№ 941
гр. Варна, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Деница Славова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100501569 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 51684/26.06.2024г. от С. Г. П.,
ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „О.П.” ***, срещу Решение № 2276 от
17.06.2024 г., по гр.д. № 20243110104788 по описа за 2024г. на Варненски
районен съд, 10 с-в, с което съдът ЗАДЪЛЖАВА С. Г. П., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „О.П.” *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие по отношение на В. С. М., ЕГН **********, адрес: град
Варна, ул. „П.С.“ *** и В. С. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул.
„П.С.“ ***, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът е
направил неправилна преценка на доказателствата, като не е взел предвид
разминаването в свидетелките показания на свидетелите на молителката и не е
дал В. на свидетеля на ответника, който е чул разговора между страните.
Сочи, че от събраните доказателства не се установяват конкретни заплахи,
1
отправени от ответника, а факта, че детето е било разстроено не се дължи на
поведението на ответника, а на влошените отношения между родителите му.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли молбата по ЗЗДН.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и
законосъобразен, както и надлежно обоснован. От събраните по делото гласни
доказателства счита, че е установен по несъмнен начин актът на домашно
психическо/емоционално насилие.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът поддържа
въззивната си жалба и оспорва отговора, а въззиваемата страна поддържа
отговора си и оспорва въззивната жалба.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с молба, подадена от В. С. М., ЕГН **********, адрес:
град Варна, ул. „П.С.“ *** и В. С. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул.
„П.С.“ ***, действаща чрез своята майка и законен представител В. С. М.,
ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „П.С.“ *** с искане за налагане на
мерки за защита по ред на ЗЗДН по отношение на двете молителки. Молбата
за защита е подадена срещу С. Г. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул.
„О.П.” ***.
В молбата за налагане на мерки за защита молителите излагат, че на
04.04.2024 г. детето В. прекарало деня с втората съпруга на дядото по бащина
линия – М., която е възприемана от В. като нейна баба. Детето се прибира
между 17.00 часа и 18.00 часа в дома си като на майката се налага да отиде до
хранителния магазин и докато чака на опашката получава няколко обаждания
от С., на които не отговаря и след като се прибира вкъщи разбира от детето,
което било силно разстроено и плачело, че баща й разбрал за разходката й с М.
и й крещял и викал и забранявал да общува с нея, както и да я нарича „бабо“,
а също и казал, че общуването с М. следва да се случва само след негово
2
разрешение и в негово присъствие. В. се чула със С. като по време на
разговора той й казал, че М. „… е никаква“ и забранява на дъщеря му да
общува с нея като я заплашил, че ще я унищожи и я нарекъл „глупачко“.
Твърди, че тонът му бил груб, агресивен и заплашителен. Всичко се случило в
присъствието на приятел на В.. Заявява, че при позвъняване на телефона
детето се страхува и моли при всеки разговор майка му да е до него. Молят за
уважаване на молбата.
В съдебно заседание С. П., чрез упълномощения процесуален
представител оспорва изцяло твърденията, изложени в молбата и
извършените актове на домашно насилие, които да са извършени спрямо
молителките. Моли за отхвърляне на молбата.
ДСП – Варна изразяват становище, че детето не следва да се поставя в
дисфункционална среда и ако е присъствало на насилие спрямо баща си, то
следва да получи защита посредством налагане на мярка.
С Решение № 2276 от 17.06.2024 г., по гр.д. № 20243110104788 по описа
за 2024г. на Варненски районен съд, 10 с-в, съдът налага първата предвидена в
чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН мярка, като ЗАДЪЛЖАВА С. Г. П., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „О.П.” *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие по отношение на В. С. М., ЕГН **********, адрес: град
Варна, ул. „П.С.“ *** и В. С. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул.
„П.С.“ ***.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята
3
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко и
непосредствено както спрямо майката, така и спрямо детето.
В настоящия случай не се оспорва, че молителите и ответника имат
изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т. 1 и 5 от
ЗЗДН. Поради това молителите са активно легитимирани да предявят молбата
по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи
произнасяне на съществото на спора.
За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена
доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в
случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото,
декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона,
която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са
осъществени. Тежестта на доказване относно оборване на доказателствената
сила на декларацията, е на ответника, като доказването следва да бъде пълно.
В конкретния случай и от събраните по делото гласни доказателства, а
не само от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се установяват твърдените
актове на домашно насилие, изложени в молбата за защита, а именно крясъци
и заплахи с цел да бъдат принудени молителките да установят спрямо трето за
делото лице /М./ поведение, което те не желаят да имат. Тези актове
съставляват не една, а две форми на домашно насилие – психическо насилие,
изразяващо се в крясъци и заплахи, и принудителното ограничаване на личния
живот, изразяващо се в опит да бъдат принудени молителките да ограничат
общуването си с лице, което ответникът не одобрява.
Виковете и крясъците безспорно в практиката се приемат за проявни
форми на психическо домашно насилие. Двата термина са синоними и
означават „говоря с много висок глас, издавам силен звук“. От показанията на
всички свидетели се установява, че ответникът си е позволил да говори с глас,
който по сила излиза извън рамките на общоприетото за нормално. Дори и
свидетелят на ответника Е.И. П., майка на С. П., установява, че „синът й бил
ядосан и може малко да е вдигнал децибелите“. Макар, че същата отрича
синът й да е крещял, тя, като свидетел-очевидец на разговора, признава, че
4
същият се е водил на по-висок глас. Разликата между повишаване на
децибелите и вик или крясък е само количествена, като границата е
субективна за всеки един възприемащ субект.
Въззивният съд, също както първоинстанционния, отчита
заинтересоваността на св. Е.И. П., не само доколкото същата се явява майка на
ответника и като такава е склонна да омаловажава и прощава негативни
негови прояви, но и доколкото същата е лично засегната от ситуацията и
споделя виждането на сина си, че М. се явява „чужда“ и не следва да получава
отношение като към „баба“ /видно от показанията й/. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Т.Т.Т. и С.а О.Л.Г., които сочат, че ответникът е
повишил глас над допустимото в разговора си с детето и неговата майка.
Посочените от въъзивника несъответствия в показанията на свидетелите не
могат да обосноват противоречивост на същите, нито да внесат съмнение в
тяхната достоверност. Св. С.а О.Л.Г., разпитана в качеството си на училищен
психолог в училището на детето, сочи, че при разговор с нея на следващия
ден, детето й споделило, че бащата е викал много силно, стреснала се е,
хвърлила е телефона и не е искала да говори повече. Споделило й, че за първи
път баща й викал толкова силно, не е знаела какво да каже, разплакала се е, а
бащата е продължавал да вика. Тези показания следва да се кредитират като
обективни и безпристрастни, а фактът, че психологът не е очевидец на
разговора между детето и бащата, не прави свидетелките й показания
неотносими. Напротив, свидетелката споделя възприятия за факти,
осъществили се пред нея, а именно същата е възприела лично и
непосредствено разказа и емоциите на самото дете в следствие на
извършеното от баща й.
Свидетелите Т.Т.Т. и С.а О.Л.Г. установяват непротиворечиво, че по
телефона ответникът е отправял заплахи към молителката В. С. М.. Св. Т.Т.Т.
е възприел думите: “ще видите какво ще се случи, без мое разрешение, аз ще
дойда”, а св. С.а О.Л.Г. е чула лично от детето В. С. П. при разказа й за
случилото се, че детето е чуло заплахи от страна на бащата към майката.
Следва да се подчертае, че използването на викове и заплахи е
извършено с цел да бъдат принудени молителките да съобразяват поведението
си с исканото от ответника такова – в случая ответникът цели да принуди В. С.
М. и В. С. П. да не общуват с втората жена на бащата на ответника М. и да не
5
се отнасят към нея като към кръвна роднина – „баба“ на детето.
Принудителното ограничаване на личния живот е форма на домашно насилие,
доколкото всеки сам следва да бъде свободен да избира собственото си
поведение спрямо другите, стига с това на не накърнява нечии права. В
конкретния случай поддържането на добри отношения с разширения семеен
кръг не накърнява ничии права, поради което опитът за принуда от страна на
ответника да не се осъществява посоченото поведение, избрано свободно от
молителите, се явява форма на домашно насилие.
С оглед горното следва да бъде уважена молбата за защита от домашно
насилие чрез налагане на първата и най-лека мярка за защита, която напълно
удовлетворява нуждата от защита предвид формата на насилието –
психическо такова, както и интензитета на осъщественото въздействие.
Въз основа на съвпадащите изводи на двете инстанции, Решение № 2276
от 17.06.2024 г., по гр.д. № 20243110104788 по описа за 2024г. на Варненски
районен съд, 10 с-в, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноските за производството, сторени от него в настоящата
инстанция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Същите са в размер на сумата от
800лв., представляваща уговорено и заплатено от него в полза на
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие и разписка за
заплатената сума. Срещу размера на адвокатското възнаграждение е
направено възражение за прекомерност от другата страна, което съдът намира
за основателно. Преценявайки действителната и правната сложност на делото
и извършените от адвоката процесуални действия пред въззивната инстанция,
във връзка с Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C‑438/22,
съдът намира, че адекватно на действителната и правната сложност на делото
и извършената работа е възнаграждение, което не слиза под размера на
определеното от другата страна и заплатено от самата нея възнаграждение, а
именно сумата от 550лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2276 от 17.06.2024 г., по гр.д. №
20243110104788 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 10 с-в.
ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „О.П.” ***
ДА ЗАПЛАТИ НА В. С. М., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „П.С.“
***, сумата от 550лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл. 17 ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7