Р Е Ш Е Н И Е № 302
26.11.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на седемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря В.Бараклийска, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№302/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №77/31.01.2019г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1341/2018г. са отхвърлени, като неоснователни предявените от „******” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С., жк”*****”,бл.**,вх.**,ет.** ап.** срещу „Специализирана болница за рехабилитация Сапарева баня”АД,ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Сапарева баня, ул.”Серафим Йорданов”№1` искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца, както следва: в размер на **** лева с ДДС, представляваща абонаментна такса за м.август 2010г., дължима по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г, за което е издадена фактура №301/03.08.2010г., **** лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.10.2013г. до 06.10.2016г., **** лева с ДДС, абонаментна такса за м.септември 2010г., дължима по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г., за което е издадена фактура №309/01.09.2010г., **** лева обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 07.10.2013г. до 06.10.2016г., **** лева с ДДС, представляваща абонаментна такса за м.октомври 2010г., дължима по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г., за което е издадена фактура №319/01.10.2010г., **** лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 07.10.2013г. до 06.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за което п оч.гр.д.№1486/2016г. на ДнРС е издадена заповед по чл.410 ГПК.Ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на **** лева.
В срока за обжалване ищецът е подал въззивна жалба, по която е образувано настоящото дело.В жалбата е изразено несъгласие с генералния извод на съда за погасяване на правото на иск поради изтекла давност.Поддържа се необоснованост на извода, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си за прекъсване на давността, поради признаване на вземанията от ответника.Позовавайки се на показанията на разпитаните свидетели П., К. и на факта на изпратени по електронна поща разчети за задълженията респ. тяхното получаване и неоспорване,отписване на вземанията от ответника по счетоводен път едва през 2015г. обоснсовава становището си за прекъсване/прекъсвания на давността.Счита, че напълно допустимо е признанието да бъде извършено и с конклудентни действия, като сочи съдебна практика – решение №131/23.06.2016г. п огр.д.№5140/2015г., ІV г.о. и факта на неоспорване на споменатите разчети.Поддържа неправилна преценка на свидетелските показания.Определя, като неправилен извода на съда за проведено насрещно доказване, внасящо съмнения в твърденията на ищеца за извършени признания, като основаващ се на показания на свид.К. – изп.директор на дружеството, чийто изявления, представляват само фактически твърдения без никаква доказателствена стойност.В тази връзка сочи съдебна практика решения на ВКС по гр.д.№1262/2011г., ІV г.о; гр.д.№1420/2011г. ІV г.о, гр.д.№862/2011г. ІV г.о.Счита показанията за нелогични и житейски недостоверни, непоследователни и в противоречие с останалите доказателства по делото, предпочетени от съда при съществено процесуално нарушение.Искането е решението да бъде отменено, а исковете уважени.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В срок е подаден отговор.В отговора е противопоставено становище за неосъществено пълно и главно доказване от ищеца на твърденията му за прекъсване на давността с признаване на вземанията.Оспорва се позоваването на показанията на свид.П., оборени с останалите гласни доказателства и поради липса на конкретика.Изложени са съображения за това, че валидно признаване на задължението би било налице при заявление касащо конкретните вземания, изхождащо от законния представител на дружеството, две лица за периода от 22.05.2013г. до 05.11.2018г., и отправено до законния представител на ищцовото дружество, доказателства за каквото не са представени.Сочи липса на доказателства за признание на задълженията от органните представители на ответника пред управителя на ищцовото дружество.Оспорва се получаването на разчети по електронна поща, твърди се изпращането им на друг адрес и се поддържа липса на законно основание, неоспорването им да се свързва с признание на задълженията.Електронното писмо се сочи, като единствения писмен документ, подкрепящ тезата на ищеца, след отказа му да се ползва от договор с дата 14.08.2012г. Възраженията срещу допустимостта на разпита на лицето К., като свидетел са определени, като несвоевременно заявени.Факта на отписване на задълженията през 2015г. на който жалбоподателя се позовава обяснява с естеството на счетоводните записвания, които се правят за календарни години.Искането е решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е допустима.
При извършена служебна проверка по валидността и допустимостта на решението, съдът не намира пороци обуславящи невалидност или недопустимост на същото.
Нови доказателства във въззивното производство не са представени.
От събраните в първоинстанцинното производство доказателства, доводите и възраженията на страните се установява следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните за това, че на 01.07.2008г. между „СБР Сапарева баня” ЕАД и „******”ЕООД е сключен договор за абонаментно консултанско обслужване с предмет, предоставяне на текущо консултанско обслужване и организиране на процесуално представително, срещу възнаграждение в размер на 2000 лева без ДДС.Съгласно чл.2, ал.2 от договора месечната абонаментна такса се заплаща в срок до пето число на текущия месец срещу разходен документ.В ал.3 на същата клауза е предвидено заплащането на законна лихва за забава за неплатените в срок вноски.В чл.3 от договора е уговорено, че текущото консултанско обслужване се осъществява от довереника, чрез лице или лица, специалисти в съответната област, които могат и да не са служители на довереника.Определено е обслужването да се осъществява в рамките на 20 часа месечно, както и плащане на допълнително възнаграждение, при надхвърляне на лимита.В чл.4 от договора е предвидено, че при осъществяване на текущото консултантско обслужване довереникът е длъжен да дава консултации, разяснения и съвети при поискване, както и да прави правни и данъчни анализи; да участва в преговори за сключване на сделки, ако това е заявено от Абоната в срок, най- малко един ден преди преговорите, да опазва търговската тайна и да не разпространява сведения и данни за дейността на абоната, при оказване на консултантската помощ да съблюдава интересите на абоната.
Няма спор между тях и за това, че на 01.11.2008г. е подписано споразумение между двете дружества, съгласно което месечната абонаментна такса се определя на **** лева без ДДС, като няма спор за това, че от страна „СБР Сапарева баня” договорът е подписан от К.К., като упълномощено лице, а не от изп.д-р на дружеството.
Във фактура №301/03.08.2010г. подписана от представители на двете страни по договора е удостоверено задължение за възнаграждение за консултантски услуги за м.август 2010г. в размер на 4**** лева без ДДС респ. **** лева с ДДС.
Във фактура №309/01.09.2010г. подписана от представители на двете страни по договора е удостоверено задължение за консултански усулги за м.септември 2010г. в размер на **** лева без ДДС респ. **** лева с ДДС.
Във фактура №319/01.10.2010г. е удостоверено задължение за възнаграждение за консултански услуги за м.октомври 2010г. в размер на **** лева без ДДС респ. **** лева с ДДС.
Няма спор по делото за това, че фактурите са отразени по счетоводните книги на ответника, като ответникът е оспорвал подписа на фактурите, като непринадлежащ на законния представител на дружеството.Оспорвал е и изпълнението на задълженията по договора, позовал се е на липса на доказателства за приемане на изпълнението и е направил възражение за изтекла давност за всяко от вземанията, а поради недължимост на същите и за недължимост на претендираните лихви.
Отразяването на фактурите в дневниците за покупка на ответното дружество и ползването на данъчен кредит въз основа на тях се установява от заключение с вх.№5572/02.05.2017г.В с.з в.л. уточнява, че през 2015г. по счетоводен начин фактурите са отписани, като е записано основание – изтекъл давностен срок.В момента на възникването им през 2010г. са осчетоводени в сметка разходи.Заявява, че фактурите са осчетоводени и по съответните счетоводни сметки на ищеца.
Свидетелката М.П. свидетелства за това, че в качеството й на адвокат към „******” ЕООД е участвала, работила по договора с ответното дружество от 2008 до 2011г., август 2010г.В консултантските услуги участвали и други юристи и адвокати, изразявали се в становище по телефона по дело, изготвяне на искови молби във връзка със суми, за които бил съставен данъчен акт, участвали в консултации във връзка с реорганизацията на болницата, с промяна в нормативната уредба, относно изискванията на които трябва да отговарят доктори, служител, изготвени били документи във връзка с проведено Общо събрание и назначаването на Я.К. за прокурист, участие в провеждани Общи събрания, и представителство пред различни институции РЗК,ЗИ във връзка с отразяване промени в дружеството, изготвяли писма, пълномощни за различни действия по тяхно възлагане, участие и подготвяне на документи във връзка със свързани с тях дружество „****”, „****”.Услугите били предоставяни устно, изпращани били писма, когато се налагало документи по имейл.Дружеството имало запазен час, всеки вторник идвали негови представители К., К.,. или В., задавали конкретни въпроси, предприемали се действия, които били необходими, координирани са фактически действия, които следва да се предприемат.Работили И.С., тя, К.М., П.П..По изготвяните документи, представяни в съответните институции не е имало забележки.Към датата на прекратяване на договора останали неплатени суми за м.август, септември и октомври 2010г.Договорът бил прекратен през 2011г. поради значителни забавяния.Свидетелката заявява, че „*****” провели среща в края на 2011г. на която присъствали К.,Н.К. и В.Ч. било прието, в най- кратки срокове да се заплатят всички неплатени суми.Били изготвени справки за 2010 и 2011г., обещанието било първата сума да се плати до края на 2011г., през 2012г. К. се обадила на С. да работи с нея в лично качество, било постигнато споразумение за такова взаимоотношение но за уреждане на старите взаимоотношения, отразено в договор, изготвен от свидетелката, в което били отразени задължения и на друго дружество и на ответника, включително за август, септември и октомври 2010г.През пролетта на 2013г. при посещение в офиса от К.в, изп.д-р и на Сапарева баня и на Банкя, бил казал, че както са обещали така ще платят.След това през м.септември 2014г. счетоводството на „******” и Сапарева баня изготвили справка и сравнявали суми, като след уточняване на задълженията били изпратени по ел.поща искания, на 06.10.2014г. и на 06.10.2015г. били проведени срещи, на които били коментирани неизплатените задължения.В текста на искането било предвидено, че при липса на възражения да се считат за дата на потвърждение за 2014г.През м.12.2014г. адв.С. се е срещала с д-р К., който потвърдил, че всички задължения към „******”, към фактурите от абонаментния договор ще бъдат заплатени.К. бил представен в ищцовото дружество от К., която по преценка на свидетелката взима решения и решава как да се движат делата на болницата,Ч. бил финансов консултант, при разговори с К. във връзка с неплатени фактури, той ги препращал към И..Изпълнителният директор знаел за договора от 14.08.2012г. с който са признати задълженията по процесните фактури.Срещата на която К. бил казал, че както „са обещали така ще платят” била проведена през пролетта на 2013г.С писмото на л.257 от били изпратени искания до „*****”,до Сапарева баня и до СБР Банкя, приложените два пъти разчети до „***” са еднакви, това е електронен адрес, който бил използван от К.и Ч. за кореспонденция във връзка с въпроси, касаещи СБР Банкя и СБР Сапарева баня.За другия договор от 14.08.2012г. уточнява, че той бил подписан след съставянето и подписването на спорния договор от 14.08.2012г. обективиращ признанието на задълженията, като свидетелката не знае дали е подготвяла текста.Свидетелката изразява убеждението си, че именно К. взима всички решения за болницата, че тя е управлявала и представлявала дружеството, за разлика от К., който препращал към нея по поставени му въпроси.
Свидетелят К. който от 2006 до 2010г. е бил управител на ответното здравно заведение, а от 2010 до 2016г. член на съвета на директорите.Заявява, че главен акционер в дружеството е И.К., а В.Ч. е неин главен счетоводител, както и, че всички средства, финансови постъпления и разходи без тяхно знание не се извършват.Познава ищцовото дружество благодарение на И., всеки вторник е имало среща в кантората на „****”, ходил на такива срещи с К., В.Ч. и К..Не е имало възражения от работата, имало договор и анекси.Знае, че отначало нещата вървяли гладко но в един период 2010-2011г. останали неплатени задължения.С К. обсъждали задължения не само към „*****” но и към”НАП”,В. му бил казал, че това е работа на акционера И..Процесния договор, както и допълнителното споразумение били подписани от него.И през 2012 и 2013 и 2015г. били обсъждани задълженията на Л..Адв.П. била ходила в Сапарева баня и направила справка с главния счетоводител, през 2011г. и после била направена справка на главната счетоводителка от Лега.
Изпълнителният директор на дружеството, разпитан, като свидетел дава следните сведения: знае за договора, че на Общи събрания била изпращана адв.П., не са имали забележка към работата, но не била много.Бил подписал референция.Договорът приключил 2011г., след общото събрание м.юли или август.През 2015г. задълженията към **** били отписани по давност в счетоводството.След приключване на договора не са се срещали и обсъждали.След 2011г. не бил ходил в Л., през 2015г. не е ходил с И. да иска помощ от Л., през 2013, 2014 и октомври 2015 не се е срещал с адв.П..През 2014г. не се е срещал с адв.С., виляди се на разстояние 100м. в главна съдебна медицина.Оперативната работа в СБР се извършва от него, той преценява коя фактура да се плати, не са го уведомявали от счетоводството да се е обаждала адв.П. за задължение, нито пък адв.С. му се е обаждала.След 2011г. не бил стъпвал в офиса на адв.С..При прекратяване на договора през 2011г. били останали непогасени задължения, няколко фактури, непотърсени от ищеца, знае за неплатени фактури за последното тримесечие на 2010г – за м.август, септември и октомври 2010г.Не знае дали е ползван данъчен кредит за тях, при затруднения в плащането лично той влиза в прлеговори със съответния контрахент.Отрича И. през периода да е подписвала договори, да е извършвала финансова дейност.Счеотводителите опредялели кое задължение е погасено по давност.Не бил уведомен от К. за подписани договори, разбрал за подписан договор при първото разглеждане на спора в ДРС, отрича да е сключвал договор с П., не бил консултиран от него.
Свид.Ч.
установява, че за периода 2010 до пролетта на 2013г. бил член на Съвета на
директорите, знае за договор, сключен лятото на 2008г действал до лятото на
2011г.Знае, че към датата на прекратяването му е имало задължения по договора,
но през 2015г. били отписани по давност.Не
е проверявал тези обстоятелства, знае, че когато се отписва задължение,
печалбата се увеличава с отписаното задължение.Знае, че спорът касае фактури за
м.август, септември и октомври 2010г.След прекратяване на договора не е
обсъждал задълженията на Сапарева баня към ****.След 2011г. бил ходил при адв.С.,
във връзка с договор сключен между И.Г. и И.С., договор за абонаментно
консултанство обслужване от 14.08.2012г., на подписването на който присъствал,
свидетелят разпознава подписа на И.Г. на неоспорения договор от 14.08.2012г.,
отрича на тази дата да е подписван друг договор.Спомня си за дадено съгласие от
Г. на С., за постъпване на суми по партидата на Г. в клиентската сметка на
адв.С..На тази среща присъствали той , И.Г., адв.С. и адв.П..През периода 2010-
2013 бил член и на Съвета на директорите на „банкя
Свид.Г.
познава адв.С.авова, с която на 14.08.2012г. била подписала договор за
консултанско обслужване за **** лева на месец, във връзка с личен спор за
имот.Същевременно заявява, че С. била неин адвокат за периода от 2008 до 2011г.
когато били прекратени отношенията им.Отрича освен посочения на споменатата
дата да е подписвала друг договор, договор с който признава задълженията на
болницата, за който узнала за първи път в делата в гр.Дупница, както и въобще
каквито и да било документи, касаещи болницата, с изключение на договор с Б.П.
– споразумение или договор не е категорична, във връзка с наемането му на
работа.От 2006г. е член на Съвета на директорите на „СБР Сапарева баня” с
„Банкя
При очна ставка между свид.П. и Ч., първата заявява, че на подписване на договора за признаване на задълженията са присъствали тя, С. и Г. и не помни Ч. да е присъствал на договор за абонамент, който бил присъствал на предходни срещи.Свидетелят Ч. е категоричен, че е присъствал на подписване на договора, подписан на всяка страница.
При очна ставка между свид.П. и Г., свид.Г. е категорична, че на 14.08.2012г. е ходила в кантората на адв.С., и тогава в присъствието на Ч.,адв.П. и адв.С. била подписала договор за абонаментно обслужване за **** лева на месец.П. дава противоречиви показания относно това дали на посочената среща са били подипсани два договора.Заявява, че са били подписани два договора, след което посочва, че Ч. бил на предходна среща, а в една от следващите срещи се подписали договори, като на първата се подписал договора с признанието, и тогава Г. била сама, и двата договора били подписани на една дата, един след друг и на едно и също място.
Въпросния договор – копие от същия се съдържа в приложеното гр.д.№2076/2016г. в което на л.60- л.262 от делото са приложени удостоверения за регистрация на адвокати, за съществуващи взаимоотношения между тях и ищцовото дружество,по предоставяне на юридически услуги в това число и за свид.П., записи от електронна поща – за изпращани от адв.П. до ответното дружество писма с приложения различни документи във връзка с организация на дружеството, за вписвания в ТР, както и писма за изпращани до друго дружеско СБР”Банкя”, искови молби, референции, както и запис от електронна поща за изпратено на 11.09.2014г. писмо на електронен адрес”*****, с приложение потвърждаване на салда, с представено като приложение писма от „****” до СБР” Сапарева баня”, „***.” ЕООД и СБР”Банкя АД, като в писмото до СБР”Сапарева баня се съдържа искане за потвърждаване задължения по няколко фактури, включително и процесните, като същото в частта за признаване на задълженията не е попълнено.В представените записи липсва отразяване за получаване на електронната поща от адресата.
С определение от с.з. проведено на 17.01.2019г. съдът е отменил определение, с което е допуснато разглеждане на възражения за прихващане.
Няма спор по делото за това, че в полза на жалбоподателя е издадена заповед за изпълнение за процесните суми по ч.гр.д.№1486/2016г. което е приложено, че ответникът своевременно е възразил срещу заповедта.Заявлението е подадено в съда на 10.10.2016г., искът е предявен в законоустановения срок.
При извършената служебна проверка съдът не намира пороци обуславящи извод за нищожност или недопустимост на решението.
За да отхвърли иска районният съд е приел, че съществувалото вземане е погасено по давност, както и за недоказани твърденията за прекъсване на давността
Въззивният съд намира решението за правилно.Съображения:
С оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основават вземанията, то в тежест на жалбоподателя в процеса е да докаже, наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, пораждащо посочените в исковата молба права и задължения за тях, възникнало от договор за комплексно абонаментно обслужване от 01.07.2008г., че е изправна страна по договора.Ответникът носи доказателствената тежест за въведените от същия правоизключващи и правопогасяващи възражения в случая възражение за погасяване на вземанията поради изтекла давност.И двете страни дължат главно и пълно доказване.
Тъй като в първоинстанционното решение е прието, че въз основа на представения договор от 01.07.2008г. между страните е възникнала облигационна връзка, съгласно която ищецът е следвало да консултира ответното дружество, срещу насрещното задължение за заплащане на месечно възнаграждение в размер на 5400 лева за 20 часа консултации, съобразно и допълнително споразумение към договора, за увеличаване размера на възнаграждението, като с оглед факта на отразяването на задълженията в счетоводството на ответника, представляващ признание дължимостта на отразените във фактурите вземания, същите са дължими и възражения относно този извод в подадените жалба и отговор липсват, съдът възприема становището на районния съд и не намира за нужно да обсъжда доказателствата по делото в тази посока, в това число доводите от първоинстанционното производство за неизпълнение на задълженията по договора от ищеца, като само ще маркира, че сведения за противното се извличат от показанията на свид.П., свид.Ч., К. и сведенията от изп.д-р К..
С оглед доводите в жалбата, оспорва се извода на районния съд, че вземанията са погасени по давност, за недоказаност на тезата на жалбоподателя за „признаването им”, като основание за прекъсване на давността.
Относно процесните вземания
приложима е кратката давност по чл.111 б.”в ЗЗД, доколкото вземанията касаят
плащания, по договор за периодично изпълнение, при който кредиторът и длъжникът
знаят изначално времето на изпълнението, като по този
начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите
задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени
такива.Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на
това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го
прави изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен. "Периодично"
е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение,
защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен
срок, който в конкретния случай е срока на договора.
Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се
обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен
правопораждащ факт. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични
само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото
те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. С оглед на
изложеното, винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност
от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД, като без значение е вида на договора. Вземанията, които се претендира с
молбата покрива всички белези на периодичното плащане.
С оглед уговореното в договора, давността за процесните вземания е започнала да тече след 5 то число от всеки месец, срокът в който доверителят е могъл да упражни правото си на иск и при това положение е изтекъл на 06.08.2013г. за вземането за м.август 2010г., на 06.09.2013г. за вземането за м.септември 2010г. и на 06.10.2013г. за вземането за м.октомври 2010г.Няма спор по делото, че правото на иск не е упражнено в посочения срок.
Относно признанието на вземанията от ответника. С оглед даденото в решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК разрешение,
признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитор.
Доводите на жалбоподателя за признание на вземането, изразяващо се чрез неоспорване на получени чрез имейл изпратен на 11.09.2014г. разчети, справки за дължими суми, като касаещи обстоятелства, настъпили след изтичане на давностния срок са неоснователни, отнесени към първоначално определения давностен срок.Освен това не е установено и получаването им от ответното дружество.
В хода на производството, въззивникът оттегля позоваването си на договор от 14.08.2012г. подписан от И.К., като доказателство за признание на вземанията и прекъсване на давността, поради което същият не следва да се обсъжда.
Необосновано е позоваването на показанията на свидетелката П.
установяващи според жалбоподателя извършването на устни признания на спорните
задължения, водещи до прекъсвания на давността.От показанията на посоченото
лице не се извличат сведения за недвусмислено изявление на длъжника чрез
неговия органен представител или потвърдено от същия за дължимост на процесните
суми, отправено до надлежния представител на жалбоподателя, липсва и конкретика
във времево отношение на такива изявления.Свидетелката споделя за срещи на
които К. и Ч.” приели в най – кратки срокове да заплатят неплатените суми” в
„края на 2011г”, среща през „пролетта на
Евентуални срещи на 06.10.2014г. и 06.10.2015г. за които споменава свид.П. в участието на които не се сочат надлежните представители на двете дружества, на които били признати задълженията са се осъществили след изтичане на давностния срок поради което не обосновават извод за прекъсване на давността.
Изводът за недължимост на главницата обосновава и извод за недължимост на обезщетение за забава, начислено върху сумите по трите процесни фактури.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.Допуснатото нарушение изразяващо се в изслушването на изп.д-р на ответното дружество, като свидетел само по себе си, не е основание за отмяна на решението, доколкото крайния извод за неоснователност на исковете е правилен и неговите показания са само един от аргументите за отхвърлянето му.
Предвид отхвърлянето на жалбата разноски на жалбоподателя не се дължат.От друга страна основателно е искането на ответника за такива.Съдът ще присъди на ответника разноски в размер на 550 лева.От посочените в списъка суми, съдът с оглед и на представено, заверено от адв.М. платежно нареждане, приема за дължима именно посочената сума – заплатено възнаграждение по гр.д.№302/2019г., като част от сума отразена в представено платежно нареждане от 01.07.2019г. и приложен договор за правна защита.Заявената претенция за разноски за първоинстанционното дело, гр.д.№505/2018г. и заповедното производство за останалата сума до ******лева, за първи път пред въззивния съд е недопустима.В производството пред районния съд е било заявено искане за заплащане на извършените по гр.д.№2076/2016г. разноски и тези по гр.д.№26/2018г., които са присъдени, като е заявено изрично, че не се претендират разноски за това разглеждане..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №77/31.01.2019г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1341/2018г.
ОСЪЖДА „******” ЕООД, ****** със седалище и адрес на управление гр.С. жк”****”,бл.**,вх.**,ет.** ап.** да заплати на „Специализирана болница за рехабилитация Сапарева баня”АД,ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.Спарева баня, ул.”Серафим Йорданов”№1 разноски за въззивното производство в размер на 550 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: