ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 18.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 1072 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Т.М.,
длъжник в изпълнителното производство, срещу насрочването на публична продан на
недвижим имот по изп. дело № 20118500400030 на ЧСИ с рег. № 850. Жалбоподателката
посочва, че имотът е освободен от изпълнение съгласно чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на нова продан в рамките на
една седмица от получаване на съобщението за това, че втората по ред продан не
е извършена. Въпреки това, посочва жалбоподателката, съдебният изпълнител не е
прекратил изпълнението по отношение на имота, макар взискателят да е пропуснал
посочения преклузивен срок още през 2012 г., като след това е подал и нарочна
молба за освобождаване на имота от изпълнение през 2015 г., а и с решение от
2013 г. на СГС по обжалване на действия на съдебния изпълнител, съдът е дал
указания на съдебния изпълнител да спазва посочената норма на закона.
Жалбоподателката твърди, че през 2015 г. съдебният изпълнител е вдигнал
наложената възбрана и след това отново е наложил възбрана върху имота, като е
насрочил нова публична продан за периода 08.12.2020 г. – 08.01.2021 г. Поради
това иска публичната продан да бъде прекратена, като се укаже на съдебния
изпълнител да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана.
Иска да бъде спряно изпълнението, което искане жалбоподателката е заявила като
обезпечение, т.е. следва да се приеме като искане по реда на чл. 438 ГПК. Прави
и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, чийто предмет
като цяло е свързан с въпроса дали ограничеността в обжалването на действията
на съдебния изпълнител по българското право противоречи на осигуряването на
ефективни средства за защита съгласно изискванията на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС.
Взискателят и ответник по жалбата „Ю.Б.“ АД не
изразява становище по нея.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е недопустима, като посочва, че законът
изчерпателно изброява действията на съдебния изпълнител, които подлежат на
обжалване, сред които не попада разгласяването на публичната продан, като
счита, че жалбоподателката е следвало да обжалва извършването на опис на имота.
Посочва още, че съдебният изпълнител няма задължение да уведомява страните за
всяка изготвена оценка на имота, а само за първата. Посочва също така, че след като
взискателят не е поискал извършването на нова продан в преклузивния срок по чл.
494, ал. 2, изр. 3 ГПК, съдебният изпълнител е вдигнал възбраната върху имота,
но след това отново е предприел изпълнителни действия по отношение на имота по
искане на взискателя, тъй като освобождаването на имота от изпълнение по
посочения ред не означава, че по отношение на него не могат да се предприемат
последващи действия, а освен това конкретният имот е и ипотекиран в полза на
взискателя. Съдебният изпълнител също така посочва, че обжалваната публична
продан междувременно е приключила и е обявена за нестанала поради това, че не
са постъпили наддаватени предложения.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на жалбоподателката и на съдебния
изпълнител, съдът намира следното:
На първо място следва да
се посочи, че законът урежда изчерпателно актовете и действията на съдебния
изпълнител, които подлежат на съдебен контрол. По отношение на публичната
продан на недвижим имот на съдебен контрол подлежи въпросът дали имотът попада
в кръга на несеквестируемото имущество на длъжника (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК),
отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на имота при изготвянето
на първоначалната оценка на имота (чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК), както и крайният
акт на проданта – постановлението за възлагане, но само с оглед проверка на
действията на съдебния изпълнител и на наддавачите във връзка с подадените
тайни наддавателни предложения в срока за извършването на публичната продан,
както и на действията, извършени при евентуално провеждане на явно наддаване, а
също така и за това дали имотът е възложен на наддавача, предложил най-висока
цена (чл. 435, ал. 3 ГПК, така и т. 8 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
Следователно извън обжалваемите действия на съдебния изпълнител попада
насочването на изпълнение върху имот, който според длъжника следва да е
освободен от изпълнение поради липсата на искане от взискателя в съответния
срок за насрочване на нова продан след две поредни нестанали продани
(хипотезата на чл.
494, ал. 2, изр. 3 ГПК). В случая жалбоподателката не твърди да е налице
несеквестируемост на имота, а хипотезата на освобождаване на имота от
изпълнение поначало не означава, че той е несеквестируем (както е разяснено в
мотивите към т. 9 на ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС), поради което изтъкнатите от жалбоподателката съображения не
могат да се приравнят към довод за несеквестируемост на имота. Поради това
следва да се приеме, че жалбата срещу насрочването на публична продан на имота
е недопустима.
В тази връзка следва да
се посочи, че съдът не намира, че ограниченията на обжалването на действията на
съдебния изпълнител, особено в конкретния случай, представляват ограничение на
средствата за защита на длъжника, които противоречат на посочения от жалбоподателката
принцип за осигуряване на ефективни средства за защита съгласно чл. 13 КЗПЧОС и
чл. 47 ХОПЕС. Предоставянето на ефективни средства за защита не означава
предоставянето на пълна и неограничена възможност за обжалване на всяко действие
в рамките на изпълнително производство. Ефективна защита за длъжника ще е
налице тогава, когато той може да се защити по отношение на действията и
актовете, с които приключва съответното изпълнително действие и с които се
засягат негови права. Именно поради това законът предвижда възможност длъжникът
да се защити, когато изпълнението засяга негово несеквестируемо имущество,
както и когато са налице пороци при извършването на проданта, при което може да
бъде обжалвано постановлението за възлагане. Сравнително от скоро, след
измененията на ГПК от 2017 г., е предвидена и възможност за предварителна
защита в хода на първоначалното определяне на цената на имота, от която ще
започна наддаването.
Не трябва да се забравя,
че изпълнителният процес цели да даде защита на първо място на взискателя,
който разполага с подлежащо на изпълнение вземане, което длъжникът отказва да
изпълни доброволно. Тази защита трябва също да бъде достатъчно бърза и
ефективна, което изключва възможността всяко извършено действие в хода на
изпълнителното производство да бъде обжалвано от длъжника (каквато възможност
предвиждаше отмененият ГПК), тъй като подобен подход ще означава липса на
ефективни средства за защита на взискателя за реализиране на подлежащото му на
изпълнение, и в повечето случаи дори съдебно признато, вземане. В този смисъл
въведените ограничения в обжалваното на действията на съдебния изпълнител
следва да се приемат като адекватна и пропорционална мярка за осигуряване на
посочената легитимна цел – осигуряването на принудителната реализация на
вземането на взискателя, поради което не може да се приеме, че чрез това
ограничение се засягат неправомерно права, свързани с осигуряване на ефективни
средства за защита, които да са гарантирани на жалбоподателката като длъжник в
изпълнителното производство съгласно чл. 13 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС.
На второ място следва да
се съобрази и обстоятелството, че публичната продан, чието насрочване се
оспорва от жалбоподателката, е приключила и е обявена за нестанала, както е
посочено в мотивите, изложени от съдебния изпълнител. След като действието, по
отношение на което е подадена жалбата, не е произвело резултат, то обжалването
на това действие е безпредметно. Това е допълнително съображение жалбата да се
приеме за недопустима.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Т.А.М. срещу насрочването на публична
продан на недвижим имот по изп. дело № 20118500400030 на ЧСИ с рег. № 850
за периода 08.12.2020 г. – 08.01.2021 г.
Определението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.