№ 1058
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000504212 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4748 от 05.08.2020 год., постановено по гр.д.№ 12053/2019 год. по описа на
СГС, ГО, I-15 състав, ЗАД „Армеец” е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на Р. М. С. сумата от 350 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
04.02.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019 год. до окончателното
изплащане, като е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата
за периода 04.02.2017 год. – 15.09.2019 година.
Решението е обжалвано от ищеца Р. М. С., чрез процесуален представител в
отхвърлителната част досежно началния период неа дължимост на законната лихва върху
присъдената главница. Твърди, че лихвата е дължима от датата на деликта, тъй като има
компенсаторен характер и от този момент следва да бъде присъдена. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за законна лихва върху
главницата да бъде уважен от датата на увреждането – 04.02.2017 год. Претендира
разноските по делото.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец”, чрез процесуален представител оспорва наведените по
жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
1
Претендират се разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Ищеца Р. М. С. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие станало на
04.02.2017 год. и причинено виновно от водача Т. Н., който е управлявал лек автомобил
„Фолксваген” с ДК № ***.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
началния период на дължимост на законната лихва върху главницата.
Пред настоящата въззивна инстанция, поради извършени процесуални нарушения на
първоинстанционният съд е представена и приета образуваната пред ответното
застрахователно дружество щета във връзка с произшествието от която се установява, че
пострадалия Р. М. С. е депозирал на 02.05.2018 год. пред „Армеец“ АД молба за изплащане
на застрахователното обезщетение по застраховката „гражданска отговорност“.
За задължителна застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите в чл.493, ал.1,
т.5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал.3 КЗ - само в рамките
на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички
разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ при спазване на условията по
чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя
по реда на чл. 380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок
2
на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание
чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Практиката на ВКС към настоящия момент е възприела категоричното становище, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането /решение № 128 от 04.02.2020 год. по
т.д.2466/18 год. по описа на ВКС, I ТО/.
В настоящия случай процесното ПТП е станало на 04.02.2017 год., но от събраните пред
настоящата инстация доказателства безспорно се установи, че пострадалия е предявил
претенция за плащане на 02.05.2018 год. Поради това съдът приема, че застрахователя е
изпаднал в забава именно от 02.05.2018 год. и дължи законната лихва върху главницата от
този момент до окончателното изплащане.
Следователно първоинстанционното решение следва да се отменят в частта по иска за
заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 350 000 лева за периода 02.05.2018 г. -
16.09.2019 г., като вместо него се постанови друго за уважаване на иска за този период. В
останалата обжалвана част досежно лихвата за отхвърляне на иска за периода от 04.02.2017
г. до 01.05.2018 г. първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ответникът дължи на
процесуалния представител на ищеца, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, определено съобразно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №
1/2004 год.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4748 от 05.08.2020 год., постановено по гр.д.№ 12053/2019 год. по
описа на СГС, ГО, I-15 състав в частта в която е отхвърлен иска на Р. М. С. срещу ЗАД
„Армеец” за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 350 000 лева за периода
02.05.2018 г. - 16.09.2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ да заплати на Р. М. С. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 350 000 лева за периода от 02.05.2018 год. до
окончателното изплащане.
3
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”да заплати на адв. Б.З. - САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4