РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Силистра, 18.07.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Румяна Пенева и с участието на заместник-окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Свилен Тодоров разгледа КАНД № 47 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 120 / 19.05.2022 г. по АНД № 147 / 2022 г. Силистренският районен съд (СРС) е постановил следното: потвърдил е наказателно постановление № 21-1099-002111 / 14.01.2022 г., издадено от началник на група към сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра; осъдил е И.А.Н., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Касаторът И.А.Н., ЕГН **********, моли съда да отмени горепосоченото решение, излагайки доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост, и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.
Ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, според което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът прие за
установено следното:
С наказателно постановление № 21-1099-002111 / 14.01.2022 г., издадено от началник на група към сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, на касатора, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, са наложени административни наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца и "глоба" в размер на 3000,00лв. за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
СРС е потвърдил наказателното постановление с оглед на следните факти, отразени в мотивите на въззивното решение: «На 29.12.2021 г., преди обедните часове, жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег.№ ***, в град Силистра. Към 11,00 часа се намирал по ул. „Харалампи Джамджиев“ в района към складовата база. В същото време полицейски автопатрул в състав св. П. и св. К. – младши автоконтрольори при ОДМВР – Силистра, се движел в посока от Автогара Силистра към с. Айдемир по същата улица. При движението на служебния автомобил двамата служители възприели излизането на лекия автомобил от района на Складовете и продължили по улицата, водеща към бензиностанция „ОМВ“. Поради това, че л.а. „БМВ 316 И“ бил [...] непознат за служителите на „Пътна полиция“, както и факта, че имал и затъмнени стъкла, св. К. се обърнал назад при движението на полицейската кола, а св.П., управляващ полицейския автомобил, погледнал колата в огледалото за виждане назад. Двамата свидетели видели, че при излизането от района на базата, вече по улицата, и при завиване наляво в посока ул. „Харалампи Джамджиев“, по която се движел служебният автомобил, водачът на лекия автомобил „БМВ“ извършил демонстративни движения, без причина, по поднасянето му наляво и надясно два пъти, при което се загубило сцеплението на задните гуми с пътя. Полицейските служители спрели жалбоподателя с управляваното от него „БМВ 316 И“ [...] с рег.№ *** пред заведението Зала „Версай“ [...]».
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ При описването на фактите, формиращи състава на нарушението на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, не е необходимо в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление да се посочват неправомерните цели, с оглед на които нарушителят е използвал пътя. Достатъчно е да се посочат факти, от които да е видно, че използването на пътя не съответства на нормативно предвидените цели по чл. 104б, т. 2 ЗДвП – превоз на на хора и товари. В случая това е сторено от актосъставителя и административнонаказващия орган посредством изречението: “Управлявайки МПС, като ненужно и демонстративно извършва поднасяне на автомобила – наляво и надясно, губейки сцепление с пътното платно”. Очевидно е, че по-
добни маневри нямат нищо общо с предназначението на пътищата. 2/ Дали е правилен фактическият извод на СРС, че касаторът „[...] преднамерено е извел превозното средство извън контрол умишлено нарушавайки устойчивостта му на пътя [...]“, е въпрос, който попада в пределите на проверката за необоснованост на решението. Необосноваността обаче не е касационно основание по чл. 348 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Ето защо настоящата инстанция не е овластена да се произнесе по този довод на касатора. СРС е посочил доказателствата, върху които почива обсъжданият фактически извод. Дали наистина от тези доказателства следва такъв фактически извод, е изцяло въпрос на обоснованост, която, както вече се подчерта по-горе, не подлежи на касационен контрол. 3/ Вярно е, че в наказателното постановление се съдържа следното изречение: „[...] създава предпоставка за ПТП и застрашава живота и здравето на останалите участници в движението“. Вярно е също така, че цитираното изречение отразява несъставомерен признак на процесното административно нарушение. Но това не означава, че е налице порок, засягащ досъдебната фаза на процеса. Защото въпросното изречение има своята правна релевантност, но не относно фактическия състав на нарушението, а в контекста на степента на обществената опасност на деянието. 4/ По всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН към мотивите на въззивното решение.
С оглед на изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, поради което трябва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя в размер на 80,00 лв. на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 / 19.05.2022 г. по АНД № 147 / 2022 г. на Силистренски районен съд
ОСЪЖДА И.А.Н., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.