РЕШЕНИЕ
../...
София, 06.07.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в
публичното заседание на пети май през
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с.ПЕТЪР МИНЧЕВ
При секретаря
Илияна Коцева и прокурора......................., като разгледа докладваното от
съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№ 11843 по описа за
2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение
от 03.05.2016г., постановено по гр. дело №39997/2014г. СРС, 58 с-в.
е осъдил на основание чл.200 КТ „Е.“ ООД да заплати на А.А.Й., сумата 5000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, които вреди са в
причинна връзка с претърпяна от ищцата трудова злополука, настъпила на
17.06.2014г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху горната сума считано от 21.07.2014г. до
окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата над 5000 лева до 30000 лева. С решението на
основание чл.78, ал.З ГПК А.А. е осъдена
да заплати на „Е.“ ООД, сумата 1162 /, а „Е.“ ООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата 200 /двеста/ лева, представляваща
държавна такса по уважения иск и сумата
17 /седемнадесет/ лева, представляваща направени разноски за експертиза.
Срещу решението на СРС в частта, с която
е отхвърлен предявения иск, както и в частта за разноските е постъпила въззивна
жалба от А.А.Й.. Жалбоподателката излага доводи за неправилност
поради нарушение на материалния - чл. 52 от ЗЗД и поради необоснованост относно
формирания извод на СРС за справедливия размер на обезщетението за претърпяните
от нея неимуществени вреди от процесната трудова злополука, както и че не е
проявила груба небрежност при изпълнение на възложената й работа. Моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като
неправилно и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения от
нея иск. Претендира разноски. Оспорва
жалбата на другата страна.
Срещу
решението на СРС в частта, с която е уважен предявения иск е постъпила въззивна
жалба от „Е.“ ООД. Жалбоподателят
твърди, че решението на СРС в обжалваната му част е неправилно, като излага
доводи, че предявения иск не е доказан, както и че процента на съпричиняване от
страна на ищцата следва да бъде определен на 75% и като се има предвид
изплатеното на ищцата обезщетение от третото лице помагач по делото
обезщетение, то предявения иск следва да се отхвърли изцяло. Твърди, че
неправилно първоинстанциониня съд е кредитирал показанията на разпитаните по
делото свидетели, тъй като това са показания на лица работили за кратко време
при него., както и че злополуката не е
настъпила по вина на работодателя, а е налице самоувреждане от страна на
ищцата. Твърди, че първоинстанционния съд не е взел предвид формалното
провеждане на инструктажите от ответника, което се установявало от събраните
писмени и гласни доказателства по делото. Моли съда да отмени решението на СРС
в обжалваната му част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения
иск, алтернативно да намали присъденото на ищцата обезщетение. Претендира
разноски. Оспорва жалбата на другата страна.
„ЗАД А.”АД ЕИК *******като трето лице помагач
на страната на ответника не взима становище по жалбата.
`Третото
лице помагач ЗАД „В.”, не взима становище по жалбите.
СРС е
сезиран с иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищцата А.А.Й. твърди, че е работила по трудов на 17.06.2014г., при изпълнение на трудовите й
задължения на претърпяла злополука, при
която били отрязани два от пръстите на дясната й ръка - показалец и среден
пръст, която злополуката била призната за трудова с разпореждане № 17025/07.07.2014г.
на ТП на НОИ - София град. Поддържа, че е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и притеснения от
невъзможността да упражнява професията си и реализира доходи, както и да се
грижи за децата си. Така мотивирана отправя искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата 30000лв. представляваща
обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 17.06.2014г.
Ответникът
„Е.“ ООД оспорва иска по основание и
размер., като излага доводи за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат,
поради неспазване на технологичните правила и правилата за безопасност при
боравене с машината за опаковане.
Третото
лице - помагач на страната на ответното дружество - „ЗАД А.”АД оспорва иска по
съображения изложени в писмен отговор.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Правилността на атакувания
съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във
въззивните жалби /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивниците
за необоснованост и нарушение на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл.
200 от КТ за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука. За да
възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените
на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди,
трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2)
вреда, водеща до неблагоприятни последици, в процесния случай изразяваща се в
настъпило влошаване на здравословното състояние на пострадалия, след настъпване
на злополуката и обезщетяване на вредите от нея с влязло в сила съдебно решение
и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е.
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено, че към момента на трудовата злополука ищцата е била в трудово
правоотношение с ответното дружество, както и че настъпилата злополука има
характер на трудова такава по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Имуществената отговорност на
работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той
самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно
поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го
обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази
форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина "груба
небрежност") отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
По приложението на чл.201 ал.2 от КТ в
практиката единно се приема, основание за намаляване на обезщетението е само това, при което е налице виновно
допринасяне за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/,
съответстваща, съответстваща на самонанадеяност. Съгласно практиката
на ВКС, според която груба небрежност при трудова злополука е налице когато
пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е
надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че грубата
небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият
е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен
човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне- РЕШЕНИЕ №
79 ОТ 27.02.2012 Г. ПО ГР. Д. № 673/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.Въззивният съд намира, че
първоинстанционния с анализирайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно, че процесната злополука е възникнала вследствие на проблем с движението на
кифлите в тунела на опаковъчната машина
–те са застанали накриво и ищцата е бръкнала с дясната си ръка в тунела, за да
ги изправи, при което ръката й се е озовала в зоната на действие на режещия
елемент, като в същото време тя е натиснала командния педал, е направил правилен правен за наличие на съпричиняване
от страна на ищцата на вредоностния резултат, както и че правилно е определил
процента на съпричиняване т.е.50 %.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Безспорно установени са видът и обемът на причинените на ищцата неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените от него болки и страдания, преживеният стрес, травмите върху
психичното й здраве. Имайки предвид възрастта на ищцата, преживения
от нея страс и уплаха, вследствие
на нанесената й
физическа травма,
която е необратима с продължителен период на интензивни болки, невъзможност
да се обслужва самостоятелно, да
извършва елементарни дейности по битово-хигиевнно обслужване, да, зависимостта
му от други лица, които да го обслужват, въззивният съд намира, че
справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на
500000 лева. Това обезщетение следва да бъде намалено с 50% след отчитане на
съпричиняването от нейна страна на
вредоностния резултат, или дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука е в размер на 25000лв. Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.4 от ГПК. дължимото обезщетение по ал. 3
се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане
на работниците и служителите. По делото не се спори, че между ответното дружество и третото лице
помагач е сключен такъв договор, както и че ищцата е получила от третото лице
помагач по делото във връзка с процесната трудова злаполука застраховатерно
обезщетение в размер на 2755,20лв.. Следователно предявения иск е основателен и
доказан за сумата от 22244,80 лв , за която сума следва да бъде уважен, като за
разликата до пълния й предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в частта, с
която иска с пр.осн.чл.200 ал.1 от КТ е отхвърлен за сумата над 5000лв. до
сумата от 22244,80 лв, като вместо него се постанови друго, с което предявения
иск бъде уважен за посочената сума. Решението на СРС следва да бъде отменено и
в частта, с която на ответника са присъдени разноски по делото над сумата от 361,91лв.
В останалата му част решението на СРС като валидно, допустимо и правилно следва
да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК с оглед
изхода на делото на въззивницата-ищца се дължат разноските по делото, направени
пред въззивната инстанция в размер на 745 лв., като въззивният съд намира за
неоснователно направеното от въззивника-ответник възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
По делото въззивника-ответник е направил разноски в размер на 100лв. д.т.,
поради което на същия с оглед на чл.78 ал.1, от ГПК му се дължат за въззивната инстнация разноски в размер на 11,02лв.. След извършване на
компенсация на въззивинка-ищец следва да се присъдят разноски по делото
направени пред въззивната инстанция в размер на
733,98лв.
На основание изложеното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 03.05.2016г., постановено по гр. дело
№39997/2014г. СРС, 58 с-в. в частта, с която иска с пр.осн.чл.200 ал.1 от КТ е отхвърлен за сумата над 5000лв. до сумата от 22244,80 лв., и в частта, с която на ответника „Е.“ ООД са
присъдени разноски по делото над сумата от 361,91лв.,. КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ „Е.“ ООД ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Й. ЕГН **********, с адрес
***, сумата над 5000 лв. до сумата от 22244,80 лв., в размер на 17244,80лв. ,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, които
вреди са в причинна връзка с претърпяна от ищцата трудова злополука, настъпила
на 17.06.2014г. в гр. София, ведно със законната лихва върху горната сума
считано от 21.07.2014г. до окончателното й изплащане,, както и сумата 733,98лв. -разноски
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 03.05.2016г., постановено по гр. дело
№39997/2014г. СРС, 58 с-в. в останалата му обжалвана част.
Решението е постановено при участието на
„ЗАД А.”АД ЕИК *******като трето лице помагач
по делото.
Решение подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.