Присъда по дело №4911/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 141
Дата: 6 юни 2018 г.
Съдия: Стефан Емилов Милев
Дело: 20171100204911
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ ………….

гр. София, 06.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 30-ти състав, в проведено на 06.06.2018 г. открито съдебно заседание в състав от:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С. МИЛЕВ

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.Л.В.

                                                                               2.К.В.

                                                                                                                                

при участието на секретаря Миланова и прокурор Д. Г., като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ н.о.х.д. № 4911/17 г., въз основа на закона и доказателствата:

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Л.И.Л., с ЕГН: **********, роден на *** г. вЯ., българин, български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан (реабилитиран), живущ ***, за НЕВИНЕН в това около 23.00 ч. на 10.08.2016 г. в гр. София да е запалил земеделски произведения със значителна стойност (овесена култура с площ от 300 кв. м., обозначена като част от масив № 168 в кв. Челопечене, местност „Завоя“, с обща стойност на зърното и сламата – 5065, 14 лв.) и да е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други земеделски произведения със значителна стойност, поради което и на основание чл. 304 НПК, го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл. 330, ал.2, т.2, вр. чл. 330, ал.1 НК.

 

            ВРЪЩА на осн. чл. 301, ал.1, т. 11, вр. чл. 111, ал.1 НПК на подс. Л.И.Л. съхраняваните по делото веществени доказателства, иззети: а) с протокол за претърсване и изземване от 11.08.2016 г. – л.49/50 от д.п. (метална тръба, запечатана с картон серия А-0288120; 1 бр. синя запалка, запечатана с картон А-0288121; 1 чифт мъжки джапанки, запечатани с картон А-0288122; лек автомобил „Фолксваген Кади“ се рег. № ******) и б) с протокол за оглед от 02.11.2016 г. – л.70 от д.п. (1 бр. дамска блуза с тигрова украса, запечатана с картон А-212040).

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес пред Софийския апелативен съд.

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….

                                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.………………

                                                                                                                 2………………

                                                                                             

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

 

към Присъда от 06.06.2018 г.

по н.о.х.д. № 4911/17 г. по описа на СГС (НО, 30 с.)

 

--------------------------------------------------------------------------------

 

Подсъдимият Л.И.Л., с ЕГН: **********, е предаден на съд по повдигнатото му от Софийската градска прокуратура (СГП) обвинение в квалифициран палеж по чл. 330, ал.2, т.2, вр. ал.1 НК, за това, че около 23.00 ч. на 10.08.2016 г. в гр. София е запалил земеделски произведения със значителна стойност (овесена култура с площ от 300 кв. м., обозначена като част от масив № 168 в кв. Челопечене, местност „Завоя“, с обща стойност на зърното и сламата – 5065, 14 лв.), като  е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други (съседни) земеделски произведения със значителна стойност (29 648, 36 лв.).

Страните[1] в процеса са на противоположни позиции относно фактите по делото и тяхната доказаност. В хода съдебната си реч прокурорът при СГП поддържа изцяло обвинението – както по отношение на отразените в него обстоятелства, така и спрямо заявената правна квалификация на инкриминираната дейност. Настоява съдът да не кредитира обясненията на Л. и се позовава на показанията на свидетелите Н.К., Ч. и Г.; на протокола за оглед на ползвания от подсъдимия лек автомобил и на откритите в него дактилоскопни следи, като предлага извършеното престъпление да  бъде наказано с „лишаване от свобода“ – в минимален размер и с отложено изпълнение по чл. 66 НК. Защитникът на Л.  (адв. В.Г.) пледира за цялостното му оправдаване, основно – поради това, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и евентуална осъдителна присъда би почивала на предположение, че именно той е причинил инкриминирания палеж. Предявените от прокурора факти са отречени и в обясненията на самия подсъдим, който и в последната си дума моли да бъде признат за невинен.

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, о т    ф а к т и ч е с к а   с т р а н а намери за установено следното:

            Подсъдимият Л.И.Л., с ЕГН: **********, е роден на *** г. вЯ.. Същият е българин и български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан (реабилитиран), и живее на адрес в  С.О., с. *******.

            През лятото на 2016 г. подс. Л. се занимавал основно със земеделска дейност, като организирал отглеждането на различни култури (бял трън, жито, тиква, царевица). В землището на столичния квартал „Челопечене“ обработвал под аренда земеделски масив (с билката бял трън) и по повод дейността си няколкократно влизал в конфликти със свидетеля Н.К.. Последният бил управител на дружеството „Т.К.2.“ ЕООД, което (като арендатор) също стопанисвало земеделска земя във въпросното землище, отдадена под наем от нейния собственик – земеделско производствената кооперация „Г.“ (представлявана от св. В.В.). Така, по силата на Договор от 16.07.2009 г.  и Приложение № 1 към него, на „Т.К.2.“ ЕООД бил отдаден под аренда масив № 168 (с площ – 80, 023 дка), намиращ се в местността „С.“ (землището на кв. „Челопечене“), чийто посеви през м. август 2016 г. били от овес (зърно и  слама) и - според експертни изчисления - към посочения период възлизали на обща стойност 5065, 14 лв. (от които: 4419, 83 лв. – стойност на засетите 13811, 97 кг. зърно; и 645, 31 лв. – стойност на наличните 9218, 65 кг. слама).

            Отношенията между подс. Л. и членовете на ЗПК „Г.“ по принцип били обтегнати поради възникващите периодични спорове кой, къде и каква земя да обработва. В течение на времето многократно управителят на „Т.К.2.“ ЕООД (св. Н. К.) и служители на посочената фирма (свидетелите Ч., М., С., Ст. К. и т.н.) обвинявали подсъдимия, че саботира земеделската им дейност, като пали умишлено част от масивите или поставя в тях скрити шипове, които повреждат гумите на обработващата техника. Подобно напрежение между страните в спора възникнало и във вечерните часове на 10.08.2016 г. Малко след 22.00 ч. на посочената дата Л. управлявал притежавания от него л.а. „Фолксваген Кади“ (бял на цвят), с рег. № ****** в близост до гореописаното землище. Първоначално в превозното средство до подсъдимия пътувало лице от мъжки пол (неустановено по делото). Впоследствие Л. останал временно сам и продължил пътя си  между кварталите „Челопечене“ и „Кремиковци“, където бил спрян за полицейска проверка от свидетелите Х. и Г. (служители на СДВР/05 РУ) в района на сградата на Завода за строителни конструкции (ЗСК). В колата не били открити забранени вещи и материали, запалими течности или други съмнителни предмети и за проведена проверка св. Х. изготвил „Доклад за проверени лица и превозни средства“.

            Междувременно, движението на Л.Л. (вкл. и първоначалното присъствие на друго лице на пасажерската седалка и последващото спиране на автомобила от органите на МВР) било наблюдавано и проследявано от свидетелите С.К. (брат на св. Н.К.) и В.С., които се координирали помежду си, защото имали съмнения, че подсъдимият иска да запали някой от масивите на „Т.К.2.“ ЕООД. След приключване на полицейската проверка той се отправил отново към кв. Челопечене и с автомобила си наближил „Черния мост“ (място, известно с това наименование в посочения квартал). След това, в периода между 22.30 ч. и 23.00 ч. отклонил от „Челопеченско шосе“ и по черен път се насочил към землището в района на гореописания масив № 168 (в местността „С.“), който се намирал на около 300 м. от асфалтовия път. В този времеви интервал към подсъдимия се присъединили още две (неустановени по делото) лица, които пътували с него в процесното превозно средство (л.а.„Фолксваген Кади“ с рег. № ******). Около 23.00 ч. колата преминала и спряла в близост до масив № 168, а след нейното потегляне (отново под управление на подс. Л.) посевите от овес започнали да горят – обстоятелство, забелязано най-напред от св. С.К., който възприел отдалечаването на автомобила и за себе си направил извода, че именно подсъдимият е причинил пожара. Уведомил за това брат си – св. Н.К., който незабавно дошъл в района и заедно с него застанал на изхода откъм „Чепинско шосе“ (към кв. „Чепинци“) с идеята да пресрещне Л.. Последният се насочил с пикапа си именно натам и бил пресрещнат от Н.К., който забелязал, че в процесния автомобил има три лица (на шофьорското място – подс. Л.; до него и в задната част – още двама  пътници с неустановена самоличност). От колата дори били възпроизведени няколко изстрела към мястото, на което се намирал св. Н.К., а след това пътуващите заедно с подсъдимия лица слезли и се разбягали в различни посоки. Той също променил посоката на движение и се отправил към друг път в землището, но малко след това автомобилът пропаднал в яма, намираща се между две слънчогледови ниви и Л. го изоставил, прибирайки се в дома си.

            Избухналият междувременно (около 23.00 ч. на 10.08.2016 г.) пожар в масив № 168 засегнал основно сухи овесени класове и растителна маса (сено) на площ около 300 кв. м., а изгорялото имущество (овес – зърно и слама)  възлизало на стойност 18, 99 лв. (16, 57 лв. – стойност на изгорелите 51, 78 кг. зърно; и 2, 42 лв. – стойност на изгорелите 34, 56 кг. слама). При свободно и неконтролируемо горене е имало опасност огънят да се разпространи върху цялата площ на овесения масив и да засегне разположените в близост други слънчогледови масиви на обща стойност 29 648, 26 лв. (№ 170 – 16104, 30 кг. слънчоглед на стойност 10628, 84 лв; № 140 – 8730, 91 кг. слънчоглед на стойност 5762, 40 лв; № 137 – 8352, 22 кг. слънчоглед на стойност 5512, 47 лв; № 134 – 3141, 92 кг. слънчоглед на стойност 2073, 67 лв; и № 165 – 8592, 40 кг. слънчоглед на стойност 5670, 98 лв.).

Св. Н. К. повикал чрез тел. 112 екипи на пожарната служба, които потушили огъня. На мястото пристигнали и полицейските служители Х. и Г., които обходили района и открили пропадналия автомобил на подс. Л.. В  хода на образуваното по неотложност (чл. 212, ал.2 НПК) наказателно производство били проведени огледи на обгорелите площи и изоставената кола, а на следващия ден (11.08.2016 г.) Л. бил задържан в СДВР/05 РУ (за 24 ч.) и освидетелстван чрез изземване на обтривки от ръцете му.

При анализа на  д о к а з а т е л с т в а т а, съдът взе предвид всички материали, съдържащи информация за изследваните факти:

            І.Доказателствени средства:

1) гласни д.с. – обясненията на подс. Л. (л. 197 от н.о.х.д.) и показанията на свидетелите Н. К. (л. 187-190 от н.о.х.д., вкл. прочетените от д.п. – в цялост, на л.137-140, и частично – на л. 154), Ст. К. (л. 191-192 от н.о.х.д., вкл. и частично прочетените от д.п. – л. 147, гръб), С. (л. 192, гръб – л.193, гръб от н.о.х.д., вкл. и частично прочетените от д.п. – л . 145), Ч. (л. 194, гръб – л. 195 от н.о.х.д., вкл. и прочетените в цялост от д.п. – л. 150), Х. (л. 120, гръб – л. 122 от н.о.х.д., ведно с прочетените в цялост от д.п. – л.158), Г. (л. 123-124 от н.о.х.д., вкл. и частично прочетените от д.п. - л. 159), В. (л. 194 от н.о.х.д.), М. (л. 195-196 от н.о.х.д) и С. (л. 196 от н.о.х.д.).

2) писмени д.с., прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК: протоколи за действия по разследването – за огледи на местопроизшествие от 11.08.2016 г. (л.41-42 от д.п.) и на лек автомобил от 11.08.2016 г. (л.45-46 от д.п.) и от 02.11.2016 г. (л. 70 от д.п.); за претърсване и изземване на вещи от лек автомобил на 11.08.2016 г. (л.49-50 от д.п.); за освидетелстване на Л.Л. (л. 56 от д.п.) и Иван Л. (л. 57 от д.п.); и други документи - свидетелство за съдимост (л.84-86 от н.о.х.д.) и справка за собственост на лек автомобил (л. 76 от д.п.).

3) веществени д.с. – фотоалбуми към протоколите за оглед на местопроизшествие от 11.08.2016 г. (л.43-33 от д.п.), за оглед на лек автомобил от 11.08.2016 г. (л.47-48 от д.п.) и за освидетелстване (л.61 от д.п.).

ІІ.Доказателства:

1) писмени, също прочетени и приети по чл. 283 НПК – договор за наем на земеделска земя от 16.07.2009 г. и приложение (л. 64-69), доклад за проверени лица на 10.08.2016 г. (л.35 от д.п.) и заповед за задържане на подс. Л. (л.36 от д.п.).

2) веществени – налични по делото и запечатани в картони със серия Б-040745, А-0288120, А-0288121, А-0288122 и А-212040.

            ІІІ.Изготвените при разследването множество експертизи: пожаро-техническа (л.181 от д.п., ведно с дадените от в.л. Т. разяснения в с.з. на 18.04.2018 г. – л. 120 от н.о.х.д.), физикохимична (л.175-177 от д.п., ведно с дадените от в.л. В. разяснения в  с.з. на 18.04.2018 г. – л. 119 от н.о.х.д.), оценителна (л.184-186 от д.п., приета в с.з. на 18.04.2018 г. – л. 119, гръб от н.о.х.д.) и дактилоскопна (л.164-165 от д.п., приета в с.з. на 18.04.2018 г. – л. 118, гръб от н.о.х.д.).

            Комплексната оценка на фактите, отразени в цитираните материали, налага извода, че макар по делото да е безспорно установено възникването на инкриминирания от СГП палеж (неговите място, предмет и вредни последици), авторството (в лицето на подс. Л.) не се доказва по несъмнен начин.

Тук приоритетно съдът държи да обърне внимание на един процесуален проблем, който в принципен план (извън доказателствените доводи) възпрепятства евентуалното осъждане на подсъдимия. Да се приеме от фактическа страна, че именно Л.Л. е запалил възникналия пожар (като е причинил самото възпламеняване на описаната земеделска продукция) означава да бъде внесено съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението без инициатива на прокурора по чл. 287, ал.1 НПК, което неминуемо би рефлектирало върху правото на защита. Така е, защото никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт (като форма на изложение на фактите относно извършеното престъпление и начина на осъществяването му – чл. 246, ал.2 НПК) няма твърдение, че палежът е причинен именно от подсъдимия. Напротив, документът е запълнен приоритетно със странична информация и съдържа описание на отношенията на Л. със свидетелите Н. К. и С. К. и на предшестващите пожара обстоятелства, а впоследствие (без това да е необходимо) е пресъздадена и хронологията на проведените действия по разследването. Възникването на инкриминирания пожар е отразено единствено в абз. І-ви на стр.3 от о.а., но в него изобщо не е заявено (като фактическо твърдение), че именно подсъдимият е предизвикал огъня. Вместо това, е разказано и то - през погледа на св. С.К., как той преследвал Л. и го видял „да влиза в блока“ (т.е. в засетия с овес масив), а непосредствено след това – и как „…видял, че посевите започват да горят на няколко места“.

Липсва не просто фактическо твърдение, че св. Ст.К. е видял как подсъдимия запалва пожара, но и ясно заявена претенция, че точно Л. (сам или в съучастие с други лица) е направил това, защото употребеният израз „…посевите започват да горят на няколко места“ не конкретизира нито авторството на престъплението, нито начина на извършването му. Въпреки, че първоинстанционният съд се съобрази изцяло със задължителните указания на САС (Определение № 144/16.03.2018 г. по в.н.ч.д. № 118/18 г.) делото да бъде разгледано по същество в рамките на така формулираните от СГП фактически предели, до приключване на съдебното следствие прокурорът не прояви инициатива да измени обвинението и по реда на чл. 287, ал.1 НПК да включи в неговата обстоятелствена част твърдението, че автор на деянието е подс. Л.Л..

Отделно от това, на самостоятелно основание съдът прие, че доказателствата не позволяват формирането на категоричен извод за процесното авторството.

Голяма част от отразените в обвинителния акт обстоятелства са безспорно изяснени. Така например, враждебните отношения между подс. Л. и св. Н. К., поводите за тях, отправяните от подсъдимия във времето заплахи и страхът, че същият би могъл да запали част от масивите, наети от „Т.К.2.“ ЕООД,  се потвърждават от показанията на свидетелите Н. К. (л.187 от н.о.х.д. и прочетените от д.п. – л. 137, при условията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1-2 НПК), М. (л.195 от н.о.х.д.) и С. (л. 196 от н.о.х.д.). Страните по делото не спорят за тези факти, както и за обстоятелствата: а) че засегнатият от пожара масив е именно соченият в обвинението (индивидуализиран словесно и чрез снимков материал в протокола за оглед и съпътстващия го фотоалбум -  л.41-44 от д.п.); б) че негов собственик е била ЗПК „Г.“, а наемател – управляваното от Н. К. дружество „Т.К.2.“ ЕООД, което е ползвало масив № 168 в местността „С.“[2] (вж. Договор от 16.07.2009 г. за наем на земеделска земя от 16.07.2009 г. и Приложение № 1 към него - л. 64-69 от д.п.); в) че огънят е обхванал пространство от около 300 кв. м.; липсва причина от технически характер за възникването му и възпламеняването е причинено от „…въздействие на източник с открито пламъчно горене - … клечка кибрит или газова запалка, хартиена или парцалена факла, както и пламъка от разлята или запалена горивна течност (констатации в т.2 от кредитираната от съда пожаро-техническа експертиза – л. 181 от д.п., приета в с.з. на 18.04.2018 г. – л. 120 от н.о.х.д.); г) че процесният масив е бил засят с овес - според цитирания вече протокол за оглед на л. 41 от д.п. и изслушаните в с.з. на 28.05.2018 г. показания на свидетелите Н. К., Ст. К., С. и М. (л. 186-195 от н.о.х.д.), чието съдържание по килограми (зърно – 13811, 97 кг. и слама – 9218, 65 кг.), отделна и обща имуществена стойност (5065, 14 лв.) са били професионално изяснени от в.л. Ковачева по изслушаната в с.з. на 18.04.2018 г. (л.119, гръб от н.о.х.д.) и също приета от съда с доверие оценителна експертиза (л. 184-186 от д.п.); д) че граничните масиви, засети със слънчоглед, които пожарът потенциално е можел да обхване, възлизали на обща стойност 29 648, 36 лв. (извод, обоснован при съпоставката между заключенията по т. “4.3.“ от цитираната вече СОЕ и по т.3 от приетата ПТЕ – л. 181 от д.п.); е) че подс. Л.,  с управлявания от него л.а. с рег. №  ****** и пътуващи вътре още две неустановени лица, се е намирал в близост до масив № 168, в момента, в който св. Ст. К. е забелязал пламъците (показания на Ст. К. – л. 191, гръб от н.о.х.д. и Н. К. – л. 187 и сл. от н.о.х.д.); ж) че никой от разпитаните свидетели не е видял пряко как Л. запалва процесния масив, а извод за това Н. К. и Ст. К. са направили от забелязаното от Ст. К. присъствие на подсъдимия в непосредствена близост до местопрестъплението  (показания на Ст. К. – л. 191, гръб от н.о.х.д.).

Недоказано с изискуемия от чл. 303, ал.2 НПК интензитет обаче, остава твърдението, че автор на палежа е точно подс. Л.Л.. В тази насока веригата от косвени факти и улики не е така еднопосочна, че да изгради единствено възможния за съда извод, че именно Л. (а не друго присъствало на мястото на процесните събития лице) е предизвикал запалването на масива.

Първият съществен факт в подкрепа на горепосоченото заключение е свързан с присъствието на други (неустановени по делото) лица, които са съпровождали подс. Л. преди и по време на инкриминираните събития. Така например, в показанията си св. В.С. (л.192, гръб от н.о.х.д. и частично прочетените от д.п. – л.145, на осн. чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК) сочи, че е забелязал подсъдимия с още едно лице (неиндивидуализирано) в управлявания от него лек автомобил преди същият да навлезе в землището на кв. „Челопечене“. Вярно е, че при извършената няколко минути по-късно проверка на колата от полицейските служители Х. и Г., същите са констатирали, че Л. е сам в нея (показания на л.121 и л.122, гръб от н.о.х.д.). Но съвсем малко след това, при навлизането си и своето пребиваване в земеделските масиви, намиращи се в процесното землище, подсъдимият е управлявал автомобила си, докато в него са пътували още две лица. Присъствието им по делото е обективно установено, независимо, че точният момент на тяхното присъединяване  не може да бъде безспорно изяснен. Така е, защото непосредствено след възпламеняването на огъня в масив № 168, св. Н.К. е пресрещнал подс. Л. на изхода на землището откъм ул. „Чепинско шосе“ и именно там  пряко е възприел, че в колата има още две лица: едното – пътуващо до шофьора, и второто – в задната част на пикапа. Показания в този смисъл Н.К. е дал не само пред съдебния състав (л.188 и л. 190 от н.о.х.д.), но и пред разследващия орган в досъдебното производство (л. 140 и л. 154 от д.п.), като последните са станали легитимна част от доказателствения материал след прочитането им по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК.[3]

Нещо повече, в случая св. Н. К. излага (условно казано) „неизгодни“ за него факти, защото при съществуващия конфликт с Л. би могло да се очаква известна заинтересованост в показанията му и желание активно да съдейства за разобличаването на подсъдимия като автор на възникналия палеж. Въпросните изявления обаче, разколебават именно твърдението, че в момента, в който огънят е пламнал, подс. Л. е бил сам на местопрестъплението и следва да бъде разглеждан като единствено възможен извършител на деянието. Допускането на подобна версия означава по делото да е несъмнено установено, че след навлизането си в землището на кв. „Челопечене“ Л. е бил сам в автомобила си, спрял е до масив № 168, предизвикал е палеж на част от земеделската продукция в него, а непосредствено след това е приел в колата другите две лица, които няколко минути по-късно св. Н. К. е забелязал на изхода откъм ул. „Чепинско шосе“. Тежестта да обоснове въпросната теза обаче, има прокурорът и въпреки направените от съда в тази насока служебни усилия за изясняване фактите, обвинението остана недоказано. Това впрочем логично налага и въпросите как представителят на СГП е преценил, че именно подс. Л. (а не например - съпровождащите го спътници[4]) е единствено съпричастен към инкриминирания палеж; как и въз основа на какви доказателствени източници е изключена напълно възможната версия друго лице (измежду пътуващите с подсъдимия) да е предизвикало запалването, а приносът на Л. към деянието да се е свеждал единствено до осигуряването на превоз (което по същество би довело до друга негова юридическа роля в съвместната дейност, различна от функцията на едноличен „извършител“). В подобна хипотеза и при наличието на такива странични факти, които „разкъсват“ веригата от косвени доказателства, осъждането на подсъдимия по заявената от СГП правна квалификация на обвинението действително би почивало основно на предположения и би влязло в конфликт с правилото на чл. 303, ал.1 НПК.   

Извън всичко  посочено дотук, оценката на събраните от съда странични (контролни) доказателства също не подкрепя тезата на обвинението и в тази насока могат да бъдат споменати няколко съществени довода:

Първо, иззетите около 12 часа след пожара с протокол за доброволно освидетелстване на подс. Л. (л.56 от д.п.) обтривки от ръцете му са били изследвани от в.л. В. по приетата в с.з. на 18.04.2018 г. (л.175-177 от н.о.х.д.) физико-химична експертиза (раздел „9.2.“, л. 177 от д.п.) и върху същите не се констатира наличие на петролни продукти и летливи леснозапалими вещества, които биха могли да имат отношение към възпламеняването на огъня.[5] Вярно е, че при предприетото на 11.08.2016 г. претърсване на изоставения от подсъдимия в землището лек автомобил (с рег. № ******) е била открита синя запалка с рекламен надпис „Bayer“ (обозначена като ВД № 2 в изготвения протокол – л.49, гръб от д.п.), както и че в.л. Т. (по точка ІІ от ПТЕ, л. 181 от д.п.) е допуснало хипотетично възможността инкриминираният пламък да е бил предизвикан и от подобно средство („газова запалка“). Но формалното пребиваване на въпросния предмет в колата не може да бъде непосредствено обвързано единствено с личността на Л. или със запаления огън. Фиксирането на нейното местонахождение е било в пасажерската част (или както е отразено в протокола: „…на пода … пред дясната седалка“) на автомобила и е напълно възможно преди оставянето й вещта да е била държана (или ползвана) от някое от пътуващите с подсъдимия лица. Освен това, след изземването й тя не е била изследвана за дактилоскопни отпечатъци, които да потвърдят или разсеят евентуалните съмнения, че е била използвана като средство за запалването. И не на последно място, ако това в действителност беше така, подс. Л. едва ли би изоставил съществена улика, свързваща го с палежа на очевидно място, в което тя да бъде открита часове по – късно; още повече, че от снимковия материал (л. 46 от д.п.) е видно, че в процесното превозно средство е царял пълен безпорядък и няма никаква логика в местоположението на намерените, фиксираните и частично иззетите вещи.

Второ, другите открити предмети и следи в инкриминирания лек автомобил също не допринасят за обосноваване на тезата, че подс. Л. е автор на палежа. Наличието на негови дактилоскопни следи по вътрешната страна на предната лява врата (вж. протокол за оглед от 11.08.2016 г. – л. 45/46 от д.п., и приетата в с.з. на 18.04.2018 г. дактилоскопна експертиза – л. 118, гръб от н.о.х.д. и л. 164/165 от д.п.) не сочат на нищо друго, освен на заключението, че той е бил във физически досег с въпросното пространство, което впрочем не се оспорва от никого, защото е пряко свързано с обстоятелството, че именно Л. е бил собственик, ползвател и шофьор на това превозно средство. Тук съдът обърна внимание и на една констатирана „процесуална мистерия“, която е индиция или за некачествено проведени първоначални следствени действия, или за манипулация на доказателствата с цел обосноваване на обвинителната теза. На 11.08.2016 г. (часове след пожара) лекият автомобил на подсъдимия е бил обект на последователно проведени оглед (л. 45 от д.п.) и претърсване (в присъствие на Л. - л. 49 от д.п.) и презумираното от закона професионално изпълнение на задълженията на разследващите е следвало да доведе до откриването и изземването на всички вещи и предмети, пряко свързани с изследваните факти. Оттук нататък, съвсем необяснимо и незнайно по какви съображения, три месеца по-късно – на 02.11.2016 г., иззетият и намиращ се до този момент на съхранение при органите на МВР автомобил отново е бил огледан (л.70 от д.п.) и при това действие по разследването е било отразено, че под предната дясна седалка е намерен „…парцал от синтетична материя с тигрова шарка, представляващ стара дамска блуза с къс ръкав…“ – вещ, която (незнайно защо) не е била забелязана и фиксирана още на 11.08.2016 г. Като се остави настрана фактът, че цитираният оглед от 02.11.2016 г. всъщност е бил съпътстван и от изземване на описаната вещ (а последното е осъществено в отсъствие на подс. Л. като ползвател – чл. 162, ал.1 НПК), няма как да бъде подминато изискването за въпросното действие да се получи предварително съдебно разрешение (чл. 161, ал.1 НПК) или последващо одобрение на съставения протокол в тази му част (чл. 161, ал.2 НПК). Нито едно от двете условия не е било изпълнено, с което е дискредитирана възможността за ефективното използване на този предмет като веществено доказателство. Той в действителност е бил изследван от в.л. В. (вж. раздел „9.1.“ от ФХЕ – л. 177 от д.п., приета в с.з. на 18.04.2018 г.), която е констатирала по него „…наличие на следи от минерално масло“, съставляващи принципно запалим продукт. Но мистериозният начин, по който процесният „парцал“  е попаднал на разположение на органите на досъдебното производство и нарушаването на процесуалните правила за неговото надлежно приобщаване мотивират съда да го изключи от доказателствената оценка, защото в случая не са осигурени дори и минимални гаранции да се счита, че установеното по него „минерално масло“ е било налично към дата 11.08.2016 г., а не е нанесено впоследствие. Именно в тази насока, прави впечатление и устното разяснение на в.л. В. (в с.з. на 18.04.2018 г. - л.119 от н.о.х.д.), която също е обърнала внимание на въпросното обстоятелство със забележката, че „… за да се установи наличие на леснозапалими вещества, те трябва да се изземат веднага след събитието и да се опаковат в херметично затворени опаковки. Особено лятно време – бензин, разредители се изпаряват много бързо и не остават следи от тях за по-дълъг период от време…“.

Трето, извършената спрямо автомобила на подс. Л. полицейска проверка от свидетелите Х. и Г. непосредствено преди да навлезе в землището на кв. Челопечене не е установила в колата да се превозват забранени от закона или запалими вещества (нито да е имало мирис на такива), които потенциално биха могли да бъдат използвани за възпламеняването на причинения пожар. Въпросният факт е потвърден не само от показанията на цитираните двама служители на СДВР/05 РУ (л. 121 и л. 122, гръб от н.о.х.д.), но и от съдържанието на изготвения от св. Х. доклад за проверени лица и превозни средства (л. 35 от д.п.), който (като писмено доказателство) беше предявен в с.з. на 18.04.2018 г. (л. 121 гръб от н.о.х.д.).

И четвърто, всички изявления на свидетелите Н.К. и С.К., че точно подс. Л. е причинил инкриминирания палеж не съставляват пряко възприети от тях факти (в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 117 НПК), а лични умозаключения, изведени от конкретните обстоятелства на време, място и обстановка (влошените им отношения с Л., отправяните от негова страна закани, пребиваването му в района на пожара в процесната нощ и т.н.). Не само, че нито един от разпитаните по делото свидетели не е видял подсъдимия да възпламенява огън в запаления масив № 168, но в показанията на някои от тях се откриват и противоречия, които подлагат на съмнение цялостната им безпристрастност и възможността за тяхното безпроблемно кредитиране. Така например, описвайки хронологията на събитията относно възникването на пожара и съпричастността на подс. Л., в началото на разпита си в с.з. на 28.05.2018 г. (л. 191 от  н.о.х.д.) св. Ст. К. заявява: „Докато стигнем, той беше запалил овеса до една къщичка…“, а по-нататък, в хода на същия разпит, влиза във вътрешно противоречие с  този свой разказ, заявявайки: „Аз видях, че колата е паркирана до овеса, вратата беше отворена и видях когато пламъкът избухна той се качи в колата и аз минах от другата страна на шосето да го спра…“. Не се потвърждават от останалите доказателства и показанията на св. Н.К. (л.189 от н.о.х.д.) в частта им, в която същият твърди, че в близост до пожара са били открити „туби с горива“ и „някакви запалителни неща“, защото наличието на подобни предмети на или около местопрестъплението не е било надлежно документирано в хода на досъдебното производство.

Не могат са бъдат цялостно кредитирани и обясненията на подс. Л. (л.197 от н.о.х.д.) – особено в частта им, в която същият отрича да е преминавал покрай запаления масив № 168. Този факт се потвърждава от показанията на братята Н. и С. К.и от обстоятелството, че автомобилът му е бил открит изоставен в близост. Поддържаната от Л. версия е, че той е обикалял из землището на кв. „Челопечене“ с охранителна и защитна цел. В този смисъл, желанието му да прикрие от съда временното си пребиваване около точното място на пожара има житейска логика. То вероятно е продиктувано от страха, че доказването на въпросния факт при всички положения ще го обвърже с причиняването на палежа.

Преценявайки   о т   п р а в н а    с т р а н а    установените по делото факти, първоинстанционният съд намери, че повдигнатото срещу подс. Л.Л. обвинение за умишлен палеж по чл. 330, ал.2, т.2, вр. ал.1 НК не е доказано по несъмнен начин. Изяснен е само фактът на самото престъпление, при което са били запалени земеделски произведения на значителна стойност (5065, 14 лв.) и е създадена реална опасност пожарът да се разпространи върху намиращите се в близост съседни земеделски произведения – също на значителна стойност (29 648, 36 лв.). Авторството на деянието обаче, не беше категорично доказано. Веригата от косвени факти не изключва възможността за други версии (извън тази за пряката съпричастност на подс. Л.), които не са били проверени в досъдебното производство, като напр. причиняването на пожара от някое от лицата, съпровождали Л. по време на инкриминираните събития. Присъствието му в непосредствена близост до пожара не го превръща „по дефиниция“ в извършител (или някакъв вид съучастник) на деянието, щом като въпросното обстоятелство не е съпровождано от други (странични) индиции, подкрепящи извода за авторството.  Напълно вярно е, че част от разпитаните по делото свидетели (Н. К., Ст. К. и М. М.) описват подсъдимия като агресивна личност, склонен към саморазправа и отправяне на заплахи, но тези персонални характеристики следва да бъдат обективирани в конкретно негово поведение, за което са събрани надлежни доказателства. Противното би означавало съдът да постанови осъдителна присъда, основавайки се на предположения, в нарушение на чл.303, ал.1 НПК.

След влизане на присъдата в сила, съхраняваните по делото веществени доказателства следва да бъдат върнати на подс. Л.. Става дума за предметите, иззети от негово владение за нуждите на разследването -  а) с протокол за претърсване и изземване от 11.08.2016 г. – л.49/50 от д.п. (метална тръба, запечатана с картон серия А-0288120; 1 бр. синя запалка, запечатана с картон А-0288121; 1 чифт мъжки джапанки, запечатани с картон А-0288122; лек автомобил „Фолксваген Кади“ се рег. № ******) и б) с протокол за оглед от 02.11.2016 г. – л.70 от д.п. (1 бр. дамска блуза с тигрова украса, запечатана с картон А-212040). Те не попадат в обхвата на чл. 53 НК, защото съдът не установи да имат пряка връзка с причиняването на инкриминирания пожар, нито тяхното притежание да е забранено от закона. 

            Закономерна последица от оправдаването на подс. Л. е и приложението на чл. 190, ал.1 НПК – направените по делото   разноски   за експертизи и явяване на вещи лица в съдебното производство  да останат за сметка на държавата.

По тези съображения, СГС (НО, 30 с.) призна подс. Л.И.Л. за невиновен по повдигнатото му от СГП обвинение за престъпление по чл. 330, ал.2, т.2, вр. ал.1 НК.

 

 

                                                           СЪДИЯ при СГС:  …………………..

                                                          

 



[1] С влязло в сила протоколно Определение от 20.12.2017 г. (л.59 от н.о.х.д.), необжалвано в тази му част по реда на чл. 249, ал.3 НПК, съдът е оставил без уважение искането на ощетеното юридическо лице „Тера Ком 2007“ ЕООД (л.57 от н.о.х.д.) да бъде конституирано като частен обвинител.

[2] В обвинителния акт погрешно е отбелязано, че местонахождението на запаления масив е в намиращата се в същото землище местност „Завоя“.

[3] Съдът не намира за необходимо да се задълбочава в казаното от св. Н.Костов, че при въпросната среща към него били отправени изстрели от оръжие, тъй като посочените обстоятелства не са инкриминирани от СГП като самостоятелно обвинение.

[4] За единия от тях св. Н. Костов изразява съмнение (187, гръб от н.о.х.д.), че е синът на подсъдимия – Иван Лазаринов Лазаров, но наказателната отговорност на последния не е била ангажирана. 

[5] Такова изследване, с оглед изказаните от свид. Н.Костов съмнения, е било проведено и спрямо сина на подс. Лазаров – Иван Лазаринов Лазаров (л.57-58 и л. 176-177 от д.п.), но резултатите му също са отрицателни.