Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София,… 10.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б въззивен състав, в открито заседание на единадесети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. с-я
СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретар Капка Лозева като
разгледа докладваното от мл. съдия Седефчев в.гр.д. № 9890 по описа за 2015 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение от 29.01.2015 г. по гр. д. 57290 /2012 г. на СРС, ГО, 119-ти
състав на основание чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба между Г.Г.,
В.С., В.К., Р.К., М.Е., И.Д., А.Л., Ц.Г. и Р.Ф. на следните несвижими имоти: 1)
едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в дъното на дворно място, със
застроена площ от 36 кв. м., а по скица – двуетажна със застроена площ от 50
кв. м., съставляваща имот с идентификатор 11394.1796.355.1 съгласно скица
№18218/22.03.2013 г. на СГКК – гр. София, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 11394.1796.355 с площ от 744 кв.м.,
с номер по предходен план 355, парцел ХІ, при съседи: 1394.1796.1710,
11394.1796.1708 и 11394.1796.354 и 2)
селскостопанска постройка с площ от 15.50 кв.м., а по скица със застроена площ от 17 кв.м., с
предназначение друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
съставляваща имот с идентификатор 11394.1796.355.4 съгласно скица
№18218/22.03.2013 г. на СГКК – гр. София, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 11394.1796.355 с площ от 744 кв.м., с номер по предходен план
355, парцел ХІ, при съседи: 1394.1796.1710, 11394.1796.1708 и 11394.1796.354
при следните квоти: 324/720 ид. ч. за Г.Г., 40/720 ид. ч. за В.С., 9/720 ид. ч.
за В.К., 9/720 ид. ч. за Р.К., 18/720 ид. ч. за М.Е., 120/720 ид. ч. за И.Д.,
120/720 ид. ч. за А.Л., 40/720 ид. ч. за Ц.Г. и 40/720 ид. ч. за Р.Ф..
Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Г.Г.,
в частта, в която е допусната делба на гореописаните имоти, като в жалбата се
излагат доводи, че СРС неправилно е приел, че е налице съсобственост по
отношение на процесните имоти, като въззивникът смята, че е изключителен
собственик на селскостопанската постройка.
По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В.С., в който се
излагат доводи за нейната неоснователност.
По делото е депозирано становище и от А.Л., с което същата заявява, че не
оспорва изложеното във въззивната жалба относно селскостопанската постройка.
Останалите съделители не вземат становище по отношение на въззивната жалба.
Софийският градски съд прецени събраните по делото материали и наведените
от страните доводи съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК и
прие следното:
Производството е делбено във фаза по допускане на съдебната делба.
Образувано е въз основа на искова молба от В.С., предявена срещу Г.Г., В.К., Р.К.,
М.Е., И.Д., А.Л., Ц.Г. и Р.Ф., с която се иска
делба на гореописаните два имота, находящи се в гр. София, с. Владая.
Съделителят Г.Г. е оспорил исковете, като е заявил, че лшпсва
съсобственост, тъй като селскостопанската постройка е изградена от него през
1985 г., като тя и жилищната сграда са придобити от него по давност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след анализ на доказателствата
по делото е приел, че между страните по делото съществува съсобственост, възникнала
въз основа на наследствено правоприемство при квоти, описани в уводната част на
настоящото решение, като възраженията на Г., че процесните имоти са негова
изключителна собственост не са доказани.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка
настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на
заявените с въззивната жалба доводи.
Липсва спор пред настоящата инстанция, а и от приетия по делото нотариален
акт за дарение на недвижим имот №129, том LХХVІІ, дело №16630/1992 г. се
установява, че общият наследодател на страните по делото С.С.е дарил на Г.Г.
¾ ид.ч от дворно място, находящо се в с. Владая, съставляващо парцел №
ХV-355 от кв. 30, заедно с построената в дворното място едноетажна масивна постройка
в дъното на двора със застроена площ от 36 кв.м.
С решение от 15.06.2000 г. по гр.д. №7475/1998 г. по описа на СРС, влязло в
сила на 04.03.2003 г. дарението е отменено за 0,4741 ид.ч., като е възстановена
запазената част от наследството на И. Д., К. Г. и А.Л. и е допусната делба на
дворното място.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящата инстанция
кредитира, се установява, че описаното в нотариалния акт за дарение дворно
място, находящо се в с. Владая, съставляващо парцел № ХV-355 от кв. 30 е
идентично с поземлен имот с идентификатор 11394.1796.355 с площ от 744 кв.м., в
който се намират двата имота, предмет на настоящата делба.
От приетия по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност №145, том І, дело №28/2011 г. се установява, че Г. Г.е бил
признат за собственик на основа давностно владение на селскостопанска постройка
с площ от 17.00 кв.м., с идентификатор 11394.1796.355.4 съгласно скица
№18218/22.03.2013 г. на СГКК – гр. София, разположена в поземлен имот с
идентификатор 11394.1796.355, находящ се в с. Владая.
По делото е прието удостоверение с изх.№ 94-00-1626 г. от 27.08.2010 г.,
издадено от гл.архитект на СО-Район „Витоша“, с което се удостоверява, че
въпросната селскостопанска постройка представлява търпим строеж съгласно § 16
от ПР на ЗУТ.
За изясняване на обстоятелствата около изграждането и ползването на
имотите, предмет на делбата са разпитани четирима свидетели. По отношение на едноетажната масивна
жилищна сграда (т.н. „стара къща“) и четиримата свидетели са категорични, че
доколкото им е известно е построена от С.С., като е налице разминаване относно факта кой и при
какви условия я е ползвал. Свидетелите С. и И.твърдят, че в нея е живял
единствено Г.Г., като останалите наследници на Стоянов не са предявявали
претенции към нея. Свидетелят П. твърди, че къщата е ползвана от брата на Г.Г.
– К. Г. и от неговата дъщеря – В. С.. Свидетелят А.твърди, че къщата е била
ползвана от К. Г. до смъртта му, но след това е обсебена от Г.Г., което е
довело до конфликти и физически сблъсъци между него и наследниците на К. Г.. По отношение на селскостопанската
постройка свидетелката С. сочи, че тя е изградена от Г.Г. с помощта на съпруга
й. Свидетелката И.също твърди, че е помогнала на Г. при изграждането на
въпросната постройка през средата на 80-те години на миналия век, като и двете
свидетелки сочат, че същата се използва от Г.Г. за отглеждане на кокошки.
Свидетелите П. иА.не твърдят да имат преки впечатления от изграждането на
селскостопанската постройка, като на двата им е разказано, че е построена от К.
Г., като според П. същата е неизползваема, а споредА.- Г.Г. я е ползвал, но без
съгласието на наследниците на К. Г.. Настоящата инстанция кредитира показанията
на И.и С., доколкото те възпроизвеждат непосредствени впечатления от
изграждането на процесната селскостопанска постройка и са по-конкретни относно
това кой я е ползвал и по какво предназначение, като тази конкретика липсва в
показанията на П. и Алексова.
Въззивникът не излага конкретни аргументи срещу първоинстанционното решение
в частта, в която е допусната делба на едноетажната масивна жилищна сграда. За
пълнота следва да се посочи, че институтът на придобивната давност не може да
намери приложение по отношение на нея, каквито доводи е изложил съделителят Г.
пред първата инстанция, тъй като от една страна не се доказва той да е
упражнявал непрекъсната, явна и несмущавана фактическа власт върху имота, а от
друга не се установява владението му да е продължило в предвидения от закона
срок от 10 години, доколкото решението,
с което е намалено дарението в негова полза на процесната сграда, е влязло в
сила на 04.03.2003 г., а искът за делба, с който се прекъсва давността, е
предявен след девет години - на 04.12.2012 г.
Следователно първоинстанционното решение, в частта с която е допусната
делба на едноетажна масивна жилищна сграда, съставляваща имот с идентификатор
11394.1796.355.1 е правилно и следва да бъде потвърдено, като по отношение на
квотите на съделителите в съсобствеността, съдът препраща към мотивите на
първата инстанция, доколкото срещу решението на СРС в тази част липсват
възражения.
По отношение липсата на съсобственост върху селскостопанската постройка,
настоящата инстанция намирата доводите на въззивника Г. за основателни.
Първоинстанционният съд е игнорирал приетия по делото констативен нотариален
акт №145, том І, дело №28/2011 г., с който Г. е признат за собственик на основа
давностно владение на постройка с идентификатор 11394.1796.355.4, съответстваща
на процесната селскостопанска постройка.
Съгласно задължителната съдебна практика ( ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК) съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК
констатация за принадлежността на правото на собственост, представлява правен
извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън
доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК. Това обаче не означава, че тази констатация е лишена от
доказателствено значение. За да отпадне легитимиращото действие на нотариалния
акт е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик, като тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса
право носи спорващата страна. В
конкретния случай ищцата С. не е съумяла да докаже това. Обсъдените по-горе
гласни доказателства подкрепят извода, че селскостопанската постройка е
изключителна собственост на въззивника, като е придобита от него по давност. В
този смисъл са и процесуалните изявления на съделителите А.Л. и М.К..
По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е допусната до делба селскостопанската постройка, тъй като по
отношение на нея не е налице съсобственост, а предявеният иск в тази част
отхвърлен.
По въпроса за разноските настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 355 ГПК не следва
да намери приложение в производството пред въззивната инстанция. При обжалване
на решението по допускане на съдебната делба правното положение на съделителите
е различно. Всеки от тях участва в делото вече в точно определено процесуално
качество като жалбоподател или насрещна страна - ответник по жалбата, поради
което на страните следва да бъдат присъдени разноски с оглед изхода на спора пред
въззивния съд съобразно общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 152 от 08.06.2015 г. по
ч. гр. д. № 6646/2014 г., Г. К., II г. о. на ВКС, определение № 692 от 29.09.2014
г. по гр. д. № 4283/2014 г., Г. К., IІI г. о. на ВКС, определение № 252 от 11.07.2014
г. по гр. д. № 2024/2014 г., Г. К., I г. о. на ВКС и др. Въззивникът претендира
и доказва разноски в размер от 800 лв. – адвокатско възнаграждение и 40 лв.
държавна такса, като с оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.
78, ал.1 , вр. чл. 273 ГПК останалите страни следва да му заплатят при
условията на разделност общо сумата от 420 лв. – съразмерно на квотите си в
съсобствеността. Въззиваемата С. претендира и доказва разноски в размер от 500
лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат, като съразмерно на
отхвърлената част на въззивната жалба въззивникът следва да и заплати на
основание чл. 78, ал., вр. чл. 273 ГПК сумата от 250 лв.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от
29.01.2015 г. по гр. д. 57290/2012 г. по описа на СРС, ГО, 119-ти състав, в
частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Г.Г., В.С., В.К., Р.К., М.Е., И.Д., А.Л., Ц.Г. и Р.Ф. на
селскостопанска постройка с площ от 15.50 кв.м., с предназначение друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда, съставляваща имот с
идентификатор 11394.1796.355.4 съгласно скица №18218/22.03.2013 г. на СГКК –
гр. София, находящ се в поземлен имот с идентификатор 11394.1796.355 с площ от
744 кв.м., с номер по предходен план 355, парцел ХІ, при съседи:
1394.1796.1710, 11394.1796.1708 и 11394.1796.354. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С. срещу Г.Г., В.К., Р.К., М.Е., И.Д., А.Л., Ц.Г. и Р.Ф.
иск по чл. 34 ЗС за съдебна делба на находящ се в гр. София, с. Владая имот,
представляващ селскостопанска постройка с площ от 15.50 кв.м., с предназначение
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, съставляваща имот с
идентификатор 11394.1796.355.4 съгласно скица №18218/22.03.2013 г. на СГКК –
гр. София, находящ се в поземлен имот с идентификатор 11394.1796.355 с площ от
744 кв.м., с номер по предходен план 355, парцел ХІ, при съседи:
1394.1796.1710, 11394.1796.1708 и 11394.1796.354.
ОСЪЖДА В.К.С., В. Н.К., Р.Н.К., М.Е., И.С.Д., А.С.Л., Ц.Б.Г. и Р.К.Ф. да заплатят
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал.1 ГПК на Г.С.Г. разделно сумата от общо
420 лв. – разноски във въззивното производство в размер, съответен на квотата на
всеки от тях в съсобствеността - 40/720 за В.С., 9/720 за В.К., 9/720 за Р.К.,
18/720 за М.Е., 120/720 за И.Д., 120/720 за А.Л., 40/720 за Ц.Г. и 40/720 за Р.Ф..
ОСЪЖДА Г.С.Г. да заплати на В.К.С. на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал.3 ГПК
сумата от 250 лв. – разноски във въззивното производство.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
Решение подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.