Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                  № 110, 21.02.2019 год, Гр.Търговище

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Търговищкият районен съд, шести състав, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Женя Иванова ,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 518 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното : 

 

            Производството е по чл.357 и сл. от КТ. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука в общ размер на 28 230.34 лв., и чл.224 от КТ за обезщетение за неизползван отпуск в размер на 246.07 лв.

 

            Ищецът твърди, че е работил по трудов договор при ответника на длъжност „монтажник хладилни и климатични инсталации“ от 31.10.2013 год., като на 19.05.2016 год. при изпълнение на трудовите си функции е претърпял злополука, при която са му причинени телесни увреждания, като в молбата са изложени подробно обстоятелства относно механизма на настъпване и вида на уврежданията, както и предприетото лечение, като се твърди, че и към момента ищеца търпи болки и страдания  в следствие на тези увреждания, както и че изпитва негативни емоции от това, че заради увреждането не се чувства пълноценен, не може да работи работа, свързана с физически усилия и разчита на издръжката на родителите си. Ищеца твърди в молбата, че след злополуката му е оказван натиск от страна на ответника, бил  заплашван от работодателя с дисциплинарно уволнение, което го принудило да подаде молба за напускане и трудовия му договор бил прекратен със Заповед № 18/11.07.2017 год., в която ответника не бил посочил дължимо се обезщетение по чл.224 от КТ и не му е заплатил такова. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, в качеството му на работодател да му заплати обезщетение по чл.200 от КТ за претърпени в следствие на трудовата злополука имуществени вреди в размер на 1286.54 лв., която сума представлявала разликата между дължимото трудово възнаграждение и изплатеното от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 19.05.2016 год. – 13.05.2017 год., 1636 лв., която сума представлявала разходи за лечение, пропуснати ползи в размер на 5061.73 лв. за периода 13.05.2017 год., когато е изтекъл последния болничен до подаване на исковата молба и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и да му заплати обезщетение за неизползван отпуск по чл.224 от КТ в размер на 246.07 лв., ведно със законната лихва от подаване на молбата. Претендира присъждане на разноски в производството. В съдебно заседание поддържа предявените искове.

 

В срок е постъпил писмен отговор от ответника. Същия оспорва изцяло предявения иск по чл.200 от КТ и по основание и по размер, като твърди, че вина за настъпилата злополука има изцяло ищецът, който е проявил груба небрежност и непредпазливост, нарушавайки нормативно определени правила за работа и пренебрегвайки изискванията за безопасност, въпреки че е бил запознат с тях и му е проведен инструктаж, в следствие на което е настъпила злополуката, което обуславя намаляване отговорността на ответника. Ответника оспорва и размера на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди частично, за неимуществени вреди и пропуснати ползи изцяло, считайки, че същия е завишен и не отговаря на критериите за справедливост. Оспорва и предявения иск по чл.224 от КТ, като твърди, че дължимите обезщетения по чл.224 от КТ за изплатени на ищеца, а по отношение обезщетението за неизползван отпуск за 2013 год. се позовава на изтекла давност. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.

 

          Третото лице-помагач на ответника е представило писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В отговора е изразено становище за неоснователност на предявения от ищеца иск по чл.200 от КТ, като е заявено, че третото лице е имало договор за доставка на оборудване, без монтаж с ответното дружество през 2015 год., но той е касаел само изградените към него момент етажи в обекта, но не и етажа на който е настъпила злополуката. Третото лице твърди, че етажа на който е настъпила злополуката е бил отделен с врата, гипс картон, предпазен парапет и червено-бяла лента, тъй като на него не се е работило и не е следвало представителя на ответното дружество и ищеца да се намират на този етаж. Освен това се твърди, че дружеството не е възлагало на ответника да извършва оглед предвид бъдещо договаряне, ответника не е уведомил третото лице за действията си на датата на злополуката, нито , че негови работници ще бъдат на обекта. С оглед на това счита, че не носи отговорност за злополуката и моли иска да се отхвърли. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.

 

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното : Безспорно е по делото, че ищеца е работил при ответника по трудов договор на длъжност „монтажник хладилни и климатични инсталации“ от 31.10.2013 год., както е и безспорно, че към май 2016 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. От приложената по делото преписка на НОИ ТП-Търговище се установи, че на 19.05.2016 г. ищеца и управителя на ответното дружество са пристигнали в хотел „Чойс“, обект на дружеството-трето лице по делото в гр.Шумен за да извършат оглед и замервания за предстоящ монтаж, като ищеца е придържал медна тръба, която управителя на дружеството режел, като при това придържане е стъпил върху гипсокартон, разположен на пода на етажа, на който двамата са се намирали и затварял дупка към долния етаж, при което стъпване пропада на долния етаж и получава наранявания в областта на подбедрицата на десния крак. Безспорно е между страните, че след злополуката  е извикана линейка и ищеца е откаран в болница в гр.Шумен. Видно от приложената по делото епикриза в следствие на удара на ищеца са  причинени множество счупвания на подбедрицата закрито в дясно, което е наложило оперативно лечение за открито наместване на фрактурата, с поставяне на два компресивни винта и неутрализираща ъгловостабилна плака с 6 отвора, като ищеца е престоял в болничното заведение от 19.05.2016 год. до 25.05.2016 год., след което е изписан за домашно лечение. От приложените по делото болнични листи се установи, че ищеца в следствие на получената травма е бил временно нетрудоспособен и е ползвал отпуск поради това от 19.05.2016 год. до 13.05.2017 год. От приложените по делото ЕР на ТЕЛК, последното от 13.07.2017 год. е видно, че ищеца в следствие на полученото счупване е с 10% трайно намалена работоспособност, като за начална дата на инвалидизацията е посочена дата 14.05.2017 год., а срока е бил определен на две години до 01.07.2019 год., като с решението са дадени и противопоказанията при условия на труд : физическо натоварване и неблагоприятен микроклимат. С разпореждане № 7/13.07.2016 г. на НОИ ТП-Търговище, за което не се спори, че е влязло в сила е прието, че полученото от ищеца увреждане на здравето е станало през време, във връзка, по повод на извършваната работа и в интерес на работодателя,  поради което и на осн. чл.55,ал.1 от КСО е призната за трудова злополука.

При така установеното съдът прави следните изводи: Предявения иск е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Така предвидената отговорност на работодателя  се различава от общата гражданска деликтна отговорност, тъй като е с много по-широк обхват и възникването й не е обвързано с виновно поведение, както от страна на работодателя, така и от страна на негови служители. В този смисъл е и трайно установената и задължителна съдебна практика на ВКС. Отговорността на работодателя произхожда от принципа, че комуто са вредите, нему са и ползите и в този смисъл, след като работодателят експлоатира работната сила на работника, следва да понесе отговорността за настъпили за последния вреди във връзка с изпълнението на трудовото му задължение. За да носи работодателят така предвидената отговорност, следва да се докаже по безспорен начин наличието на трудово правоотношение между него и пострадалия работник, настъпване на увреждане на работника при трудова злополука или професионално заболяване и причинно-следствена връзка между травматичното увреждане и настъпилата нетрудоспособност или смърт.

Както беше посочено по-горе не се спори по фактите,че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, че на 19.05.2016г. ищеца е получил увреждания по време на работа, при и по повод изпълнение на задълженията си, както и че  е на лице причинно-следствена връзка между уврежданията, получени от ищеца на 19.05.2016 г. и продължаващата временна неработоспособност, както и че злополуката има характер на трудова злополука, което е установено по съответния ред. Не се спори между страните и относно механизма на настъпване на злополуката.

          По делото е спорен размера на претендираните от ищеца вреди, като ответникът е заявил, че само и единствено ищеца има вина за настъпилата злополука, изразяващо се в проявена от работника  груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, поради което счита, че следва да бъде намалена неговата отговорност. Ответника е заявил, че ищеца в момента на злополуката не е ползвал защитно облекло - предпазни ръкавици и очила, което било нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, освен това не бил положил дължимата грижа да огледа мястото на работа, въпреки устния инструктаж на работодателя и факта, че обекта е бил все още в строеж, като счита, че при полагане на такава грижа ищеца би могъл да установи, че пода е недовършен и да избегне стъпването върху гипсокартона, а от там и да избегне злополуката. Съдът след обсъждане на събраните по делото доказателства счита, че  наведените от ответника твърдения са неоснователни. Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по  чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно  чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.

          С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита,че не е на лице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ доколкото нито се твърди,че ищеца умишлено е причинил уврежданията, нито се събраха доказателства в тази насока и в този смисъл отговорността на ответника, в качеството му на работодател на ищеца не може да бъде  изключена. Отговорността на ответника не може да бъде изключена независимо, че същия видно от приложените по делото писмени доказателства е осигурил на ищеца лични предпазни средства и работно облекло, съобразно изпълняваната от него работа и е провеждал както първоначален, така и периодичен инструктаж на своите работници по безопасност на труда. Тук следва да се отбележи, че в настоящия случай е без значение, обстоятелството дали ищеца е ползвал предвидените и предоставените от работодателя лични предпазни средства и облекло, които са ръкавици, очила, гащеризон, доколкото при установения механизъм на настъпване на злополуката, те не биха предпазили ищеца от травми при падане от високо.

         Предвид установената фактическа обстановка и доказателствата, събрани в производството съдът счита, че не е на лице и предвидената в чл.201, ал.2 от Кодекса на труда хипотеза на намаляване на отговорността на работодателя по следните съображения:. Цитираната разпоредба предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В КТ няма легална дифиниция на понятието „груба небрежност”, но съгласно  съдебната практика понятието “груба небрежност” има по-тясно значение от съпричиняването на резултата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и е свързано с понятието “съзнавана непредпазливост”, описана в разпоредбата на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс. В този смисъл е Решение № 1026/18.12.2009г. на ВКС по гр.д. № 4001/2008г.,I г.о.,ГК. Небрежността в гражданското право  е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудова злополука намаляване отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната от работника груба небрежност -липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Не всяко нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност съставлява основание за намаляване на отговорността по чл.201, ал.2 от КТ, а само това при което е на лице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение-груба небрежност, съответстваща на самонадеяност, изразяваща се в това пострадалия да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да го предотврати. В този смисъл са Решения № 194/21.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1248/2010г.,III г.о.,ГК и № 348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 387/2010г.,IV г.о.,ГК.

От установения механизъм на настъпване на злополуката в преписката на НОИ ТП-Търговище, а и от събраните гласни доказателства се установи, че ищеца и управителя на ответното дружество на 19.05.2016 год. са посетили хотел „Чойс“ в гр.Шумен по повод извършване на оглед и замервания за трасе за изграждане на климатична инсталация,  за представяне на оферта и евентуално сключване на договор с дружеството-трето лице по делото, като на ищеца има издадена командировъчна заповед до гр.Шумен. При проверката на злополуката служителите на НОИ ТП-Търговище са установили, че на ищеца не е проведен извънреден инструктаж по безопасност преди започване на работа на 19.05.2016 год., който е задължителен при промяна на работното му място и организация на работа. В протокола за резултатите от разследване на злополуката никъде не е отразено, че в обекта, собственост на третото лице-помагач, който обект безспорно е бил все още в строителство е имало поставени обозначения, или ограничения за достъп до етажа на който ищеца е работил, указващи или забраняващи достъпа до този етаж. От показанията на св.Стоянов и Банев се установи, че влизането за работа в обекта е ставало със знанието и съгласието на собственика или неговата съпруга, което прави доводите на трето лице, че без негово знание ищеца е бил в обекта неоснователни. Показанията на тези двама свидетели относно обстоятелствата, касаещи настъпването на злополуката съдът счита, че не следва да кредитира, доколкото същите противоречат на констатациите на НОИ, отразени в протокола за разследване и обясненията, приложени към преписката на НОИ дадени от управителите на ответното дружество и дружеството – трето лице. Показанията на тези двама свидетели са в противоречие и едни спрямо други, като св.Банев е заявил, че е имало ограничен достъп до етажа, на който е работил ищеца, че е имало поставени парапети и ленти, указващи опасните места, докато св.Стоянов заявява, че е работил на същия етаж в същия ден, заедно с други хора и не е имало никакви ограничения, или обозначения. При така установените факти съдът намира, че  не е налице груба небрежност на работника при осъществяването на трудовата дейност, която е довела и до трудовата злополука. Установи се, че на ищеца е била възложена работа от неговия работодател, че му е бил осигурен достъп до обекта от собственика на същия, както и че към момента на настъпване на злополуката на етажа, където е работил не е имало поставени каквито и да било обозначения, че съществува някаква опасност, на ищеца не е направен извънреден инструктаж, за да се приеме, че последния в момента на извършване на конкретно трудово действие, а именно придържане на тръба, рязана от друго лице и отстъпвайки в страни е нарушил правилата за безопасност, техническите, или технологични изисквания. Не може да се приеме, предвид събраните доказателства, че ищеца не е проявил достатъчна грижа, че е подходил самонадеяно, въпреки, че е можел да предвиди настъпване на злополуката, тъй като съдът приема за безспорно установено, че в деня на злополуката и въпреки, че етажа е бил недовършен и са предстояли строителни работи не е имало ограничения на достъпа до същия, не е имало поставени предупредителни табели, обозначения или указания по подходящ начин, че съществува опасност, за да се приеме, че ищеца ги е пренебрегнал и по този начин сам е допринесъл за настъпване на злополуката. С оглед всичко изложено съдът счита, че не е на лице съпричиняване на вредоносния резултат от работника, при условията на чл.201, ал.2 от КТ.

По отношение на размера на претендираните вреди съдът намира следното: Ищеца претендира имуществени вреди изразяващи се в заплатени от него разходи за лечение, медицинско обслужване, рехабилитация в размер на 1636 лв., които счита в причинно-следствена връзка със злополуката. Безспорно е по делото, че в следствие на злополуката на ищеца е направена операция, като са му поставени импланти, но се установи, че стойността на същите и медицинското обслужване при престоя му в болница в гр.Шумен е заплатено от работодателя, съгласно признанието на ищеца в съдебно заседание, че въпреки, че неговото име фигурира на фактурите, средствата са заплатени от управителя на дружеството-работодател. Писмени доказателства относно средствата, които ищеца е вложил в лечението си, в това число медикаменти, рехабилитация, пътуване и т.н. не се представиха. В заключението на съдебно-медицинската експертиза е посочено, че извън стойността на имплантите разходите, свързани с лечението на ищеца са около 550 лв., но изслушано в съдебно заседание вещото лице заяви, че този въпрос е извън неговата компетентност. В показанията на св.М.-майка на ищеца също се посочиха някакви орентировъчни суми, вложени в лечението на ищеца, но въпреки това съдът счита, че ищеца не доказа по категоричен начин, че в следствие на злополуката е претърпял имуществени вреди в размер на 1636 лв., представляващи разходи за лечението му от травмата получена при злополуката. Ищеца претендира имуществени вреди в размер на 1286.54 лв., която сума представлявала разликата между дължимото трудово възнаграждение и изплатеното от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 19.05.2016 год. – 13.05.2017 год., което представлява пропусната полза по смисъла на чл.200, ал.3 от КТ. Ответника в отговора на исковата молба не е оспорил основанието на тези ищцови претенции, но е оспорил размера им, като ги е счел за основателни до 1286.54 лв. По делото е безспорно установено, че ищеца е бил в отпуск по болест в периода от 19.05.2016 год. до 13.05.2017 год., като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза приета по делото за този период от НОИ му е било изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 4120.12 лв., като разликата между трудовото възнаграждение, което ищеца би получил в същия период и изплатеното обезщетение възлиза на 1060.04 лв. Съгласно чл.200, ал.3 от КТ работодателя дължи обезщетение за разликата между причинената вреда и обезщетението по обществено осигуряване, като с оглед тази разпоредба претенцията на ищеца е доказана по основание и до размер на 1060.04 лв., като в останалата част и до пълния размер от 1286.54 лв. се явява неоснователна. В хода на съдебното производство ответника е представил доказателства, че е извършил плащане на 21.01.2019 год., чрез превод по банковата сметка на ищеца на сумата от 1060.49 лв., с основание за плащане обезщетение по чл.200, ал.3 от КТ, което обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението. С оглед на това претенцията на ищеца за имуществени вреди като разлика между вредата и обезщетението по обществено осигуряване се явява основателна, но задължението е погасено чрез плащане в хода на процеса от ответника, което води и до отхвърляне на претенциите в тази част, а за останалата част до пълния заявен размер от 1286.54 лв. следва да се отхвърли като недоказана, доколкото вещото лице е установило размера на дължимото, а ответника не е признал изрично претенцията по размер. Ищецът претендира и имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 5061.73 лв. за периода 13.05.2017 год., когато е изтекъл последния болничен до подаване на исковата молба. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че за периода 13.05.2017 год. до 29.03.2018 год. ищеца би получил трудово възнаграждение в размер на 4 912.34 лв. Тази претенция на ищеца съдът счита за неоснователна. Пропусната полза по смисъла на чл.200, ал.3 от КТ се явява разликата между обезщетението за временна нетрудоспособност и размера на трудовото възнаграждение, което работника би получил, ако не е с намалена трудоспособност в следствие на злополуката. Тази разлика в размер на 1060.04 лв. е установена по делото и заплатена от ответника. Ищеца претендира пропусната полза в размер на възнаграждението, което би получил след изтичането на последния болничен лист до завеждане на исковата молбата. От събраните по делото доказателства се установи, че след изтичане на последния болничен ищеца е ползвал платен отпуск, а след това е отправил искане до работодателя за прекратяване на трудовия договор. Твърденията му, че това е в следствие поведението на работодателя съдът счита за неоснователно. Установи се от показанията на Кирилова, че лично тя е водила разговори с ищеца за това, че работодателя е готов да го устрои на работа съобразена с получената от него травма и дадените от ТЕЛК предписания за условия на труд, след като изтекат болничните и отпуската, но ответника е отказал и вместо да се върне на работа е подал молба за напускане, която е била приета от работодателя и договора е бил прекратен. Действително до 2019 год. съгласно решението на ТЕЛК ищеца е с 10 % намалена трудоспособност, но същия въпреки това може да работи, не е с висока степен на инвалидизация, не е пенсиониран поради инвалидност, поради което съдът приема, че не следва работодателя да  дължи обезщетение на ищеца, след както трудовото правоотношение е прекратено по негова инициатива и не работодателят го е поставил в състояние да разчита на издръжка от родителите си или да остане без работа и доходи. Не следва работодателя да обезщетява ищеца за вреди от неговото собствено поведение, като съдът счита, че ако ищеца не е започнал работа, то това не е в причинно следствена връзка с увреждането от трудовата злополука, а със собственото му поведение. С оглед на изложеното претенцията за сумата от 5061.73 лв. се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При така установеното иска за имуществени вреди се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, доколкото в едната част са неоснователни, а в другата са погасени чрез плащане в хода на процеса.

По отношение размера на неимуществените вреди : Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебната практика. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и тя се извежда от преценка на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът  справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите, поради което за определяне на размера следва да се направи индивидуална преценка на моралните вреди и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

 Установи се, че в следствие на полученото увреждане ищеца е претърпял една операция, свързани с престой в болнично заведение, а видно от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза му предстои още една оперативна интервенция за отстраняване на импланта в областта на счупването. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установи, че с оглед увреждането на ищеца е било необходимо време от шест  месеца до една година за лечение, необходими са му били помощни средства, физиотерапия и консултации със специалист, установи се също, че по време на травмата и в началото на лечението ищеца е имал силни болки и дискомфорт, които са отзвучавали с времето, а времето за възстановяване от необходимата втора операция е най-малко един месец. Установи се от заключението, че към момента на прегледа на 20.12.2018 год. счупването е зараснало, движенията на ищеца са възстановени, с изключение на дискомфорта от наличието на импланта, като при неговото отстраняване се очаква възстановяване в пълнота на движенията на ищеца. Установи се също, че към момента на прегледа ищеца се е предвижвал самостоятелно и свободно. От показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Д. се установи, че в следствие на инцидента ищеца близо два месеца е бил обездвижен и на легло, разчитал е на родителите си за задоволяване на елементарни нужди, същия в този период е изпитвал и силни болки. От показанията на св.М. се установи, че и към момента ищеца изпитва болки в областта на травмата при продължителен престой на крака, както и при промяна във времето, като и от топло и от студено се получавал оток. От показанията на  свидетели М. и Д. се установи, че освен болките и страданията от физическото нараняване ищеца  е търпял и продължава да търпи страдания от психическо естество. В началния период, в който ищеца е бил обездвижен, той е изпитвал неудобство и срам от това, че не може сам да се обслужва и трябва да разчита на помощта на близките си за посрещане, и на най-елементарни нужди. Установи се, че това преживяване – травмата и възстановителния период - е оказало въздействие върху ищеца, той е станал по-затворен, не се чувства пълноценен, загубил е увереността, че може да се справя сам, че не е достатъчно здрав физически. Ищецът, отказвал да се събира с приятели, чувствайки се неудобно от това, че все още изпитва болки, а изпитвал и несигурност за  бъдещето си, за това че не може да намери работа и трябва да разчита на родителите си, като тези негативни преживявания продължават и към момента.

При така установеното съдът  намира, че по справедливост за претърпените неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в болки, страдания и негативни преживявания, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, отчитайки тяхната тежест и продължителност следва да бъде определено обезщетение  в размер на 20 000 лв., от което следва да бъде приспаднато , на осн. чл.200, ал.3 изплатеното на ищеца обезщетение по обществено осигуряване / не се установи изплатено застрахователно обезщетение на ищеца по сключен договор за застраховка от работодателя/, което съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза е в размер на  4120.12 лв., или размера на обезщетението следва да се определи на 15 879.88 лв., което следва да бъде заплатено от ответника, ведно със законната лихва ,считано от датата на увреждането - 19.05.2016 год. до окончателното изплащане, като иска в останалата част и до пълния размер от 20 000 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен.

По иска с правно осн. чл.224 от КТ : Ищеца претендира заплащане на обезщетение за неизползван отпуск след прекратяване на трудовия му договор. Безспорно е по делото, а е видно и от приложената Заповед № 18/11.07.2017 год. на Управителя на ответното дружество, че трудовия договор на ищеца е прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните, считано от 11.07.2017 год., като не се спори, че ищеца е подал молба до работодателя с искане да му бъде прекратен договора. Видно от заповедта работодателя не е посочил и предвидил изплащане на каквито и да било обезщетение по КТ, в това число и обезщетение за неизползван отпуск. От заключението на вещото лице се установи, че към момента на прекратяване на трудовия договор ищеца е имал неизползван платен отпуск от 11 дни, като размера на обезщетението по чл.224 от КТ е в размер на 246.07 лв. при така установеното съдът счита иска на ищеца по чл.224 от КТ за доказан по основание и по размер. При прекратяване на трудовия договор работодателя дължи обезщетение за неизползвания от работника, или служителя отпуск, но ответника прекратявайки договора на ищеца не е начислил и изплатил такова обезщетение. В хода на съдебното производство ответника е представил доказателства, че е извършил плащане на 18.01.2019 год., чрез превод по банковата сметка на ищеца на сумата от 246.07 лв., с основание за плащане обезщетение по чл.224 от КТ, което обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението. С оглед на това претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение по чл.224 от КТ се явява основателна, но задължението е погасено чрез плащане в хода на процеса от ответника, което води и до отхвърляне на иска.

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски в производството, съответно на осн. чл.78, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК. По делото няма представени доказателства за изплатените от ищеца разноски. Същите следва да се формират от заплатено адвокатско възнаграждение, но от представения по делото договор възнаграждението в размер на 600 лв. не е било заплатено към момента на сключването му, а не са представени доказателства да е заплатено реално до приключване на делото. Разноските на ответника са в размер на 1300 лв. Съразмерно отхвърлената част / тук съдът взема предвид отхвърлените поради неоснователност претенции, но не и тези отхвърлени поради плащане от ответника в хода на производството, като приема, че въпреки това е дал причина за завеждане на делото и носи отговорност за разноските/ разноските на ответника са в размер на 318.86 лв., които следва да бъдат заплатени от ищеца, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТРС държавна такса в размер на 852.24 лв. и възнаграждения за вещо лице в размер на 400 лв., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

 

                                          Водим от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА  ЕТ „Р. - Р.М.-.К.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, бул.”Цар Освободител” № 32, вх.Г, ет.6, ап.17, представлявано от К.И.К., действащ чрез пълномощник а.. К.П. от ТАК, със съдебен адрес *** да заплати на Й.Ф.Е., ЕГН ********** *** сумата от 15 879.88 лв., представляваща обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ за претърпени  неимуществени вреди, в следствие трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2016 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в останалата му част и до пълния размер от 20 000 лв., като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Ф.Е., ЕГН ********** *** - Р.М.-.К.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, бул.”Цар Освободител” № 32, вх.Г, ет.6, ап.17, представлявано от К.И.К., действащ чрез пълномощник а.. К.П. от ТАК, със съдебен адрес *** иск, с право основание чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение за имуществени вреди, в следствие на трудова злополука в размер на 7984.27 лв., като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Ф.Е., ЕГН ********** *** - Р.М.-.К.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, бул.”Цар Освободител” № 32, вх.Г, ет.6, ап.17, представлявано от К.И.К., действащ чрез пълномощник а.. К.П. от ТАК, със съдебен адрес *** иск за обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 246.07 лв., като неоснователен, поради погасяване чрез плащане.

 

ОСЪЖДА Й.Ф.Е., ЕГН ********** *** да заплати на  ЕТ „Р. - Р.М.-.К.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, бул.”Цар Освободител” № 32, вх.Г, ет.6, ап.17, представлявано от К.И.К., действащ чрез пълномощник а.. К.П. от ТАК, със съдебен адрес *** направените по делото разноски в размер на  318.86 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

           ОСЪЖДА  ЕТ „Р. - Р.М.-.К.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, бул.”Цар Освободител” № 32, вх.Г, ет.6, ап.17, представлявано от К.И.К., действащ чрез пълномощник а.. К.П. от ТАК, със съдебен адрес *** да заплати по сметка на ТРС държавна такса в размер на 852.24 лв. и разноски за вещи лица в размер на 400 лв., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

 

         Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице „“Екс Енд Екс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, бул.“А.С.“ № 20, представлявано от Юлиян Балевски, със съдебен адрес :адвокатска кантора „М.“ гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1-партер и Й.Ф.Е., ЕГН **********, а мотивите са задължителни за третото лице в отношенията  му с ЕТ „Р. - Р.М.-.К.К.“, ЕИК *********, на осн. чл.223 от ГПК.                         

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

                                          

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: