Мотиви
към решение, постановено по ВНАХД № 994/2021 г. по описа на Софийски градски
съд, Наказателна колегия, І-ви въззивен състав
С решение от 25.01.2021
г., постановено по НАХД № 16469/2018 г. по описа на Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 104-ти състав, обвиняемият В.Е.Г. е признат за виновен в това, че на 16.12.2017 г.,
около 11,30 часа, в гр. София, при управляване на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, движещ се по ул.
„История Славянобългарска“, с посока на движение от бул. „Рожен“ към ул.
„Каменоделска“, и в района на № 17, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, който се движат
по нея…”, като навлязъл в крайна лява лента за движение на ул. „История Славянобългарска“ спрямо
посоката му на движение и без да пропусне движещият се по нея мотоциклет марка „Кавазаки“,
модел „ЗХ 10Р“ с рег. № *******, реализирал пътно транспортно произшествие и по
непредпазливост причинил на водача на мотоциклета К.Р.Д.– ЕГН-**********,
средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на основата на проксималната
фаланга (най-близката до дланта пръстова костица) на 2-ри пръст на лявата ръка“,
което е довело до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок
по дълъг от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, обв. Г. е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
С решението и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. В.Е.Г. е осъден да заплати разноски в размер на 984,96 лева по сметка на
СДВР; 978,00 лева по сметка на Софийски районен съд, както и 5,00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК.
Срещу така
постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба с допълнение от адв. Н.Д. –
от САК, в качеството му на упълномощен защитник на обв. В.Е.Г..
В така депозираната
срещу първоинстанционния съдебен акт въззивна жалба, се изразява недоволство от
същия. Претендира се необоснованост, неправилност и постановяване на
атакуваното решение в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
В допълнението към
въззивната жалба се излагат подробни аргументи по същество. Твърди се, че при
постановяване на атакувания съдебен акт, първият съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, като в мотивната част на решението си е
възприел фактическа обстановка, която е в разрез с доказателствената
съвкупност, и не е обсъдил противоречията измежду така събраните
доказателствени източници, и най-вече между експертните заключения. Изтъква се,
че изводите на съда по фактите, в смисъл, че св. Д.е управлявал процесния
мотоциклет със скорост на движение от около 50 км/ч и след като застигнал
автомобила, управляван от обвиняемия, бил ударен в дясната страна от
автомобила, след което загубил управление и паднал наляво, не кореспондират със
събраните по делото доказателствени средства. Сочи се, че скоростта на
мотоциклета е била над 100 км/ч и не е осъществен допир между него и
управлявания от обвиняемия лек автомобил, в подкрепа на което се посочва, че
при извършения оглед на автомобила не са установени деформации, забърсвания на
прах или следи от пътно – транспортно произшествие по същия.
Защитата навежда
доводи, че от компютърните симулации, поставени в основата на комплексната
съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното
следствие, се установява, че механизма на пътно – транспортното произшествие,
описван от св. Д.и Ц. и възприет от вещите лица, изготвили автотехническата и
повторната тройна автотехническа експертиза от досъдебното производство е невъзможен,
а към момента, в който обвиняемият е предприел маневра изпреварване,
мотоциклетът, управляван от св. Д.е бил на голямо разстояние от него – на 162 м
назад, в района на кръговото кръстовище на надлез „Надежда“, а не в лявата
лента за движение в посоката на движение на обвиняемото лице. На това основание
защитникът изтъква, че към момента, в който обвиняемият е предприел маневра
„изпреварване“, лявата лента по посока на движението му е била свободна и той
не е имал с кого да съобразява извършването на маневрата.
В депозираното
допълнение към въззивната жалба, защитата пледира съдът да не се доверява на
показанията на св. Ц., като сочи, че същият е бил на голяма дистанция от Д.и не
е имал възможност да забележи удар, при положение, че не е имало такъв.
Застъпва теза за некредитируемост и на показанията на св. Ф., като сочи, че
същият не се е намирал на мястото на произшествието и изложения от него
механизъм на настъпване на пътно – транспортното произшествие е невъзможен,
съобразно заключението на вещото лице, изготвило КСМАТЕ. Сочи, че пред
полицейските служители, пристигнали на мястото на произшествието, св. Ц. е
заявил, че не е видял нищо, а св. Ф.въобще не е бил записан като свидетел –
очевидец.
Защитникът оспорва
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, изготвена от в. л.
Кюркчиев, като сочи, че при този вид нараняване и предвид липсата на
дислокация, заздравяването настъпва за период от около 21 дена. Развива доводи,
че са налице нарушения само на фината моторика на ръката, не и на хватателните
й способности. Въз основа на това намира, че на св. Д.не е била причинена
средна телесна повреда, поради което и деянието, вменено във вина на
подзащитния му, се явява несъставомерно.
В допълнението към
постъпилата въззивна жалба се твърди още, че в обжалваното решение липсват
мотиви от правна страна по отношение на конкретното престъпление. Сочи се, че
съдът не е дал отговор на въпросите, с какви действия или бездействия обв. Г. е
причинил конкретното пътно – транспортно произшествие; има ли съприкосновение
между двете превозни средства; на какво разстояние се е намирал мотоциклетистът
към момента, в който обв. Г. е предприел маневра „изпреварване“. Сочи се, че
към този момент мотоциклетистът се е намирал на отстояние от 162 м от
управлявания от обвиняемия лек автомобил и не е бил видим за водача в
огледалата за обратно виждане. Застъпва се тезата, че не е налице
съприкосновение между превозните средства, а загубата на управление над
мотоциклета, се дължи на неправилно боравене с органите за управление на същия.
Сочи се, че риск от падане на мотоциклетистът е съществувал предвид
запрашеността на пътната настилка с пясък от лугата, с която е била опесъчена тази
пътна настилка.
Отправя се искане за
отмяна на решението на първоинстанционния съд, като вместо него бъде
постановено друго, с което обв. Г. да бъде признат за невиновен по повдигнатото
му от СРП обвинение. Алтернативно, се отправя искане за отмяна на обжалваното
решение и за връщане на делото на СРС, за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
В съдебно заседание, защитникът на обв. В.Е.Г. – адв. Н.Д. –
от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение, по съображенията
изложени в тях. Излага доводи, че първият съд е постановил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, като е направил неправилни и необосновани изводи
относно виновността на обвиняемия по отношение на инкриминираното деяние.
Посочва, че мотоциклетистът се е движел с два пъти по-висока скорост от
разрешената, като падането му на платното за движение не се дължи на
съприкосновение с превозното средство, управлявано от обв. Г.. Изтъква, че към
момента, в който последният е предприел маневра „изпреварване“, мотоциклетистът
Д.се е намирал на 162 м от мястото на удара и не е бил в лявата пътна лента
спрямо посоката на движение на водача Г.. Акцентира, че механизмът на
настъпване на произшествието, описван от пострадалия Д., е невъзможен, тъй
като, ако би имало съприкосновение между превозните средства, мотоциклетистът
би паднал наляво, а не надясно, и е щял да бъде прегазен от автомобила.
Изтъква, че мотоциклетът е самокатастрофирал, както са приели първоначално
полицейските служители, дошли на мястото на произшествието. Пледира показанията
на св. Ф.да не бъдат кредитирани с доверие, тъй като същият не е свидетел –
очевидец на произшествието. Ангажира съображения, че обвиняемият не е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата. Желае атакуваният съдебен акт
да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който обвиняемият да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят
на СГП оспорва въззивната жалба и пледира
решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Намира,
че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че именно
неправилно извършената от обвиняемия маневра се е явила задължително условие,
без което пътно – транспортното произшествие не би настъпило и в този смисъл се
намира в причинно – следствена връзка с причинения съставомерен резултат.
Обвиняемият
В.Е.Г., при упражняване на правото си на лично защита, поддържа тезата на
защитника си. В последната си дума сочи, че не е виновен и моли да бъде признат
за невинен.
СЪДЪТ, като прецени
наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за
установено следното.
За да постанови
присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на обв.
В.Е.Г., снети в о.с.з. на 20.07.2020 г.; показанията на св. К.Р.Д., снети в
о.с.з. на 16.12.2019 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство
(л. 32 – 33) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378,
ал. 2, вр. чл. 283 от НПК; показанията на св. М.Й.Ц., снети в о.с.з. на
16.12.2019 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 38 –
39) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр.
чл. 283 от НПК, и показанията на св. В.Т.Ф., снети в о.с.з. на 20.07.2020 г. и
тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 36 – 37) и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК;
констативен протокол
№ К – 957 от 16.12.2017 г. (л. 6 и 7 от досъдебното производство); протокол за
оглед на местопроизшествие от 16.12.2017 г., ведно със скица и фотоалбум към
него (л. 8 – 19 от досъдебното производство); писмо от Дирекция „Национална
система 112“, Районен център 112 – София (л. 41 от досъд. п-во); лист за
преглед на пациента К.Р.Д.(л. 47 и 48 от досъдебното производство) – приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК; справка за съдимост
на обвиняемия (л. 34 от съдебното производство);
вещественото
доказателство по делото – 1 бр. оптичен носител на информация (л. 104 от
досъдебното производство),
както и заключенията
на назначените и изготвени съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л.
43 – 46 от досъдебното производство); автотехническа експертиза (л. 50 – 62 от
досъдебното производство); техническа експертиза (л. 105 – 115 от досъдебното
производство); повторна тройна автотехническа експертиза (л. 119 – 133 от
досъдебното производство); съдебномедицинска експертиза, депозирана пред СРС на
05.03.2020 г. (л. 77 – 85 от съдебното производство) и комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза, депозирана пред СРС на 31.08.2020 г.
(л. 107 – 132 от съдебното производство), и разясненията на изготвилите ги вещи
лица в съдебно заседание.
При формиране на
изводите си по фактите, първоинстанционният съд е кредитирал изцяло събраните
по делото гласни доказателствени източници, като е преценил, че същите са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Заключенията на
назначените и приети като доказателства по делото експертизи съдебният състав
също е обсъдил и е преценил, че няма пречка да бъдат кредитирани като
обективни, компетентни, пълни и ясни. Първият съд не е кредитирал с доверие
единствено заключението на назначената в хода на съдебното производство и
изготвена КСМАТЕ по отношение на скоростта на движение на мотоциклетиста, като
е преценил, че същото не се подкрепя от доказателствената съвкупност. Събраните
по делото писмени доказателствени средства, СРС е кредитирал изцяло.
Пред настоящата
инстанция не са представени и събрани нови гласни или писмени доказателствени
средства. Въззивният съд изгради изводите си по фактите въз основа на събраните
в хода на първоинстанционното съдебно следствие такива, като прецени, че същите
са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, СРС е приел за установено, от фактическа
страна, че на 16.12.2017 г., около 11,30 часа, в гр. София, обв.В.Г. управлявал
лек автомобил марка „Ауди А6“ с ДК № *******. Движел се по бул. „История
Славянобългарска“, с посока от бул. „Рожен“, към ул. „Каменоделска“, в средната
от трите ленти за движение, със скорост на движение от 50 км/ч. Пострадалият К.Д.се
движел в средната лява лента в същата посока, като управлявал мотоциклет
„Кавазаки ЗХ 10Р“ с ДК № *******, със скорост около 101 км/ч.
СРС е приел за
установено, че обв. Г. предприел маневра „изпреварване“ на движещ се пред него
автомобил, като навлязъл в лентата за движение на мотоциклета. За да избегне
удара с навлезлия в пътната му лента автомобил, мотоциклетистът завил в обратна
посока, надясно, което при по-голямото отклонение на кормилото води до политане
и падане наляво. Последвало плъзгане на мотоциклетиста и мотоциклета по
асфалтовото покритие. Вследствие на падането, на св. К.Д.била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в „счупване на основата на проксималната фаланга
(най-близката до дланта пръстова костица) на 2-ри пръст на лявата ръка“, което
е довело до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни.
Местопроизшествието не било запазено.
Пътната обстановка била с добра видимост, суха
асфалтова настилка, пътно платно от три ленти за движение, прав участък от
пътя. Мястото на удара било определено по широчина на платното за движение 0,5
– 2,0 м вдясно от левия край на платното за движение, считано в посоката на
огледа от бул. „Рожен“ към ул. „Каменоделска“. По дължина навлизането на л.а.
„Ауди А6“ в траекторията на мотоциклета, било в зоната около и след линията на
ориентира в същата посока.
Изчислената опасна зона за спиране на
мотоциклета при конкретните пътни условия и скорост 101 км/ч, е била 92 м, а
при движение с разрешената за населено място скорост 50 км/ч, е била 31 м.
Причина за настъпилото пътно – транспортно
произшествие, според СРС, са били субективните действия на обв. Г., който
предприел маневра навлизане в съседна лява пътна лента, без да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на движещият се в същата лента
мотоциклет, а така също и субективните действия на мотоциклетиста с
предприетото отклонение на ляво, а след това надясно.
Приел е, че В.Е.Г., роден на *** г. в гр.
София, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работи като
изпълнителен директор в търговско дружество, живещ в гр. Нови Искър, ул. „*******,
ЕГН – **********; не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава осма на раздел IV от НК.
При така установената
фактическа обстановка първоинстанционният съдебен състав е преценил, от правна
страна, че с деянието си, обв. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, като на 16.12.2017 г., около 11,30 часа, в гр.София, при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А6” с рег. № *******, движещ се по ул. „История Славянобългарска“, с посока на
движение от бул. „Рожен“ към ул. „Каменоделска“ и в района на № 17, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, който се движат по нея…“, като навлязъл
в крайна лява лента за движение на ул.
„История Славянобългарска“ спрямо посоката му на движение и без да пропусне
движещият се по нея мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „ЗХ 10Р“ с рег. № *******,
реализирал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил на
водача на мотоциклета К.Р.Д.– ЕГН-**********, средна телесна повреда,
изразяваща се в „счупване на основата на проксималната фаланга (най-близката до
дланта пръстова костица) на 2-ри пръст на лявата ръка“, което е довело до
трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от 30 дни.
Приел е, че обвиняемият е действал виновно, с форма на вината несъзнавана
непредпазливост.
Ето защо е признал
обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание – „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Осъдил е обвиняемия
да заплати и направените по делото разноски.
Въззивният съдебен
състав, след анализ на всички гласни и писмени доказателствени средства, взети
по отделно и в тяхната съвкупност, прецени, че атакуваният съдебен акт е
постановен при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, довело и до
неправилно приложение на материалния закон, и поради това се явява
незаконосъобразен. Ето защо прие, че същият следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който обв. В.Е.Г.
да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение и изцяло оправдан по същото.
Действително, СГС в този си състав,
възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към личността на обв. Г., трудовата му заетост,
съдебното му минало и правоспособността му да управлява МПС, като прецени,
че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, и в частност –
обясненията на обвиняемото лице и приложените по делото, в качеството им на
писмени доказателствени средства, констативен протокол № К-957 от 16.12.2017 г.
и справка за съдимост на същия. По отношение на тези факти и обстоятелства,
така събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства са напълно
единни, еднопосочни и непротиворечиви, поради което за инстанциите по същество
същите се явяват несъмнено доказани.
Въззивният съд
възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към датата и мястото на настъпване на
произшествието, като прецени, че същите са изградени след обстоен и
задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства, и в частност – въз основа на обясненията на
обвиняемото лице; показанията на св. Д., Ц. и Ф.; отразеното в протокола за
оглед на местопроизшествие от 16.12.2017 г., скицата и фотоалбума към него,
както и въз основа на заключенията на назначените и изготвени автотехнически и
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Приблизителния час на настъпване на произшествието съдът отчете,
като съобрази обясненията на обв. Г., в смисъл, че около 11,20 часа се намирал
с управлявания от него лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ в района на
надлез „Надежда“, както и като взе предвид показанията на св. Д.и Ц.,
депозирани в хода на досъдебното производство по отношение на приблизителния
час, в който се намирали в района на местопроизшествието – около 11,30 часа, и
справката от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София (л. 41 от досъд.
п-во), която подкрепя изнесеното от обвиняемото лице и от свидетелите относно
приблизителния час на произшествието, тъй като, видно от същата, сигнал за
произшествието е бил подаден в 11,26 часа на инкриминираната дата.
Действително, разпитан пред районния
съд, св. Д.не е в състояние да възпроизведе възприятията си по отношение на точната
дата и час на настъпване на произшествието – за което дава показания пред
водещия разследването на досъдебна фаза, приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, но това добре се обяснява с изминалия
сравнително продължителен период от време, точно две годишен, между датата на
произшествието – 16.12.2017 г. и тази на разпита му пред съда – 16.12.2019 г.,
при което е напълно възможно да не е в състояние да възпроизведе в цялост и в
детайлни възприетата от него фактическа обстановка. Въпреки това, така
събраната и обсъдена по-горе доказателствена съвкупност позволява еднопосочни
изводи в тази насока, а именно, че произшествието е реализирано на 16.12.2017 г.,
около и малко преди 11,30 часа, в гр.
София, на бул. „История славянобългарска“, в района на № 17, в близост до
магазин „Баухаус“. Изводите на районния съд в този смисъл се подкрепят по
нужния несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства и не
са налице основания да бъдат ревизирани.
Правилни и доказателствено обезпечени
се явяват изводите на решаващия първоинстанционен съд и по отношение местонахождението на обв. Г. към
инкриминираните дата и час, както и насочеността
му на движение с управлявания от него лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег.
№ *******, а именно – в гр. София, на бул. „История славянобългарска“, в района
на № 17, с посока на движение от бул. „Рожен“ към ул. „Каменоделска“. В тази
насока по делото са събрани напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
непротиворечиви гласни доказателствени средства – обясненията на обв. Г. и
показанията на св. Д., Ц. и Ф., които настоящата инстанция, също както и
решаващия първоинстанционен съд намира, че следва да кредитира с доверие, като
обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани. По отношение на тези
факти и обстоятелства, събраните по делото доказателствени средства са напълно
единни и безпротиворечиви, поради което и не са налице предпоставки за
подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Фактите и
обстоятелствата относно управляваното от
обв. Г. превозно средство, съдилищата установяват въз основа на обясненията
на същия, отразеното в констативния протокол
и протокола за оглед на местопроизшествие от 16.12.2017 г., включително и
фотоалбума към огледния протокол. Обстоятелството, че по външните повърхности
на ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и заден ляв калник на
автомобила, управляван от Г., заснет непосредствено след произшествието, не са констатирани трасологични следи (отстлояване
или наслояване), се установява въз основа на заключението на назначената в хода
на досъдебното производство и изготвена техническа експертиза – л. 105 – 115 от
досъдебното производство), която настоящата инстанция намира, че няма пречка да
кредитира като обективно, компетентно, ясно, пълно и точно, относимо към
предмета на доказване по делото и кореспондиращо с веществените доказателства
по делото – фотоалбумите към огледния протокол и към експертното заключение.
Обясненията на обв. Г.,
както и показанията на св. Ц., и заключението на назначената в хода на
съдебното производство и изготвена КСМАТЕ (вж. л. 24 и 25 от експертното
заключение, л. 130 и л. 131 от съдебното производство пред СРС, относно
изображенията, обективирани с помощта на инструментите на „Google Earth Pro“), послужиха на
съда, за да установи по нужния несъмнен и категоричен начин, че при движението си по бул. „История славянобългарска“,
в района на № 17, малко преди отбивката за търговски център „Баухаус“, обв. Г. предприел маневра „изпреварване“ на
движещ се пред него с невисока скорост – от порядъка на 30 – 35 км/ч лек
автомобил – неустановен по делото, след което отново се преустроил в средна
лента за движение по посоката му на движение, а непосредствено след това се
отклонил по посока търговския обект, където се установил (видно от отразеното в
огледния протокол от 16.12.2017 г.). По отношение на тези факти и обстоятелства,
събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и способи на
доказване – експертизи, са напълно единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се,
поради което настоящата инстанция прецени, че няма пречка да ги кредитира
изцяло и постави в основата на изводите си по фактите.
Обясненията на
обвиняемото лице и заключенията на назначените и изготвени автотехническа
експертиза (л. 50 – 62 от досъдебното производство), повторна тройна
автотехническа експертиза (л. 119 – 133 от досъдебното производство) и
комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, депозирана пред
СРС на 31.08.2020 г. (л. 107 – 132 от съдебното производство), са напълно
единни и допълващи се по отношение на скоростта
на движение на управлявания от обв. Г. лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег.
№ *******, в района на произшествието
с участието на св. Д., а именно – около
50 км/ч. В тази насока следва да се посочи, че скоростта на движение на
превозното средство, управлявано от обвиняемия, е установена и посредством
програмен продукт за симулация на ПТП „Virtual Crash“ и с помощта на
инструментите на „Google Earth
Pro“ от в. л. Д., изготвил КСМАТЕ, поради което и следва да се
приеме, че тази скорост е изведена въз основа на обективните находки от мястото
на произшествието, а не експериментално. Поради това настоящата инстанция
намира, че изцяло следва да кредитират с доверие експертните заключения в
обсъжданата част, като прецени, че са обективни, компетентни, безпристрастно
изготвени и взаимнодопълващи се по несъмнен и убедителен начин.
По отношение на тези
факти и обстоятелства, така събраните по делото доказателствени източници са
напълно единни и безпротиворечиви, поради което следва да се приеме, че няма
пречка да бъдат ползвани от съдилища, а също така и достатъчно по своя обем и
категоричност, за да позволят на съда да формира еднозначни и категорични
изводи по фактите. Изложеното в пълнота е относимо и към обясненията на обвиняемото лице, които в нито една своя част сред
обсъдените до момента, не се оборват или разколебават от останалите
доказателствени източници. Поради това и настоящият съдебен състав намери, че
са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, при подчертан и
недвусмислен стремеж от страна на обвиняемия да съдейства за изясняване на
обективната истина, и не са предназначени да формират защитната му версия по
повдигнатото обвинение.
СГС в този си състав,
няма основание да не сподели изводите на решаващия първоинстанционен съд по
отношение на местонахождението и
насочеността на движение на св. Констатин Д.към инкриминираните дата и час,
а именно – в гр. София, по бул. „История славянобългарска“, с посока на
движение от надлез „Надежда“ към ул. „Каменоделска“, като прецени, че същите са
формирани въз основа на задълбочен анализ на всички, събрани по делото гласни
доказателствени средства – обясненията на обв. Г. и показанията на св. Д., Ц. и
Ф., които са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви и по отношение на това обстоятелство. Въз основа на показанията
на св. Д.и Ц. съдът установи, че тези свидетели потеглили няколко минути преди
произшествието с управляваните от тях мотоциклети от кв. „Триъгълника“ в гр.
София, като първи се движел св. Ц., а св. Д.се движел на известно разстояние
след него.
Показанията на св. Д.и отразеното в констативния
протокол и протокола за оглед на местопроизшествие от 16.12.2017 г., ведно с
фотоалбума към него, послужиха на инстанциите по същество да формират
еднопосочни изводи и по отношение на управлявания
от Д.мотоциклет, а именно – марка „Кавазаки“, модел „3Х 10Р“ с рег. № *******.
По отношение на това обстоятелство, събраните по делото доказателствени
източници са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи се, поради което и не се
нуждаят от подробно и задълбочено обсъждане.
Не така еднопосочни, обаче, са показанията на разпитаните по делото
свидетели по отношение на разстоянието
между св. Ц. и св. Д.в района на произшествието. Така, св. Д.сочи, че св. Ц.
управлявал мотоциклета си на разстояние от около 5 – 6 м преди него; св. Ц.
сочи, че това разстояние е било около 40 м, а св. Ф.– че е било от порядъка на
30 – 50 м. Въззивният съд прецени, че не може да се довери на така събраните
гласни доказателствени средства, като съобрази, че същите са, от една страна,
нелогични и житейски неубедителни, тъй като при установената скорост на
движение на св. Д., която ще бъде коментирана по-долу, същият не би могъл да
управлява мотоциклета си на толкова малко разстояние от този, управляван от Ц.,
а от друга – че показанията на разпитаните свидетели, не кореспондират с
обективните находки по делото, коментирани и съобразени от в. л. Д., изготвило
КСМАТЕ, който сочи, че към момента, в който обв. Г. предприел маневра
изпреварване, св. Д.се намирал с управлявания от него мотоциклет на 162 м от
мястото на произшествието с негово участие. При това и като взе предвид
обясненията на обв. Г., че е бил задминат от св. Ц. още в района на надлез
„Надежда“ и след това предприел маневрата, които не се разколебават от останалите,
събрани по делото доказателства, настоящият съд прецени, че отстоянието на
двата мотоциклета един от друг е било значително повече от 162 м, при което не
е било възможно св. Ц. да възприеме в огледалото за обратно виждане механизма
на загуба на управление от страна на св. Д..
От съществено значение за крайния изход
на делото се явява преценката по отношение на скоростта на движение на управлявания от св.
Д.мотоциклет в района на произшествието с негово
участие. Решаващият първоинстанционен съд е приел, че свидетелят е управлявал
процесния мотоциклет със скорост на движение от порядъка на 101 км/ч, като за
да формира изводите си в този смисъл, се е доверил на заключенията на
автотехническата и повторна тройна автотехническа експертиза, изготвени на
досъдебна фаза на производството и е дискредитирал заключението на КСМАТЕ,
изготвена в хода на съдебното производство, съгласно което скоростта на
движение на мотоциклета е била 119 км/ч, приемайки, че същото е изолирано и
неподкрепено от доказателствата по делото.
При направен собствен прочит на
доказателствената съвкупност, въззивният съд достигна до извод, че следва да
ревизира изводите на решаващия съд в посочения по-горе смисъл, като за разлика
от първия съд, кредитира заключението на
КСМАТЕ в обсъжданата част. За да формира изводите си в този смисъл,
настоящата инстанция прецени, че в.л. П., Т. и Д.., изготвили ПТАТЕ, назначена
в хода на досъдебното производство са изчислили скоростта на движение на
мотоциклета въз основа на показатели като спирачно закъснение при плъзгане и
протриване; стъргане на мотоциклет по сух, хоризонтален асфалтов път и
дължината на следата от притриване (вж. л. 125 и л. 126 от досъдебното
производство), прилагайки съответната формула за изчисляване на скоростта му на
движение, докато в. л. Д., изготвило КСМАТЕ е изчислило тази скорост
експериментално, прилагайки далеч по-точни методи за това, а именно – програмен
продукт за симулация на ПТП „Virtual Crash“ и инструментите на „Google Earth
Pro“. При това, макар за съда да не възникна съмнение в обективността,
безпристрастността и добросъвестността на вещите лица, изготвили АТЕ и ПТАТЕ,
заключението на същите е непротивопоставимо на това на вещото лице, изготвило
КСМАТЕ, доколкото последното е имало възможност да работи с най-съвременен
софтуер, въз основа на който и имайки предвид точни данни и обективните
находки от мястото на произшествието, е могло да изчисли с точност скоростта на
движение на мотоциклета преди произшествието. Въз основа на това експертно
заключение въззивният съд прецени, че св.
Д.е управлявал мотоциклета със скорост на движение около 119 км/ч. Именно с
тази скорост на движение добре се обясняват възприятията на обв. Г. в смисъл,
че е чул приближаването на мотор „…със силен рев, очевидно в режим на ускорение
след кръговото движение, интензивно ускорение…“ (вж. обясненията на обвиняемия,
депозирано на л. 102/гръб от съдебното производство). Показанията на св. Д.в
смисъл, че е управлявал превозното средство със скорост на движение от около 50
км/ч съдът не кредитира, като прецени, че същите не кореспондират с обективните
находки на местопроизшествието, подробно изследвани и обсъдени от в. л.,
изготвило КСМАТЕ.
Иначе, настоящата инстанция няма
основание да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд относно настъпилото пътно – транспортно произшествие,
изразяващо се в загуба на управление от страна на св. Д.над управлявания от
него мотоциклет и падането му в крайна лява лента на пътното платно на бул.
„История славянобългарска“ в района на № 17. В тази насока събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на св. Д., Ц. и Ф., са напълно
единни и еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимнодопълващи се, и
кореспондират с приложената по делото медицинска документация от прегледа на
св. Д.и заключенията на СМЕ и КСМАТЕ по отношение на получените от същия телесни
увреждания, поради което и изцяло следва да бъдат кредитирани в тази им част.
Мястото
на настъпване на произшествието – падането на св. Д.на
пътната настилка – на 0,5 – 2,0 м вдясно от левия край на платното за движение,
считано по посока на движение на мотоциклетиста Д.(от бул. „Рожен“ към ул.
„Каменоделска“), по широчина на пътното платно, и на около 23,3 м след линията
на ориентира, приет при огледа на местопроизшествие, по дължина на пътното
платно в същата посока за движение, решаващият първоинстанционен съд правилно е
преценил, като се е доверил на заключенията на изготвените АТЕ и ПТАТЕ, които
по отношение на това обстоятелство са напълно единни, еднопосочни и
непротиворечиви, и не се оборват от останалите, събрани в хода на съдебното
производство доказателствени източници.
Пътната
обстановка в района на местопроизшествието решаващият
първоинстанционен съд е установил, като правилно се е доверил на обясненията на
обв. Г., показанията на св. Д., Ц. и Ф.и отразеното в огледния протокол от
16.12.2017 г., които по отношение на това, че времето било топло и слънчево, а
пътното платно – асфалтово, сухо, без неравности и наклон, състоящо се от три
ленти за движение, прав участък от пътя, са напълно единни и еднопосочни.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите на решаващия първоинстанционен
съд в тази насока, но намира, че в допълнение на изложеното следва да кредитира
и обясненията на обв. Г., в смисъл, че пътното платно е било запрашено от
опесъчаването през зимния сезон. Аргументи в подкрепа на съобщеното от
обвиняемото лице в този смисъл, се извеждат от анализа на веществените доказателства
по делото – фотоалбуми към огледния протокол и към заключенията на назначените
експертизи експертиза, на които ясно се вижда замърсяването на пътната настилка
в района на местопроизшествието (вж. л. 16 – 17 и л. 52 от досъдебното
производство), и наслояванията от прах по управляваното от Г. превозно
средство (л. 54, л. 109 – 114 от
досъдебното производство). Показанията на св. Д.в противния смисъл настоящата
инстанция отново не кредитира с доверие, като прецени, че се оборват от обективните
находки в района на местопроизшествието, а като причина за констатираното
противоречие, съдът прецени стремежът на този свидетел да подчертае
правомерността на поведението си и неправомерността на това на обв. Г..
От най-съществено
значение за крайния изход на делото, се явява анализът на механизма на настъпване на произшествието.
Решаващият първоинстанционен съд е приел, че причина за настъпване на инцидента
се е явило поведението на водача Г., който е предприел маневра „изпреварване“
на движещ се пред него автомобил, без да даде предимство на движещия се в лява
пътна лента мотоциклетист Д., с което го е принудил да направи маневра, довела
да загуба на управление над мотоциклета. Изводите си в този смисъл СРС е
формирал, като изцяло се е доверил на показанията на св. Д., Ц. и Ф., както и
на заключенията на АТЕ и ПТАТЕ от досъдебна фаза, и е дискредитирал обясненията
на обвиняемия и заключението на КСМАТЕ.
Въззивният съд, след
внимателен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност намира, че не
може да сподели изводите на първия съд в тази насока, а напротив – следва да се
довери именно на съобщеното от обвиняемия за липса на съприкосновение между
управлявания от него лек автомобил и мотоциклетът, управляван от св. Д., тъй
като същите намират категорична доказателствена подкрепа в заключението на
КСМАТЕ. Видно от обстоятелствената част заключението, в. л. Д. е разработил,
посредством програмен продукт за симулация на ПТП „Virtual Crash“ и
инструментите на „Google Earth Pro“, пет варианта за настъпване на
произшествието (вж. л. 12 – 25 от експертното заключение, л. 118 – 131 от
съдебното производство пред СРС) и е дал обоснован отговор, че вариантите, приет от в. л., изготвили АТЕ и
ПТАТЕ, съответно и от СРС, при различна скорост на движение на мотоциклета,
не
е възможно да са реализирани, тъй като не отговарят на обективните находки на
местопроизшествието. По-конкретно, при движение на мотоциклета с
приетата от вещото лице скорост от 119 км/ч, а на лекия автомобил, управляван
от Г. – от 50 км/ч, при местоположение на мотоциклета в близост до автомобила
(вариант № 2), контакт между същите не е възможен, а при удар между двете
превозни средства (вариант № 3) биха били получени по-сериозни телесни
увреждания от мотоциклетиста, за каквито по делото няма данни. При това
настоящата инстанция намира, че изцяло следва да сподели заключението на вещото лице, изготвило КСМАТЕ, че единственият
механизъм за настъпване на произшествието, който съответства на обективните находки,
установени на място, е именно
този по вариант № 4 – без да е
налице контакт между двете моторни превозни средства и без прегазване тялото на
мотоциклетистът. Оттук и изводът, че произшествието
е настъпило по механизъм, различен от приетия от първия съд, а именно – без да е налице съприкосновение между двете
превозни средства или между превозното средство, управлявано от Г. и тялото на
моториста Д.. Нещо повече – заключението на в. л. Д. относно липсата на
съприкосновение между двете превозни средства, кореспондира и със заключението
на техническата експертиза от досъдебна фаза, видно от което по управляваното от Г. превозно средство, не
са оставени следи от зацапвания или забърсвания. Ако съприкосновение беше
реализирано – било с мотоциклета, било с водача Д., следи във всички случаи
биха били оставени по автомобила, предвид силната му запрашеност, която е видна
от фотоалбума към експертното заключение и на която сочат Г. и Ф..
С оглед така
направените изчисления от вещото лице, кореспондиращи с обективните находки от
мястото на произшествието, въззивният съд възприе и изводът му, че към
момента, в който обв. Г. е предприел маневра изпреварване, мотоциклетът,
управляван от Д.е отстоял на 162 м от мястото на произшествието,
респективно извършената от обв. Г.
маневра не е в причинно – следствена връзка със загубата на управление на
мотоциклета от св. Д.. Действително, по делото не се установява по каква
причина Д.е загубил управление над мотоциклета, но доколкото се установява, по
несъмнен и категоричен начин, че същото не се дължи на действията на водача Г.,
то следва да се приеме, че обвинението,
в частта относно механизма на настъпване на процесното пътно произшествие, не
се подкрепя от доказателствената съвкупност.
В тази връзка
настоящият състав намира, че не може да
кредитира с доверие заключенията на назначените и изготвени АТЕ и ПТАТЕ от
досъдебна фаза, по отношение на
механизма на настъпване на произшествието, като прецени, че същите се
оборват от заключението на КСМАТЕ, което съобразява обективните находки на
мястото на произшествието и борави с по-точни експертиментални методи. При
това, макар за съда да не възникна съмнение в обективността, безпристрастността
и добросъвестността на вещите лица, изготвили АТЕ и ПТАТЕ, заключението на
същите е непротивопоставимо на това на КСМАТЕ, доколкото последното е имало
възможност да работи с най-съвременен софтуер, въз основа на който и имайки
предвид точни данни и обективните находки от мястото на произшествието, е могло
да изчисли и обективира нагледно различни варианти за развитие на пътната
ситуация.
Настоящият съдебен
състав прецени, че не може да се довери и на съобщеното от св. Д., Ц. и Ф.по
отношение на механизма на настъпване на произшествието, като съобрази, че
същият е оборен по категоричен начин от заключението на вещите лица, изготвили
КСМАТЕ. Допълнително, в тази връзка въззивният състав намира за необходимо да
отбележи, че св. Ц. обективно не е могъл да възприеме механизма на
произшествието, доколкото е отстоял на разстояние значително по-голямо от 162 м
от мястото на падане на Д.на пътното платно. Що се отнася за св. Ф., настоящата
инстанция няма основание да дискредитира показанията му, че е възприел
движението на Д.по пътното платно, в каквато насока е искането на защитата, но
намира, че не може да се довери на
съобщеното от същия по отношение на изложената от него фактическа обстановка,
при която е настъпило произшествието, тъй като същата не се подкрепя от
заключението на вещите лица, изготвили КСМАТЕ, което съдът кредитира изцяло,
като прецени, че е компетентно, ясно, пълно, обективно, безпристрастно и
добросъвестно изготвено. Като причина за констатираните несъответствия между
показанията на тези свидетели и останалите, събрани по делото доказателствени
източници, съдът прецени стремежа на същите да подкрепят обвинителната теза и
да обосноват виновността на обвиняемото лице за причинените на Д.телесни
увреждания.
Що се касае до причинените на св. Д.телесни увреждания и
тяхната медико-биологична характеристика, настоящата инстанция, също както
и решаващият първоинстанционен съд, намери, че изцяло следва да се довери на
заключенията на СМЕ и на КСМАТЕ в тази връзка, като въз основа на същите
прецени, че при падането си на терена Д.е получил счупване на основата на проксималната
фаланга (най-близката до дланта пръстова костица) на 2-ри пръст на лявата ръка,
довело до трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок
по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, както и болка, оток и охлузване на
левия крак – страничната повърхност на лявата колянна става; левия глезен и
лявата подбедрица, без данни за активно кървене, причинили му болка и
страдание. Въззивният съд изцяло възприема изводите на вещите лица, изготвили
обсъжданите експертизи, по отношение на механизма на получаване на телесните
увреждания и тяхната медико-биологична характеристика.
Няма основание да се възприеме тезата
на защитата в насока, че затрудненията в движенията на левия горен крайник на
св. Д.са били кратковременни, за период по-малък от 30 дни, доколкото, видно от
заключението на СМЕ, изготвено в хода на съдебното производство (л. 77 – 85 от
съдебното производство) и разясненията на вещото лицеК.в хода на съдебното
следствие, полученото телесно увреждане е засегнало способността на движение не
само на втория пръст, а и на цялата лява ръка
за период от 1 – 1,5 месеца.
Фактите и обстоятелствата, относими към
връщането на св. Ц. назад, идването на
обв. Г. на мястото на произшествието; повикан от св. Ц.; подадения сигнал от св. Д.на единен
национален телефон за спешни повиквания 112, както и пристигането на екипи на
СДВР и ЦСМП на мястото на произшествието, съдът установи, като се довери на
събраните по делото гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия
и показанията на св. Д., Ц. и Ф., като прецени, че по отношение на тези
обстоятелства същите са в основни линии единни, еднопосочни, взаимнодопълващи
се и логични, поради което са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на
инстанциите по фактите. Правилно решаващият първоинстанционен съд е приел, че
до идването на полицейските служители, местопроизшествието не е било запазено.
Въпреки това, обстановката в района на произшествието се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Така приетата от
въззивната инстанция фактическа обстановка обуславя различен правен извод от направения от първия съд, а именно, че с
деянието си, осъществено на инкриминираните дата и място, обв. В.Е.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК,
за което е ангажирана наказателната му отговорност в настоящото производство,
като не е допуснал нарушение на
разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
който се движат по нея…”.
По делото се установи
по несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираната дата – на 16.12.2017 г.,
около 11,30 часа, обв. Г. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, в гр. София, по ул.
„История Славянобългарска“, в средната лента за движение, с посока на движение
от бул. „Рожен“ към ул. „Каменоделска“, със скорост на движение от около 50
км/ч, при което опасната му зона за спиране била около 31 м. В района на № 17
на ул. „История Славянобългарска“ водачът Г. предприел маневра „изпреварване“
на движещ се в попътната му лента за движение автомобил – неустановен по
делото, като преминал в крайна лява лента за движение в същата посока и след
като приключил с маневрата преминал отново в средна лента, а след това в
отбивката към търговски център „Баухаус“.
Не
се установява, обаче, при извършване на описаната маневра водачът Г. да е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, който се движат по нея…”, респективно да е навлязъл в крайна лява
лента за движение на ул. „История
Славянобългарска“ спрямо посоката му на движение, без да пропусне движещият се
по нея мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „ЗХ 10Р“ с рег. № *******, управляван
от св. Д., тъй като, видно от заключението на КСМАТЕ, подробно коментирано
по-горе и кредитирано от въззивния съд, към
момента, в който водачът Г. е предприел маневрата, отстоянието на мотоциклета
от автомобила е било 162 м. При това, водачът Г. не е бил длъжен да съобрази поведението си като участник в пътното
движение с наличието на превозно средство в лявата лента за движение, тъй
като водачът Д.е отстоял на голямо разстояние от мястото на извършване на
маневрата; същата е била започната и довършена без с това да бъде създадена
каквато и да било опасност или затруднение за мотоциклетистът Д.. Оттук и изводът, че водачът Г., при управление на процесния автомобил, не е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност – вмененото му
нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП или друго.
Произшествието,
настъпило с участието на св. Д.и изразяващо се в падането му на пътното платно
за движение – на 0,5 – 2,0 м вдясно от левия край на платното за движение,
считано по посока на движение на мотоциклетиста Д.(от бул. „Рожен“ към ул.
„Каменоделска“), по широчина на пътното платно, и на около 23,3 м след линията
на ориентира, по дължина на пътното платно в същата посока за движение, не се дължи на действията на водача Г., а
единствено на тези на св. Д.със системите за управление на мотоциклета, довели
до загуба на управление над същия, започнало на 7,55 м след линията на
ориентира (вж. отговор на задача № 3 от поставените на вещите лица, изготвили
КСМАТЕ). Не е налице каквато и да било
причинна връзка между поведението на водача Г., като участник в движението,
и настъпването на произшествието с
участието на св. Д., респективно с
получените от същия телесни увреждания при падането му на пътното платно.
Предвид изложеното следва да се приеме, че с
деянието, осъществено на инкриминираните дата и място, обв. Г. не е осъществил
от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От липсата на който и
да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 343, ал. 1,
б. „б“ от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и
несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето
защо и съдът намери, че с деянието си, обв. Г. не е осъществил престъплението с
горепосочената правна квалификация от обективна страна.
Доколкото за
съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с
всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната
съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от
признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено
престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява
безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си обвиняемия е осъществил
от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и
неговите квалифицирани признаци.
По изложените
съображения и на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, въззивният
съдът отмени решението на СРС, НО, 104-ти
състав, постановено по НАХД № 16469/2018 г., и вместо него постанови ново, с което
призна обв. В.Е.Г. за невиновен в
това, че на 16.12.2017 г., около 11.30 часа, в гр.София, при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6” с рег. № *******,
движещ се по ул. „История Славянобългарска“, с посока на движение от бул.
„Рожен“ към ул. „Каменоделска“ и в района на № 17, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, който се движат по нея…”, като
навлязъл в крайна лява лента за движение на
ул. „История Славянобългарска“ спрямо посоката му на движение и без да
пропусне движещият се по нея мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „ЗХ 10Р“ с рег.
№ *******, реализирал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост
причинил на водача на мотоциклета К.Р.Д.– ЕГН-**********, средна телесна
повреда, изразяваща се в „счупване на основата проксималната фаланга (най-близката
до дланта пръстова костица) на 2-ри пръст на лявата ръка“, което е довело до
трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от 30 дни,
поради което и на основание чл. 304 от НПК, оправда обв. В.Е.Г. изцяло по повдигнатото му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
Предвид изхода на
делото, настоящият съдебен състав прецени, че следва да отмени присъдата на СРС
и в частта, с която подс. В.Е.Г. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 984,96 лева по сметка на СДВР и 978,00 лева по сметка на
Софийски районен съд, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК.
Въззивният съд
прецени, че на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски
в размер на 984.96 лева (деветстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и
шест стотинки), следва да останат за сметка на държавата.
За пълнота,
настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че не са допуснати
твърдените от защитата съществени нарушения на процесуалните правила при
постановяване на съдебния акт от първия съд. Решаващият първоинстанционен съд е
подложил събраните по делото доказателствени източници на анализ и оценка,
резултатите от които е обективирал по ясен за страните и контролиращата съдебна
инстанция начин в мотивната част на атакувания съдебен акт. В мотивите на решението
си, съдът е изложил изводите си по фактите и тяхната правна оценка, и е
направил анализ на доказателствените средства – кои от тях кредитира и кои –
не, както и по какви съображения. Не е допуснато, следователно, твърдяното от защитника
процесуално нарушение.
Действително, внимателният
анализ на доказателствената съвкупност по делото, направен от въззивния съд
сочи, че СРС е допуснал превратно тълкуване на доказателствените източници,
като неправилно е кредитирал едни от тях, а други е неглижирал и в резултат на
това е достигнал до неправилни изводи по фактите. Това наложи упражняването на
правомощието на въззивната инстанция, произтичащо от разпоредбата на чл. 334,
т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК по съображенията, изложени по-горе. Касае
се, обаче, за неправилно приложение на
материалния закон, отстранено от въззивната инстанция по съответния процесуален
ред, не и за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на решението на
СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния
първоинстанционен съд.
Предвид изложеното и
като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на първоинстанционното
решение, въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните
правила, което да налага отменяване на същото и връщане на делото за ново
разглеждане, по съображенията си, изложени по-горе, и на основание чл. 334, т.
2 от НПК, СГС, НО, І-ви въззивен състав, постанови своето ново решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.