Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /10.02.2021 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 318/2020 г. по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ
Производството
е образувано по повод иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 327 ТЗ
предявен от „ К.и Ко“ ЕООД срещу „Ф.“ ООД, с който се иска да се приеме за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4900
лв.- главница по договор за покупко-продажба, за което e издадена фактура № **********
от 22.01.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателнотo изплащане на същата, както и
сумата в размер на 2921,28 лв. лихва за периода от 21.01.2015 г.
до 03.02.2020 г. (след допуснато изменение на исковите претенции направено
в о.с.з. от 26.01.2021г.), за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 88/2020г. по
описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между страните
по делото е сключен договор за покупко-продажба на 2 бр. пясъко разпръсквачи и
1 бр. прикачено гребло за сняг, което е обективирано във фактура № ********** от 22.01.2015 г.
Доколкото посочените суми не са заплатени в срок се твърди, че се дължи
заплащане и на сумата в размер на 4292,64 лв.- мораторна лихва. Моли за
уважаване на предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът,
е получил препис от исковата молба с приложенията, като в законоустановения
срок до е подал отговор на исковата молба, в който се излага, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като оборудването е заплатено с два броя
платежни нареждания на 11.09.2015 г. и на 06.12.2016 г. Освен това се излага,
че по отношение както на главното вземане, така и за лихвите е изтекла
погасителната давност. Моли се да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове
с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ във
вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца: 4900 лв.- главница
по договор за покупко-продажба, за което в издадена фактура № ********** от 22.01.2015
г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателнотo
изплащане на същата, както и сумата в размер на 2921,28
лв. лихва за периода от 21.01.2015 г. до 03.02.2020 г. (след допуснато изменение на исковите претенции направено в о.с.з. от
26.01.2021г.).
Предявените искове са процесуално допустими- предявени са в законоустановения едномесечен срок по чл.
422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК
са връчени на заявителя – ищец на 21.05.2020 г., а исковата молба е подадена на
18.06.2020 г. от процесуално легитимирано
лице – заявител в заповедното производство.
От представена и приета по делото като писмено доказателство фактура №
********** от 22.01.2015 г. се установява, че между страните по делото е
сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ищецът в качеството си
на продавач е предал собствеността на ответника в качеството му на купувач движими
вещи – 2 бр. пясъко разпръсквач и прикачно гребло за сняг, като спор между
страните е налице по отношение на продажната цена на вещите, като ответникът
излага доводи, че същата е в общ размер на 3500 лв., която е заплатена на ищеца.
Във връзка със спорния факт е допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Константин Божиков. При разпита си свидетел
Божиков посочва, че работи в ищцовото дружество от 2001 г., като отговаря за
техническото обслужване на фирмата, поддръжка на машините и ремонта им. Свидетелят
посочва, че през 2015 г. бил сключен договор за покупко-продажба с ответника за
2 бр. пясъкорапръсквачка и гребло, които били предадени на ответника в гр.
Панагюрище, като страните постигнали уговорка за заплащане на продажна цена от
около 8000 лв. Свидетелят изяснява, че ответникът имал финансови затруднения, поради
което били водени разговори за отлагане на плащането, като не знае дали е постигната
конкретна уговорка за отлагане, както и не е запознат със срока на плащане
посочен във фактурата. Свидетелят излага, че машините били предадени в добро
състояние. Ценени съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетеля, доколко същите са последователни,
вътрешно непротиворечиви и житейски логични.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
от която се установява, че процесната фактура е осчетоводена и от двете страни по
съответните счетоводни сметки през м. януари 2015 г. В своето заключение вещото
лице посочва, че по процесната фактура са направени две плащания по банков път
на 12.09.2015 г. и на 06.12.2016 г. в общ размер на 3500 лв., като останала
неплатена част от фактурата в размер на 4900 лв., законната лихва върху посочената
главница е в размер на 2921,28 лв. за периода от 21.01.2015 г. до 03.02.2020 г.
Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на
съдебно-счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на
всички поставени по делото въпроси, като същата бе приета без възражения на
страните.
При така изложеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действителни правоотношения по договор за покупко-продажба, по
силата на който ищецът се е задължил да достави и прехвърли правото на
собственост върху стоките посочени във фактурата, а ответникът да ги получи и
да заплати уговорената цена и 2) ищецът да е предал стоките на купувача. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. Ответникът следва да докаже
фактите, на който основава своите възражения, а именно, че процесните вземания
са погасени чрез плащане, респ. по давност.
Според възприеманото в съдебната практика със задължителен характер на ВКС
- Решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г., І т. о.; Решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; Решение №103/11.07.2014г.
по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о., Решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г.
на ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на І т. о. и др.
първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се
преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства
по делото. При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да
оформи съответната стопанска операция (какъвто е настоящият случай), фактурата,
като частен свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за
извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък
доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на
неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата не е подписана, но
същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките се приема, че представлява
недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и
доказва съществуването на договора за покупко-продажба.
Предвид гореизложената съдебна практика, която настоящия състав изцяло възприема
и заключението на приетата без възражение от страните ССчЕ, съдът намира, че от
представеното писмено доказателство – фактура се установява, че между страните
съществува действително правоотношение по договор за покупко-продажба на движими
вещи, както и фактът, че ответникът е получил стоките подробно индивидуализирани
в процесната фактура, за което обаче не е заплатил цялата продажната цена,
посочена във фактурата, като ответникът не доказа възраженията си по отношение
на конкретни постигнати уговорки различни от посочените във фактурата.
Ето защо предявеният иск за заплащане на остатъчна стойност от главницата
по договора заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК покупко-продажба е доказан.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
На първо място следва да се посочи, че правопогасителното възражение е
заявявано своевременно, в срока по чл. 131 ГПК, като евентуалната основателност
на същото води до отхвърляне на исковата претенция, а не до нейната недопустимост
в каквато насока са доводите на ответника. Това е така, тъй като изтичането на
погасителна давност погасява възможността за принудително реализиране на претендираното
права, а не представлява отрицателна процесуалноправна предпоставка за
упражняване на правото на иск, чието наличие води до прекратяване на производството.
Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че вземането за продажна цена по
договор за покупко-продажба се погасява с изтичане на пет годишен давностен
срок, който започва да тече от изискуемостта на вземането. Разпоредбата на чл.84 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл. 327,
ал. 3 ТЗ относно сроковете на плащане на продажната цена по търговски сдлеки се
прилагат правилата на гл. 21 ТЗ, а разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ от своя
страна предвижда, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга
покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени
преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня,
следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. От събраните по делото доказателства не се
установи при главно и пълно доказване да е налице конкретна уговорка между страните
по отношение на срока за плащане, поради което приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства (приетата ССчЕ) се установява, че
фактурата е осчетоводена в ответното търговско дружество през м. януари 2015
г., респ. следва да се приеме, че фактурата е получена най- късно на датата й
на издаване 22.01.2015 г., поради което задължението за заплащане на продажната
цена е станало дължимо на 06.02.2015 г. (14 дни след получаване на факрурата), от
който момент е започнала да тече 5 годишната погасителна давност, която изтича на
06.02.2020 г. Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давността се
прекъсва с предявяване на иск, който иск е предявен на 04.02.2020 г. (арг. чл.
422, ал. 1 ГПК), към който момент не е била изтекла предвидената погасителна
давност. Ето защо и това възражение на ответника се явява неоснователно.
По отношение на лихвата за забава съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Както
бе посочено по-горе ответникът е изпаднал в забава на 06.02.2015 г., от който
момент се дължи заплащане на лихва за забава. Частично основателно се явява се
възражението за погасяване на част от претенцията за лихва, доколкото съобразно
чл. 111, б. „в“ ЗЗД се предвижда, че с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихви. Ето защо се дължи единствено сумата в размер на 1491,90
лв. – представляваща лихва върху главницата от 4900 лв. за периода от 03.02.2017
г. до 03.02.2020г., като над тази сума до предявения размер от 2921,28 лв.
както и за периода от 21.01.2015 г. до 16.02.2017 г. искът следва да се
отхвърли.
С определение постановено в открито съдебно заседание проведено по делото
на 26.01.2021 г. е допуснато изменение на размерите на исковите претенции –
намаляване чрез частичен отказ, поради което производството по делото е частично
прекратено с влязло в сила определение за сумата над 4900 лв. по отношение на
главния иск до първоначално предявения иск от 8400 лв., а по отношение на иска
за лихва за сумата над 2921,28 лв. до предявения размер от 4292,64 лв. С т. 13
на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС е
прието, че издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на
обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на
производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд
приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Съгласно дадените указания компетентен
да обезсили заповедта за изпълнение е именно исковият съд. Предвид дадените
задължителни разяснения и с оглед влязлото в сила определение за прекратяване
на производството съдът намира, че издадената заповед по ч.гр.д. № 88/2020 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище следва да бъде частично обезсилена.
По разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. В преклузивния
срок ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски в заповедното производство. Разпоредбата
на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвижда, че в поизводства за издаване на заповед
за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми. В конкретния случай е
претендирана сума в размер на 12692,64 лв., като минималното възнаграждение за
работата на адвоката за сумата от 6346,32 лв. съобразно Наредбата е в размер на
647,31лв., поради което и възнаграждение от 650 лв. не се явява прекомерно,
доколкото е уговорено в размер почти равен на минималния размер. Предвид
изхода на спора (заявлението по чл. 410 ГПК е подадено за обща сума в размер на
12692,64 лв., а в исковото производство се установи дължимостта на сума в общ
размер на 6391,90 лв.) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят в
полза на ищеца разноски в общ размер на 455,17 лв., от 327,33 които лв. –
възнаграждение за един адвокат и 127,84 лв.- държавна такса.
Относно разноските пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 228,54 лв. разноски пред настоящата инстанция съобразно размера
на уважената част от първоначално предявените искове, от които 127,83 лв. – заплатена
държавна такса и 100,71 лв. - възнаграждение за вещо доколкото разноските са
своевременно поискани. По делото не са представени доказателства, че са реално
сторени разноските претендирани за възнаграждение за един адвокат, поради което
съобразно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно
дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС същите не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също
има право на разноски за исковото производство (такива за заповедното не се претендират)
съобразно отхвърлената част от исковите претенции, както и съобразно частта, в
която производството е прекратено, арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Ето защо в полза на
ответника се дължи заплащане на разноски в общ размер на 230,83 лв. – адвокатко
възнаграждение, доколкото искането за присъждане на разноски е своевременно
заявено, като са представени доказателства, че разноските са реално сторени –
договор за правна защита и съдействие – л. 22 от делото и платежно нареждане л.
23 от делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 327 ЗЗД по отношение на „Ф.“ ООД ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление:*** парк оптикоелектрон, че „К.и Ко“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 е носител на парично вземане в размер на 4900 лв.- остатъчна главница
по договор за покупко-продажба на движими вещи, за
което в издадена фактура № ********** от 22.01.2015 г., ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба – 04.02.2020 г. до окончателното
изплащане на същата, както и сумата в размер на 1491,90 лв. – представляваща лихва върху главницата от 4900 лв. за
периода от 03.02.2017 г. до 03.02.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД над сумата от 1491,90 лв. до предявения размер от 2921,28 лв. както и за
периода от 21.01.2015 г. до 16.02.2017 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 88/2020г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
№ 22 от 05.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 88/2020
г. по описа на Районен съд- Панагюрище, в частта в която е разпоредено
длъжникът „Ф.“ ООД да заплати на
заявителя „К.и Ко“ ЕООД сумата
над 4900 лв. до размера от 8400 лв. – главница по договор за покупко-продажба на
движими вещи, както и в частта за сумата над 1491,90 лв. до размера от
2921,28 лв. представляваща лихва за забава.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ф.“
ООД ЕИК: *********, да
заплати на „К.и Ко“ ЕООД ЕИК: *********, сумата в размер на 455,17 лв.–
представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер
на 228,54 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, „К.и Ко“ ЕООД ЕИК: *********, да заплати на „Ф.“ ООД ЕИК : *********, сумата в
размер на 230,83 лв.
разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: