Р Е Ш Е Н И Е
... / 12.08.2019 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав,
гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 11 юли 2019 година в
състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14228 опис на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на
вземането на кредитора “****” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** – управител от длъжника С.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** за сумата 305,21 лева, представляваща главница
за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1757087 за
периода от 17.12.2015 г. до 22.03.2018 г., за обект – имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „***”, бл.
229, вх. 3, ап. 89 ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 05.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата 33,62 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 25.02.2016 г. до 01.04.2018 г., за които суми е издадена заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5109/2018 г. на ВРС.
Ищецът твърди, че вземането му
произтича от задължения за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1757087, за които са
издадени фактури за периода от 25.01.2016 г. до 23.03.2018 г., за обект – имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „***”, бл. 229,
вх. 3, ап. 89. Обстоятелствата от които черпи права в производството са,
че „***" ООД, в качеството си на В
и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
последно изменение) е предоставило В и К
услуги на ***, ЕГН **********, с адрес ***,
който в качеството на потребител ги е
получил и ползвал на същия адрес на потребление. Ползваните В и К услуги на
този адрес се отчитат по партида абонатен номер 1190974, чийто титуляр е
ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и
к." ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в
срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от
Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който
срок той изпада в забава.
На 05.04.2018 г. ВиК
операторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
до Варненски районен съд срещу Д., въз
основа на което било образувано частно гражданско дело № 5109/2018 г. по описа
на ВРС, ГК, 42-ри
състав. На 10.04.2018 г. съдът издал заповед № 2414 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на С.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да му
заплати сумата от общо 338,83 лв.
(триста тридесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), от която: сумата от
305,21 лв. (триста и пет лева и двадесет и една стотинки), представляваща
главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер
1757087 за периода от 17.12.2015 г. до 22.03.2018 г., за обект – имот, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „***”, бл. 229, вх. 3, ап. 89; сумата от 33,62 лв. (тридесет
и три лева и шестдесет и две стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 25.02.2016 г. до 01.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.04.2018
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както
и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 25,00
лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет
лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
Тъй като заповедта е била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд е дал указания на кредитора, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът моли за уважаване на иска
като ответникът бъде осъден да му
заплати съдебно-деловодните разноски в
заповедното производство в размер заплатената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски за
настоящото производство.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК представител. Същият оспорва
предявеният иск като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Възразява срещу иска
като твърди, че не е ползвал посочените от ищеца услуги, а начислените
количества вода във фактурите са начислени служебно. В евентуалност прави възражение
за погасяване на част от задължението по
давност поради изтичане на тригодишен давностен срок
за следните суми: сумата 7.16 лева по ф-ра №
**********/25.01.2016 г., сумата 1.52 лева, представляваща лихва за забава
върху главница 7.16 лева за периода от 17.12.2012 г. до 21.01.2016 г. Твърди, че задължението на ответника
за заплащане на цената на консумираната питейна вода и отведените отпадни води
се погасява с тригодишна давност съгласно чл. 111 б."в" от ЗЗД. От тези твърдения и оспорвания на молбата ответникът моли за отхвърляне на иска и
заплащане на разноски за производството.
По тези твърдения и оспорвания
на молбата ответникът моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, доказателствата по делото и въз основа на закона, приема да установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид вида на предявения специален
установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по
издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането
е върху ищеца, който следва да установи
по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до
неоснователност на исковата претенция.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 5109/18 г.
на ВРС, 42 състав се установява, че със
заповед № 2414/10.04.2018 г. е разпоредено длъжникът
С.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на кредитора „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и управление:***, представлявано
от *** - управител, чрез пълномощника юрисконсулт Пламенка Василева сумата от общо
338,83 лв. (триста тридесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), от която:
сумата от 305,21 лв. (триста и пет лева и двадесет и една стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1757087 за периода от 17.12.2015 г. до 22.03.2018 г., за обект –
имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „***”, бл. 229, вх. 3, ап. 89; сумата от 33,62 лв.
(тридесет и три лева и шестдесет и две стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 25.02.2016 г. до 01.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410
от ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 25,00
лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет
лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
Посочено е, че вземането произтича
от задължения за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1757087, за които са издадени фактури за периода от 25.01.2016 г. до 23.03.2018 г., за обект – имот, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „***”, бл. 229, вх. 3, ап. 89.
С молбата на ищцовото
дружество като оператор на основание чл.2, ал.1 от ЗРВКУ обн.ДВ,
бр.18 от 2005 г. са представени решение
№ Ц-23 от 30.06.2016 г. и решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР за
утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги на „ВиК-Варна ООД, считано от 01.07.2016 г. , както и решение
Ц-34 от 15.12.2017 г. за утвърждаване на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ВиК”
ООД Варна и Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на „ВиК” ООД Варна. От известие за дължими суми на частен абонат до 23.03.2018
г. се установява, че задълженията на абоната С.М.Д. за доставена, отведена и пречистена вода са в
размер на 459.21 лева и обезщетение за
забава 33.62 лева. За същите са издадени
фактури за периода от 17.12.2015 г. до 22.03.2018 г. на обща стойност 305.21 лева, посочени в т.3.1 от
заключението на ССЕ, прието от съда като пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото.
От същото се установява, че лихвата за забава от падежа на всяка фактура
до подаване на заявлението е 33.69 лева. От извършена проверка на първичните
счетоводни документи и счетоводни регистри се уустановява,
че като абонат на партида № 1757087 е вписана С.М.Д. за потребени
ВиК услуги за обект гр.Варна, жк
***. От справка за облога и плащанията на частен абонат с кл.№
1757087 е установено, че до 28.06.2019 г. няма плащане на посочените в т.3.1
фактури.
От представените доказателства
от Служба по вписвания Варна, приложени на
листи 76-78 от делото се установява, че ответникът по иска е собственик
на имота, посочен като обект на потребление. От извлечение по партидата на
абонат № 1757087 се установява, че С.М.Д. е потребител на ВиК
услуги обект с адрес гр. Варна, жк *** и услугите се отчитат от водомер № 0005395 с
пломба № 608314. От съставени от
инкасатора констативни протоколи с №№ 141/23.03.2016 г., 274/21.09.2016 г.,
312/22.06.2017 г., 342/22.11.2017 г., 98/21.02.2018 г. се установява, че не е
осигурен достъп до водомера за отчитането му и абонатът не е изпълнил
задълженията си съгласно общите условия на договора за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
От заключението по изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява,
че начислената сума за ползвани ВиК услуги по
фактури, издадени в периода от 17.12.2015 г. до 22.03.2018 г. са на обща стойност 305.21 лева и същите са посочени в
т.3.1 на заключението. Лихвата за забава
от падежа на всяка фактура до подаване на заявлението е 33.69 лева. От
извършена проверка на първичните счетоводни документи и счетоводни регистри се уустановява, че като абонат на партида № 1757087 е вписана С.М.Д.
за потребени ВиК услуги за
обект гр.Варна, жк ***. От справка за облога и
плащанията на частен абонат с кл.№ 1757087 е
установено, че до 28.06.2019 г. няма плащане на посочените в т.3.1
фактури.
При така установеното от фактическа страна, съдът съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а
и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната
сума срещу която е постъпило възражение на длъжника. Искът на кредитора по чл. 415 ГПК е предявен в установения
в ал.4 на същата норма срок от което следва, че
същият е допустим.
В производството по предявеният положителен установителен иск, ищецът следва да установи, че качеството
на потребител на ВиК
услуги на ответника, че е изправна
страна по договора за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да
докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и
размер.
В тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Анализирайки събраните по
делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните в
производството, съдът намира за установено по безспорен начин, че ответницата Д. е била
потребител по партида на платец
аб.№ 1757087
за обект в гр. Варна, жк Вл.Варненчик, бл.229, вх.
3, ап.89 за периода от 17.12.2015 г. до 22.03.2018 г. Същият е
присъединен към водопроводната и канализационната
система по смисъла на чл.2,
ал.1 от Общите условия на дружеството - ищец. Този факт се установява от съвкупния анализ на представените писмени
доказателства установяващи правото на
собственост върху имота – обект на
потребление и титуляра
на партидата на абоната.
Предвидено в ал. 4 на чл. 23 от Общите
условия е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия,
потребителят е длъжен да осигурява свободен достъп на оператора за извършване
на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал.3, при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител,
потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. Съобразно ал.4 на чл.24, при отказ на потребителя да
осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година,
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора.
След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
реда на чл.
49.
През процесния
период са били действащи нормите на Наредба № 4 от 14 септември
По
възражението на ответника:
Разпоредбата на чл.111 от ЗЗД сочи, че с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за
които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор и вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания. Легално определение на понятието „периодични платежи” е дадено от ВКС с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по т.д.№ 3/2011 г. на
ОСГК на ВКС „периодични платежи”
по смисъла на чл.111, б.”в” от
ЗЗД са задълженията и договорите за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този
смисъл задълженията за заплащане на доставена и консумирана ел.енергия, ВиК, телекомуникационни и други услуги на доставчиците на
такива услуги безспорно представляват периодични платежи. Възражението е
направено за начислените суми по фактура № **********/25.01.2016 г., а падежа
за плащане по нея е настъпил на 24.02.2016 г. когато е станало изискуемо
вземането. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 05.04.2018 г. и към тази дата не
е бил изтекъл тригодишният срок по чл.111 ЗЗД, поради което възражението
на ответника в този смисъл е неоснователно.
По изложените мотиви, съдът намира, че кредиторът е провел успешно пълно и главно доказване в настоящото производство за установяване
на вземането му от длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, поради което предявеният иск е изцяло основателен и
следва да се уважи.
По въпроса за разноските в производството:
Съобразно изхода на спора, съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г. по молбата на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответникът следва да му заплати разноски
в размер на общо 900 лева от които 825 лева за исковото и 75 лева за заповедното производство
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „***” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата 305,21 /триста и пет лева и 21 ст./ лева, представляваща главница за
ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1757087 за
периода от 17.12.2015 г. до 22.03.2018 г., за обект – имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „***”, бл. 229,
вх. 3, ап. 89 ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 05.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата 33,62 /тридесет и три лева и
62 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2016 г. до
01.04.2018 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
5109/2018 г. по описа на Варненски
районен съд, 42-ри състав, на осн. чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА С.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „***” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** разноски за производството в
размер на 900.00 /деветстотин/ лева,
на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Районен съдия: