РЕШЕНИЕ
№ 1340
гр. Варна, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110114311 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. А. Н. - Ч.,
ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „****”, 301, вх.10, ет.4, ап.65, чрез
адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия искове, както следва:
- иск против „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1309, р-н „****”, ж.к. ****, ул. "****" № 15, вх. Г,
ет. 6 представлявано от **** и **** с правно основание чл. 124 ГПК, да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че Г. А. Н. - Ч., ЕГН ********** не
дължи на „****” ЕАД, ЕИК **** сумата в размер на 143,84 лв. /сто
четиридесет и три лева и 84 ст./, представляваща договорни лихви по Договор
№ **** за потребителски кредит тип „**** № ****” от 06.08.2020 г.;
- иск против „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „****”, ул. „****” №41, вх.Б, ет,1, ап,2,
представлявано от **** с правно основание чл. 124 ГПК, да бъде признато със
сила на присъдено нещо, че Г. А. Н. - Ч., ЕГН ********** не дължи на „****”
ЕООД, ЕИК ****, сумата в размер на 776,16 лв. /седемстотин седемдесет и
шест лева и 16ст./, представляваща възнаграждение по Договор за възлагане
на поръчителство от 06.08.2020 г.
1
В исковата молба се твърди, че на 06.08.2020г. ищцата е сключила с
„****” ЕАД, ЕИК **** Договор № **** за потребителски кредит тип „****
№ ****”. Твърди се, че по силата на договора, ответното дружество
предоставя в заем сума в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ на Г. А. Н. - Ч.,
която се задължава да върне предоставената сума в срок до 06.08.2021 г. на 12
месечни вноски, при лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите
42,97 %. Твърди се, че съгласно погасителният план към Договор № **** за
потребителски кредит тип „**** №****”, всяка погасителна вноска, е в
размер на 70,32 лв. /седемдесет лева и 32 ст./, включваща главница и лихва,
като първата погасителна вноска е с падеж 06.09.2020 г., а последната под
номер 12 с падеж 06.08.2021 г..падеж 06.09.2020 г., а последната под номер 12
с падеж 06.08.2021 г. Твърди се, че в чл. 1, ал.2 от Договор № **** за
потребителски кредит тип „**** №****” е предвидено, че кредитополучателя
се съгласява в 5 дневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума
в рамките на кредитния лимит по този Договор, да осигури като обезпечение
по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно вънаграждение за
всеки в размер на 1500 лв., одобрено от Кредитодател дружество-поръчител
или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „****” ЕАД
банка съгласно списък с одобрени от Кредитодателя банки. Твърди се, поради
това вменено задължение, ищцата сключва на 06.08.2020 г. Договор за
възлагане на поръчителство с „****” ЕООД, ЕИК ****. Твърди се, че по
силата на Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020г., поръчителя
„****” ЕООД се задължава да отговаря солидарно за всичкизадължения на Г.
А. Н. - Ч. при условията и за срока на Договор № **** за потребителски
кредит тип „**** № ****” от 06.08.2020 г. Предвидено е Договор за възлагане
на поръчителство от 06.08.2020 г. да породи действие само, ако в 5 дневен
срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по Договора за потребителски кредит тип „****”, кредитополучателя
не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно
месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от Кредитодателя
дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от „****” ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя
банки, достъпен на уеб-страницата https://cashsredit.bg/и не представи
2
съответните доказателства за това. По силата на Договора за възлагане на
поръчителство от 06.08.2020 г., Г. А. Н. - Ч. се съгласява да заплаща на
поръчителя възнаграждение, което ще бъде заплащано на части съгласно
Погасителен план. Твърди се, че предвид задължението предвидено в чл.1,
ал.2 от Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****” от
06.08.2020, към Погасителния план е включено възнаграждение за
обезпечение в размер на 64,68 лв./шестдесет и четири лева и 68 ст./ месечно,
като размерът и падежа на всяка погасителна вноска с включено
възнаграждение за обезпечение. Предвид задължението предвидено в чл.1,
ал.2 от Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****” от
06.08.2020, към Погасителния план е включено възнаграждение за
обезпечение в размер на 64,68 лв./шестдесет и четири лева и 68 ст./ месечно.
Приема, че Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****”
и Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020г., са нищожни на
основание чл.23 във вр. с чл.21 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не се оспорва
задължението за главница по Договора за кредит. Въз основа на изложеното
се настоява за уважаване на установителните искове.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „****” ЕАД, ЕИК **** не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „****” ЕООД, ЕИК **** не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
СЪДЪТ, след анализ на събраните по делото доказателства, съгласно
нормата на чл.235 и чл. 236 ГПК, съобразяване на становищата на страните и
действащата нормативна уредба, приема за установено и доказано по делото
от фактическа и правна страна, следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****,
ведно с приложенията към него, Договор за възлагане на поръчителство от
06.08.2020 г.
Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, съдът
приема за установено и изяснено от фактическа страна следното: На
06.08.2020г. ищцата е сключила с „****” ЕАД, ЕИК **** Договор № **** за
потребителски кредит тип „**** № ****”, съгласно който ответното
дружество предоставя на ищцата в заем сума в размер на 700 лв. /седемстотин
3
лева/. От своя страна ищцата се задължава да върне предоставената сума в
срок до 06.08.2021 г. на 12 месечни вноски, при лихвен процент от 36 % и
годишен процент на разходите 42,97 %. Съгласно погасителният план към
Договор № **** за потребителски кредит тип „**** №****”,
всякапогасителна вноска, е в размер на70,32 лв. /седемдесет лева и 32 ст./,
включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска е с падеж
06.09.2020 г., а последната под номер 12 с падеж 06.08.2021 г. Съгласно чл. 1,
ал.2 от Договор № **** за потребителски кредит тип „Кредитна линия
№****” е предвидено, че кредитополучателя се съгласява в 5 дневен срок от
одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит
по този Договор, да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално брутно месечно вънаграждение за всеки в размер на 1500 лв.,
одобрено от Кредитодател дружество-поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от „****” ЕАД банка съгласно
списък с одобрени от Кредитодателя банки. В изпълнение на това
задължение, ищцата сключва на 06.08.2020 г. Договор за възлагане на
поръчителство с ответника „****” ЕООД, ЕИК ****, съгласно който
поръчителя „****” ЕООД се задължава да отговаря солидарно за всички
задължения на Г. А. Н. - Ч. при условията и за срока на Договор № **** за
потребителски кредит тип „**** № ****” от 06.08.2020 г., като е предвидено
Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020 г. да породи действие
само, ако в 5 дневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски кредит тип
„****”, кредитополучателя не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв.,
одобрено от Кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от „****” ЕАД банка, съгласно
списък с одобрени от кредитодателя банки, достъпен на уеб-страницата
https://cashsredit.bg/и не представи съответните доказателства за това. По
силата на Договора за възлагане на поръчителство от 06.08.2020 г., Г. А. Н. -
Ч. се съгласява да заплаща на поръчителя възнаграждение, което ще бъде
заплащано на части съгласно Погасителен план. Предвид задължението
предвидено в чл.1, ал.2 от Договор № **** за потребителски кредит тип
4
„**** № ****” от 06.08.2020, към Погасителния план е включено
възнаграждение за обезпечение в размер на 64,68 лв./шестдесет и четири лева
и 68 ст./ месечно, като размерът и падежа на всяка погасителна вноска с
включено възнаграждение за обезпечение.
Ответниците не оспорват изнесените фактически тдвърдения,
претендираните суми и не изразяват позиция по предявените искове.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация,
преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга
на кредита участва кредитен посредник, или не.
Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този
договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък
5
начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият
в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай не бе доказано от ответната страна, която носи
доказателствената тежест, дали посоченият в договора годишен процент на
разходите в размер на 42,97 % отговаря на действително приложимия между
страните ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно
което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички
разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни
посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални
разходи.
В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
6
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за
поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т. 1-3 от Директива
2008/48/ЕО.
В процесния договор, в раздел 1, ал.4, т.7, фигурира формално термина
„годишен процент на разходите“, без посочване на конкретна негова
стойност. Текста на договора препраща към Приложение 1, към чл.19, ал.2 от
ЗПК, но от съдържанието на договорната клауза потребителят не е в
състояние да прецени икономическите последици от договора във връзка с
оскъпяването на кредита, тъй като са поставени условия и евентуалности, при
които ГПР ще е в посочения размер. По този начин се избягва посочването на
по-висок ГПР от предвидения в закона, въпреки че при поставените
условности този процент надвишава предвидения законов максимум, което
съдът приравнява на пълнонеизпълнение не само на задължението на
кредитодателя по чл. 11, ал.1, т. 10, предл. първо от ЗПК да посочи размер на
ГПР в договора за кредит, но също и на чл. 11, ал.1, т.10, предл. 2 от ЗПК, за
посочване в договора на действителната „обща сума, дължима от
потребителя“ по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗПК.
Също така, изискването на закона е информацията да е ясна, разбираема
и недвусмислена, а от съдържанието на коментираната договорна клауза не се
изяснява начина на формиране на ГПР, а от това - потребителят е поставен в
неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за
конкретните условия по кредита. Липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите, като по този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
В раздел 1, ал.4, т.3 от договора е предвидено, че ГЛП е 36%.
Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари,
7
уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита
на потребителя. Липсват императивни норми регламентиращи максималния
размер на възнаградителната лихва към момента на сключване на договора.
Доколкото обаче се касае за потребителски договор, то прокламираната в чл.9
ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение ползвайки се от защитата на
специалните закони- ЗЗП и ЗПК и това са „добрите нрави“. Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице именно тогава,
когато се нарушава правен принцип, какъвто е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на спазването му, както и
на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Затова и
максималният размер на лихвата, било възнаградителна, било за забава, е
ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в
оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални
средства за един субект да се използва за облагодетелстване на друг. В случая
е видно, че уговореният лихвен процент е повече от три пъти над законната
лихва. Така уговорен, този размер противоречи на добрите нрави, поради
което същата се явява нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето
от ЗЗД. В този смисъл са и Решение № 906/ 30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение №378/ 18.05.2006 г. по гр. д.
№315/2005г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. д. №
5093/2007 г. На ВКС, ІІ г. о.; Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д.
6295/2014 г. на ВКС, 4 г.о., приема, че клаузи, с които се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
при обезпечени заеми и двукратния размер при необезпечени заеми, са
недействителни като противоречащи на добрите нрави. Така по начина, по
който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че
със същия потребителят е поставен в неблагоприятно положение спрямо
финансовата институция, отпускаща кредита.
Включване в договора на неясни клаузи за ГПР, в противоречие с
нормативно установения максимум, както и неравноправните договорки за
възнаградителна лихва, обуславят извод за недействителност на договора, на
основание чл. 22 ЗПК.
Така, по аргумент от чл. 23 от ЗПК, потребителят е длъжен да върне
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва.
8
По отношение исковата претенция насочена против отв.“****“ ЕООД:
От договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020г., приет като
писмено доказателство по делото, се установява, че същият е сключен между
„****“ ЕООД и ищцата. От него е видно, че поръчителят поема задължението
да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и
срока на Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****” от
06.08.2020 г. между ищцата и кредитодателя „****“ ЕАД. В чл. 2 от договора
е посочено, че за оценявяването и поемането на задължението за
поръчителство по кредита, ищцата заплаща на поръчителя възнаграждение в
размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока
за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при
получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и
лоялността на клиента. Възнаграждението по договора за възлагане на
поръчителство по смисъла на договора, представлява сбора от погасителните
вноски по погасителен план. Страните се договарят възнаграждението да бъде
заплащано на части, съгласно погасителен план.
От приложения по делото погасителен план към Договор № **** за
потребителски кредит тип „**** № ****” от 06.08.2020 г., с включено
възнаграждение за обезпечение се установява, че задължението на ищцата по
договора за поръчителство е в размер на 64,68лв. към всяка погасителна
вноска, или в общ размер от 776,16 лева.
Според Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица, от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът
на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави
към момента на сключване на договора. Противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и
да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
9
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието
предполага еквивалетнтост на престациите и при явно несъотвествие се прави
извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на
договарянето, разписана в нормата на чл. 9 ЗЗД, се рамкира от приложимите
към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит е
сключен и договор за възлагане на поръчителство, в който е уговорено
заплащане на възнаграждение, което се прибавя към погасителната вноска по
кредита. Възникването на задължението за заплащане на възнаграждение на
дружеството поръчител, което има определен размер без да се отчита, дали
страната би изпълнявала задължението добросъвестно или би допуснала
неизпълнение на своите договорни задължения по договора за кредит,
представлява уговорка, която нарушава добрите нрави, тъй като се достига до
значително увеличение на общия размер на задължението, в ущърб на
икономически по-слабата страна. Фактът, че възнаграждението по договора
за възлагане на поръчителство е почти равен на сбора от погасителните
вноски по кредита и е дължимо независимо дали лицето, за чието изпълнение
дружеството гарантира, изпълнява точно или допуска неточно изпълнение, се
достига до нееквивалентност на престациите, което води до накърняване на
добрите нрави и обосновава извод за нищожност на сключения договор за
възлагане на поръчителство на това основание. Следва да се посочи, че с
договора за възлагане на поръчителство, поръчителят се задължава да
отговоря при неизпълнение от страна на длъжника. Същото задължение е
поето и с договора за поръчителство. Следователно по отношение на
кредитора той отговоря за чуждо задължение и затова ако плати, той има
право на регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законна лихва
от деня на плащането. Няма законова пречка договорът за поръчителство да е
предвиден като възмезден, но задължението за заплащане на възнаграждение
следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация
срещу поетото задължение.
Установяване на такова задължение в тежест на длъжника, каквото е
предвидено с договора за възлагане на поръчителство, допълнително
обосновава горедостигнатия извод, че договорът за възлагане на
поръчителство е сключен в разрез с добрите нрави, поради което същият е
10
нищожен.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявената главна
искова претенция е основателна, поради което подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди всеки от
ответниците да заплати на ищеца направени по делото разноски в размер на
по 50,00 лева за държавна такса и сумата от по 450лв.-адвокатско
възнаграждение за всеки от уважените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че
ищцата Г. А. Н. - Ч., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „****”, 301,
вх.10, ет.4, ап.65 НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „****“ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „**** „ № 15 , вх.Г, ет. 6 ,
представлявано заедно от **** и **** сумата от 143,84 лв. /сто четиридесет и
три лева и 84 ст./, представляваща договорни лихви по Договор № **** за
потребителски кредит тип „**** № ****” от 06.08.2020 г., поради нищожност
на договора, на осн.чл.124 ГПК, вр. чл. 26 , ал.1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с чл.
22 ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че
ищцата Г. А. Н. - Ч., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „****”, 301,
вх.10, ет.4, ап.65 НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „****“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„****“ № 41, вх.Б, ет.
1, ап. 2, представлявано поотделно от управителите Радостина Красимирова
Янкулова и **** - Гърбатова, сумата в размер на 776,16 лв. /седемстотин
седемдесет и шест лева и 16ст./, представляваща възнаграждение по Договор
за възлагане на поръчителство от 06.08.2020 г. поради нищожност на
договора, на осн.чл.124 ГПК, вр. чл. 26 , ал. 1, пр.3 -то ЗЗД.
ОСЪЖДА „****“ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „****“ № 15, вх.Г, ет. 6, представлявано заедно от **** и ****
ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Н. - Ч., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к.
„****”, 301, вх.10, ет.4, ап.65, сумата от общо 500 лв. (петстотин лева),
11
представляваща сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски за
заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София , ул. „****“ № 41, вх.Б, ет. 1, ап. 2, представлявано
поотделно от управителите **** и **** ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Н. - Ч., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, ж.к. „****”, 301, вх.10, ет.4, ап.65, сумата от
общо 500 лв. (петстотин лева), представляваща сторените от ищцата
съдебно - деловодни разноски за заплатени държавни такси и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с Въззивна жалба, в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12