О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 563
град Велико Търново, 29.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №785 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по жалба
на Г.В.В., изтърпяващ наказание в затвора гр. Плевен, с искане за обявяване на нищожност на
документи – писмо с рег. №12919/15.12.2021г. на зам. Главен директор на Гладна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието.
Първоначално искането е било подадено до
АССГ, където е било образувано производство по АД №7779/2022г. по описа на този
съд. С Определение №6767/02.09.2022г. делото е изпратено по подсъдност на АСВТ.
С Определение №424/14.09.2022г. по АД №5954/2022г. настоящият състав на АСВТ е
изпратил делото на ВАС за определяне на подсъдността му на основание чл. 133,
ал. 6 от АПК. С Определение №10251/14.11.2022г. по АД №8887/2022г. състав на
ВАС е определил за компетентен съд, който да разгледа подаденото искане
Административен съд – Плевен. С Разпореждане №4620/28.11.2022г. състав на този
съд е прекратил производството по АД №927/2022г. по описа на съда и е изпратил
делото отново на ВАС за определяне на компетентен да го разгледа съд на
основание чл. 133, ал. 6 от АПК. С Определение №11490/13.12.2022г. по АД
№11328/2022г. състав на ВАС е определил за компетентен съд Административен съд
– В. Търново.
Настоящият състав намира подадената от Г.В. жалба за
процесуално недопустима по следните съображения:
Писмо с рег. №12919/15.12.2021г., подписано от зам. Главен
директор на ГДИН е адресирано до началника на затвора в гр. Плевен, като с него
подписалият го служител уведомява друг орган от системата на ГДИН за извършвани
действия по повод на подадени сигнали, жалби и искания от Г. В., изтърпяващ
наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в затвора в гр. Плевен. В
писмото по-конкретно се посочва, че подаваните жалби от В. по отношение на
действия на служители на ГДИН са приети за неоснователни, жалбоподателят е
преместен за изтърпяване на наказанието си в затвора в гр. Плевен въз основа на
Заповед №5320/20.12.2018г. на главния директор на ГДИН, която е влязла в сила,
като на сегашния етап искането на В. за преместване в друг затвор не е
обосновано с конкретни обстоятелства, които да го подкрепят. По делото няма
данни кога съдържанието на това писмо, адресат на което не е жалбоподателят, е
достигнало до знанието му. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. Цитираното писмо обаче не подлежи
на оспорване по посочения ред, тъй като не представлява административен акт.
Легална дефиниция на понятието индивидуален
административен акт е дадено с разпоредбите на чл. 21 от АПК, като в различните
хипотези общ елемент е посоченото в ал. 1 изискване да е налице волеизявление
на административен орган или на друг овластен със закон орган или организация.
Това писмо по характер, дори и по техническото се обективиране, не носи
белезите на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй
като липсва елемент от фактическия състав, а именно – властническо
волеизявление, направено от административен орган, или от друг орган или
организация, овластени за това със закон. При това положение липсва
волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му със закона
властнически правомощия, които да засягат права или законни интереси на отделни
граждани. Посоченото писмо не съдържа белезите на административен акт, тъй като
волеизявлението в него има характер на дадени разяснения по фактите и тълкуване
на разпоредби от закона, което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност по реда на АПК.
Видно от самото съдържание на оспорваното писмо същото има изцяло уведомителен характер, не е
адресирано до оспорващия, а до друг орган в системата на ГДИН, като посредством
изпращането му се дават разяснения да този орган по повод на други
административни производства. Не може да се приеме, че това писмо има
самостоятелно правно значение, тъй като с него нито започва, нито приключва
административно производство, а ако по отношение на оспорващия е налице
производство по реда на Раздел IV на Глава осма от ЗИНЗС, то същият
може да се възползва от правата си да оспори заповедта на съответния орган по
предвидения за това ред в ЗИНЗС, тогава, когато такава заповед бъде издадена и
съответно изтърпяващият наказание бъде уведомен.
Ето защо подаденото оспорване като недопустимо, следва
да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.В.В. с искане за
обявяване на нищожност на документи – писмо с рег. №12919/15.12.2021г. на зам.
Главен директор на Гладна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство
на правосъдието.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №785/2022г. по описа
на Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :