Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 104 от 19.05.2011 година по НOХД № 1327/2010 година по описа на Районен съд - град В. Т., подсъдимият Е. М. Х. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 08.03.2009г. в село Ш., като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и след като е могъл да ръководи постъпките си, действайки в съучастие като съизвършител с пълнолетния подсъдим М. И. Х., е причинил средни телесни повреди на Д. П. Д., изразяващи се в счупване на външния малеол на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник и травматично изкълчване на дясната раменна става, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. На основание чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 НК подсъдимият Е. М. Х. е освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. чл. 2, ал. 2 НК като му е наложено административно наказание обществено порицание, което да се състои на основание чл. 52 НК в публичното му порицаване по радиоточката на град В. Т.. С присъдата подсъдимият М. И. Х. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 08.03.2009г. в Село Ш., действайки в съучастие като съизвършител с непълнолетния подсъдим Е. М. Х., е причинил средни телесни повреди на Д. П. Д., изразяващи се в счупване на външния малеол на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник и травматично изкълчване на дясната раменна става, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК, чл. 36 и чл. 54 НК на същия е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимите Е. М. Х. и М. И. Х. са осъдени да заплатят на гражданския ищец Д. П. Д. сумата 5000.00 /пет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимите, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. Й., в качеството му на защитник на подсъдимия М. И. Х.. Излага доводи, че с постановяване на присъдата е нарушен законът и наложеното на подзащитния му наказание е явно несправедливо. Счита, че наложеното наказание на отговаря на обществената опасност на деянието и дееца, предвид чистото му съдебно минало, при което не биха се постигнали целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК. Освен това твърди, че мотивът за извършване на деянието е личен, а не по хулигански подбуди. Моли постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде изменена, в частта й относно размера на наложеното наказание, което да бъде в по-нисък размер, като същевременно бъде отложено изтърпяването му по реда на чл. 66 НК. Моли да бъде изменена присъдата и относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като същото бъде намалено. Въззивна жалба против постановената от Районен съд – град В. Т. е постъпила и от адвокат В. Б., в качеството му на защитник на подсъдимия Е. М. Х.. Излага съображения, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована по отношение на подзащитния му. Твърди, че фактическата обстановка по делото е неизяснена, като не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Х. е извършител на деянието. Моли постановената от първоинстанционния съд осъдителна присъда да бъде отменена и да бъде постановена присъда, с която Е. Х. да бъде оправдан. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град В. Т. посочва, че присъдата на Районен съд – град В. Т., постановена по НОХД № 1327/2010г. е правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло. Гражданският ищец заявява, че е доволен от постановената присъда и счита, че същата следва да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия Е. М. Х. счита, че присъдата на ВТРС е неправилна. Излага съображения, че действително той е участвал в побоя, но механизмът на телесното увреждане не е доказан по безспорен и категоричен начин. Посочва, че единствено пострадалият твърди, че го е ритнал и при падането си е изкълчил дясното рамо. Счита, че са налице противоречиви показания на разпитаните свидетели. Посочва, че мотивът за възникване на скандала не е хулигански, а е в резултат на нанесени спрямо подзащитния му обиди. Моли обжалваната присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият Е. Х. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Евентуално моли гражданският иск да бъде редуциран и да бъде намален неговият размер. Защитникът на подсъдимия М. И. Х. твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че деянието е осъществено по хулигански подбуди. Счита, че то е извършено в резултат на раздразнение, което е предизвикано както от компанията на пострадалия, така и от самия него. Посочва, че подзащитния му не е осъждан и наложеното наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода не отговаря на обществената опасност на деянието и на дееца. Моли постановената от Районен съд – град В. Т. присъдата да бъде изменена в частта относно размера на наложеното наказание, като последното бъде намалено, а изтърпяването му отложено по реда на чл. 66 НК. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираните въззивни жалби, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Е. М. Х. ероден на *г. в град В. Т., български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН *. Подсъдимият М. И. Х. е роден на *г. в град В. Т., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН *. Подсъдимите Е. Х. и М. Х. се познават. На 07.03.2009 година вечерта били с приятели, за да се почерпят в дома на свой съселянин от село Ш.. След като изпили това, с което разполагали, около 21.00 часа двамата подсъдими решили да отидат в центъра на селото и да си купят още бира. Работело само едно заведение, в което работела К.И. По това време в заведението се била събрала компания, която празнувала рождения ден на свидетеля Ц. П. Д. – брат на пострадалия, като заведението било затворено за други посетители. След като Х. и Х. разговаряли с К. И., влезли в заведението, за да си купят бира. Тогава възникнало пререкание между подсъдимите и едно от празнуващите лица – свидетеля М. М., който започнал да отправя обидни думи към тях. За предотвратяване на по-сериозен конфликт били извикани органите на реда, които предупредили подсъдимите да не пречат на празнуващите. След като тръгнали от там, Х. и Х. се върнали в дома на своя приятел и започнали да обсъждат случилото се в заведението. След това изпили и бирата, която били закупили и решили да се върнат, за да отмъстят за случилото се малко преди това. Х. и Х., както и свидетелят А. Й. – „Г.”, който вървял два-три метра след подсъдимите, тръгнали отново към центъра на селото. Минали покрай заведението и се скрили до намиращата се наблизо автобусна спирка. Около 00.00 – 00.30 часа пострадалият Д. решил да се прибира и си тръгнал. Като наближил спирката видял, че там има хора. Тогава подсъдимият Х. ударил Д. в главата с метална тръба, която държал. След това подсъдимият Х. ритнал пострадалия в лявата страна на тялото, при което той паднал и си ударил рамото в бордюра, а подсъдимият Х. нанесъл още един удар в крака на пострадалия с металната тръба. След падането на Д. Д. на земята, подсъдимите и свидетелят Й. продължили да му нанасят удари с ритници. По това време на мястото където станал побоят отишъл и свидетелят А. А. Той видял, че Е. Х., „Ч.” и „Г.” бият Д. – ритали го. Свидетелят А. отишъл при тях, като и той нанесъл един удар на пострадалия. Свидетелят Ц. Д. – брат на пострадалия, излязъл от заведението малко след него. Той видял как подсъдимите и още две лица нанасят удари върху брат му, като го ритали. Притекъл се на помощ, но и той бил ударен и паднал на земята. Останалите членове от компанията, която празнувала също видели случващото се, тъй като излезли пред заведението, след като разбрали за сбиването. След това подсъдимите, както и свидетелите Й. и А. тръгнали към свидетеля М. И., който бил пред вратата на заведението, но пътят и бил препречен от К. И. Малко след това дошли полицейски органи и лицата побягнали. На Д. П. Д. са причинени увреждания, както следва: травматично изкълчване на дясната раменна става, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник със срок на оздравителния процес за около два месеца; счупване на външния малеол на лявата подбедрица в областта на ±тавата, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник със срок на оздравителния процес 45-60 дни; две хирургично обработени рани в областта на главата отзад и кръвонасядане на десен горен клепач, довели до болки и страдания с временно разстройство на здравето без опасност за живота със срок на оздравителния процес-7-8 дни/съдебномедицинска експертиза по писмени данни – л. 39 от ДСП/. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез депозираните пред първоинстанционния съд показания на свидетелите Д.Д., Ц. Д., А. М., показанията на свидетелите M. И., А.А., А. Й. и А. А., дадени на досъдебното производство /л. 31, 32, 35 и 37 от ДСП/ и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 1, т. 1, т.4 и т.5 НПК; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство – съдебнмедицинско удостоверение № 056/2009г. на д-р П. Д. /л. 18 от ДСП/; свидетелства за съдимост на подсъдимите /л. 51 и 88 от ДСП/; приложените към съдебното дело във въззивната инстанция писмени доказателства – характеристика за М. И. Х. от кмета на С. Ш., Протокол № 4 от 05.04.2011г.; съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 070/2009г. /л. 39-40 от ДСП/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият М. И. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимият Е. М. Х. - чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 63, ал. 1 НК. От обективна страна на 08.03.2009г. в Село Ш. М. Х. и Е. Х., последния като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и след като е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие помежду си като извършители причинили, чрез нанасяне на удар с метална тръба от Х. и ритници от двамата подсъдими, средна телесна повреда на Д. П. Д., изразяващи се в счупване на външния малеол на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник и травматично изкълчване на дясната раменна става, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник. Деянието е извършено от подсъдимите по хулигански подбуди. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитниците на подсъдимите, че този квалифициращ елемент от състава на престъплението не е налице, тъй като подсъдимите са действали с личен мотив. Следва да се има предвид, че спречкването в заведението преди деянието е възникнало между подсъдимите и друг член от празнуващата компания, а не с пострадалия. В този смисъл не може да бъде направен извод, че действията са осъществени в резултат на лични отношения. Освен това, деянието е осъществено на публично място – в центъра на селото, което било наблюдавано от много хора, като по този начин са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и са демонстрирали явното си неуважение към обществото. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл – и двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искал настъпването им. Съзнавали са, че нанасяйки удари на пострадалия ще причинят нараняване на същия. Предвид изложеното по-горе неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия Е. М. Х., че не е установено по категоричен начин подзащитният му да е причинил телесните увреждания на пострадалия. Следва да се има предвид, че съизвършителство при нанасяне на телесна повреда има когато няколко лица при общ умисъл за извършването й нанасят удари, независимо от обстоятелството от кой точно удар е настъпил резултатът. Показанията на свидетелите, че Х. е участвал и е нанасял удари чрез ритници на Д., подкрепят заявеното от гражданския ищец, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатото срещу Е. М. Х. и М. И. Х. обвинение, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, настоящият съдебен състав намира следното: Подсъдимият Е. М. Х. към момента на осъществяване на деянието е бил непълнолетен, като освен това между извършването му и постановяване на присъдата е имало промяна в редакцията на разпоредбата на чл. 131, ал. 1 НК. По тази причина правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК. Дали са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 6 НК обаче, при които подсъдимият може да бъде освободен от наказателна отговорност следва да се преценява преди да бъде извършена редукция на наказанието по чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. Ал. 6 на чл. 78а препраща към ал. 1 на същата разпоредба, съгласно която, лицето се освобождава от наказателна отговорност, когато за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години лишаване от свобода или друго по-леко наказание, когато е умишлено. Предвид изложеното съдът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 НК и е освободил подсъдимия Е. М. Х. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание обществено порицание, но доколкото липсва протест в тази насока, въззивният съд не може да утежни положението на подсъдимия. При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия М. И. Х., настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства младата му възраст, чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелства, съдът отчете употребата на алкохол. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК, като подходящо и справедливо наказание на М. И. Х. следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК, при наличието на повече смекчаващи от колкото отегчаващи обстоятелства, и наказанието му да бъде определено към минимално предвидения НК размер. Доколкото между осъществяване на деянието и постановяване на присъдата е последвала промяна в редакцията на разпоредбата на чл. 131, ал. 1 НК следва да бъде приложен чл. 2, ал. 2 НК и да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав намира, че целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, а именно индивидуалната превенция спрямо подсъдимия и преди всичко за поправянето му, и на генералната такава, спрямо останалите членове на обществото, не е наложително подсъдимият да изтърпи така определеното му наказание. Всички предпоставки предвидени в чл. 66, ал. 1 НК, за да бъде отложено изтърпяването на същото са налице, поради което така определеното наказание в размер на две години лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от четири години. По отношение на предявения от Д. П. Д. граждански иск за претърпени неимуществени вреди настоящият съдебен състав намира, че с оглед събраните по делото доказателствени материали, същият е доказан в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лева/. С деянието си подсъдимите са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, като са нанесли на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се травматично изкълчване на дясната раменна става, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник със срок на оздравителния процес за около два месеца; счупване на външния малеол на лявата подбедрица в областта на ставата, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник със срок на оздравителния процес 45-60 дни; две хирургично обработени рани в областта на главата отзад и кръвонасядане на десен горен клепач, довели до болки и страдания с временно разстройство на здравето без опасност за живота със срок на оздравителния процес-7-8 днии по този начин са му причинили неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения граждански иск в размер на 5000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че предявеният граждански иск следва бъде уважен за сумата 3000.00 лева. Обезщетение в такъв размер се явява адекватно и справедливо определено, с оглед претъпените от пострадалия неимуществени вреди. За разликата до пълния претендиран размер от 5 000.00 лв., искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена в частта, с която на подсъдимия М. И. Х. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като същото бъде намалено на две години и на основание чл. 66, ал. 1 НК бъде отложено изтърпяването му. Актът на първоинстанционния съд следва да бъде изменен и в частта, с която е уважен предявения граждански, като уваженият размер следва да бъде намален. В останалата й част, присъдата на Районен съд – град В. Т. следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Водим от изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 104 от 19.05.2011 година по НOХД № 1327/2010 година по описа на Районен съд - град В. Т. в частта, с която на подсъдимия М. И. Х., с ЕГН * е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. ИЗМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта, с която подсъдимите М. И. Х. и Е. М. Х. са осъдени да заплатят на Д. П. Д. сумата от 5000.00 /пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението и са осъдени да заплатят в полза на ВТРС държавна такса от 200.00 лева върху уважения граждански иск, като намалява размера на присъденото обезщетение на 3000 /три хиляди/ лева, като ОТХВЪРЛЯ предявеният гражданския иск за разликата от 3000.00 до 5000.00 лева, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА подсъдимите М. И. Х. и Е. М. Х. да заплатят по сметка на ВТРС държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 120.00 лева. ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |