РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. София , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503668 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни срещу Решение 4531/27.07.2020 г., постановено по гр.д.№14176/2019 г.
на СГС, ГО, I-14 състав, по предявен от А. М. С. срещу „ЗД Бул Инс“АД иск с правна
квалификация чл.432,ал.1 от КЗ, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 220 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на М. Б.
С. – баща на ищцата, пострадал като пешеходец при ПТП на 04.05.2019 г., настъпило
по вина на К. В. П., като водач на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.№***, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 22.08.2019 г. до окончателното плащане, с което съдебно
решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 23.08.2019 г., като е отхвърлил предявения иск за разликата над
60 000 лв. до претендирания размер от 220 000 лв., като неоснователен, и е осъдил
страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното
решение са останали и двете страни.
С въззивна жалба вх.№85342/20.08.2020 г., ответникът „ЗД Бул Инс“АД, чрез
адв. М. Г., обжалва решението изцяло в осъдителната му част. Релевирани са
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част – не се
установява по несъмнен начин процесното ПТП да е настъпило изцяло само поради
виновното и противоправно поведение на водача К. В. П., а се установява, че
1
починалият с действията си е допринесъл в голяма степен - до 80%, за настъпване на
вредоносния резултат, като е пресичал на необозначено място и без да се погрижи за
собствената си безопасност, като преди да предприеме пресичане на пътното платно,
не се е съобразил с разстоянието и скоростта на приближаващото МПС, с което е
нарушил чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП. Наред с това, се поддържа нарушение
на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер от 120 000 лв. на справедливото
обезщетение, който не кореспондира на действително установените по делото вреди,
нарушава принципа на справедливостта, и не е съобразен с установената съдебна
практика при сходни случаи. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част,
и отхвърляне на предявения иск изцяло, с присъждане в полза на ответника на
разноските за двете съдебни инстанции, а при условията на евентуалност се иска от
съда намаляване на размера на справедливото обезщетение, и редуцирането му в по-
голям размер, съобразно възражението за съпричиняване.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261
от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
С въззивна жалба вх.№87557/27.08.2020 г., ищцата А. М. С., чрез адв. М. Н. – Т.,
обжалва решението частично в отхвърлителната му част, за размера над присъдената
сума от 60 000 лв. до размера от 120 000 лв. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част, поради неправилни
и необосновани изводи на съда досежно вида, обема, характера и степента на
интензивност на болките и страданията, които ищцата е преживяла от смъртта на своя
баща, и не е определил справедливо обезщетение за тях, а също така необосновано е
приел съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия до размер от 50%.
Приетия от съда размер на справедливото обезщетение от 120 000 лв. е занижен, и на
кореспондира на установените отношения на близост и привързаност между ищцата и
пострадалия, и преживяния от ищцата шок, и търпените продължителни душевни
страдания, промяната в начина на живот. Поддържа се справедлив размер на
обезщетението от 150 000 лв. при прилагане критериите за справедливост,
формулирани в ППВС №4/1968 г. Съдът не е съобразил, че наред с допуснатото
нарушение на чл.21 от ЗДвП чрез управление на автомобила с превишена скорост,
водачът е нарушил и задължението си по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, както и
нарушението на задължението му по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато
превозното средство, както и чл.116 от ЗДвП, и не е съобразил установената в тази
връзка съдебна практика, като е определил равен принос на водача и пешеходеца за
настъпването на ПТП. Жалбоподателят поддържа, че приносът на пострадалия не
превишава размера от 20%. Настоява за отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част, и постановяване на ново по същество в тази част, с което да се
присъди на ищцата допълнително обезщетение в размер на още 60 000 лв. за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща, ведно със
законната лихва, считана от 23.08.2019 г. до окончателното плащане, с присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
2
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, като
на основание чл.83, ал.2 от ГПК жалбоподателката е освободена от задължението за
внасяне на държавни такси и разноски, поради което жалбата е допустима и редовна от
външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
С въззивните жалби страните не са представили нови доказателства и не са
направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови
доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ от ищеца извънсъдебна застрахователна
претенция към застрахователя вх.№№К-306406/22.05.2019 г. /на л.8 от делото на СГС/,
поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е граничен от
оплакванията във въззивните жалби.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция между страните не се спори, че на 04.05.2019 г. е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено по вина на водача на
застрахован при ответника лек автомобил, при което е настъпила смъртта на
пешеходеца М. Б. С. – баща на ищцата А. М. С.. Не се спори, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на процесното ПТП, по
силата на което ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента.
Не се спори, че ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от
КЗ, като дъщеря на пострадалия при същото ПТП пешеходец. Не се спори по
механизма на настъпването на процесното ПТП, както и че пострадалият пешеходец е
допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния резултат. Спорни пред
въззивната инстанция са размерът на справедливото обезщетение до размера от
150 000 лв., което следва да бъде определено за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния баща, както и
степента, в която пострадалият е допринесъл за настъпването на увреждането, над
размера от 20%.
Във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства – Констативен протокол № К-
254/04.05.2019 г. /на л.7/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.05.2019 г. /на
л.58-63/, както и от приетата по делото САТЕ вх.№49294/05.06.2020 г. /на л.82-91/, се
установява, че процесното ПТП е настъпило на 04.05.2019 г. около 23:20 ч. – в тъмната
част на денонощието, при добра метеорологична видимост, в гр. ***, на
бул.“Цариградско шосе“, на прав пътен участък, на път с две платна за движение /по
3
едно за всяка посока/, с по четири ленти за движение за всяка посока. Процесният л.а.
„БМВ“ се е движел по бул.“Цариградско шосе“ в крайната лява пътна лента в посока
към Центъра на гр. ***, със скорост от 83 км/ч. В същото време, пострадалият
пешеходец предприема пресичане на пътното платно на бул.“Цариградско шосе“, на
място, на което не е имало обособена пешеходна пътека, в посока отдясно-наляво
спрямо посоката на движение на автомобила, като се е движел със спокойно бягане. По
този начин пешеходецът е преминал първите три ленти за движение, без да спира, и е
навлязъл в най-лявата пътна лента. Процесният автомобил се е движел в най-лявата
пътна лента с постоянна скорост от 83 км/ч., и без да променя скоростта и посоката на
движението си, е достигнал до точката на пресичане на траекториите на движението на
автомобила и пешеходеца, като ударът между автомобила и пешеходеца е настъпил в
лентата за движение на автомобила, между предната средна част на автомобила, в
зоната на регистрационната му табела, и лявата част на тялото на пешеходеца.
Вследствие на удара, тялото на пешеходеца е качено върху предния капак на
автомобила, но тъй като автомобила е с висока предна част, то не е достигнало до
предното стъкло. Тогава водачът на автомобила е реагирал с аварийно спиране и
отклонение вдясно със завъртане на волана на автомобила, и тялото на пешеходеца е
изпаднало отляво на автомобила, прелитайки известно разстояние и плъзгайки се
върху платното за движение, се е установило на мястото, където е отразено в огледния
протокол, а автомобилът е продължил движението си и е напуснал мястото на ПТП.
Мястото на удара е на около 11-12 м. вляво от десния бордюр на пътното платно по
посоката на движение на автомобила, в крайната лява лента за посоката на автомобила.
Водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца от
момента на първото му стъпване на платното за движение на автомобилите, и да
преустанови движението на автомобила преди мястото на удара, като за него ударът е
бил предотвратим. От техническа гледна точка, експертизата установява като причини
за настъпването на ПТП субективните действия на водача със системите за управление
на автомобила, изразяващи се в несвоевременно задействане на спирачната система на
автомобила, при наличие на възможност за възприемане на пешеходеца върху пътното
платно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удар с пешеходеца,
както и субективните действия на пешеходеца, който е предприел пресичане на
пътното платно на място, което не е регламентирано за движение на пешеходци, и в
момент, когато към него е приближавал процесният автомобил. От приетата по делото
СМЕ с вх.№41318/18.05.2020 г. /на л.92/ се установява, че непосредствената причина за
смъртта на пострадалия М. С., е получената тежка съчетана травма, получена от
въздействието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия, съответстващо на
механизма на увреждане при конкретното ПТП, като пострадалият е получил тежки
увреждания, несъвместими с живота, и е починал на мястото на произшествието.
Заключенията на така приетите по делото САТЕ и СМЕ не са били оспорени от
страните, съдът ги намира за компетентно изготвени, логични, обосновани, и
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства - Констативен
протокол № К-254/04.05.2019 г. /на л.7/, Протокол за оглед на местопроизшествие от
05.05.2019 г., в 00 ч., 10 мин. /на л.58-63/, Протокол за оглед на местопроизшествие от
05.05.2019 г., в 01 ч. 05 мин. /на л.69-72/, Съобщение за смърт на УМБАЛ
„Александровска“АД /на л.11/, Постановление от 08.05.2019 г. по ДП№513 ЗМТ
11151/2019 г. на СДВР /на л.16/, Предварително заключение по съдебномедицинска
експертиза на труп №329/2019 г. /на л.76-77, с характер на протокол за оглед на труп/,
поради което съдът кредитира заключенията на експертизите.
4
Във връзка с механизма на ПТП по делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на делинквента К. П., в качеството на свидетел по делото. Показанията му
описват съществено различен механизъм на произшествието от този, описан в приетата
по делото САТЕ. Същият твърди, че пешеходецът е пресичал отляво-надясно спрямо
посоката на движението му. Твърди, че пътното платно е било сравнително осветено,
имало добра видимост, като управляваният от него лек автомобил се е движел в
средната лента, и е бил задминат отляво от друг автомобил, който му е попречил да
възприеме пешеходеца, както и е попречил на пешеходеца да възприеме неговия
автомобил. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като същевременно той
твърди, че до момента на удара не е видял пешеходеца, и дори в момента на удара не е
разбрал, че е ударил човек. Същевременно се установява, че произшествието е
настъпило в участък с видеонаблюдение, като поведението на пешеходеца и
автомобила непосредствено преди настъпването на удара, както и самият удар са
заснети от пътна видеокамера, като заключението на САТЕ е изготвено въз основа на
снетия видеоматериал, поради което съдът възприема заключението на експертизата.
Съдът отчита, че субективните възприятия на водача на автомобила са силно
емоционално повлияни, предвид качеството му на делинквент, и желанието му да се
оневини, поради което не кредитира показанията в частта им, в която се описва
механизма на настъпване на процесното ПТП. Същевременно, съдът дава вяра на
свидетеля в частта на показанията му, че не е възприел пешеходеца до момента на
удара, което кореспондира на установения от САТЕ факт, че автомобилът не е
променил посоката и скоростта си на движение до момента на удара.
От Протокола за оглед на местопроизшествие, съставен на 05.05.2019 г. в 00:10
ч. /на л.59 от делото на СГС/ се установява, че на 18.00 м. преди приетия ориентир, от
който са направени измерванията, отразени в огледния протокол, вляво от пътното
платно по посоката на движение на автомобила, се намира ограничителен знак В-26, за
ограничаване на скоростта на движение в пътния участък до 80 км/ч. Същевременно,
експертизата установява, че ударът е настъпил в зоната на ориентира, приет при
огледа. Следователно, към момента на удара автомобилът се е движел със скорост, с
около 3 км/ч. над разрешената за пътния участък. Въпреки това, експертизата
установява, че от момента, в който пешеходецът е навлязъл на пътното платно, той е
бил видим за водача, и от този момент до момента на удара, водачът е имал техническа
възможност да реагира с аварийно спиране, и да преустанови движението на
автомобила напълно преди мястото на удара.
С оглед така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно на
бул.“Цариградско шосе“, в тъмната част на денонощието, но при условията на добра
видимост, и осветеност на пътното платно от улично осветление, на място, което не е
било обозначено за движение на пешеходци. Пешеходецът е пресичал пътното платно
отдясно-наляво спрямо посоката на движение на автомобила, и преди да навлезе в
коридора на движение на автомобила, е пресякъл първите три ленти за движение, като
е изминал повече от 10 метра от широчината на пътя, преди мястото на удара.
Автомобилът се е движел със скорост от 83 км/ч., незначително надхвърляща пределно
допустимата за пътния участък скорост от 80 км/ч., но водачът на автомобила е могъл
да възприеме пешеходеца като опасност за движението от момента на навлизането му
на пътното платно, и да реагира с аварийно спиране, така че напълно да преустанови
движението на автомобила преди точката на удара, като по този начин произшествието
5
е могло да бъде предотвратено, въпреки предприетото от пешеходеца неправилно
пресичане на пътното платно. Същевременно, пешеходецът е предприел пресичане на
пътното платно на необозначено за пешеходци място, на булевард с висока
интензивност на пътния трафик, съставен от четири пътни ленти за всяка посока /общо
осем пътни ленти/, имал е възможност да възприеме от голямо разстояние
приближаващите пътни превозни средства, включително автомобила на делинквента, и
да се съобрази с посоката и скоростта им на движение, с което е нарушил чл.113, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП. Ако не бе предприел неправилно пресичане на пътното платно на
бул.“Цариградско шосе“, и то в момент, в който това не е било безопасно с оглед
посоката и скоростта на движението на процесния автомобил, произшествието не би
настъпило.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че пострадалият
пешеходец и делинквента в равна степен са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат, като всеки от тях би могъл да предотврати настъпването му, независимо от
поведението на другия участник на пътя. Ето защо, съдът намира, че следва приноса на
пострадалия да бъде определен в размер на 50%.
За установяване на търпяните от ищцата болки и страдания по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М. М. Й. /сестра на ищцата/.
От същите се установява, че ищцата тежко понесла новината за смъртта на баща си –
станало зле, ръцете и краката започнали да се сгъват, наложило се да викнат спешна
медицинска помощ. Ищцата не живеела в дома на баща си, но почти през цялото време
били заедно, тъй като баща построил на ищцата къща, близо до неговата. След
смъртта на баща си ищцата се променила, започнала да говори несвързани неща, мисли
си, че баща е още жив, защото не им били разрешили да го видят, а когато го
погребвали, ковчегът бил затворен. Все още ищцата не можела да възприеме
реалността, че баща ѝ е починал. Настъпила промяна в поведението ѝ – станала нервна,
избухлива, не искала да слуша близките си, които се опитвали да я успокоят, и те много
се тревожели за нея. Това състояние на ищцата продължавало и към момента на
разпита на свидетелката /в о.с.з. на 09.06.2020 г./. Ищцата и баща били като приятели
– той бил добър баща, помагал финансово, защото не работела, грижел се за нея и
децата ѝ, построил ѝ къща, гледал ѝ децата.
Съдът взема предвид, че към момента на смъртта на нейния баща, ищцата е била
на възраст 33 години – в трудоспособна възраст. От представената от нея декларация
във връзка с искането по чл.83, ал.2 от ГПК се установява, че същата е в добро
здравословно състояние, има две деца, които към момента на настъпване на
увреждането са били съответно на 14 г. и на 15 г., и вече са били достатъчно
самостоятелни, за да не се нуждаят от непосредствени лични грижи. Установява се, че
ищцата е получавала от своя баща както финансова, така и организационна подкрепа
при отглеждането на децата , но също така взема предвид, че ищцата към момента на
смъртта на баща си е била вече възрастен човек, имала е собствено семейство, водела е
самостоятелен начин на живот, не е била обективно възпрепятствана сама да си
осигурява доходи чрез полагане на труд. Смъртта на нейния баща и е причинила
дълбока скръб и чувство за загуба, поради изградените близки отношения между тях и
получаваната от нейния баща морална, организационна и финансова подкрепа, които
вреди са в рамките на обичайните търпени вреди при загуба на близък човек.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че справедливото
6
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на нейния баща, следва да бъде определено в
размер на 120 000 лв., който размер е съобразен с критериите за справедливост,
формулирани в ППВС №4/1968 г., съответства на обема на установените по делото
действително претърпени вреди от ищцата, на икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, както и на съдебната практика по сходни случаи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение – както в обжалваната осъдителна,
така и в обжалваната му отхвърлителна част.
При този изход от спора във въззивната инстанция, всяка от страните следва да
понесе направените от нея разноските за държавна такса, като има право да бъдат
присъдени на осн. чл.78, ал.3 от ГПК разноски за процесуално представителство по
производството по въззивната жалба на насрещната страна. Общият обжалваем
интерес по двете въззивни жалби е в размер на 120 000 лв., от които 60 000 лв. е
обжалваемият интерес по жалбата на ищеца, и 60 000 лв. е обжалваемият интерес по
жалбата на ответника. Ищцата е претендирала със списък по чл.80 от ГПК присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв., като е представила ДПЗС, с който е уговорено безплатно за
ищцата процесуално представителство. Съобразно материалния интерес във
въззивното производство, съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение се изчислява в размер на 3930 лв., от която сума в полза на адв. М. Н.
– Т., следва да се присъди ½ /едва втора/ част, или сумата от 1965 лв., а с начислен
ДДС – сумата 2358 лв. Ответникът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК за
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. с
начислен ДДС, като е представил ДПЗС с реквизити на разписка за получена в брой
сумата от 5000 лв. Ищецът е релевирал възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира
възражението за основателно, тъй като така претендираните разноски са в значително
по-висок размер от изчисления минимален размер на адвокатското възнаграждение,
при липса на фактическа и правна сложност на делото във въззивната инстанция. Ето
защо, съдът намира, че следва претендираните от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат редуцирани до минималния размер на адвокатското
възнаграждение, изчислено в размер на сумата от 3930 лв., от който размер в полза на
адв. М. Г. следва да се присъди ½ част /съобразно материалния интерес по
отхвърлената въззивна жалба на ищеца/, или сумата от 1965 лв., а с начислен ДДС –
сумата 2358 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение 4531 от 27.07.2020 г.,
постановено по гр.д.№14176 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I-14
състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със
7
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат М.Б. Н. – Т., с
ЕГН **********, със служебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №29, ет.3, сумата от 2358 лв.
/две хиляди триста петдесет и осем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
с начислен ДДС, за въззивното производство, за процесуалното представителство на А.
М. С., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. М. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул.“***“ №351, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Застрахователно дружество Бул Инс“АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Джеймс Баучер“
№87, сумата от 2358 лв. /две хиляди триста петдесет и осем лева/, представляваща
разноски за процесуално представителство с включен ДДС, за производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8