М О Т И В И
към присъда по НОХД N 262 по описа за 2014 год. на Провадийски районен съд.
На 23.06.2014 год. ПРП е
внесла обвинителен акт по вх. Пр. №283/2014г. по описа на РП-Провадия, ведно с
материалите по досъдебно производство № 125/2014г. по описа на РУ”П”-Провадия,
по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия М.П.Я.
за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.6, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.18,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представител на ПРП поддържа обвинението изцяло.Счита го за доказано по
безспорен и категоричен начин и в тази връзка моли съдът да определи наказание
на подсъдимия към минимума определен в закона с приложението на чл.66, ал.1 от НК с оглед липсата на предишни осъждания.
Защитника на подс. Я. пледира
за оправдателна присъда като счита обвинението за недоказано по безспорен и
категоричен начин. Изтъква, че действията на подзащитния й са били с цел да
спре разхищението на гориво и всички негови действия са били в тази насока.
Подсъдимият не се признава за
виновен и моли за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М.П.Я. живеел със семейството си в гр.Провадия, обл.варна и
работел като шофьор от 1989г.. от три години работел в Община-Провадия, като
шофьор, управлявайки МПС-автобус марка ***, съгласно трудов договор
№1/05.01.2011г.. съгласно Заповед №2108/11.09.2013г. на Кмета на Община Провадия,подс.Я.
управлявал МПС-то по посочени маршрути и часове, с работно време от 06,30 часа
до 16,45 часа и обедна почивка в с.Б., общ.Провадия, обл.Варна за времето от
12,00 часа до 13,00 часа.
Видно от длъжностната характеристика на длъжността „шофьор на автобус“, с
която подс.М.Я. е бил запознат срещу подпис, изпълнявайки посочената длъжност
той зареждал с гориво, масло, антифриз и вода автобуса, трябвало да не
разхищава гориво и смазочни материали, за повреди по автобуса и за извършване
на ремонтни работи по него следвало да уведоми директора на дирекция СА и
механика, както и да попълни предварителна заявка, носи имуществена отговорност
за виновно причинените вреди при изпълнение на служебните си задължения,
отговаря за поверения му автомобил и зачислените му принадлежности и
консумативи.
На 04.03.2014г. подс.Я. *** за да прибере учителите от местното училище,
които приключвали занятия около 13,30 часа. Подсъдимия Я. отишъл около 12,00
часа и спрял автобуса в една улица в селото в близост до соларните панели.
Преди това решил да измие автобуса, като установил, както той твърди, че от
капачката на резервоара има теч на гориво. Тъй като имал лимит на горивото,
решил да източи от резервоара известно количество нафта и за целта с маркуч
присипал известно количество нафта от резервоара в туба от 10 литра за
минерална вода. По време на източването същият извадил още две туби от по десет
литра и започнал преливането. Точно в момента в който напълнил едната туба с
дизелово гоориво той забелязал приближаващите се към него полицейски служители,
като показал признаци на уплаха захвърляйки едната празна туба встрани от
автобуса, а пълната туба с гориво и втората празна туба заедно с маркуча
прибрал в багажното отделение на автобуса и затворил вратата и капака на
резервоара.
По това време свидетелите М.Ж.М. и Н.К.К. изпълнявали служебните си
задължения, като извършвали обход в село С., общ.Провадия и достигайки до улица
в края на селото до слънчевите панели забелязали паркиран автобус жълт на цвят
на Община Провадия. От страната на резервоара забелязали водача на автобуса
клекнал до него с туба от минерална вода пред себе си пълна с жълтеникава
течност и зелен маркуч, на който единият край бил вкаран в резервоара на
автобуса. Когато свидетелите стигнали до подс.Я., св.К. го попитал защо краде
гориво от автобуса, при което Я. отговорил, че всеки взимал и той решил да си
вземе. Тогава свидетелите сигнализирали на колегите си за извършеното
престъпление и на место пристигнала
следствено-оперативна група, която предприела необходимите действия.
Извършен бил оглед на местопроизшествието, като в багажното отделение на
училищния автобус управляван от подс.Я. били намерени две празни туби от
минерална вода с вместимост от по 10 литра и една пълна туба от минерална вода
с дизелово гориво със същата вместимост и зелен маркуч, които били иззети с
протокола за оглед на местопроизшествие.
С разписка от 05.03.2014г. иззетите веществени доказателства били върнати
на Община Провадия.
Видно от назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на
инкриминираните вещи-30 литра дизелово гориво към датата на деянието при цена
за 1 литър гориво от 2,58 лева възлизала на 77, 40 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически
положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото в хода
на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства, а
именно-обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие и показанията на свидетелите по делото,
съдебно-оценителната експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, трудов
договор, длъжностна характеристика, заповед на Кмета на Община Провадия с която
се определя маршрута на движение на управляваното от подсъдимия МПС, разписка
за върнати вещи и справката за съдимост на подсъдимия.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия тъй като същите не кореспондират по никакъв начин с
установената по делото фактическа обстановка.
Видно от доказателствата по делото подс.Янчев е бил на работа от три години
в община Провадия на длъжност шофьор, управлявайки описаното МПС. Същият е бил
запознат срещу подпис с длъжностната си характеристика , като изпълнявайки
посочената длъжност той зареждал с гориво, масло, антифриз и вода автобуса,
трябвало да не разхищава гориво и смазочни материали, за повреди по автобуса и
за извършване на ремонтни работи по него следвало да уведоми директора на
дирекция СА и механика, както и да попълни предварителна заявка, носел
имуществена отговорност за виновно причинените вреди при изпълнение на
служебните си задължения, отговарял за поверения му автомобил и зачислените му
принадлежности и консумативи. Според същия капачката на резервоара е имала проблем,
което позволявало при движение да се излива гориво от отвора на резервоара.
Този факт същият установил, както твърди по време на почивка в периода от 08,30
часа до 13,00 часа, като решил да измие автобуса и тогава забелязал разлива на
гориво. С цел предотвратяване на още разлив решил да източи част от горивото за
да свали неговото ниво в резервоара, като това предприел едва към 11,30 часа.
Съдът счита за нелогично тези действия от страна на подсъдимия да бъдат
извършени не по време на миене на автобуса, а в уличка в покрайнините на с.С..
Подсъдимия е управлявал въпросното МПС от доста дълъг период и честия недостиг
на гориво би направил впечатление на същия за което същият би следвало да
предприеме необходимите действия по отстраняване на сочената от него повреда на
капачката на резервоара. Не кореспондира и с нормалната логика факта, че същият
е притежавал три туби от по 10 литра за минерална вода, които са били
приготвени предварително от което съдът прави извода, че Я. е имал намерение да източва гориво от
автобуса. За целта същият е имал и маркуч, което дава на съда основание да
счита, че той е приготвил и притежавал всички необходими вещи за да може да
източи гориво от управлявания от него автобус.
Съдът изцяло кредитира показанията
на св.М.Ж.М. от които става ясно, какво е било поведението на подсъдимия при
тяхната среща. Я. моментално е хванал тубичките и маркуча и ги е прибрал в
багажното отделение, като третата туба ритнал под автобуса за да не се вижда.
Даването на различни оправдания води на извода, че същият не е имал намерение
да извърши действия с оглед предотвратяването на разлив, а именно да отнеме
гориво за лични нужди.
На основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК бяха прочетени и
приобщени към доказателствения материал показанията на св.М., които същият
изцяло поддържа. В същите М. изтъква думите на подсъдимия в момента на
установяването му, а именно: „Стана тя каквато стана.“, което е индикация за
отношението му към това което е извършвал в него момент.
Съдът изцяло кредитира и приобщените и прочетени показания на св.К. по реда
на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК в което същият заявява, че е провел
разговор с подсъдимия за причината да извършва това деяние, като подсъдимия е
заявил следното:“Всеки който кара автобуси и камиони взима нафта и затова и той
взимал.“
Показанията на двамата свидетели се припокриват изцяло, същите са логични,
правдиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, като
по тях не се установяван никакви разминавания.
Съдът изцяло приема и
заключението на съдебно-оценителната експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството на деянието, съдът намери за доказано по безспорен и
категоричен начин по отношение на подс. М.П.Я. съпоставяйки неговите обяснения,
показанията на свидетелите по делото, заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-оценителна експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие, трудов договор, длъжностна характеристика, заповед на Кмета
на Община Провадия с която се определя маршрута на движение на управляваното от
подсъдимия МПС, разписка за върнати вещи и справката за съдимост на подсъдимия.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с
деянието си подсъдимия М.П.Я. е реализирал обективните и субективни признаци на
състава на чл. 195, ал.1, т.4 и т.6, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Подсъдимия е предприел действия по прекъсване фактическата власт на
владелците върху инкриминираната вещи с намерение противозаконно да я присвои,
с което е настъпил и визираният от закона обществено опасен резултат.
По отношение на подсъдимия са
налице квалифициращите признаци на чл.195, ал.1 т.4 и т.6 от НК предвид факта,
че за извършване на деянието същият е използвал техническо средство- маркуч и
същият е имал качеството на длъжностно лице-шофьор на автобус към
Община-Провадия, което се е възползвало от служебното си положение.
Доказа се и обстоятелството, че деянието е
извършено във фазата на опита, като същото е останало недовършено по независещи
от дееца причини
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от
подсъдимия.
Същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и е целял те да настъпят.
Подсъдимия е съзнавал, че с деянието си лишава от фактическа власт
владелеца на чужди движими вещи, предвиждал е преминаването им в неговата
фактическа власт и е установил тази власт.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за
този вид престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите – предмет
на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право съзнание у подсъдимия.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки
от гореизложеното, Провадийският районен съд намери подсъдимия М.П.Я. за
виновен в това, че от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 195, ал.1, т.4 и т.6,
вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието
съдът отчете, като смекчаващи вината обстоятелства на първо място чистото
съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че докато е бил на длъжност
шофьор в Община-Провадия не са му били налагани дисциплинарни наказания.Съдът
счете, че следва да отчете ниската стойност на отнетите вещи, както и
обстоятелството, че същите са били възстановени на Община-Провадия въпреки, че
това не е станало по волята на подсъдимия, както и доброто му процесуално
поведение в хода на досъдебното производство и съдебното следствие.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът определи факта, че с деянието си подсъдимия е осъществил
два квалифициращи състава на престъплението по чл.195, ал.1 от НК.
При значителен превес на
смекчаващите над отегчаващи вината обстоятелства съдът определи наказанието на
подсъдимия при условията на чл.54, ал.1 от НК, като му наложи „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с
изпитателен срок от три години.
Съдът счете, че обществената
опасност на дееца не е висока с оглед липсата на данни за предишно осъждане,
както и на регистрирани престъпления от страна на същия.
Съдът отчита е зачестилия брой на подобни
престъпление от този вид, което по никакъв начин не оправдава подсъдимия.
Същият е имал работа, като шофьор в Община-Провадия, което не дава основание да
се счита, че същият е бил материално затруднен.
В тази връзка съдът счете, че
следва да наложи наказание към минимума определен в нормата на чл.195, ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година.
С оглед постановяване на
осъдителна присъда съдът осъди подс.Д. да заплати направените по делото
разноски в размер на 26,97 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР-Варна, както и сумата от 20,00 лева в полза на Държавата по сметка на ВСС,
представляващи разноски по делото.
С така наложеното наказание съдът
счита, че са изпълнени целите на чл.36 от НК и, че същото ще окаже своето
възпитателно въздействие върху подсъдимия и останалите членове на обществото.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :