Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 26.03.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
в публично заседание на двадесети януари, две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: В.З.
При секретаря Е.П. и в присъствието на
прокурора……….., като разгледа докладваното от съдия З. гр.д. № 2949/2007г. по описа на съда и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
В
исковата си молба против Я.В.Я. *** ищцата К.Н.С., ЕГН********** *** твърди, че
по наследство от родителите й С. К. Т. и Н. С. П. била собственик на масивен
гараж №2, с площ от 20,99кв.м., находящ се в жил.блок №12 в гр.Пазарджик, ул.”З.
на Ч.”№20. Приживе баща й – той починал на 12.06.2001г. предоставил гаража за
ползване на ответника – негов племенник. Той отказвал да освободи имота, поради
което ищцата предявява настоящия иск, като моли съдът да постанови решение, с
което приеме,че ищцата е собственик на процесния гараж и осъди ответника да
предаде владението. Сочи доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска, като поддържа, че е той е собственик на имота по силата на
завещание. Твърди също, че липсва наследствено правоприемство между ищцата и Н.
С. П.. Сочи доказателства. Претендира разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за собственост по чл.108 от ЗС
е ДОПУСТИМ, като разгледан по същество е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да е налице фактическият
състав на чл.108 от ЗС, е необходимо да се докаже
правото на собственост на претендиращия /ищеца/, както и че лицето,
което владее или държи вещта
/имота/ го владее без правно
основание.
Не е спорно между страните, че приживе Н. С. П. е бил собственик на масивен гараж №2, с площ от 20,99кв.м., находящ се в жил.блок №12 в гр.П., ул.”З. на Ч.”№20. Спори се към момента собствеността върху горния дали е преминала по наследство в патримониума на ищцата или по силата на саморъчно завещание в потримониума на ответника.
В тази връзка твърди ищцата, че е наследник на С. К. Т. и Н. С. П. – нейни родители. Това наследствено правоприемство твърди да е по силата на осиновяване. Последното е оспорено от ответната страна, като съдът намира оспорването за успешно. Не са ангажирани никакви доказателства по делото, от които да се направи извод за наличие на действително наследствено правоприемство между ищцата и Н. П., напротив. Приети са като доказателства 5бр.съдебни решения, постановени от различни по степен съдилища все по повод установяване наличие или липса на акт на осиновяване, като в крайна сметка такъв не е установен.
Представен е по делото акт за раждане №899/25.06.1062г. на ищцата, в който са записани като нейни родители С. К. Т. и Н. С. П., а като основание за съставянето му – съдебно решение, постановено по гр.д.№314/62г. на Кюстендилски районен съд. В личния рег.картонна ищцата също като родители са записани С. К. Т. и Н. С. П.. Съответно в издадено удостоверение за наследници на Н. С. П. ищцата е записана като такава.
Съдържанието на тези три приети писмени доказателства е оспорено по реда на чл.154 от ГПК/отм./, като съдът приема оспорването за успешно. Изискани са данни от РС-К. и ОС-К. за това дали в регистрите на съдилищата няма данни между тези лица да са водени дела, в т.ч. и за осиновяване. Няма такива данни и в регистрите за гражданско състояние на Община П.. Поради това съдът приема,че не е доказано съществуването на ЮФ на осиновяването. От тук следва извод,че ищцата не би могла да бъде наследник по закон на починалия Н. С..
Констативният нот.акт като охранителен акт удостоверява правото на
собственост, но не се ползва със сила на пресъдено
нещо. Неговата доказателствена сила е оборима, затова
всяко трето лице на което се противопоставя тази доказателствена сила - в
конкретния случай ищецът, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Така с оглед
гореизложеното следва извода, че ищцата не би могла да бъде собственик на имота
по наследство.
Липсата на първата предпоставка за уважаване на иска е достатъчна същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът за правна чистота счита,обаче, че следва да се отбележи,че ответникът е придобил собствеността върху имота по силата на завещателно разпореждане от Н. С.. Автентичността на същото беше оспорена, като в тази връзка по делото е допусната и изслушана СПЕ, която установява по категоричен и безспорен начин, че завещанието е написано и подписано собственоръчно от Н. С.. Съдът възприема изцяло заключението на същото, тъй като е изготвено от компетентно ВЛ, при спазване на законовите изисквания. Не на последно място липсват данни по делото, които да го оборват и да сочат на извод в противен смисъл.
Поради изложеното по горе съдът приема,че ищцата не доказа да е собственик на процесния гараж, а ответникът от свая страна го владее като има правно основание за това.
Така искът по чл.108 от ЗС като неоснователен следва да бъде отхвърлен и в тежест на ищцата да се пирсъдят сторените съдебно-деловодни разноски от ответинка в размер на 372лв.
Водим от горното Пазарджишки Районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Н.С., ЕГН********** *** против Я.В.Я. *** иск по чл.108 от ЗС за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следния недвижим
имот: масивен гараж №2, с площ от 20,99кв.м., находящ се в жил.блок №12 в гр.П.,
ул.”З. на Ч.”№20 и осъждане да предаде владението.
ОСЪЖДА К.Н.С. да заплати на Я.В.Я. сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно в размер на 372лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: