответника и съответно
изцяло трудовият й стаж е в болнични заведения държавна собственост или такива
на бюджетна издръжка й се полага обезщетение от б/шест/ брутни трудови
възнаграждения съгласно разпоредбите на ПМС №31/11.02.1994г. и разпоредбите на
чл.222, ал.3, предл.2 от КТ. На 27.10.2016г. подала до ответника заявление с
вх. № РД24-10698/2016г. в което изразила позицията си мотивирано и настояла да
бъде спазен закона и нормативните актове и да й се изплати обезщетение в
законно установения размер, а именно 6/шест/ брутни трудови
възнаграждения./заверено копие от заявлението прилага като писмено
доказателство по настоящия иск, като оригиналното заявление било в трудовото й
досие/. На 09.12.2016г. получила отговор с изх. № РД24-10698 /намира за странно,
че входящия номер по нейното заявление и изходящия на отговора на ответника били
идентични/, с което й било отказано да й се изплатят исканите и полагащи се по
закон 6/шест/ брутни трудови възнаграждения, като обезщетение. В последната й
трудова книжка /приложена като заверено писмено доказателство към исковата
молба/ на страница № 26 озаглавена „Изплатени обезщетения при прекратяване на
трудовото правоотношение" служител на ответника отбелязал, че последният й
дължи и е изплатил на основание чл.222, ал.3 от КТ 6/шест/брутни трудови
възнаграждения този запис бил скрепен с подпис и печата на ответника. От тук прави
извод, че въпреки знанието, че й дължат шесткратния размер на брутното й
трудово възнаграждение като обезщетение, съвсем умишлено поради неизвестни на нея
причини, й се отказва да й се изплати дължимото. Ответникът й изплатил две
брутни трудови възнаграждения като обезщетение, но с настоящия си иск претендира
за останалите 4 брутни трудови възнаграждения, както и за законната лихва върху
тях. Счита, че правото за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.З от КТ се
придобива при наличието на следните предпоставки:
1. Прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо на какво основание е извършено прекратяването.
2. Към момента на прекратяването служителя
да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно КСО.
Първата предпоставка за възникване на
вземането й под формата на обезщетение счита за доказана с представеното от нея
заверено копие на 3аповед № 1231/07.10.2016г. за прекратяване на трудовите
правоотношения на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ между нея и ответника /представена
като заверено писмено доказателство към настоящия иск, оригиналът бил в
трудовото й досие/. Относно втората предпоставка за възникване правото й на
обезщетение, а именно прекратяването на трудовите й правоотношения с ответника
да е настъпило след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68 от КСО, счита, че не би трябвало тази предпоставка да е спорта
между нея и ответника, тъй като самият той в заповедта за прекратяване на
трудовите правоотношения, като част от причините упоменал „....упражняване на
придобито право на пенсиониране за ОСВ". Освен това с Разпореждане № **********
от 16.12.2016 г. на ТП на НОИ /приложено заверено копие като писмено
доказателство по делото/ било видно, че е упражнила правото си на пенсия. Целият
й трудов стаж бил придобит в сферата на здравеопазването, като при прекратяване
на трудовите й правоотношения с ответника заемала длъжност „Акушер”. При това
положение счита, че към момента на прекратяване на трудовите й правоотношения с
ответника е била налице предпоставката по чл.222, ал.З от КТ и за нея е
възникнало правото на обезщетение. С ПМС №31/1994г. за увеличаване в някои
случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.З от КТ били уредени случаите, при
които въпреки, че лицето през последните 10 год. от трудовия си стаж е работило
при различни работодатели то размерът на обезщетенията за тези лица се
увеличава/за срок от 2 на 6 месеца/. Смята, че смисълът, вложен от нормотвореца
в постановлението за увеличаване размера на обезщетенията по чл.222, ал.З от КТ
се състои в това, че причините, поради които тези лица не са работили при един
и същ работодател през тези години, са обективни /преобразувания, закривания, сливания
и пр. на организации и звена на бюджетна издръжка в хипотезата на чл.1, ал.1/ в
нейния случай преобразованията на лечебното заведение чийто приемник е УМБАЛ и
в което работела дълги години са считано от 1977г. /ПОБ, ПОКБ, ОРБ, РБ, МБАЛ и
УМБАЛ/ или когато през последните 10 год. от трудовия си стаж лицата са
работили в случая като медицински кадри в организации и звена на бюджетна
издръжка в сферата на здравеопазването /в хипотезата на чл.1, ал.2/. От горното
било видно, че с разпоредбите на чл.1 от ПМС №31/11.02.1994г. са уредени
случаи, при които определени категории служители имат право на обезщетение по
чл.222, ал.З от КТ в размер на 6 месеца/вместо на обезщетение в размер на 2
месеца/,въпреки, че не отговарят на формалните изисквания по чл.222, ал.3 КТ.
Счита, че отговаря и на условията на чл.1, ал.2 от ПМС №31/1994г., тъй като е
медицински кадър и през последните 10 години, а и изобщо през целия си трудов
стаж преди придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е
работила в организации на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването, поради
което и ответникът й дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на
6/шест/ брутни заплати. Сочи, че УМБАЛ „Проф.
д-р Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора е акционерно дружество с 87,16 на
сто от капитала държавна собственост, останалите части от капитала са разпределени
между общините Гълъбово, Казанлък, Мъглиж, Опан, Павел баня, Раднево, Стара
Загора, Чирпан, Гурково и Николаево също
разпоредители на бюджетни средства и на бюджетна издръжка /видно от досието на
акционерното дружество публично достъпно в сайта на търговския регистър и ясно
записано в Устава на акционерното дружество, също публично достъпен в сайта на
Търговския регистър/, ще иска ответникът да предостави заверено копие на
действащия в момента устав за съпоставяне на тези данни с публично достъпните в
търговския регистър. Ответникът записал
като предмет на дейност в Устава „осъществяване на болнична помощ". Счита ,
че ответникът не е търговско дружество или предприятие от стопанската сфера с
държавно участие, тъй като стопанската сфера е свързана с предприятие, което е
имуществен комплекс за провеждане на предприемаческа дейност. Представлява в
правен аспект съвкупност от права, задължения и фактически отношения, имащи
икономическо измерение (има комерсиална стойност и се измерва в пари).
Предприятието в тесен смисъл е самостоятелно обособена икономическа единица,
която произвежда и продава стоки (предоставя услуги) в условията на
заобикалящата го микро- и макроикономическа среда с цел получаване на
задоволителна за собствениците печалба, като се отчитат интересите на
персонала, потребителите, контрагентите и обществото като цяло. Една държавна
болница или такава, която е на бюджетна издръжка има обществени функции
свързани с предоставянето от държавата на болнична достъпна помощ за
гражданите, каква търговска дейност може да извършва тя и печалбата ли ще е
водещ момент? В Устава не било вписано нищо относно предмета на дейност,
свързано с търговия и услуги носещи печалба т.е извършването на стопанска
дейност и оперирането в стопанската сфера. Така, че чл. 2 от ПМС № 31/1994г. не
би бил приложим за конкретния случай, тъй като чисто хипотетично с какво би
търгувала една болница на бюджетна издръжка може би със здраве, пациенти или
какво?
Счита, че задължението по чл.222, ал.З от КТ
е парично и при забавеното му изпълнение работодателят дължи лихва на
служителя. Поради договорния характер на отговорността на работодателя и
липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху
обезщетението, би трябвало да се приложат общите правила на ЗЗД относно
неизпълнение на задълженията.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Считаме, че при безсрочно задължение, каквото е това по
чл.222, ал.3 от КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. Или поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е
абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. Когато липсва
покана, лихвата се дължи от деня,в който е предявен иска.
В хипотезата на чл.222, ал.3 от КТ
вземането за обезщетение възниква в момента на прекратяване на трудовите
правоотношения и е изискуемо от деня, в който служителят е могъл да иска
изпълнение. Този ден по начало е денят на прекратяването на трудовите
правоотношения, но тъй като вземането по чл. 222, ал.З от КТ е парично и
безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД е
нужна покана на кредитор. Такава покана към ответника тя отправила под формата
на заявление с вх. № РД24-10698/2016г. от 27.10.2016г. /приложена като заверено
писмено доказателство към исковата молба/, след като й била връчена заповед за
прекратяване на трудовите правоотношения - Заповед №1231/07.10.2016г. връчена й
на 18.10.2016г. и влизаща в сила от 08.11.2016г. Така, че счита, че е налице покана по смисъла на
чл.84, ал.1 от ЗЗД, изходяща от нея към ответника.
С оглед
на гореизложеното ищцата моли, съдът да постанови следното:
1. Да присъди
да й бъде изплатено от ответника остатъка от обезщетение с основание чл.222, ал.З
от КТ, равняващо се на 4 месечни нейни брутни работни заплати по 890 лв. общо
3560 лв.
2. Да присъди ответникът да й заплати
законната лихва върху дължимото от него обезщетение, считано от 08.11.2016г. до
окончателното й изплащане, като към момента на подаване на иска тя е в размер
155.67лв.
Претендира
за направените разноски по делото съгласно чл.78 от ГПК, а именно адвокатски
хонорар в размер 580 лв.
Ответникът УМБАЛ „ПРОФЕСОР Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ“, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, представя писмен отговор в
законоустановения срок. Моли съда да отхвърли иска по подробни съображения в
отговора. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, въз основа на приложимото право намери
за установено следното:
Страните не спорят за това, че
ищецът П.Г.С. непосредствено преди
пенсионирането си е работила при ответника като акушер и акушер – анестезиолог
в периода от 10.01.2011г. до 08.11.2016г. Трудовото й правоотношение е прекратено по
реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ със заповед № 1231 от 07.10.2016г. В заповедта
е вписано, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в
размер на две брутни трудови възнаграждения. Между страните няма спор, че при
освобождаването на ищеца, му е изплатено еднократно парично обезщетение.
От първоначалното и допълнителното
заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява, че ищецът има
общ трудов стаж от 38г., 2 месеца и 16 дни, който е по специалността. На
15.05.2009г. ищецът е прекъснал работа при „Многопрофилна болница за активно
лечение – проф.д-р Стоян Киркович“ АД, като на 10.01.2011г. отново е започнал
работа при ответника. Размерът на остатъка на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ е 3 341,62лева, а на обезщетението за забава – 160,21 лева.
Нормата на чл.222, ал.3 КТ установява
правото на работника или служителя да получи обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от основанието за това прекратяване, след
като той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на
обезщетението зависи от това какъв период от време работникът или служителят е
работил при работодателя, при който е възникнало правото му на обезщетение. За
основателността на претенция, предявена на това основание, са необходими
следните кумулативни предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение и
към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако работникът или служителят е работил
при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, той има
право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
6 месеца. В противен случай обезщетението е в размер на брутното трудово
възнаграждение за два месеца. По делото между страните не се спори, че ищецът е
имал придобито право на пенсия и че е работил при същия работодател през
последните 5 години, 9 месеца и 29 дни. Спор между страните поражда
приложението в настоящия случай на разпоредбите на Постановление на МС №
31/11.02.1994г. Според чл.1 от Постановление № 31 на МС от 11.02.1994г., при
прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993г. на работник или служител
от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на
пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за
прекратяването, обезщетението му по чл. 222,
ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните
преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и
звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през
последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на
изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна
издръжка. Според ал.2 на
същото, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от
Кодекса на труда в размера и от датата по предходната алинея се определя и
на педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и
художествено-творческия персонал, когато през последните десет години от
трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост
са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на
образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.
Видно от Заповед № РД 19-24/31.08.2000г. на Министъра на здравеопазването /л.34
от делото/, на основание чл.101 ал.1 и 5 във връзка с чл.194 и чл.38 от Закона
за лечебните заведения, е преобразувано публично здравно заведение Обединена
районна болница гр.Стара Загора в лечебно заведение с наименование „Многопрофилна
болница за активно лечение – проф.д-р Стоян Киркович“ АД. От Решение №
3483/11.09.2000г. по фирм.д. № 1622/2000г. по описа на Окръжен съд Стара Загора
/л.53 от делото/ „Многопрофилна болница за активно лечение – проф.д-р Стоян
Киркович“ АД е вписано в търговския
регистър, като акционерно дружество. В устава на „Многопрофилна болница за
активно лечение – проф.д-р Стоян Киркович“ АД/л.41-л.50 от делото/ е
предвидено, че се финансира със средства от капитала на дружеството, средства
от нарастване на капитала, кредити от чуждестранни и български банки и др.
кредитни институции, приходи от собствена дейност и други източници при
спазване на закона.
Известно е, че обезщетението по чл.222, ал.3 КТ има чисто гратификационен характер и е израз на благодарствеността на работодателя за продължителната работа на работника. Затова в доктрината, а и в съдебната практика, законовата терминология се оспорва като неприцизна, защото обезщетението по принцип се дава за причинени вреди, каквито в този случай няма. Обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е обвързано както с факта на уволнението, независимо на какво основание, така и с придобиването на право на пенсия.
Съдът намира, че в случая е
неприложимо Постановление на МС № 31/11.02.1994г., тъй като „Многопрофилна
болница за активно лечение – проф.д-р Стоян Киркович“ АД не е организация на
бюджетна издръжка, каквото е едно от изискванията на чл.1 ал.2 от същото.
Предвид обстоятелството, че ищецът не е работил през последните 10 години при
този работодател, то същият не разполага с правото на обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ в размер на 6 брутни месечни възнаграждения.
С оглед на гореизложените съображения, съдът
намира, че искът за присъждане на обезщетение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Предвид отхвърлянето на иска за
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, неоснователен се явява и предявения иск за
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД предвид акцесорния му характер.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение за
един адвокат в размер на 479 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от П.Г.С. ***, с ЕГН ********** против УМБАЛ „ПРОФ.Д-Р
СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора,
ул.Генерал Столетов 2, представлявано от ЙОВЧО ПЕТКОВ ЙОВЧЕВ, с ЕИК *********
за сумата от 3 560 лева, представляваща част от обезщетение по чл.222 ал.3
от КТ, сумата от 155,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху същото
за периода от 08.11.2016г. до 18.04.2017г., както и направените по делото
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Г.С. ***, с ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ „ПРОФ.Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Генерал
Столетов 2, представлявано от ЙОВЧО ПЕТКОВ ЙОВЧЕВ, с ЕИК *********, сумата от 479,00 лева, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщението, с което
се връчва решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: