Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Първо ГО, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 13 188 по описа на съда за 2019 г.,
констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.
Съдът е
сезиран с жалба, депозирана
от И. К.Д., чрез процесуален представител адв. П.Т.срещу постановление от
31.07.2019 г. на ЧСИ – Н.П.по изп.дело № 821/2015
г., с което е оставено без уважение искането да бъде прекратено делото. В
жалбата са развити съображения, относно неправилността на обжалвания акт на ЧСИ
и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна.
Ответникът
по жалбата, взискател в
производството, ЗАД „Б.В.И.Г.е заявил становище, в което са развити съображения
за нейната неоснователност.
По
делото са представени мотиви по реда на
чл. 436 ал.3 от ГПК от ЧСИ Н.П., с които е заявено становище за неоснователност на депозираната жалба.
Приложен
е препис от изпълнителното дело.
Софийски
градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата
по делото и на
основание чл. 437 от ГПК, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от легитимирана страна- взискател по
изпълнението. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК.
В приложното поле на лимитивната
и императивна норма на
чл. 435 ал.2 от ГПК е предоставена правна възможност на длъжника да обжалва отказа да се прекрати изпълнителното
производство с оглед т.6 на цитираната по-горе норма.
Разгледана
по същество настоящият съдебен състав намира
жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
В жалбата са развити съображения за
прекратяване на изпълнителното производство поради липса на пълномощно за
образуване и движение на делото от страна на взискателя, неполучаване на показа
за доброволно изпълнение от страна на длъжника, което опорочавало последващите
изпълнителни действия до степен, че същите били невалидни и поради неяснота и
непълнота на изпълнителния лист, въз основа на който било образувано
изпълнителното производство.
В разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.1 –
8 от ГПК са посочени хипотезите, при които изпълнителното производство се
прекратява. В рамките на настоящото производство жалбоподателят не е навел
твърдения, които да са относими към приложното поле на цитираната по-горе
разпоредба.
Към изпълнителното дело е
представено е представено пълномощно от взискателя, легитимиращо процесуалния
му представител адв. Бъчваров с валидна представителна власт вкл. в
изпълнителни производства, с право да образува такива и извършва действия по
тях. Пълномощното е общо и безсрочно, видно от неговото съдържание и няма данни
да е оттеглено от упълномощителя респ. пълномощникът да се е отказал от правата
по него към датата на образуване на изпълнителното дело респ. в хода на същото.
Неполучаването на покана
за доброволно изпълнение отново не е основание за прекратяване на
изпълнителното производство доколкото не попада в изрично предвидените в чл.
433 от ГПК основания. Нейната функция е да уведоми длъжника за
наличието на материално субективно право, за което е образувано производство за
принудително изпълнение и да му осигури възможност да погаси кореспондиращото
на това право задължение доброволно в двуседмичен срок по арг. на чл. 428 ал.1
от ГПК. Още повече видно от доказателствата по делото до длъжника трикратно са
изпращани покани за доброволно изпълнение чрез пощенски пратки, върнати като
неполучени поради сменен адрес на адресата - длъжник респ. като непотърсени от
същия.
Третото, сочено
основание за прекратяване на изпълнителното производство е неяснота и непълнота
на изпълнителния титул. Неяснотата и непълнотата в изпълнителния лист при
налични процесуални предпоставки се преодолява в производство по отстраняване
на ОФГ, тълкуване респ. допълване на същия от съда, който е издал съответния
изпълнителен лист в предвидените по ГПК процесуални срокове, а не е основание
за прекратяване на изпълнителното производство. Няма данни изпълнителния лист
да е обезсилен, за да е налице хипотезата на чл. 433 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Воден
от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 31.07.2019
г. на ЧСИ – Н.П.по изп.дело № 821/2015
г., с което е оставено без уважение искането да бъде прекратено изпълнителното дело.
Решението
е окончателно, на основание чл.
437 ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.