Решение по дело №394/2023 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 182
Дата: 18 май 2023 г.
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20231510200394
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Дупница, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200394 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7078763, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на Г. А. В., с адрес: гр. Я., ул."М" №**, с ЕГН **********, на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Развиват се подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
упълномощен от него защитник – адв. Г. Б.. Поддържат жалбата и молят за отмяна на
атакувания ЕФ. В писмената си защита изпратена след приключване на делото
процесуалният представител претендира разноски в минимален размер, съгласно Наредба №
1/2004 г.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Представено е писмено становище от редовно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 18.02.2023 г. в 16:25 ч. жалбоподателят Г. В. управлявал собствения си лек
автомобил "О И", с рег.№ ******, извън населено място, по АМ „Струма“, при км 59+050 м.,
с посока на движение към Кулата, при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално
1
допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 110 км/ч, като пътният знак е
поставен на пътя в указаната посока на км. 58+302 м. и въведеното ограничение важи до км.
59+117 м., където е поставен ПЗ В-34 „Край на забраните въведени с пътни знаци“. При
посоченото въведено с пътния знак ограничение на скоростта до 110 км/ч, автомобилът,
според приложения снимков материал е засечен да се движи със скорост от 136 км/ч., от
която скорост е приспаднат 3% толеранс в полза на водача и същата се зачита като 132
км/ч. Нарушението се твърди в ЕФ, че е установено с техническо средство – мобилна
система за видеонаблюдение ATTC СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в
16:25 часа със снимка върху изображението № 0000693 / - л. 7 от делото. За така
установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.
2, вр с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 100,00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен
тип, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1
от Наредбата, разписка за връчване на ЕФ, справка за собствеността на МПС, заповед за
утвърждаване образец за издаване на ЕФ, списък на служителите преминали обучение за
работа с АТСС, писмо от Началник група за липса на снимков материал на АТСС и
вещественото такова - копие от снимка № 0000693 - л. 7 от делото, както и от останалите
приети по делото и служебно изисканите от съда писмени доказателства – справка от ОПУ-
гр. Кюстендил при АПИ относно разположението на пътния участък и въведените за него
ограничения на скоростта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е.
да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш формално съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението;
нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното
й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
формално спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия –
09.03.2023 г. отразена в приложената обратна разписка за връчването му по пощата, съдът
приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е и процесуално
допустима.
Съдът намира, че ЕФ като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен,
поради следното:
Обжалваният фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като
нарушението е недоказано от обективна страна и не са спазени изцяло изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
2
/Наредбата/. Задължението да докаже явно и несъмнено всеки от признаците и авторството
на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Липсват каквито и да е доказателства
/веществени или писмени/ по делото, от които да се установи по несъмнен начин, както
изисква чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН къде точно, като местоположение е
било разположено процесното АТСС, респ. в какъв участък от пътя е осъществяван
контрол и попада ли заснетото на приложеното веществено доказателство – снимков
материал с номер отбелязан върху изображението № 0000693 / - л. 7 от делото. Макар,
че върху протокола в съответната графа е отбелязано, че такава дигитална снимка на АТСС
е била направена, то в цитираното по-горе писмо от Началник група за липса на снимков
материал на АТСС – л. 33 от делото се сочат технически причини за непредставянето му,
което няма как изобщо да се вмени в тежест на жалбоподателя. Последният със сигурност не
поддържа в техническа изправност информационните системи на АНО. Императивната
разпоредба на чл. 10, ал.3 от Наредбата гласи: „При работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
/каквото е настоящото АТСС/ протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда“. Изготвянето и съхранението, респ.
прилагането на този снимков материал на разположението на АТСС е задължително
условия за законосъобразно установяване изпълнението на процедурата по установяване на
нарушения за скорост от АТСС без участие на контролния орган. Снимката на
разположение на уреда е задължителна за установяване на посочените обстоятелства, още
повече при надлежно оспорване от страна на жалбоподателя и неговия защитник на
обстоятелството, къде точно е бил заснет автомобила и приложимо ли е в този пътен
участък твърдяното с ЕФ ограничение на скоростта, въведено с цитирания ПЗ В-26 /110
км/ч/. В тази насока относно необходимостта от представяне на този снимков материал е и
практиката на касационната съдебна инстанция, която в множество случаи е указвала
необходимостта от неговото представяне – виж. Решение № 242 от 03.11.2022 г. по к. адм.
н. д. № 257 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил.
Наред с това и цитирания в протокола номер на изображение не съответства и не
съвпада изобщо с изрично вписаните и посочени в попълнения образец на протокол по
чл. 10 от Наредбата номера на първо и последно статично изображение/видеозапис,
които сочат заснети такива с номера от №0010257 до № 0010722, тоест няма как
процесното с № 0000693 да попада сред тях и да е било заснето при това използване на
АТСС посочено в протокола. Попълването на графите в протокола за номера на първо и
последно статично изображение/видеозапис са част от задължителното съдържание на
протокола като официален свидетелстващ документ и това разбиране е изразено
многократно в практиката на АС-Кюстендил - Решение № 300 от 08.12.2021 г. по к. адм. н.
д. № 312 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Налице са противоречиви доказателствени източници, като съдът не може и не следва
да прави предположения при липса на категорични доказателства за законосъобразността и
на процедурата при заснемането на нарушението, респ. в кой участък от пътя е било
установено същото и при какво ограничение на скоростта. Нещо повече това явно и
несъмнено доказване от страна на АНО е задължително и с оглед функцията на ЕФ, който
съвместява в съдържанието си както реквизитите на АУАН, така и на краен за
административнонаказателното производство санкционен акт. В тази насока следва да се
отчете критично, че жалбоподателят е изначално обективно препятстван да се защити срещу
констатациите в него в една по-ранна фаза на това закрито административнонаказателно
производство, което приключва без негово участие. За него остава единствената възможност
да оспори ефективно нарушението в срок, вкл. неговата доказаност едва пред съда.
Гореизложеното задължава съда да приложи стриктно императивните правила на
закона и това обосновава на още едно самостоятелно основание необходимостта от отмяна
на обжалвания ЕФ, поради категорична недоказаност на нарушението от съставените и
3
приложени по АНП доказателства.
По разноските:
Въпреки направеното искане за разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя в представените от него писмени бележки, което е преклудирано, с оглед
изхода на делото следва да се отбележи, че същото е и абсолютно недоказано. По делото е
представено единствено ксерокопие от пълномощно издадено в полза на упълномощения
адвокат, като няма представен договор за правна защита и съдействие имащ характера на
разписка за платена в брой сума или каквато и да е друга разписка, респ. някакъв надлежен
документ, от който да е видно, дали изобщо жалбоподателят е сторил някакви разноски по
делото и дали е заплатил, респ. какво точно по размер адвокатско възнаграждение. Всичко
това обосновава неоснователност и недоказаност на предявената, на основание чл. 63д от
ЗАНН, претенция за разноски от процесуалния представител на жалбоподателя.
На основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 7078763, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с
който на Г. А. В., с адрес: гр. Я., ул."М" №**, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4