Решение по дело №8375/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4391
Дата: 2 октомври 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110208375
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4391
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110208375 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Н. П. Й. с адрес:
........................., с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 22 – 4332 - 025591 издадено на 09.12.2022г. от
Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановения санкциониращ административен акт е
останало наказаното лице, който в жалба си до съда навежда оплаквания за
наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и НП, опорочаващи законосъобразното издаване на
наказателното постановление, както и липсата на авторство за извършеното
деяние. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което същото
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. Й., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
1
,,Пътна Полиция“ в СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.10.2022г., около 16:47ч. в гр.София, на ул.,,Анна Ахматова“ от
125 СУ към ж.к.,,Младост“, на кръстовището с бул.,,Александър Малинов“, се
намирал свидетелят инж.А. Д., управлявайки лекия си автомобил. Пред него
бил позициониран лек автомобил марка ................ (непосочен модел) с рег.№
.................., собственост на жалбоподателя Н. Й.. Водачът на ...................... - а
го привел в движение и преминайки на червен забранителен светлинен сигнал
на светофарна уредба, работеща в нормален режим /автоматичен/, навлязъл в
кръстовището с което едва не предизвикал ПТП с друг автомобил. Случилото
се било заснето от намиращия се зад дееца свидетел, който подал електронен
сигнал в СДВР, към който приложил разпечатка от снимковия материал.
Впоследствие била извършена проверка по регистрационния номер на
заснетия ........................, чиито собственик бил установен като жалбоподателя
Н. Й.. Същият бил поканен да се яви в сектор ,,Пътна Полиция“ в СДВР,
където попълнил декларация, в която изрично заявил, че ,,трябва да установи
дали е карал той“. На 23.11.2022г. му бил съставен АУАН № 201709 от
мл.автоконтрольор А. С. и присъствието на свидетелите Ц. Ц. и С. Д.. Актът
бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
въз основа на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните свидетелите А. С., Ц. Ц. и С. Д. е,
че и тримата не са били очевидци на деянието и неговия автор, а са съставили
акта по писмени данни . Съдът кредитира показанията на тримата свидетели
доколкото същите се позовават на процедура по съставяне на АУАН по реда
2
на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Същевременно от разпита на разпитания свидетел –
очевидец на нарушението А. Д. се потвърждава описаната в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка относно факта на
управление на МПС и преминаването на червен забранителен светлинен
сигнал. В същото врече обаче показанията му в съдебно заседание се
различават от изложената и възприета от административно наказващия орган
ситуация относно механизма на изпълнителното деяние. В сигнала на
свидетеля се посочва, че с въпросното МПС, водачът е ,,пресякъл на
червено“. В АУАН пък е отразено, че на въпросната дата, час и място, същият
лек автомобил е ,,преминал на червен (забранителен) сигнал на светофарна
уредба, работеща в нормален режим“. В обжалваното наказателно
постановление, административно наказващият орган е изброил като форми на
изпълнително деяние - ,,приближава, навлиза и преминавана забранен
/червен/ сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален /автоматичен/.
При своите показания, свидетелят – очевидец А. Д. посочва различна от
гореописаните версии на нарушението, а именно, че е бил спрял зад
...................... – а, При така изброените начини на изпълнително деяние за съда
остава неясно по какъв начин точно водачът на МПС е извършил вмененото
му административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП – като се е движел и без
да спре е преминал на забранителен червен светлинен сигнал на светофарна
уредба, като е приближил, навлязъл и преминал или като е бил в режим на
престой на кръстовището и внезапно е привел автомобила в движение.
Всички тези неясноти относно съществен елемент от обективната страна на
изпълнителното деяние обусловят наличието на твърдените от жалбоподателя
съществени процесуални нарушения в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. По отношение на правните норми, които са били отразени като
нарушени в АУАН съдът намира, че същите не се препокриват с тези,
посочени в обжалваното наказателно постановление. В последният акт е
посочена единствено хипотезата на нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която
фигурира и в АУАН. Тъй като деецът е бил подведен под отговорност за
същото откъм факти деяние, то не може да се приеме че са били накърнени
правата му да узнае параметрите на вмененото му нарушение.
По отношение на авторството на изпълнителното деяние съдът намира,
че същото почива единствено и само на предположения, градящи се на едно
единствено доказателство и то е правото на собственост на заснетия
3
автомобил, преминал на червен забранителен сигнал. Както беше вече
посочено, единствено свидетелят А. Д. е бил очевидец на случилото се, но в
съдебно заседание същият признава, че не е видял кой е бил водачът на
въпросния .................... Същевременно жалбоподателят е попълнил и
подписал нарочна декларация, в която не признава, че именно той е
управлявал собствения си лек автомобил към момента на деянието. В жалбата
си срещу наказателното постановление също отрича ,,да е извършвал подобно
нарушение“. За разлика от производството по съставяне на електронни
фишове, в това по санкциониране с наказателни постановления, липсва
презумпцията за авторство на деянието, която да бъде извлечена от
собствеността на автомобила, с който е извършено нарушението. В общото
производство по ЗАНН тежестта на доказване е върху административно
наказващият орган, който с всички процесуални способи следва да докаже
изпълнителното деяние по отношение както на неговата обективна и
субективна страна, но така също и на неговото авторство. Приемайки в
обжалваното наказателно постановление, че ,,неизвестен водач на л.а.
................... с рег.№ ......................., собственост на Н. П. Й.“, е извършил
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, органът по установяване и санкциониране е
повдигнал необосновано административно обвинение, почиващо единствено
на предположения.
С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано, незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 – 4332 - 025591 издадено
на 09.12.2022г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с
което на Н. П. Й. с адрес: ............................, с ЕГН: **********, е наложено
наказание глоба в размер 100.00 лева за административно нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
4
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Н. П. Й. с адрес:
........................, с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 22 – 4332 - 025591 издадено на 09.12.2022г. от
Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановения санкциониращ административен акт е
останало наказаното лице, който в жалба си до съда навежда оплаквания за
наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и НП, опорочаващи законосъобразното издаване на
наказателното постановление, както и липсата на авторство за извършеното
деяние. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което същото
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. Й., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ в СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.10.2022г., около 16:47ч. в гр.София, на ул.,,Анна Ахматова“ от
125 СУ към ж.к.,,Младост“, на кръстовището с бул.,,Александър Малинов“, се
намирал свидетелят инж.А. Д., управлявайки лекия си автомобил. Пред него
бил позициониран лек автомобил марка ...................... (непосочен модел) с рег.
№....................., собственост на жалбоподателя Н. Й.. Водачът на
.......................... - а го привел в движение и преминавайки на червен
забранителен светлинен сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален
режим /автоматичен/, навлязъл в кръстовището с което едва не предизвикал
ПТП с друг автомобил. Случилото се било заснето от намиращия се зад дееца
свидетел, който подал електронен сигнал в СДВР, към който приложил
разпечатка от снимковия материал. Впоследствие била извършена проверка
по регистрационния номер на заснетия ......................., чиито собственик бил
установен като жалбоподателя Н. Й.. Същият бил поканен да се яви в сектор
,,Пътна Полиция“ в СДВР, където попълнил декларация, в която изрично
заявил, че ,,трябва да установи дали е карал той“. На 23.11.2022г. му бил
съставен АУАН № 201709 от мл.автоконтрольор А. С. и присъствието на
свидетелите Ц. Ц. и С. Д.. Актът бил връчен лично на жалбоподателя и
1
подписан от него без възражение. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
въз основа на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните свидетелите А. С., Ц. Ц. и С. Д. е,
че и тримата не са били очевидци на деянието и неговия автор, а са съставили
акта по писмени данни . Съдът кредитира показанията на тримата свидетели
доколкото същите се позовават на процедура по съставяне на АУАН по реда
на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Същевременно от разпита на разпитания свидетел –
очевидец на нарушението А. Д. се потвърждава описаната в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка относно факта на
управление на МПС и преминаването на червен забранителен светлинен
сигнал. В същото врече обаче показанията му в съдебно заседание се
различават от изложената и възприета от административно наказващия орган
ситуация относно механизма на изпълнителното деяние. В сигнала на
свидетеля се посочва, че с въпросното МПС, водачът е ,,пресякъл на
червено“. В АУАН пък е отразено, че на въпросната дата, час и място, същият
лек автомобил е ,,преминал на червен (забранителен) сигнал на светофарна
уредба, работеща в нормален режим“. В обжалваното наказателно
постановление, административно наказващият орган е изброил като форми на
изпълнително деяние - ,,приближава, навлиза и преминавана забранен
/червен/ сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален /автоматичен/.
При своите показания, свидетелят – очевидец А. Д. посочва различна от
гореописаните версии на нарушението, а именно, че е бил спрял зад
............................. – а, При така изброените начини на изпълнително деяние за
съда остава неясно по какъв начин точно водачът на МПС е извършил
вмененото му административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП – като се е
движел и без да спре е преминал на забранителен червен светлинен сигнал на
светофарна уредба, като е приближил, навлязъл и преминал или като е бил в
режим на престой на кръстовището и внезапно е привел автомобила в
движение. Всички тези неясноти относно съществен елемент от обективната
страна на изпълнителното деяние обусловят наличието на твърдените от
жалбоподателя съществени процесуални нарушения в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. По отношение на правните норми, които са били отразени
като нарушени в АУАН съдът намира, че същите не се препокриват с тези,
посочени в обжалваното наказателно постановление. В последният акт е
посочена единствено хипотезата на нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която
фигурира и в АУАН. Тъй като деецът е бил подведен под отговорност за
същото откъм факти деяние, то не може да се приеме че са били накърнени
правата му да узнае параметрите на вмененото му нарушение.
По отношение на авторството на изпълнителното деяние съдът намира,
че същото почива единствено и само на предположения, градящи се на едно
единствено доказателство и то е правото на собственост на заснетия
2
автомобил, преминал на червен забранителен сигнал. Както беше вече
посочено, единствено свидетелят А. Д. е бил очевидец на случилото се, но в
съдебно заседание същият признава, че не е видял кой е бил водачът на
въпросния .......................... Същевременно жалбоподателят е попълнил и
подписал нарочна декларация, в която не признава, че именно той е
управлявал собствения си лек автомобил към момента на деянието. В жалбата
си срещу наказателното постановление също отрича ,,да е извършвал подобно
нарушение“. За разлика от производството по съставяне на електронни
фишове, в това по санкциониране с наказателни постановления, липсва
презумпцията за авторство на деянието, която да бъде извлечена от
собствеността на автомобила, с който е извършено нарушението. В общото
производство по ЗАНН тежестта на доказване е върху административно
наказващият орган, който с всички процесуални способи следва да докаже
изпълнителното деяние по отношение както на неговата обективна и
субективна страна, но така също и на неговото авторство. Приемайки в
обжалваното наказателно постановление, че ,,неизвестен водач на л.а.
...................... с рег.№ ........................., собственост на Н. П. Й.“, е извършил
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, органът по установяване и санкциониране е
повдигнал необосновано административно обвинение, почиващо единствено
на предположения.
С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление
се явява необосновано, незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
3