РЕШЕНИЕ
№ 20.01.2020 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На двадесети декември, две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1456 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422
във вр. с
чл.415 от ГПК, от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 ,
срещу С.М.Й., ЕГН-********** ***, с цена
на иска – 301.72 лева.
Подадена
е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че на 28.01.2019 г. ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си към С.М.Й.,
в размер на 301,72 лв. По входираните документи е образувано частно гражданско
дело № 379/19г. по описа на PC- Пазарджик, по което дело в определения срок не
е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК представляваното от мен дружество подава
настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Твърди
се, че ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.
Твърди
се, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на
ответника, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „*****“ №*, ап. *, ИТН: 3099568.
Твърди
се, че за С.М.Й. е открит клиентски номер **********. Същата е собственик на
горепосочения имот, видно от приложена Справка по лице от Агенция по
вписванията. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите
условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Сочи се,
че в изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта, обитаван от С.М.Й. за периода от
02.02.2018 г. до 01.04.2018 г. електроенергия на обща стойност 278,46 лв.,
която до този момент не е заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ размер от 23,26
лв. за периода 21.03.2018 г. до 27.01.2019 г. Законна лихва за забава се дължи
за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на
настоящото производство.
Моли се
съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към С.М.Й.,
както следва: 278,46лв. (двеста седемдесет и осем лева и четиридесет и шест
ст.), представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 02.02.2018 г. до 01.04.2018 г.; обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
23,26 лв. за периода 21.03.2018 г. в размер на 23,26 (двадесет и три лева и
двадесет и шест ст.); законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
28.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
се направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и направените по ЧГД № 379/19. по описа на РС-Пазарджик
разноски в размер на 75 лв.
Сочат се
доказателства. Прави се доказателствено искание.
В срока по чл. 131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответника, с който оспорва предявения иск. Считам, че същият е допустим, но
неоснователен.
В
исковата молба се посочва, че ответницата С.М.Й., дължи към ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД две фактури съответно със стойности: фактура
№**********/09.03.2018г. със стойност 167.87 лева и фактура
№**********/09.04.2018г. със стойност 110,59 лева на обща стойност 278.46 лева,
представляваща стойността на консумираната от обекта на ответницата
електрическа енергия за периода 02.02.2018 г. - 01.04.2018 г., както и лихва от
21.03.2018г. до 27.01.2019г. в размер на 23.26 лева, като общата ищцова
претенция е в размер на 301.72 лева.
Оспорва
се ищцовата претенция, тъй като ищецът се позовава само на едни общи условия,
които приложени към исковата молба са нечетливи и освен това ищецът не ангажира
достатъчно доказателство относно своето твърдение.
Сочи се,
че ищецът не е представил по делото договор за услуга между „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, от една страна, и ответницата, от друга страна.
Липсата на такъв договор е индикация за липса на правоотношения между
ответницата и ищцовото дружество, от което следва, че ответницата не дължи
претендиралите суми, както и че процесните фактури са неправомерно начислени и
неправомерно издадени.
Твърди
се, че ищецът не е представил счетоводно извлечение от своето счетоводство, от
което да е видно дали тези фактури са осчетоводени, поради което се прави
искане за назначаване на ССчЕ.
Посочва
се, че ищецът твърди, че за ответницата - С.М.Й., е открит клиентски номер
№**********, но не ангажира доказателства в тази посока.Оспорва се предявения
иск. Особеният представител на ответницата счита иска за допустим, но
неоснователен. Предявен е и след изтичане на законоустановения срок.
Моли се
съдът да остави исковите претенции на ищеца без уважение, тъй като ответницата
не дължи никакви суми на ищеца.
Претендират
се разноски.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че в хода на производството ответницата С.М.Й.
е погасила задълженията си към ищцовото дружество в размер на 278,46 лв. –
главница и 23,26 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата. В тази
насока е и подадената молба от ищцовото дружество с вх. №29851/20.12.2019 г.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приетите по делото
доказателства /вкл. Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, фактури и др./, се установява, че ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно
чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството . По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените документи, ищцовото
дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
потребление на ответника С.М.Й., ЕГН-********** ***, находящ се на посочения
адрес.
Ответникът Й. от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
доставило на обекта на ответницата за периода от 02.02.2018г. до
01.04.2018г. електроенергия на обща стойност 278.46 лв., която до момента на завеждане на исковата молба в съда
/04.04.2019г./ не е била заплатена от ответницата.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че в хода на производството ответницата С.М.Й.
е погасила задълженията си към ищцовото дружество в размер на 278,46 лв. –
главница и 23,26 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата. На
21.10.2019г. ответницата Й. е заплатила на каса дължимите главница и лихва. В
тази насока е и подадената молба от ищцовото дружество с вх. №29851/20.12.2019
г.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск:
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице
правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от
предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5
от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал.
1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.
Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на вземането
към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за
последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност
за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
Налице е съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален
установителен иск за установяване на вземането ,за да бъде установено със сила
на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на
заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между
страните. Предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 , срещу С.М.Й., ЕГН-**********
***, с цена на иска – 301.72 лева, беше доказан по безспорен начин в хода на
производството по делото, както по основание, така и по размер. В тази насока
са всички събрани по делото доказателства, вкл. Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, фактури и др.
Същевременно, в
хода на производството по делото, ответницата С.М.Й. е погасила задълженията си
към ищцовото дружество в размер на 278,46 лв. – главница и 23,26 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата. На 21.10.2019г. ответницата Й. е
заплатила на каса дължимите главница и лихва, което обстоятелство не е спорно
между страните и се установява от приетите по делото доказателства,
вкл.фискални бонове по фактури.
Предвид
изложените обстоятелства, съдът счита, че към настоящият момент, претендираните
от ищеца суми , за които се води гр.дело №1456/2019г. по описа на РС-Пазарджик,
са били изцяло заплатени на ищцовото дружество, предвид което предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обстоятелството,че
дължимите суми са били изплатени на ищеца не се оспорва дори от ищцовата страна, поради
което съдът не намира за необходимо да излага по-подробни съображения в тази
насока.
По
разноските: Следва да се има предвид, че ответникът е изпълнил изцяло задълженията си
към ищеца след образуването на гр.дело №1456/2019г. по описа на РС-Пазарджик /
видно от приложените по делото документи, ответникът е погасил напълно
задълженията си към ищеца на 21.10.2019г., а делото е било образувано с
постъпване на исковата молба в съда на 04.04.2019г./ Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. В конкретния случай, съдът счита, че ответницата дължи
разноски, тъй като е станала причина за завеждане на делото.
Предявените искове следва да се отхвърлят, защото след
завеждане на делото исковите претенции са удовлетворени, като търсените суми са
изплатени, но независимо от това ответникът дължи на ищеца разноски, тъй като
те са направени във връзка с неговото противоправно поведение, поради което и
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по
делото. Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждането на делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху
ищеца“. В конкретният случай, по аргумент на противното, съдът приема,че ответникът с поведението си е
станал причина за завеждането на делото, тъй като към момента на образуването
му не е бил изпълнил задълженията си към ищеца, поради което следва ответникът
да понесе тежестта на строените от ищцата разноски.
В
настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса в размер
от 75,00 лв. – държавна такса, както и
депозит за особен представител в размер на
200.00лв. /двеста лева/. Претендира
се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.25 от НЗЗПП
определя в размер от 150.00 лв. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 25, т.1, предвижда
възнаграждение за исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от
Наредбата, съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа. Съдът като съобрази посочените
обстоятелства, намира, че в полза на ищеца следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150.00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на претендирания от
ищеца размер на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, предвид
изложените съображения. Размерът на претендираното възнаграждение не се явява прекомерен съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото,броят на проведените
съдебни заседания по делото и извършените от процесуалния представител на ищеца
процесуални действия.
При този изход на делото, на
ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
сторените разноски по заповедното производство: 25.00 лв. държавна такса по ч. гр.дело №379/2019г. по
описа на РС-Пазарджик; както и присъденото юрисконсултско възнаграждение по частното
гражданско дело в размер на 50.00лв., което съдът счита за правилно определено.
От така изложеното следва, че общият
размер на разноските, който следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника, е 500,00 лв.
С оглед изхода по спора, в тежест на ответника следва да се
възложат и разноските за допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 150.00 лева /платени от бюджета на съда/.
Воден от
горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, обл.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37,със законни представители М. М.
М. и Ж. П. С. , установителен иск, с
който се иска да се признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника С.М.Й., ЕГН-**********
***, за следните суми: 278,46лв. (двеста седемдесет и
осем лева и четиридесет и шест ст.), представляващи стойността на консумираната
от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 02.02.2018 г. до
01.04.2018 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 21.03.2018 г. до 27.01.2019г. в размер на 23,26 (двадесет и три лева и
двадесет и шест ст.); законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
28.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била
издадена на 30.01.2019г. Заповед №234 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. №379/2019 г. по
описа на PC Пазарджик, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
С.М.Й., ЕГН-********** ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37, сумата от 500.00лв.
/петстотин лева/, които представляват сторени от ищеца такси и разноски по
гражданско дело №1456/2019г. по описа на РС-Пазарджик и по ч.гр.дело №379/2019г.
по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА С.М.Й., ЕГН-********** *** , да
заплати на РС- Пазарджик сумата в размер
на 150.00 лева /сто и петдесет лева/, представляваща заплатени по делото
разноски за съдебно-икономическа
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: