№ 421
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600809 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 06.10.2021г., постановена по НОХД №8672/2020г., СРС,
НО, 110-ти състав, е признал подсъдимия Д. В. П. за ВИНОВЕН в това, че за
времето от 27.05.2015 г. до 01.06.2015 г., в гр.София, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си облага, чрез шест
отделни деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което от обективна и
субективна страна последващите се явяват продължение на предходните,
възбудил заблуждение у С.М.А., Г.М.Ч., Г.Д.М., Р.М.М., И.В.С., А.Й.С. -
служители на „БТК” ЕАД, като изменил компютърни данни - лични данни на
лица в системата на „БТК” ЕАД, и с това причинил на „БТК” ЕАД имотна
вреда в размер на 10 019,40 лева, както следва:
1. На неустановена дата, за периода от 27.05.2015 г. до 28.05.2015 г., в
гр.София, с цел да набави за себе си облага, възбудил заблуждение у
Р.М.М. - служител на „БТК” ЕАД на длъжност „Помощник Управител”,
като изменил компютърни данни от работното си място в гр.София,
бул.“****, съдържащи се в системата на „БТК” ЕАД - изменил лични
данни на неустановен абонат на „БТК” ЕАД, с данни - три имена и ЕГН
1
на лицето Б.С.В., ЕГН **********, който нямал право да се възползва от
преференциални условия за закупуване на устройство на лизинг, в
резултат на което Р.М.М. сключила договор за лизинг на устройство
GSM SAMSUNG GALAXY S6 №359521064471206 с Б.С.В., като в
последствие не били плащани лизингови вноски и с това причинил на
„БТК” ЕАД вреда в размер на 1 669,90 лева;
2. На неустановена дата, за периода от 27.05.2015 г. до 29.05.2015 г., в
гр.София, с цел да набави за себе си облага, възбудил заблуждение у
Г.М.Ч. - служител на „БТК” ЕАД на длъжност „Сътрудник продажби”,
като изменил компютърни данни от работното си място в гр.София,
бул.“****, съдържащи се в системата на „БТК” ЕАД - с лични данни на
неустановен абонат на „БТК” ЕАД, с данни - три имена и ЕГН на лицето
Б.С.В., ЕГН **********, който нямал право да се възползва от
преференциални условия за закупуване на устройство на лизинг, в
резултат на което Г.М.Ч. сключил договор за лизинг на устройство GSM
SAMSUNG GALAXY S6 №359521064074760 с Б.С.В., като в
последствие не били плащани лизингови вноски, и с това причинил на
„БТК” ЕАД вреда в размер на 1 669,90 лева;
3. На неустановена дата, в периода от 27.05.2015 г. до 29.05.2015 г., в
гр.София, с цел да набави за себе си облага, възбудил заблуждение у
С.М.А. - служител на „БТК” ЕАД на длъжност „Помощник Управител”,
като от работното си място в гр.София, бул.“****, изменил компютърни
данни, съдържащи се в системата на „БТК” ЕАД - изменил лични данни
на неустановен абонат на „БТК” ЕАД, с данни - три имена и ЕГН на
лицето Б.С.В., ЕГН **********, който нямал право да се възползва от
преференциални условия за закупуване на устройство на лизинг, в
резултата на което С.М.А. сключил договор за лизинг на устройство
GSM SAMSUNG GALAXY S6 №359521064472113 с Б.С.В., като в
последствие не били плащани лизингови вноски, и с това причинил на
„БТК” ЕАД вреда в размер на 1 669,90 лева;
4. На неустановена дата, за периода от 27.05.2015 г. до 29.05.2015 г., в
гр.София, с цел да набави за себе си облага, възбудил заблуждение у
А.Й.С. - служител на „БТК” ЕАД на длъжност „Сътрудник продажби”,
като от работното си място в гр.София, бул.“****, изменил компютърни
данни съдържащи се в системата на „БТК” ЕАД - изменил лични данни
на неустановен абонат на „БТК” ЕАД, с данни - три имена и ЕГН на
лицето Б.С.В., ЕГН **********, който нямал право да се възползва от
преференциални условия за закупуване на устройство на лизинг, в
резултат на което А.Й.С. сключил договор за лизинг на устройство GSM
SAMSUNG GALAXY S6 № 359521063412573 с Б.С.В., като в
последствие не били плащани лизингови вноски, и с това причинил на
„БТК” ЕАД вреда в размер на 1 669,90 лева;
5. На неустановена дата, за периода от 27.05.2015 г. до 01.06.2015 г., в
гр.София, с цел да набави за себе си облага, възбудил заблуждение у
2
Г.Д.М. - служител на „БТК” ЕАД на длъжност „Сътрудник продажби”,
като изменил от работното си място в гр.София, бул.“****, компютърни
данни, съдържащи се в системата на „БТК” ЕАД - изменил лични данни
на неустановен абонат на „БТК” ЕАД, с данни - три имена и ЕГН на
лицето В.В.А., ЕГН **********, който нямал право да се възползва от
преференциални условия за закупуване на устройство на лизинг, в
резултат на което Г.Д.М. сключила договор за лизинг на устройство
GSM SAMSUNG GALAXY S6 №359521064472204 с В.В.А., като в
последствие не били плащани лизингови вноски, и с това причинил на
„БТК” ЕАД вреда в размер на 1 669,90 лева;
6. На неустановена дата, за периода от 27.05.2015 г. до 01.06.2015 г., в
гр.София, с цел да набави за себе си облага, възбудил заблуждение у
И.В.С. - служител на „БТК” ЕАД на длъжност „Сътрудник продажби”,
като изменил от работното си място в гр.София, бул.“****, компютърни
данни, съдържащи се в системата на „БТК” ЕАД - изменил лични данни
на неустановен абонат на „БТК” ЕАД, с данни - три имена и ЕГН на
лицето В.В.А., ЕГН **********, който нямал право да се възползва от
преференциални условия за закупуване на устройство на лизинг, в
резултат на което И.В.С. сключила договор за лизинг на устройство GSM
SAMSUNG GALAXY S6 №359521064075403 с В.В.А., като в
последствие не били плащани лизингови вноски, и с това причинил на
„БТК” ЕАД вреда в размер на 1 669,90 лева, поради което и на основание
чл.212а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.374 от НПК, при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и наказание
ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500 лева /петстотин лева/.
Наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца, на основание
чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Д. В. П. е бил осъден
да заплати в полза на СДВР сумата от 270.48 лева за направени на
досъдебното производство разноски и в полза на СРС - сумата от 190.00 лева
256.71 лв. за направени пред първата съдебна инстанция разноски.
Недоволен от тази присъда е останал подсъдимият Д. В. П., който чрез
договорния си защитник адв.В. П., е депозирал жалба, с която претендира за
отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В
жалбата се навеждат твърдения, че при правилно установено от обективна и
субективна страна, не са събрани доказателства, установяващи авторството на
деянието, поради което изводите на районния съд при постановяване на
присъдата се оценяват като неправилни.
В разпоредително заседание на 09.03.2022г., въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. Въпреки това,
3
в съдебно заседание на 18.04.2022г., по искане на защитата, е допуснат
допълнителен разпит на подсъдимия П..
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура пледира за потвърждаване на атакуваната присъда, като намира
същата за правилна, законосъобразна и подробно мотивирана. Прави кратък
анализ на доказателствата, като посочва, че в доказателствената съвкупност
по делото са очертани три групи доказателствени средства – показанията на
свидетелите В., Н. и А., показанията на служителите от БТК и компютърната
експертиза, изготвена от вещото лице А.. Изтъква, че тези три групи
доказателства не съдържат противоречия, напротив, налице е съответствие
между тях. Сочи още, че от показанията на свидетелите от БТК и най-вече от
показанията на свидетелката Д., се установява, че подсъдимият е имал
възможност да променя данните в системата и тази възможност е била налице
съобразно длъжността, която е заемал в системата на БТК и нивото на достъп,
което е имал. Намира за правилен извода на районната инстанция, че
единствено подсъдимият П. е познавал свидетелите В. и А., и е имал
техническа възможност да извършва промяна в данните на клиентите в
системата „Сибел“. Оценява като противоречиви твърденията на подсъдимия,
изложени пред въззивния съд, че не е имал възможност да извършва такива
промени, доколкото те се оборват от показанията на служителите от БТК и от
експертизата, в които се сочи, че промените са извършени с потребителското
име и парола на подсъдимия и от неговото работно място.
Защитникът на подсъдимия Д. В. П. – адв. П., моли атакуваната
присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, постановена
в разрез със събраните доказателства. Счита, че от доказателствата по делото
не се установява подзащитният да е внесъл невярна информация в
компютърна система, чрез която да е въвел в заблуждение пострадали лица.
Намира, че така повдигнатото спрямо П. обвинение е за несъставомерно
деяние, защото за да е налице това деяние, за което подсъдимият е привлечен
към наказателна отговорност, следва от субективна страна да е въведено в
заблуждение лице, на което да му е причинена имуществена вреда. Изтъква,
че от доказателствата по делото се установява, че на БТК действително е
причинена имуществена вреда, но тя е произтекла в следствие на
неизпълнение на сключени договори по закупени телефони от лицата В. А. и
Б. В., е не от поведение на подсъдимия. По тези съображения моли
4
подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по
предявеното му обвинение.
Подсъдимият Д. В. П., в лична защита, заявява че няма какво да
добави към изложеното от защитника му, в правото си на последна дума,
изразява желание да бъде признат за невинен, тъй като в самата експертиза
никъде не е записано, че той е променял лични данни на клиенти, не е
направил нищо незаконно и нередно от неговия профил, не е правил
абсолютно нищо, което да доведе до вреда на БТК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на
присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. В. П. с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.Плевен.
Има регистриран постоянен адрес в гр.Плевен, бул.“****, и настоящ такъв в
гр.Плевен, ул.“****, българин е, с българско гражданство, с висше
образование, работи като мениджър към „Спринт“ ЕООД- гр.Плевен, живее
на семейни начала и полага грижи за едно дете, не е осъждан /реабилитиран
е/.
По силата на сключен трудов договор №7/06.02.2015г., подсъдимият П.
бил назначен в „БТК“ ЕАД на длъжността: „Сътрудник Фронт офис“, Кол
Център, с място на работа - гр.София. Същият постъпил на работа на
09.02.2015 г. На 05.02.2015г., лично и срещу подпис, на подсъдимия П. била
връчена длъжността характеристика, съгласно която част от неговите
специфични функции и задачи при изпълнение на възложената работа била и
извършване на първоначална проверка на данните по заявката, проверка на
статуса и необходимите корекции, както и обновяване на необходимите данни
на клиента.
За изпълнение на възложената работа като служител в Кол Център,
подсъдимият П. разполагал с достъп до системата „Сибел“, съдържаща база
данни на клиентите на „БТК“ ЕАД, като този достъп осъществявал с нарочно
предоставени му потребителско име и парола.
Освен системата „Сибел“, която била предназначена и служела за
5
поддръжка и управление на клиенти на дружеството, в която се регистрирали
клиентите с техните лични данни и конфигуриране на ползваните услуги
/телефони, интернет, устройства на изплащане/, към инкриминирания период
от време била налична и друга система, предназначена за магазинната мрежа,
т.нар. „Дилър портал“ или „Вива шоп“. Специфичното за тази система било,
че тя работела с данните на клиентите, извлечени от „Сибел“, като всяка
промяна в тях се визуализирала в системата „Вива шоп“. По този начин,
служителите на дружеството в магазините виждали само данните на
абонатите, така както са въведени в „Сибел“, без възможност да ги променят,
с изключение на тези от тях, в които би могло да настъпи промяна, налагаща
корекция - имена, адрес, номер на лична карта, но не и на ЕГН-та на лицата,
тъй като те били заключени в системите на дружеството, като неподлежащи
на промени. Поради това, служителите в магазинната мрежа можели само да
разрешат на клиента да сключи договор, ако данните в системата „Вива шоп“,
извлечени от системата „Сибел“, позволят това.
Тъй като имал достъп до личните данни на клиентите на дружеството в
системата „Сибел“, съобразно заеманата позиция в центъра за обслужване на
клиенти, подсъдимият П. решил да се облагодетелства по незаконен начин,
чрез внасяне на изменения в системата на личните данни на реални абонати
със статус на „лоялни клиенти“, с личните данни на свои познати.
Последните, след като станат по този начин „лоялни клиенти“, следвало да
сключат договор с „БТК“ ЕАД и да вземат на лизинг мобилни телефони, а
след като телефоните бъдат получени от неговите познати, те да не бъдат
изплащани, а да му бъдат предадени.
Преференциалните условия на „БТК“ ЕАД към инкриминираната дата
се състояли във възможността конкретно лице, което има качеството на
„лоялен клиент“, т.е. съществуващ абонат на „БТК“ ЕАД, който няма
просрочени задължения към мобилния оператор в продължение на девет
месеца, да сключи договор за лизинг на мобилен телефон - смартфон
„SAMSUNG GALAXY S6“, от магазините на „БТК“ ЕАД. За сключването на
такъв договор от страна на „БТК“ ЕАД се изисквало изрично наличие на
условия, при които лицето, което взема телефон на изплащане, да има
качеството „лоялен клиент“. Сключването на такъв договор означавало, че
лицето, което го сключва, взема мобилен телефон на преференциална цена,
който изплаща на месечни вноски за срок от 24 месеца, без да заплаща
неговата цена на един път. Другата особеност за сключването на такъв
договор била, че „лоялният клиент“ можел да се възползва от
преференциалните условия еднократно, т.е. да вземе само един мобилен
апарат, въз основа само на един сключен договор.
В изпълнение на така взетото решение, на неустановен ден през месец
май 2015 г., подсъдимият П. отишъл на гости на свой познат - свидетелят
Б.С.В., живущ в с.Бързия, обл.Монтана. Подсъдимият П., който се представял
пред свидетеля В. за „шеф“ в централен офис на „Виваком“, предложил на
последния да вземе от дружеството мобилен телефон на изплащане на
6
промоция. Свидетелят В. не бил абонат на това дружество и съобщил това
обстоятелство на подсъдимия. Подсъдимият П. го уверил, че това може да
стане и без да е абонат на „БТК“, поради което свидетелят В. се съгласил да
вземе два телефона - единия лично за него, а другия за брат си. Подсъдимият
П. му казал, че иска да вземе и за него два телефона, с уговорката всеки да си
плаща неговите апарати, като конкретно посочил, че става въпрос за
смартфони „Самсунг S6“, с месечна вноска от около 90 лева, заедно с таксата
за сим картата и сключване на договор за срок от две години. В резултат на
така постигнатата уговорка, свидетелят В. предоставил на подсъдимия П.
личните си данни - трите си имена и ЕГН: Б.С.В. и ЕГН **********.
На неустановен ден в края на месец май или началото на месец юни
2015 г., подсъдимият П. се свързал по телефона със свой познат таксиметров
шофьор - свидетелят А. Н., като го попитал дали има познат, който да не е в
договорни отношения с „БТК“ ЕАД, за да му направи услуга. Конкретно му
заявил, че като служител в това дружество, има възможност да замени данни
на клиент в системата, така че да могат да се вземат телефони на изплащане
при преференциални условия. Свидетелят Н. го свързал със свой познат -
свидетеля В.В.А., който се съгласил да извърши поисканата услуга от
подсъдимия П., а именно: да отиде в посочените от него различни офиса на
„БТК“ ЕАД в гр.София, където да сключи договор и да вземе мобилни
телефони на лизинг при преференциални условия. Подсъдимият П. от своя
страна уверил свидетеля А., че лично ще се погрижи той да отговаря на
условията за получаване на процесиите телефонни апарати. В резултат на така
постигната уговорка, свидетелят А. предоставил на подсъдимия П. личните си
данни - трите си имена и ЕГН: В.В.А. и ЕГН **********.
Разполагайки с личните данни на свидетелите В. и А., които, освен че
нямали качеството на „лоялни клиенти“ на „БТК“ ЕАД, и въобще не били
абонати на това дружество, в периода от 27.05.2015 г. до 01.06.2015 г., на
неустановени дати, подсъдимият П., възползвайки се достъпа си до системата
„Сибел“, съдържаща база данни на клиентите на „БТК“ ЕАД, като служител
на компанията, от работното си място, находящо се в централния офис на
дружеството в гр.София, на бул.“****, внесъл изменения в личните данни на
неустановени абонати на „БТК“ ЕАД, имащи статус на „лоялни клиенти“, с
личните данни на свидетелите В. и А.. По този начин свидетелите В. и А.
придобили качеството на „лоялни клиенти“ и имали възможност да се
възползват от това си качество, като сключат договор и закупят на лизинг при
преференциални условия процесния марка и модел мобилен апарат -
смартфон „Сансунг S6“.
След като изменил личните данни на неустановен абонат на
дружеството с личните данни на свидетеля В. в системата „Сибел“,
подсъдимият П. се свързал по телефона с него и му дал указания в кой точно
магазин на „БТК“ ЕАД в гр.София е наличен процесния телефон, за да отиде
там, да сключи договор и да вземе мобилно устройство.
7
Така, на 28.05.2015г., свидетелят В., по указания на подсъдимия П.,
посетил офис на „БТК“ ЕАД в гр.София - магазин №4135, където бил
обслужен от Р.М.М. - служител на „БТК” ЕАД, заемаща длъжността:
„помощник-управител”, на която представил само личната си карта.
Свидетелят В. бил придружаван от подсъдимия П., който искал лично да се
увери, че в резултат на въведените от него промени в личните данни на
съществуващ лоялен клиент на дружеството в системата „Сибел“, с личните
данни на свидетеля В., последният ще успее да сключи договор и да получи
описаното мобилно устройство. Преди посещението в магазина, подсъдимият
П. предоставил на свидетеля В. парична сума, с която да заплати съответната
първоначална такса при сключване на договора.
Свидетелката М., заблудена от предварително въведените изменения от
подсъдимия П. в системата „Сибел“, визуализирани и в системата „Вива
шоп“, а именно, че свидетелят В. е „лоялен клиент“ и отговаря на условията
за лизинг, сключила с него договор на 28.05.2015г., по силата на който „БТК“
ЕАД се задължавало да предостави на клиента Б.С.В. за временно и
възмездно ползване устройство GSM „SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, c
№359521064471206, за срок от 24 месеца, а клиентът се задължавал да
заплати обща лизингова цена в размер на 1269,60 лева на месечни вноски и да
придобие собствеността след изплащане на пълната сума. Доколкото
системата в магазинната мрежа позволила сключването на такъв договор с
явилото се лице, у свидетелката М. не възникнали никакви съмнения за
някаква нередност.
Към инкриминирания период от време в дружеството била установена
практика служителите в магазинната мрежа да работят до приключване на
смяната си с профила на този свой колега, който пръв се е логнал в системата
„Вива шоп“, за да избегнат непрекъснатата смяна на акаунтите си и забава в
обслужването на клиентите. Тъй като служителят на дружеството в този
магазин – свидетелят Р.Б.З., се бил логнал пръв в системата „Вива шоп“ на
28.05.2015г. при започване на работната смяна този ден, върху сключения
договор от свидетеля В. и приложенията към него, доколкото на свидетеля
били предоставени за ползване и мобилни услуги със сим карта, фигурирали
неговите имена - „Р.З.“, а не тези на свидетелката М., въпреки че последната
лично обслужила клиента В. и сключила договора с него.
След сключване на този договор и получаване на мобилно устройство
GSM „SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, c №359521064471206, свидетелят В.,
придружаван от подсъдимия П., посетили след 00:00 часа на 29.05.2015г.
заложна къща „М и В К.“ ЕООД, находяща се в гр.София, кв.“Слатина“,
ул.“****. Нощна смяна на работа като комисионер бил свидетелят И.А.Б..
Двете непознати за него лица от мъжки пол предложили да заложат
процесния мобилен телефон срещу сумата от 1000 лева, но тъй като Б. не се
съгласил, те напуснали магазина. Известно време след това, свидетелят В. се
върнал сам в заложната къща, където срещу представяне на свидетеля Б. на
личната си карта и документите за закупуване на телефона, заложил мобилно
8
устройство GSM „SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, c №359521064471206
срещу сумата от 850 лева. Свидетелят Б. останал учуден от скорошното
закупуване на процесния телефон, който бил купен само часове преди да бъде
предложен и оставен в залог в заложната къща. След напускане на заложната
къща, свидетелят В. предал получената парична сума в размер на 850 лева на
подсъдимия П., за която последният го уверил, че ще послужи за заплащане
на съответните първоначални такси при сключване на останалите договори.
На 06.06.2015 г., като комисионер в заложна къща „М и В К.“ ЕООД,
работел свидетелят А.В.А.. На същата дата, последният продал заложения от
свидетеля В. мобилен апарат - GSM „SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, c
№359521064471206, на свидетеля Д.К.Я., за сумата от 1200 лева, за което
издал фискален бон от 06.06.2015г.
Преди да даде указания на свидетеля В. в кой магазин да отиде и да
сключи втори договор, подсъдимият П., от работното си място, възстановил в
системата „Сибел“ личните данни на първия реален абонат на дружеството,
така че информацията за първия сключен договор със свидетеля В. вече не
съществувала. Същевременно отново изменил личните данни на друг реален
абонат на дружеството, с личните данни на свидетеля В..
На 29.05.2015 г., свидетелят В., отново по указания на подсъдимия П.,
посетил офис на „БТК“ ЕАД в гр.София - магазин №4116, където бил
обслужен от Г.М.Ч., служител на „БТК“ ЕАД, заемащ длъжността
„сътрудник-продажби”, на който отново представил само личната си карта.
Свидетелят Ч., заблуден от предварително въведените промени от
подсъдимия П. в системата „Сибел“, визуализирани и в системата „Вива
шоп“, а именно, че свидетелят В. е „лоялен клиент“ и отговарял на условията
за лизинг, сключил с него договор на 29.05.2015 г., по силата на който БТК“
ЕАД се задължавало да предостави на клиента Б.С.В., за временно и
възмездно ползване на устройство GSM „SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, c
№359521064074760, за срок от 24 месеца, а клиентът се задължавал да
заплати обща лизингова цена в размер на 1269,60 лева на месечни вноски и да
придобие собствеността след изплащане на пълната сума. Доколкото
системата в магазинната мрежа позволила сключването на такъв договор с
явилото се лице, у свидетеля Ч. не възникнали никакви съмнения за някаква
нередност. Тъй като свидетелката Р.М.Д., също служител на дружеството в
този магазин, първа се била логнала в системата „Вива шоп“ при започване на
работната смяна на 29.05.2015г., върху сключения договор и приложенията
към него, доколкото на свидетеля В. били предоставени за ползване и
мобилни услуги със сим карта, фигурирали нейните имена - „Р.Д.“, а не тези
на свидетеля Ч., от който документите били подписани и сключил договора с
В., съобразно установената практика в дружеството тогава.
Преди да даде указания на свидетеля В. в кой магазин да отиде и да
сключи трети договор, подсъдимият П., от работното си място, възстановил в
системата „Сибел“ личните данни на втория реален абонат на дружеството,
9
така че информацията за втория сключен договор със свидетеля В. вече не
съществувала. Същевременно отново изменил личните данни на друг реален
абонат на дружеството, с личните данни на свидетеля В..
На 29.05.2015г., свидетелят В., отново по указания на подсъдимия П.,
отишъл в офис на „БТК“ ЕАД в гр.София - магазин №4147, където бил
обслужен от С.М.А., служител на „БТК“ ЕАД, заемащ длъжността:
„помощник-управител”, на който представил само личната си карта.
Свидетелят А., заблуден от предварително въведените промени от
подсъдимия П. в системата „Сибел“, визуализирани и в системата „Вива
шоп“, а именно, че свидетелят В. е „лоялен клиент“ и отговарял на условията
за лизинг, сключил с него договор на 29.05.2015 г., по силата на който „БТК“
ЕАД се задължавало да предостави на клиента Б.С.В. за временно и
възмездно ползване устройство GSM „SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, c
№359521064472113, за срок от 24 месеца, а клиентът се задължавал да
заплати обща лизингова цена в размер на 1269,60 лева на месечни вноски и да
придобие собствеността след изплащане на пълната сума. Доколкото
системата в магазинната мрежа позволила сключването на такъв договор с
явилото се лице, у свидетеля А. не възникнали никакви съмнения за някаква
нередност. Тъй като свидетелят М.З.З., също служител на дружеството в този
магазин, пръв се бил логнал в системата „Вива шоп“ при започване на
работната смяна този ден, върху сключения договор и приложенията към
него, доколкото на свидетелят В. били предоставени за ползване и мобилни
услуги със сим карта, фигурирали неговите имена - „М.З.“, а не тези на
свидетеля А., въпреки че последният лично обслужил клиента В. и сключил
договора с него, съгласно установената практика в дружеството тогава.
Преди да даде указания на свидетеля В. в кой магазин да отиде и да
сключи четвърти договор, подсъдимият П., от работното си място,
възстановил в системата „Сибел“ личните данни на третия реален абонат на
дружеството, така че информацията за третия сключен договор със свидетеля
В. вече не съществувала. Същевременно отново изменил личните данни на
друг реален абонат на дружеството, с личните данни на свидетеля В..
Няколко дни след сключване на третия договор, свидетелят С. А.
провел телефонен разговор с клиентка, която твърдяла, че не е посещавала
магазин на „БТК“ ЕАД, но въпреки това имала сключен договор за мобилно
устройство на лизинг с нова сим карта. Свидетелят А. извършил проверка в
системата „Вива шоп“, при която установил, че личните данни в подписания
вече договор със свидетеля В., не съвпадали с личните данни на клиентката,
ползвател на услугата, и за така направената констатация уведомил
централния офис за изясняване на случая.
На 29.05.2015г., свидетелят В., отново по указания на подсъдимия П.,
посетил офис на „БТК“ ЕАД в гр.София - магазин №4107, където бил
обслужен от А.Й.С., служител на „БТК“ ЕАД, заемащ длъжността
„сътрудник-продажби”, на който представил само личната си карта.
10
Свидетелят С., заблуден от предварително въведените промени от
подсъдимия П. в системата „Сибел“, визуализирани и в системата „Вива
шоп“, а именно, че свидетелят В. е „лоялен клиент“ и отговарял на условията
за лизинг, сключил с него договор на 29.05.2015 г., по силата на който БТК“
ЕАД се задължавало да предостави на клиента Б.С.В., за временно и
възмездно ползване устройство GSM „SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, c
№359521063412573, за срок от 24 месеца, а клиентът се задължавал да
заплати обща лизингова цена в размер на 1263,11 лева на месечни вноски и да
придобие собствеността, след изплащане на пълната сума. Доколкото
системата в магазинната мрежа позволила сключването на такъв договор с
явилото се лице, у свидетеля С. не възникнали никакви съмнения за някаква
нередност. Свидетелят С. лично сключил договора със свидетеля В. след
проверка на личните данни на клиента в системата от представената лична
карта, при което констатирал, че свидетелят В. отговарял на условията за
лоялност и можел да се възползва от устройство на изплащане на
преференциална цена след заплащане на съответния депозит за него.
Вечерта на 29.05.2015г., след сключване на последните три договора,
свидетелят В. отишъл в апартамента на подсъдимия П., където по негови
указания оставил трите мобилни телефона, заедно със сим картите. Под
предлог, че трябва да излезе по работа, подсъдимият П. отпратил свидетеля
В., без да му предостави две от донесените мобилни устройства, каквато била
постигнатата преди това между двамата уговорка срещу извършване на
услугата. Впоследствие, свидетелят В. се опитал да се свърже с подсъдимия
П. по телефона, но не осъществил връзка, а когато се свързал с него, не
получил смислен отговор от него какво е станало с двата телефона, които
трябвало да му даде. Свидетелят В., от своя страна, не заплатил нито една
лизингова вноска по никой от четирите сключени договора с „БТК“ ЕАД, тъй
като не бил получил телефонни апарати, а всичките бил предоставил на
подсъдимия.
На неустановен ден, след получаване на трите мобилни устройства от
свидетеля В., подсъдимият П., от работното си място, възстановил в
системата „Сибел“ личните данни и на четвъртия реален абонат на
дружеството, така че информацията и за четвъртия сключен договор със
свидетеля В. вече не съществувала.
През инкриминирания период - от 27.05.2015 г. до 01.06.2015 г.,
подсъдимият П. се свързал по телефона със свидетеля А. Н., на който
съобщил точното местонахождение на първия от магазините на „БТК“ ЕАД в
гр.София, където трябвало да откара свидетеля А., а последният от своя
страна да сключи договор и да вземе мобилен апарат. Преди това
подсъдимият П. обяснил на свидетеля Н., че има възможност да заменя данни
на клиенти в системата на дружеството, така че да могат да се вземат
телефони на изплащане при преференциални условия. И тъй като самият той
е служител на „БТК“ ЕАД и не можел да вземе телефон при тези условия,
поискал свидетелят Н. да му намери човек, който да не е в договорни
11
отношения с дружеството и да е съгласен да му извърши тази услуга. Така,
свидетелят А., чрез посредничеството на свидетеля Н., се съгласил да
извърши исканата услуга от подсъдимия П..
Преди да даде указания на свидетеля Н. в кой магазин на дружеството
да закара свидетеля А. с управлявания от него таксиметров автомобил,
подсъдимият П., от работното си място, изменил личните данни на реален
абонат на дружеството, с личните данни на свидетеля А..
На 01.06.2015г., свидетелят А., заедно със свидетеля Н., посетили
магазин на „БТК“ ЕАД в гр.София - магазин №4135, находящ се в МОЛ
„Парадайс“, където свидетелят А. представил личната си карта и заявил
желанието си да сключи договор и да вземе мобилен телефон „Самсунг
Галакси S6“ на лизинг. Свидетелката Г.Д.М., служител на „БТК” ЕАД,
заемаща длъжността: „сътрудник-продажби” в този магазин, извършила
проверка за лоялен статус в системата „Вива шоп“ по данните от
представената лична карта от клиента. След като установила, че свидетелят
А. бил с най-високо ниво на лоялност, съответно с максимален лимит за
устройство на изплащане, и след заплащане на дължимия депозит за
активиране на първоначалната услуга от него, сумата за който А. бил получил
предварително от подсъдимия П., сключила със свидетеля А. договор за
лизинг на устройство GSM „SAMSUNG GALAXY S6“ №359521064472204, за
срок от 24 месеца. По силата на договора дружеството се задължавало да
предостави на клиента за временно и възмездно ползване процесното
мобилно устройство, а клиентът, в лицето на свидетеля А., се задължил да
заплати обща лизингова цена в размер на 1293,60 лева на месечни вноски и да
придобие собствеността след изплащане на пълната сума. Така, свидетелката
М., заблудена от въведените в системата „Сибел“ данни от подсъдимия П.,
визуализирани в системата „Вива шоп“, че А. е „лоялен клиент“ на „БТК“
ЕАД, сключила с него договор и му предоставила устройството, без да
възникнат у нея никакви съмнения за нередност.
Около една седмица след сключване на договора със свидетеля А.,
свидетелката М. разбрала за извършена промяна на лични данни в системата
на дружеството, по повод започнала проверка от отдел „Сигурност“. В тази
връзка се опитала да отвори профила на клиента А., но не успяла, тъй като
такъв вече не съществувал.
Преди да даде указания на свидетеля Н. в кой магазин на дружеството
да откара свидетеля А. с управлявания от него таксиметров автомобил,
подсъдимият П., от работното си място, възстановил в системата „Сибел“
личните данни на първия реален абонат на дружеството, така че
информацията за първия сключен договор със свидетеля А. вече не
съществувала. Същевременно отново изменил личните данни на друг реален
абонат на дружеството с личните данни на свидетеля А..
На същата дата - 01.06.2015 г., свидетелят А., отново по указания на
подсъдимия П., посетил заедно със свидетеля Н. офис на „БТК“ ЕАД в
12
гр.София - магазин №4153, находящ се в Д-МОЛ. Пред входа ги чакал
подсъдимият П., който ги уверил, че е променил каквото трябва в системата и
свидетелят А. ще може да сключи още един договор. Свидетелят А. бил
обслужен от свидетелката И.В.С., служител на „БТК” ЕАД, заемаща
длъжността „сътрудник продажби”, която извършила проверка за лоялен
статус в системата „Вива шоп“ по данните от представената лична карта от
клиента А.. След като установила, че свидетелят А. отговарял на условията за
лоялност и след заплащане на дължимия депозит от него за активиране на
първоначалната услуга, сумата за който получил предварително от
подсъдимия П., сключила със свидетеля А. договор за лизинг на устройство
GSM „SAMSUNG GALAXY S6“ №359521064075403 за срок от 24 месеца, по
силата на който „БТК“ ЕАД се задължило да предостави на клиента за
временно и възмездно ползване процесния мобилен апарат, а клиентът се
задължил да заплати общата лизингова цена в размер на 1263,83 лева на
месечни вноски и да придобие собствеността, след изплащане на пълната
сума. Свидетелката С., заблудена от въведените от подсъдимия П. промени в
системата „Сибел“, отразени в системата „Вива шоп“, че А. е „лоялен клиент“
на „БТК“ ЕАД, сключила с него договор и му предоставила устройството.
Доколкото системата в магазинната мрежа позволила сключването на такъв
договор с явилото се лице, у свидетелката С. не възникнали никакви
съмнения за нередност. Тъй като друг служител на дружеството в магазина -
В. А.а, първа се била логнала в системата „Вива шоп“ при започване на
работната смяна този ден, върху сключения договор и приложенията към
него, доколкото на свидетеля А. били предоставени за ползване и мобилни
услуги със сим карта, фигурирали нейните имена - „В. А.а“, а не тези на
свидетелката С., въпреки че последната лично обслужила клиента А. и
сключила договора с него, съгласно установената практика в дружеството
тогава.
След сключване и на втория договор, свидетелят Н. и свидетелят А.,
заедно с подсъдимия П., се придвижили до указано от последния място в
гр.София. В автомобила, свидетелят А. предал на подсъдимия П. двете
мобилни устройства, сключените договори и приложенията към тях.
Подсъдимият П. заплатил на свидетеля А. за извършената от него услуга
сумата от 200 лева, а на свидетеля Н. дал сумата от 50 лева за извършените
превози. Постигнали и уговорка на следващия ден свидетелят А. отново да
посети конкретно посочен магазин на дружеството, откъдето да вземе още
мобилни устройства на лизинг, след което се разделили. Когато на следващия
ден - 02.06.2015 г., свидетелят А. посетил магазин на дружеството в гр.София,
предварително указан му от подсъдимия П., съответният служител го
уведомил, че не може да вземе телефон на лизинг, тъй като вече имал
сключен договор. Свидетелят Н. провел телефонен разговор с подсъдимия П.,
който обяснил, че не е успял да заличи данните в системата за сключените
договори със свидетеля А., като го уверил, че след два-три дена последният
отново ще може да вземе мобилни апарати на изплащане. До такива действия
13
обаче не се стигнало, тъй като в дружеството започнала вътрешна проверка
по случаите със сключените договори със свидетелите В. и А.. Също като
свидетеля В. и свидетелят А. не заплатил нито една месечна вноска по
сключените от него два договора за лизинг на взетите мобилни устройства,
тъй като бил предал телефоните на подсъдимия П.. С предадените общо пет
мобилни устройства - три броя от свидетеля В. и два броя от свидетеля А.,
подсъдимият П. се разпоредил в своя полза по неустановен начин.
Междувременно, свидетелката Н.К., заемаща към инкриминирания
период от време длъжността „Мениджър кредит“ в отдел „Кредитна оценка
на клиенти“ в „БТК“ ЕАД, била уведомена от служители на ръководения от
нея отдел, за повтарящи се заявки от клиент с имена В. А., касаещи
закупуването на скъпи устройства на лизинг, въпреки че максималният лимит
не позволявал да се вземе повече от едно устройство. В резултат на така
подадената информация, свидетелката К. лично извършила проверка и
констатирала от секция „Лог“ в системата за клиентско обслужване „Сибел“,
че служител на дружеството с потребителско име „Д.П.“ е манипулирал
данни в нея, като е извършил няколко пъти корекции на лични данни на
клиента В. А., и по-точно променил е името и ЕГН-то на реален клиент, с
името и ЕГН-то на това лице, в резултат на което е продадено устройство на
изплащане на лице с имена В. А., а след това били възстановени старите
данни на реалния клиент на дружеството отново от служител със същото
потребителско име „Д.П.“.
За така установената манипулация на лични данни в системата
свидетелката К. своевременно уведомила свидетелката М. Д., заемаща към
инкриминирания период от време длъжността „Ръководител мениджър по
обслужване“, която съобразно така заеманата длъжност отговаряла за Кол
центъра, съответно познавала лично и подсъдимия П., като служител в
ръководения от нея отдел. Свидетелката Д. също извършила личен преглед в
системата „Сибел“, при който възприела конкретни записи и установила, че
въпросните промени на клиентски данни - име и ЕГН, са направени с
потребителското име „Д.П.“ от работното му място, находящо се в
централния офис на дружеството, а вследствие на промените са били взети
устройства на лизинг.
По подаден сигнал от служители в „Търговски отдел“ за неправомерни
действия от страна на служител на дружеството – Д. В. П., работещ в "бек
офис" /Кол център/, била извършена проверка и анализ на събраната
информация от Дирекция „Правна сигурност“ при „БТК“ ЕАД. Свидетелят
А.И., заемащ длъжността „Старши специалист“ в тази дирекция, констатирал
че в периода от 27.05.2015г. до 03.06.2015г., подсъдимият П., използвайки
достъпа си до системата „Сибел“, е променял лични данни на клиенти. Това е
правел, като е избирал от системата „Сибел“ „лоялен клиент“, на който е
променял личните данни - имена и ЕГН, с личните данни - имена и ЕГН на
трети лица, които не са били в договорни отношения с дружеството.
Констатирал, че след промяната на лични данни, тези трети лица са посетили
14
магазин на дружеството и срещу представяне на лична карта, в резултат на
въведените по-рано от П. промени, последните се визуализирали в системата
на магазинната мрежа „Вива шоп“ като лоялни клиенти, и сключвали
договори за мобилна услуга и договор за лизинг. Свидетелят И. констатирал,
че именно лицата В.В.А. и Б.С.В. са сключили договори по този начин, а въз
основа на сключените договори, тези две лица са закупили мобилни апарати
„Самсунг Галакси С6 едч“ - топ модела на тази марка през инкриминирания
период от време.
Проверка по случая била извършена и от отдел „ИТ О.“ при „БТК“
ЕАД. Свидетелят П.Х., заемащ длъжността „Ръководител група на екип“,
също констатирал извършени действия през инкриминирания период от
време, довели до задължаване на нищо неподозиращи клиенти на
дружеството с изплащане на стоки, които не са закупили и които са били
предоставени на трети лица. Свидетелят Х. констатирал, че потребителят П. е
влизал няколкократно в системата „Сибел“ през периода от 27.05.2015г. до
03.06.2015г., като е извършвал действия по промяна на лични данни на
съществуващи клиенти. Особено се впечатлил от промяната на ЕГН-та,
доколкото смяната на ЕГН е необичайна. Свидетелят Х. прегледал записа от
работната смяна и компютъра, от който е направено логването, чрез които са
въведени промени в личните данни на клиенти, при което установил само
успешни логвания, осъществени с паролата и потребителското име на
подсъдимия П..
От отдел „ИТ О.“ сигнализирали отдела по сигурността в дружеството,
като конкретно било отправено искане да бъдат установени всички промени в
ЕГН-та на клиенти с отлични кредитни досиета. Свидетелят П.В., заемащ
длъжността „Директор по сигурността“ в „БТК“ ЕАД констатирал в хода на
проверката, че няколко дни след извършените промени, са били връщани
реалните ЕГН-та на клиентите. Впоследствие от „ИТ“ отдела установили, че
и тези последващи промени са направени с името и паролата на подсъдимия
П., който като служител в Кол центъра имал възможност да достъпва и
променя данни в системата „Сибел“.
Въз основа на така получените данни от отдел „ИТ О.“, свидетелят В.
изготвил справка, съгласно която подсъдимият Д. В. П., вече бивш служител с
код: 56059, заемал длъжността „Сътрудник към фронт офис“ на „БТК“ ЕАД, е
имал техническа възможност да променя данни на клиенти - лични данни и
ЕГН. В справката свидетелят В. предоставил наличната информация за „лог
файловете“ от 2015 г. от минала кореспонденция във връзка с извършваната
вътрешна проверка по случая. Свидетелят В. отразил в справката, че по време
на посочените сесии, акаунта на П. е логнат на работните станции, от които са
стартирани сесиите към „Сибел“, с визуализация на конкретните логове с
дати - 01.06.2015 г., 02.06.2015 г. и 03.06.2015 г., часове и IP адреси.
По случая било образувано досъдебно производство №3382 ЗМИП-
15093/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. №23385/2015 г. по описа на
15
СРП, водено срещу Д. В. П. за престъпление по чл.212а, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
В хода на разследването били събрани множество писмени
доказателства /процесиите договори и приложенията към тях/, изискани били
множество справки, включително и от „БТК“ ЕАД, приобщени били
трудовите договори и длъжностната характеристика на подсъдимия П. и на
съответните служители на дружеството, ангажирани с извършени действия,
във връзка със сключване на процесиите договори, изготвени били справки за
датите и часовете на съставените от Д.П. фалшиви кредитни досиета, справки
за причинените щети на дружеството, съответстващи на паричната
равностойност на процесиите мобилни апарати, съобразно сключените
договори за лизинг и др., приобщени били предадените с протокол за
доброволно предаване от служител на „БТК“ ЕАД - А. Б. И., дискови
носители на информация от магазини на дружеството и документи. Разпитани
били всички свидетели, имащи отношение към случая. Били назначени и
изпълнени съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи.
Съгласно заключението на вещото лице А. по изслушаната в първата
инстанция и неоспорена от страните, приета по делото съдебно-техническа
експертиза, предоставеният за изследване оптичен диск, представляващ CD-R
за еднократен запис, е записан със затворена сесия, което означава, че са
невъзможни добавянето на информация и промяна на вече записана такава.
При неговото изследване вещото лице е установило три файла от типа
„Jogfile“, които се използват за записване в реално време във вид на кратки
текстови съобщения на събития, случващи се по време на функционирането
на даден софтуерен продукт или система, докато той работи. В случая,
системата е „Ciebel CRM“, използвана за управление на взаимоотношенията с
клиенти /продажби, маркетинг и др./, и в нея потребителят е регистриран
като: Desislav.Pankov.
Относно съдържанието на файловете, вещото лице е констатирало, че
трите файла съдържат данни за влизане в системата /login/ от потребителя
„Д.П.“, както и предупреждения за грешки /Warnings & Errors/, възникнали по
време на негови сесии. Всеки файл обхваща информация за сесии от отделни
дни, като датите са 01.06.2015 г., 02.06.2015 г. и 03.06.2015 г. Файловете
показват кога потребителя „Д.П.“ е бил регистриран /допуснат/ от системата и
от кой IP адрес е работил, като и трите файла съдържат данни за
регистрирано влизане в системата от потребителя „Д.П.“ на датите 01.06.2015
г., 02.06.2015 г. и 03.06.2015 г.
Съгласно обсъжданото заключение, в трите файла няма информация за
въвеждане на парола, тъй като системата „Siebel CRM“ не отразява в лог
файлове текста на самата парола, но има данни за успешно логване на трите
дати в системата от потребител „Д.П.“, от което вещото лице извежда извод,
че същият е въвел паролата си и потребителското си име.
Съгласно обсъжданото заключение, на 01.06.2015 г. сесията е
16
продължила от 16:09:13 до 18:13:23 часа, a IP адресът на използвания
компютър е 10.10.23.80. На 02.06.2015 г., сесията е продължила от 17:32:59 до
22:18:17 часа, a IP адресът на използвания компютър е 10.10.23.12. На
03.06.2015 г., сесията е продължила от 12:31:29 до 14:52:14 часа, a IP адресът
на използвания компютър е: 10.10.22.196.
Вещото лице е уточнило, че в лог файловете съществува информация
само за поява на грешки или предупреждения по време на сесията на
потребителя, поради което конкретните операции не могат да бъдат описани.
Относно описаните в т.4 от заключението две предупреждения от дата
01.06.2015 г. в 16:26:08 и 16:34:14 часа, вещото лице застъпва становище, че
потребителят се е опитал да извърши действия, за които няма нужната
оторизация, като по-конкретно, действията са изисквали достъп до „view“ от
база данни на системата, за което потребителят не е бил упълномощен.
Направено е разяснение, че „View“ е обект от база данни, резултат на
предопределена заявка, че не съдържа данни, но се използва за генериране на
специфична информация от таблици, като я представя и структурира, така че
да помогне на работата на потребителите. Вещото лице сочи, че тези две
предупреждения се срещат многократно в трите файла, като се отнасят за
„Asset Mgmt - Assets View“ и „ACS Account Alta Clientes Empresas View“.
Сочи, че бизнес компонент в Siebel CRM системата е логическа единица,
която организира колони от една или повече таблици в един обект, който
предоставя основа за това как се избира, добавя и актуализира информацията
в дадените колони. Сочи, че в случая грешката възниква, защото полето
„Promotion Item Flag“ не е активно, а трябва да е активно преди изпълнение на
заявка за бизнес компонента. Горното означава, че потребителят се е опитал
да извърши действие, което изисква информация от дадения бизнес
компонент, като това действие може да бъде свързано с добавяне на данни,
промяна на данни или просто разглеждане на данни. Според заключението,
подобни грешки се срещат и през трите дни, като става въпрос за два от
посочените бизнес компонента.
Вещото лице е констатирало и грешка на две дати - 02.06.2015 г. и
03.06.2015г., която индикира опит за създаване на бизнес компонент или
действие, изискващо създаването на такъв. Констатирало е още и серия от
грешки, срещани многократно през втория и третия ден, като полетата и
обектите са еднакви при всяка поява. Вещото лице уточнява, че
интеграционен обект в Siebel CRM системата е единица, използвана за
дефиниране и обяснение на бизнес компоненти, бизнес обекти и др. Той
предоставя мета данни за различните обекти, като в случая грешките
показват, че дадените полета не съществуват в обекта „SIS ОМ Asset“, като са
се появили при опит за извличане на стойности.
Вещото лице е констатирало и друга често срещана грешка, изглеждаща
като синтактична грешка при работене с данни, но съобщението не е
достатъчно ясно, за да се определи.
17
Въз основа на проведеното изследване, вещото лице застъпва извод, че
конкретните операции, извършени от потребителя „Д.П.“ не могат да бъдат
описани, като това се дължи на функционалните възможности на системата
Siebel CRM.
Съгласно заключението на приобщеното чрез прочитане по реда на
чл.283 от НПК, съобразно одобреното от районния съд съгласие на страните,
да не се изслушва вещото лице по изготвената на досъдебно производство
съдебно-оценителна експертиза, към инкриминирания период от време,
паричната равностойност на един брой мобилен апарат марка и модел
„SAMSUNG GALAXY S6 edge“, по пазарни цени за нови мобилни телефони,
възлиза в размер на 1669,90 лева.
Досъдебното производство е приключило с внасяне в съда на
обвинителен акт срещу подсъдимия П. за престъпление по чл.212а, ал.1, във
вр. счл.26, ал.1 от НК.
С Постановление на СРП от 27.07.2017г., на основание чл.243, ал.1, т.1,
във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, воденото досъдебното производство срещу
П. за престъпление по чл.212а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, частично е
прекратено в частта по т.7 от обвинението, а именно: за това, че на
неустановена дата за периода от 27.05.2015 г. до 03.06.2015 г., в гр.София, с
цел да набави за себе си облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.С.В. -
служител на „БТК“ ЕАД, на длъжност „сътрудник-продажби“, като изменил
от работното си място в гр.София, бул.“**** компютърни данни, съдържащи
се в системата на „БТК“ ЕАД - изменил личните данни на неустановен абонат
на „БТК“ ЕАД, с данни - три имена и ЕГН на лицето Н.Т.Г., ЕГН **********,
който нямал право да се възползва от преференциални условия за закупуване
на устройство на лизинг, в резултат на което С.С.В. сключил договор за
лизинг на устройство GSM „SAMSUNG GALAXY S6“ №359521063789376 с
Н.Т.Г., като впоследствие не били плащани лизингови вноски, и с това
причинил на „БТК“ ЕАД вреда в размер на 1669,90 лева.
Със Заповед №106/17.06.2015 г. и на основание чл.71, ал.1 от КТ,
трудовото правоотношение между „БТК“ ЕАД, и подсъдимия П., възникнало
по силата на сключения трудов договор №7/06.02.2015 г. с клауза за
изпитване в полза на работодателя, било прекратено.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно гласните доказателствени
средства, приобщени чрез прочитане по реда на чл.283 от НПК на
съответните протоколи, в които са обективирани в съответствие с даденото от
страните съгласие за провеждане на производството по реда на Глава 27 НПК
в хипотезата на чл.371, т.1 НПК в първата инстанция, а именно: показанията
на свидетелите Н.Т.Г., Б.С.В., А. М. Н., В.В.А., Д.К.Я., И.А.Б., А.В.А., Г.Д.М.,
Р.Б.З., Р.М.К., С.М.А., А.Й.С., Р.М.М., И.В.С. и Г.М.Ч.; заключението на
вещото лице Н.Т.Г. по изготвената от него на досъдебното производство СОЕ,
от писмените доказателствени средства: протокол за доброволно предаване от
18
04.06.2015 г.; трудови договори и длъжностни характеристики на служители,
изискани и изготвени справки, копия на договори за мобилни услуги,
предоставени от „БТК“ ЕАД, справки от „Кооперация Панда“; „Българо-
американска кредитна банка“; справки от мобилни оператори, актуална
справка за съдимост по отношение на подсъдимия П.; както и от събраните в
хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция
доказателства: обясненията на подсъдимия П., дадени пред районния и
въззивния съд /частично/, показанията на свидетелите А. Б. И., дадени в хода
на съдебното следствие и пред орган на досъдебно производство, приобщени
чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, Н. Х.а
К., дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство,
приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от
НПК, М. Л. Д., П.К. Х., дадени в хода на съдебното следствие и в хода на
досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл.281,
ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, М.З.З., П.Й. В., от изслушаното и прието
заключение на вещото лице Л.А. А. по изготвената от него на досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Настоящата инстанция
констатира, че не е допуснато нарушение при изграждане на вътрешното
убеждение на първостепенния съд. Доказателственият анализ е извършен при
пълно спазване на процесуалните правила, установени в НПК, като е
анализирана цялата доказателствена съвкупност, без да са игнорирани
отделни доказателства и доказателствени средства. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните в ОА факти, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената
присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса
на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ
на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Напълно
неоснователни са упреците, отправени от защитата в допълнението към
въззивната жалба, че свидетелските показания не са обсъдени в своята
цялост, а контролираният съд декларативно е изписал имената на свидетелите
без конкретно да посочи съобщеното от всеки свидетел. Необходимост от
детайлен анализ на доказателствата има, когато те съдържат вътрешни
противоречия или са в противоречие с някое от останалите доказателства по
делото. В случая защитникът визира показанията на служителите, сключили
конкретните договори за лизинг на инкриминираните мобилни устройства,
които показания са еднопосочни и не влизат в противоречие с нито едно от
останалите доказателства по делото. Още повече, че е напълно излишно в
мотивите да се прави преразказ на изложеното от свидетелите, каквито се
претенции предявяват в допълнението към жалбата. Какво е казал всеки
конкретен свидетел се установява от протоколите за разпит, които са приети
19
като писмени доказателства по делото, доколкото по отношение на тези
свидетели е било налице съгласие от страните, производството да протече по
реда на чл.371, т.1 НПК. Неоснователни са и упреците, че районният съд
безкритично е кредитирал с доверие показанията на служителите от „БТК“
АД, които са имали отношение към извършената вътрешна проверка по
случая. Показанията на тези свидетели, които са разпитвани в хода на
съдебното следствие, са подробно и детайлно обсъдени, и анализирани, като
първата инстанция подробно е изложила в мотивите си какви са
съображенията да ги цени като правдиви. Въззивният съд изцяло споделя
доказателствения анализ, направен от контролираната инстанция, но въпреки
това, поради наличието на възражения в пренията пред въззивния съд и в
допълнението към въззивната жалба, че не са налице доказателства по делото,
от които да се установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия,
събраните доказателства в хода на първото и въззивното съдебно следствие
ще трябва отново да бъдат обсъдени и подложени на анализ и преценка и от
настоящия съдебен състав.
Правилна е констатацията на районната инстанция, че не са били
допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство при
събиране на гласните доказателствени средства, както и при изготвянето на
СОЕ, поради което с основание е било ползвано съдържанието на съответните
протоколи, в които същите са обективирани, а именно: показанията на
неразпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: Б.С.В., А. М. Н.,
В.В.А., Д.К.Я., И.А.Б., А.В.А., Г.Д.М., Р.Б.З., Р.М.К., С.М.А., А.Й.С., Р.М.М.,
И.В.С. и Г.М.Ч. и заключението на СОЕ.
Въз основа на тези доказателства с необходимата категоричност се
установяват времето, мястото, начина на извършване на всяко едно от
включените в продължаваното престъпление шест престъпни деяния, както и
авторството на инкриминираното престъпление в лицето на подсъдимия П..
Напълно основателно с особено внимание първостепенният съд е
подходил при преценката на показанията на свидетелите Б.С.В., В.В.А. и А.
М. Н., които са оказали съдействие на подсъдимия П. за реализиране на
инкриминираните по делото шест деяния от продължаваното престъпление. С
голямо внимание и въззивният съд прецени достоверността на показанията на
тези свидетели, тъй като именно те са оказали помощ на подсъдимия за
осъществяване на всяко едно от шестте деяния, включени в продължаваното
престъпление, посещавайки съответните офиси на „БТК“ ЕАД и са
съдействали на подсъдимия, като от свое име са сключили процесните
договори, въз основа на които са получили владението върху
инкриминираните мобилни устройства, които след това са предали на
подсъдимия П..
От показанията на тези свидетели се извличат сведения за времето,
мястото и начина, по който е било извършено всяко едно от инкриминираните
деяния.
20
Свидетелят В. излага, че именно по предложение на подсъдимия П. се е
съгласил и е взел общо четири смартфона „Самсунг Галакси S6“ на
изплащане от „БТК“ ЕАД на промоционална цена, въпреки че не е бил абонат
на този мобилен оператор. Свидетелят сочи още, че е посетил точно
посочените му от подсъдимия търговски обекти и е сключил договорите въз
основа само на представена лична карта. Добросъвестно твърди, че е имал
уговорка с подсъдимия да вземе две от получените на лизинг устройства –
едното за себе си, другото за брат си, като всеки си плаща вноските по
лизинга, което обаче не се е случило, тъй като е предал и четирите устройства
на подсъдимия заедно с договорите, приложенията към тях и сим картите,
след което така и не е получил предварително обещаните му мобилни
телефони. Този свидетел сочи, че заедно с подсъдимия са посетили заложна
къща в гр.София и В. със своята лична карата е заложил първото, взето на
лизинг устройство, за сумата от 850 лева, които подсъдимият му казал, че ще
ползва за първоначалните вноски по следващите договори за лизинг. Тези
твърдения на свидетеля В. се подкрепят от показанията на свидетеля Д.Я.,
който последователно и точно описва времето и начина на придобиване на
мобилен апарат „SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, c №359521064471206, а
именно на 06.06.2015г. за сумата от 1200 лева от заложна къща „М и В К.“
ЕООД, находяща се в гр.София, кв.“Слатина“, на ул.“****. В подкрепа на
показанията на свидетеля Я. са и представените от него писмени
доказателства в хода на досъдебното производство – договор за лизинг на
предишния собственик, приемо-предавателния протокол и касов бон за
заплащане на първоначална такса от 80 лева. От показанията на свидетеля В.
се установява още, че при първото му посещение в търговски обект, е бил
придружен от подсъдимия, който е заплатил сметката за ползваните от него
услуги. След това В. сам е посетил останалите три обекта, но след като вече
подсъдимият се е уверил, че извършената от него промяна на лични данни на
„лоялен клиент“ на „БТК“ се отразява в ползваната в магазините система
„Вива шоп“. Този свидетел излага още, че лично от подсъдимия е разбрал, че
последният ще извърши промяна в личните данни на клиент на „БТК“ с
данните на свидетеля, така че В. да изглежда като „лоялен клиент“ на
дружеството, макар никога да не е имал договорни отношения с този мобилен
оператор. Изложеното от свидетеля В. намира пълна подкрепа в показанията
на свидетеля А., който също лично от подсъдимия е възприел, че последният
може да промени данни на „лоялен клиент“ на БТК с данните на свидетеля А.
и по този начин да се вземе мобилно устройство на лизинг при
преференциални условия, макар и свидетелят да не е бил абонат на „БТК“.
Изложеното от свидетеля В., че по указания на подсъдимия е посетил
съответните търговски обекти на БТК кореспондира изцяло с показанията на
свидетелите А. и Н., които също посочват, че подсъдимият им е казал кои
търговски обекти да посетят, като при второто посещение в Д-МОЛ той ги е
посрещнал, т.е. също е бил на място. Начина, по който свидетелят А. е
сключил договорите за лизинг и съответно е придобил владение върху двата
21
мобилни телефона е идентичен с начина, по който В. е взел четири устройства
на лизинг. И този свидетел сочи, че взетите от него устройства е предал на
подсъдимия заедно с договорите за лизинг, сим картите и приложенията, за
което подсъдимият му е дал сумата от 200 лева. Свидетелят А., както и
свидетелят В., не е заплатил нито една от лизинговите вноски, тъй като не е
получил мобилен апарат, а и двете устройства, взети на лизинг, е предал на
подсъдимия. Твърденията на двамата свидетели, че са предали взетите на
лизинг апарати на подсъдимия П. се подкрепят от изложеното от свидетеля
Н., който също сочи, че взетите от А. апарати са предадени на подсъдимия.
Свидетелите А. и В. еднопосочно твърдят, че именно подсъдимият им е
предоставял необходимата сума за заплащане на първоначалната вноска по
сключените договори. Показанията на свидетеля А., че не е успял да вземе
друго устройство на следващия ден, тъй като служител в магазина
констатирал, че вече има сключен такъв договор, намират опора в изложеното
от свидетелката К., че условията на промоцията не позволявали да се вземе
повече от едно мобилно устройство и за извършената проверка във връзка със
забелязани повтарящи се заявки от клиент с имена В. А., касаещи закупуване
на скъпи устройства на лизинг, въпреки максималния лимит за получаване
само на едно такова, както и забелязаната от нея в секция „Лог“ манипулация
на лични данни от служител на дружеството с потребителско име „Д.П.“,
включително и относно обстоятелството в какво точно се изразяват тези
манипулации: извършени няколкократно корекции в личните данни - име и
ЕГН на реални клиенти на дружеството с личните данни - име и ЕГН, на
свидетеля А., в резултат на което е продадено на лице с имена В. А.
устройство на изплащане, а след продажбата, старите данни на реалния
клиент отново са възстановени от служител със същото потребителско име
„Д.П.“. Макар свидетелите В. и А. с действията си да са оказали съдействие на
подсъдимия П. да реализира деянията, са добросъвестни в показанията си,
излагайки обстоятелства и факти, които са неблагоприятни за тях.
Показанията им са еднопосочни, пълни и последователни, не съдържат
вътрешни противоречия, намират опора едни в други, подкрепят се от
показанията на свидетелите, които са служители в БТК досежно данните, с
които са извършени промените в личните данни на клиенти на дружеството,
начина, по който са били сключени процесните договори, страните по тези
договори и начина, по който са получени инкриминираните мобилни
устройства, кореспондират и с писмените доказателства – копия от подадени
заявления, сключени договори за мобилни услуги и лизинг на устройство,
приемо- предавателни протоколи. Поради всичко това и въззивният съд се
довери в цялост на показанията на тези свидетели и ги постави в основата на
изводите си по фактите и приложимото право.
Според заключението на СТЕ и на трите дати – 01.06.2015г.,
02.06.2015г. и 03.06.2015г., е бил регистриран в системата „Сибел“
потребител с имена „Д.П.“, като на 01.06.2015г., потребителят, след успешно
логване с потребителско име и парола, се е опитал да извърши действия, за
22
които няма нужната оторизация, а на 02.06.2015 г. и 03.06.2015 г.,
потребителят се е опитал да създаде бизнес компонент или да извърши
действие, изискващо такъв компонент, като това действие може да бъде
свързано с добавяне на данни, промяна на данни или просто разглеждане на
данни. Поради опита на потребителя за извършване на така описаните
действия, вещото лице е констатирало предупреждения за грешки и в трите
файла, възникнали по време на сесиите на потребителя. Тези експертни
изводи, макар и да не описват конкретно извършените операции от
потребителя при успешните му логвания, което се дължи на функционалните
възможности на софтуерната система „Сибел“, дават логично обяснение на
причината, поради която свидетелят А. не е успял да сключи трети договор в
деня, следващ датата на сключване на инкриминираните два договора -
01.06.2015 г., а именно неуспешните опити на подсъдимия П. да заличи
информацията за сключените вече такива, чрез възстановяване на личните
данни на реалния абонат на дружеството и въвеждане на нови изменения в
системата, чрез промяна на личните данни на друг абонат с личните данни на
свидетеля А.. От приложените по делото писмени доказателства - договори и
приложения към тях, се установява, че двата договора за лизинг на мобилни
апарати са сключени със свидетеля А. именно на 01.06.2015г., която е първата
от общо трите последователни дати от файловете, изследвани от вещото лице
А.. Описаните действия от вещото лице А. на 01.06.2015г., за които
подсъдимият П. не е имал нужната оторицация, очевидно са такива, излизащи
извън рамките на конфигурираните за него права в системата от бизнес
собственика, но според показанията на свидетеля П.Х., щом такива действия
са извършени, то системата „Сибел“ е решила, че правата и възможностите на
потребителя са тези, които са използвани. Подсъдимият П. е разполагал с
достъп в системата да променя лични данни на абонати, които подлежат на
промяна - имена, номер на лична карта, адреси, но не е разполагал с права да
променя ЕГН-та на абонати на дружеството, тъй като последните съставляват
лични данни, които не подлежат на промяна, поради което и достъпът до тях
в системата е бил заключен.
От съществено значение за установяване авторството на деянието в
лицето на подсъдимия П. и конкретно извършените от него действия по
промяна на лични данни на клиенти на „БТК“ с данни на свидетелите А. и В.,
са показанията на свидетелите Д., П.Х., К., А.И., П.В., които изпълняват
различни функции в системата на „БТК“ АД.
Свидетелката Д. е била пряк ръководител на подсъдимия П.. Тази
свидетелка лично е възприела извършена промяна в данни на клиенти от
подсъдимия П., тя посочва и заеманата от подсъдимия позиция в системата на
дружеството, като е категорична, че тази позиция му е давала възможност да
променя данни на клиенти и това е било по силата на заеманата от него
длъжност. Тези твърдения на свидетелката Д. се подкрепят от длъжностната
характеристика на подсъдимия, приложена по делото. Видно от нея,
подсъдимият П. е имал достъп до личните данни на клиентите и е могъл да
23
извършва промени в тях.
Свидетелят П.Х. е бил ръководител група на администрация за
приложения. От показанията му се установява какви данни се съдържат в
системата „Сибел“, какви данни се съдържат в системата „Вива шоп“,
свързаността между двете системи и обстоятелството, че клиентските данни
от системата „Сибел“ се визуализират в системата „Вива шоп“. Установява се
още, че влизането в системата „Сибел“ е със съответното потребителско име
и парола и именно по този начин свидетелят е установил, че в системата е
влизал подсъдимият П., който е влязъл със собственото си потребителско име
и парола и е извършил промяна в личните данни на клиентите. Този свидетел
излага още, че системите съдържат информация, която регистрира действията
на потребителите, като конкретно промяната на данните на клиентите се
одитира – записва се кой и кога прави промените на тези данни. Посочва и че
в случая е установено, че има промяна на име и ЕГН на клиенти, като
същевременно е извършена продажба в търговската мрежа за въпросния
клиент за времето, докато тези данни са били променени и неверни.
Свидетелят Х. излага още, че особено го е впечатлила промяната на ЕГН-та,
тъй като именно тя е необичайна, защото ЕГН-та не се променят. Този
свидетел лично е възприел запис от на работната станция и компютъра, от
който е направено логването и е отчел само успешни логвания на П., като
няма спомен да е констатирал неуспешни такива.
Посредством показанията на свидетелката К. се установява, че лично
тя, при извършена проверка в секция „Лог“, е установила, че служител с
потребителско име „Д.П.“ е манипулирал данни в системата „Сибел“, като
няколкократно е извършил корекции в личните данни на клиента В. А., а
корекциите се изразяват в промяна на името и ЕГН-то на реален клиент с тези
на А..
Показанията на свидетелите Х., К. и Д. са еднопосочни досежно лично
възприетото от тях, че именно служител с потребителско име „Д.П.“ е
извършил многократно промяна в личните данни на клиенти в системата
„Сибел“, включително и промяна на ЕГН-та, поради което и въззивният съд
даде кредит на доверие в цялост на изложеното от тези свидетели.
Техните показания намират опора и в показанията на свидетеля А.И.,
който също е констатирал, че в периода от 27.05.2015г. до 03.06.2015г.,
подсъдимият П. е използвал достъпа си до системата „Сибел“ и е променял
лични данни на клиенти, като е избирал „лоялен клиент“, на който е променял
имена и ЕГН, с имена и ЕГН на трети лица, които не са абонати на
дружеството.
Показанията на свидетеля П.В. носят сведения за обстоятелството, че
няколко дни след извършените промени в профилите на клиенти, са били
връщани реалните ЕГН-та на клиентите, както и че тези промени са
направени отново с името и паролата на подсъдимия П., който като служител
в Кол центъра е имал достъп и възможност да променя данни в системата
24
„Сибел“. Тези негови твърдения намират подкрепа както в показанията на
свидетелите Х., Д., К., И., така и в показанията на свидетелката М., която
също излага, че около седмица след сключване на договора със свидетеля А.,
направила опит да отвори профила му, но не успяла, тъй като такъв абонат
вече не съществувал в системата. Такива твърдения излага и свидетелят С. А.,
който заявява, че няколко дни след сключване на договора със свидетеля В.,
извършил проверка в системата „Вива шоп“, при която установил, че личните
данни на свидетеля В. от сключения договор не съвпадали с данните на
клиентката, ползвател на услугата.
От показанията на свидетелите, които към инкриминирания период са
работили в „БТК“ АД и са извършили проверки във връзка с промяната на
клиентски данни /Х., Д., К., И. и В./, и лично са възприели извършените в
системата „Сибел“ промени, се установява начина, по който функционират
двете системи – „Сибел“ и „Вива шоп“, както и обстоятелството, че те са
свързани по между си – когато се променят клиентски данни в системата
„Сибел“, промяната се отразява в системата „Вива шоп“. Установява се още
от изложеното от тях, кои служители до коя система са имали достъп и с
какви възможности са разполагали според заеманата от тях длъжност,
установява се какъв е бил обема на достъп на подсъдимия до системата
„Сибел“. Изнесеното от тези свидетели очертава механизма на извършване на
инкриминираното деяние и автора на същото в лицето на подсъдимия П..
Техните показания досежно начина на извършване на деянието и лицето,
което е реализирало промяната на личните данни на клиенти на дружеството
кореспондират изцяло с изложеното от свидетелите В., А. и Н., които лично
от подсъдимия са узнали за възможността, с която последният разполага, да
променя личните данни на клиенти на „БТК“ АД с данните на свидетелите В.
и А.. Показанията на свидетелите, служители в дружеството, намират опора
както в заключението на компютърната експертиза, така и в писмените
доказателства – длъжностна характеристика на подсъдимия П., договори за
лизинг на мобилни устройства и услуги. Поради това, че тези свидетелски
показания са напълно съответни на останалите доказателства по делото,
ценени с доверие от въззивния съд, настоящият съдебен състав ги прецени
като правдиви в цялост и ги постави в основата на изводите си по фактите и
приложимото право. Тук е мястото да се отговори на възражението на
защитата, че авторството на деянието не може да се установи чрез
свидетелски показания, а само с компютърна експертиза. Въззивният съд не
споделя тази теза на защитника, тъй като в НПК не е изрично предвидено кои
факти с какви доказателствени средства могат да бъдат доказвани, каквото
ограничение е предвидено в ГПК. Наказателният процесуален закон не прави
разлика между доказателствата, доказателствените средства и способите на
доказване в наказателния процес. Единственото изискване е те да са сбрани
по предвидения в НПК ред. В настоящия случай, доколкото показанията на
служителите в „БТК“ са събрани по предвидения за това процесуален ред, то
няма пречка авторството на деянието да се установи посредством тях. Тези
25
свидетели са единни в твърденията си, че всеки от тях, при извършените
проверки, лично е възприел, че промяната в данните на клиентите е
извършена от лице с потребителско име „Д.П.“, както и че възстановяването
на данните на реалните клиенти е извършено от същия служител със същото
това потребителско име както и че тези промени са извършени от работната
станция на подсъдимия П.. Твърденията за тези факти на посочените
свидетели са еднопосочни с изложеното от свидетелите В., А. и Н., които
лично от подсъдимия са били уверявани, че последният има възможност да
промени личните данни на „лоялни клиенти“ на дружеството, така че В. и А.
да могат да вземат мобилни устройства на изплащане при преференциални
условия, макар и да не са били клиенти на „БТК“ АД, което и реално се е
случило. Ето защо, от посочените доказателства, въззивният съдебен състав
прие, че по делото е безспорно и категорично установено, че именно
подсъдимият П. е извършил промяната в данните на клиентите и по този
начин е въвел в заблуждение служителите в магазинната мрежа на „БТК“ АД,
че В. и А. имат право да сключат договори за покупка на мобилни устройства
на лизинг при преференциални цени.
Подсъдимият П. се е възползвал от правото си да даде обяснения
двукратно в хода на съдебното следствие, като това е сторил както пред
районния съд, така и в хода на въззивното съдебно следствие. За да даде
оценка на обясненията на подсъдимия въззивният съд взе предвид
двойствената им природа – от една страна те могат да бъдат доказателствено
средство, от друга страна могат да са израз на защитната позиция, заета от
подсъдимия. Изхождайки от това принципно положение, въззивният съдебен
състав прецени обясненията на П. в по-голямата им част като негова защитна
теза. Въззивният съд кредитира с доверие и прецени като източник на
доказателства обясненията на подсъдимия в частите, в които посочва периода
от време, в който е работил в „БТК“ АД, позицията, която е заемал, че е бил
назначен с 6 месечен изпитателен срок, какво е било естеството на работата
му, какви задължения е имал, това, че лично той не е имал достъп до
системата „Вива шоп“, че се е познавал със свидетелите В., А. и Н., както и че
договорът му с дружеството е бил прекратен. Обясненията му за всички тези
факти намират подкрепа в останалите доказателства по делото – показанията
на свидетелите В., Н., А., Х., Д., К., И. и В., в писмените доказателства по
делото – трудов договор, длъжностна характеристика. Във всички останали
части обясненията на П. бяха оценени от въззивния съд като негова защитна
теза. Трябва да се отбележи, че дадените от П. обяснения пред първия и
въззивния съд съдържат противоречия – пред районния съд подсъдимият е
заявил, че лично е давал потребителското си име и парола на друг служител,
докато в хода на въззивното съдебно следствие сочи точно обратното – че
лично той не е преотстъпвал на никого потребителското си име и парола.
Твърденията на П., че лично той е давал паролата си и потребителското име
на друг служител правилно са били оценени от районната инстанция като
недостоверни, доколкото не посочва конкретен служител, на който ги е давал.
26
Още повече, че пред въззивния съд сочи точно обратното, че не ги е
преотстъпвал на друго лице, като пояснява, че чрез влизането с
потребителско име и парола, се отчита времетраенето на работа на
съответния служител. С оглед пояснението, недостоверно звучи твърдението
му, изложено пред районната инстанция, че е предоставял потребителското си
име и парола на друго лице, а и това обстоятелство е отречено от
свидетелката Д., която е била пряк ръководител на подсъдимия и сочи, че
такава практика в този отдел не е имало. Такава практика е била установена в
магазинната мрежа, за което свидетелстват служителите там и което се
установява и от сключените договори за мобилни устройства от свидетелите
В. и А.. Като недостоверни въззивният съд също прецени изявленията на П.,
че не е имал възможност да променя данни на клиенти в системата „Сибел“,
защото тези негови твърдения се оборват както от показанията на
свидетелката на Д., която е била негов пряк ръководител и в тази връзка е
била запозната подробно с възможностите за достъп в системата на
подсъдимия, така и от посоченото в длъжностната му характеристика. В тази
насока са и показанията на свидетеля Х., който също твърди лично да е
възприел извършените от подсъдимия промени в личните данни на клиенти,
като особено бил изненадан от извършената промяна в техните ЕГН-та, тъй
като нямало такава възможност. Видно от заключението на компютърната
експертиза както и от допълнителните разяснения на вещото лице, бизнес
компонент в Siebel CRM системата е логическа единица, която организира
колони от една или повече таблици в един обект, който предоставя основа за
това как се избира, добавя и актуализира информацията в дадените колони.
Сочи, че в случая грешката възниква, защото полето „Promotion Item Flag“ не
е активно, а трябва да е активно преди изпълнение на заявка за бизнес
компонента. Горното означава, че потребителят се е опитал да извърши
действие, което изисква информация от дадения бизнес компонент, като това
действие може да бъде свързано с добавяне на данни, промяна на данни или
просто разглеждане на данни. Според заключението, подобни грешки се
срещат и през трите дни, като става въпрос за два от посочените бизнес
компонента. Вещото лице е констатирало и грешка на две дати - 02.06.2015 г.
и 03.06.2015г., която индикира опит за създаване на бизнес компонент или
действие, изискващо създаването на такъв. Констатирало е още и серия от
грешки, срещани многократно през втория и третия ден, като полетата и
обектите са еднакви при всяка поява. Вещото лице уточнява, че
интеграционен обект в Siebel CRM системата е единица, използвана за
дефиниране и обяснение на бизнес компоненти, бизнес обекти и др. Той
предоставя мета данни за различните обекти, като в случая грешките
показват, че дадените полета не съществуват в обекта „SIS ОМ Asset“, като са
се появили при опит за извличане на стойности. Всички тези пояснения на
експерта намират опора в данните по делото, че свидетелят А. не е могъл да
вземе трето мобилно устройство, тъй като подсъдимият не е успял да
възстанови данните на действителния клиент на дружеството, респ. да заличи
27
личните данни на свидетеля А. в системата „Сибел“, които данни са се
отразявали автоматично в системата „Вива шоп“, до която са имали достъп
служителите в магазинната мрежа на „БТК“ АД. Очевидно подсъдимият е
успял в предходните дни да извърши действия в системата, за които не е имал
нужното разрешение, като промяна на ЕГН-та, след което, след дата
01.06.2015г., вече не е могъл да извърши такова действие, за което
свидетелствата множеството грешки, отчетени в системата „Сибел“ за
времето от 01.06.2015г. до 03.06.2015г. Въззивният съд не се довери и на
посоченото от подсъдимия, че грешките, описани в изследваните от експерта
файлове, се дължат на грешка при въвеждане на потребителско име и парола,
когато не е била сменена клавиатурата, тъй като вещото лице ясно сочи, че се
касае за бизнес компоненти и че потребителят се е опитал да извърши
действие, което изисква информация от дадения бизнес компонент, като това
действие може да бъде свързано с добавяне на данни, промяна на данни или
просто разглеждане на данни, а не за опит за въвеждане на потребителско име
и парола.
Въззивният съд кредитира с доверие експертните заключения,
изготвени по делото, тъй като са отговорили на всички, поставени въпроси и
експертите са използвали научни знания за отговорите.
В цялост бяха ценени и писмените доказателства по делото, защото са
съответни на гласните доказателства и способи за доказване, не се оборват от
тях, а ги допълват.
При така установената фактическа обстановка и с оглед горния анализ
на доказателствата, първата инстанция напълно обосновано, правилно и
законосъобразно е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият
Д.В. П. е осъществил състава на престъплението по чл.212а, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна – за времето от 27.05.2015 г. до 01.06.2015г., в
гр.София, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си облага, чрез шест отделни деяния, осъществяващи състава на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което от обективна
и субективна страна последващите се явяват продължение на предходните,
възбудил заблуждение у С.М.А., Г.М.Ч., Г.Д.М., Р.М.М., И.В.С., А.Й.С. -
служители на „БТК” ЕАД, като изменил компютърни данни - лични данни на
лица в системата на „БТК” ЕАД, и с това причинил на „БТК” АД имотна
вреда в размер на 10 019,40 лева. Подсъдимият П. имал достъп до системата
за клиентско обслужване „Сибел“ по силата на длъжността, която заемал в
„БТК“ АД, поради което на неустановени дати в периода от 27.05.2015г. до
01.06.2015г., в качеството си на служител на дружеството, от работното си
място, находящо се в централния офис на дружеството в гр.София, на
бул.“****, се логвал със собственото си потребителско име и парола и внасял
изменения, като променял личните данни на неустановени абонати на „БТК“
28
АД, имащи статус на „лоялни клиенти“, с личните данни на свидетелите В. и
А. – имена и ЕГН. След като свидетелите В. и А. закупували мобилни
телефони при преференциални условия в резултат от въвеждането на
съответните служители в заблуждение посредством променените лични
данни в системата, че те са „лоялни клиенти“ на дружеството, подсъдимият
отново се логвал в системата със собственото си потребителско име и парола
и възстановявал личните данни на действителните лоялни клиенти. Тези
изменения П. е внасял, без да има правно основание за това, доколкото той
изобщо не е имал право да се разпорежда в свой собствен интерес с
получените на лизинг мобилни устройства, последните собственост на „БТК“
АД. След като В. и А. получавали владението върху взетите на лизинг
мобилни устройства, предавали същите заедно със сключените договори,
приложенията към тях и получени СИМ карти на подсъдимия П..
Двете системи „Сибел“ – система за клиентско обслужване и „Вива
шоп“ – система, с която се работело в магазинната мрежа, били взаимно
свързани, данните от системата „Сибел“ автоматично се отразявали в
системата „Вива шоп“. Въведените изменения от подсъдимия П. на лични
данни в системата „Сибел“ автоматично се отразявали в системата „Вива
шоп“. Въведените от него данни безспорно попадат в обхвата на разпоредбата
на чл.93, т.22 от НК, поради което представляват „компютърни данни“.
Подсъдимият П. е изменял информация в едната от компютърните системи на
дружеството, която изменена информация се е отразявала и в другата
компютърна система, и това е ставало чрез пряко въздействие от страна на
подсъдимия. Именно така отразените изменения в системата „Вива шоп“ са
позволили на отделните служители в магазините да сключат договори за
лизинг на мобилни устройства със свидетелите В. и А. при преференциални
условия, които съгласно отразеното в системата са имали статус на „лоялни
клиенти“ и така свидетелите са получили съответните мобилни устройства
без да заплащат стойността им при сключване на договора.
Изпълнителното деяние на компютърната измама се е осъществило с
възбуждане на заблуждение, чрез активни действия от страна на подсъдимия
П.. Той е създал неверни представи у свидетелите С.М.А., Г.М.Ч., Г.Д.М.,
Р.М.М., И.В.С. и А.Й.С., всички служители на „БТК” АД, че свидетелите В. и
А. имат качеството на „лоялни клиенти“ и могат да закупят на лизинг
процесиите мобилни устройства при преференциални условия. Тези неверни
представи са създадени у посочените свидетели чрез активни действия от
страна на подсъдимия П., изразяващи се във внасяне на изменения в
компютърните данни, съдържащи се в системата „Сибел“, които изменения са
се отразили в системата „Вива шоп“ и служителите на дружеството в
съответните магазини изцяло са ги възприели. В резултат от заблуждението,
че А. и В. имат качеството на „лоялни клиенти“ на дружеството, посочените
свидетели са извършили акт на имуществено разпореждане с мобилни
устройства, собственост на дружеството, които са се намирали във
фактическата власт на служителите в магазинната мрежа, сключили са
29
съответните договори с В. и А., в резултат от което са предали
инкриминираните мобилни устройства в тяхно владение, без последните да
заплащат тяхната стойност при получаването им в съответствие с условията
по договорите.
Правилно е посочил първостепенният съд, че по делото е установено с
нужната категоричност, че свидетелите В. и А. са улеснили подсъдимия П. в
извършване на престъплението компютърна измама, като са се съгласили да
извършат поисканата от него услуга – те са посетили посочените от
подсъдимия магазинни обекти, където са представили личните си карти на
служителите в магазините, които са били заблудени от изменените данни,
отразени и в системата „Вива шоп“, поради което са сключили съответните
договори с В. и А. и са им предали инкриминираните мобилни устройства.
Тук е мястото да се отговори на възраженията на защитата, че вредата
за „БТК“ АД не е настъпила от действията на подсъдимия П., а е в резултат от
действията на свидетелите В. и А., което според защитника води до
несъставомерност на деянието. Действително двамата свидетели са сключили
договорите за лизинг на мобилни устройства и по силата на тези договори те
са дължали заплащане на съответните вноски, посочени в тях. На практика
обаче, устройствата са били предадени на подсъдимия П., който ги е получил
от В. и А.. Подсъдимият П. е обещал на В., че ще му предостави за ползване
две от устройствата, които свидетелят искал да закупи за себе си и за брат си,
но така и не му ги дал. Всички четири устройства, взети на лизинг от В., били
предадени на подсъдимия. По същия начин и свидетелят А. предал на
подсъдимия взетите на лизинг от него две мобилни устройства, за което
подсъдимият му дал сумата от 200 лева. Подсъдимият П. е бил наясно, че
устройствата, които е получил от свидетелите, са взети на изплащане,
стойността им не е била заплатена при получаването и за тях се дължат
съответните месечни вноски. На него са му били предадени и съответните
договори, поради което той не е имал съмнение, че се дължат съответни
вноски за получените мобилни устройства, но въпреки това не е заплатил
нито една месечна вноска. Макар и юридически, със сключването на
договорите, В. и А. да са се задължили лично по тези договори, доколкото са
били със съзнанието, че правят услуга на подсъдимия и именно на него са
предали съответните мобилни устройства, то и задължението за плащане на
месечните вноски по тези договори на практика е възникнало за подсъдимия.
В този смисъл, макар В. и А. да са страни по договорите, вноските са били
дължими от подсъдимия, който е взел мобилните устройства. В конкретиката
на фактите по делото вредата за „БТК“ АД е възникнала от действията на
подсъдимия П., който от една страна с активни действия е възбудил
заблуждение у свидетелите С. А., Г. Ч., Г. М., Р. М., И. имеонова и А. С., че В.
и А. са „лоялни клиенти“ и по този начин е мотивирал посочените свидетели
да сключат договорите за лизинг на мобилни устройства, а от друга страна
макар и да е получил владението върху инкриминираните шест мобилни
устройства, не е заплатил нито една от дължимите вноски за изплащането им,
30
поради което и вредите за дружеството са възникнали пряко и
непосредствено от действията на подсъдимия П.. В този смисъл е отговорил и
първостепенният съд на това възражение на защитата, което е било направено
и пред първата инстанция и с който отговор въззивният съд се солидаризира.
Правилно е приетото от районния съд, че е налице продължавано
престъпление по чл.26, ал.1 от НК, защото шестте деяния са извършени от
подсъдимия П. през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо от тях се
явява от обективна и от субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна – деянието е извършено от подсъдимия П. с пряк
умисъл. Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо лице, ясно е съзнавал, че
извършва действия, които не са му позволени, ясно е разбирал, че изменя
данни, които представляват компютърни данни, разбирал е, че изменя лични
данни на неустановени абонати в системата „Сибел“, без тяхно съгласие, без
да има правно основание за това, с лични данни на свидетелите В. и А..
Подсъдимият П. е имал достъп до тази софтуерна система по силата
трудовите правоотношения с „БТК“ АД и за изпълнение на служебните си
задължения, но не е имал право да изменя личните данни на клиенти, тъй като
не е имало основание за това изменение, още по-малко пък е имало основание
за въвеждане на данните на свидетелите В. и А. в компютърната система. По
същия начин не е имал право и за последващото изменение, при което е
възстановявал данните на действителните клиенти на дружеството. Въпреки
че не е имал правно основание за промяна на личните данни на клиенти на
дружеството, го е сторил, като е изменил данните им с данните на В. и А.,
след което е възстановявал данните на действителните абонати, когато
успешно са били сключени договорите за шестте мобилни устройства на
лизинг. С тези си действия подсъдимият П. е целял да въведе в заблуждение
служителите в магазинната мрежа, които да се разпоредят с намиращите се у
тях мобилни устройства и така да придобие владението върху
инкриминираните мобилни телефони, които представляват неследваща му се
имотна облага. В резултат от последващото му поведение, изразило се във
възстановяване на манипулираните лични данни, конкретните абонати на
„БТК“ ЕАД не са били установени. Правилно е отбелязал контролирания съд,
че този факт няма съществено значение за авторството на деянието, нито за
неговата съставомерност, доколкото е безспорно установено, че профилите на
тези абонати, с оглед статуса им на „лоялни клиенти“, са избирани и ползвани
от подсъдимия П. за реализиране на преследваната цел, без тяхно съгласие.
Тези абонати не са дали съгласие за сключване на договорите и това се
установява посредством обстоятелството, че договорите са били сключени от
името на свидетелите В. и А., на които подсъдимият П. е придал вид, че са
„лоялни клиенти“. Подсъдимият П. е съзнавал още, че внесените изменения в
системата „Сибел“, се отразяват в системата на магазинната мрежа „Вава
шоп“, като по този начин е целял да възбуди неверни представи у свидетелите
С. А., Г. Ч., Г. М., Р. М., И. С. и А. С., които в резултат от създадените им
31
неверни представи са извършили акт на имуществено разпореждане в полза
на В. и А., които са предали мобилните телефони на подсъдимия. Това е било
сторено от подсъдимия П. с цел да набави за себе си имотна облага, като ясно
е съзнавал, че по този начин причинява вреда на „БТК“ ЕАД в размер на
паричната равностойност на процесиите шест мобилни устройства,
равняваща се на сумата от 10 019,40 лева. Налице е и специалната цел – да
набави за себе си имотна облага, което е и сторил.
С оглед на горното, напълно правилно и законосъобразно първият
съдебен състав е признал подсъдимия Д.В. П. за виновен в извършване на
престъпление по чл.212а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
При отмерване на наказанието, наложено на подсъдимия П.,
първостепенният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и семейното му
положение, а като отегчаващи такива броя на деянията, включени в
продължаваната престъпна деятелност и високия размер на причинената
вреда, която не е възстановена. Правилно и в съответствие с практиката на
ЕС, е отчетено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство
дългият период от време, изминал от извършване на деянието до
постановяване на присъдата, за което принос няма подсъдимия и именно това
обстоятелство дало основание на проверявания съд да определи наказанието
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е отмерил наказанието под
предвидения в закона минимум. Определеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца е законосъобразно и справедливо, поради което
не се налага същото да бъде коригирано. Основателно е наложено и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500 лева, защото
само по този начин могат да бъдат постигнати както личната, така и
генералната превенция. За налагането на кумулативното наказание съдът
правилно е отчел високата обществена опасност на подсъдимия, произтичаща
от проявената от него престъпна упоритост при осъществяване на отделните
деяния. Обоснована е и преценката на районната инстанция, че са налице
всички законови основания, наложеното наказание „лишаване от свобода“ да
бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 ат НК за изпитателен срок от 3 години,
тъй като подсъдимият към датата на извършване на деянието е бил
неосъждан, наложеното наказание е под 3 години и поправянето му може да
бъде постигнато без наказанието да бъде изтърпяно ефективно.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното
изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения,
постанови своето решение.
32
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр.
чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 06.10.2021г., постановена по
НОХД №8672/2020г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33