Решение по дело №890/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 60
Дата: 1 март 2021 г.
Съдия: Ивелина Солакова
Дело: 20204100500890
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов

Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500890 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от Е. А. Г. против
Решение № 212/13.2. 2020 г. по гр.д. № 1367/2019 г. на ВТРС, с което е постановено
следното:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Г. В. Х. с ЕГН: ********** и А. В. Х. е ЕГН:
**********, с адрес в гр.В.Т., ул.В.Л. № ..., вх.В, ап.З, от наследството на А. П. Х. с ЕГН:
........, починал на .......г., в размер на 23789.57 лева, която запазена част е накърнена с
направените с Нотариален акт № 74, том 5, рег.№ 6202, дело 602/09.12.2014г. на Нотариус Д.
Т., вписан в АВ-ИР с вх.рег.№ 9425, Акт № 152, том 25 дело № 4667 и Нотариален акт №
240, том 2, рег.№ 2002. дело № 182/03.06.2014г. на нотариус А. М., вписан в АВ-ИР с вх.рег.
№ 2528, Акт № 35. том 10, дело № 1076, дарения в полза на Е. А. Г. с ЕГН: **********, от
гр. В.Т., ул.Б.№ ..., вх.А, ет.2, като ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО дарението, оформено с Нотариален
акт № 240, том 2, рег.№ 2002, дело № 182/03.06.2014г. на нотариус А. М., на Поземлен имот
с идентификатор 16359.71.496 по КККР на гр. Г. О., в местността „Л. х.", с площ от 600
кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Овощна градина, с номер по предходен план 071496, при съседи 16359.71.1627, 16359.71.425
и 16359.71.7624 и построената в него Сграда с идентификатор 16359.71.496.1, със застроена
площ от 46 кв.м., на един етаж, представляваща Постройка за сезонно ползване, на стойност
1
18 960 лева, както и НАМАЛЯВА дарението, оформено с Нотариален акт № 74, том 5, рег.
№ 6202, дело 602/09.12.2014г. на Нотариус Д. Т., наСамостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.504.262.1.4 по КККР на гр. В. Т., с административен адрес в гр. В. Т.,
п.к. ..., ул. „Б." № ..., ет. 2, представляващ Жилище/Апартамент № 6, на едно ниво, състоящ
се от две стаи, кухня, коридор, баня/^С и избено помещение, с обща кубатура от 248.85
куб.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10447.504.262.1.3 и
10447.504.262.1.5, под обекта: 10447.504.262.1.1 и 10447.504.262.1.2 и над обекта:
10447.504.262.1.7, ведно с прилежащите му таванско помещение, второ избено помещение с
площ от 6.42 кв.м. и съответните идеални части от общи част и от право на строеж, с
необходимия размер за допълване на запазената част на ищците, а именно с 4 829.57 лева.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г. В. Х. е ЕГН: **********, А. В. Х. е ЕГН:
**********, с адрес в гр.В.Т., ул.В.Л. № ..., вх.В, ап.З и Е. А. Г. с ЕГН: **********, от гр.
В.Т., ул.Б. № ..., вх.А, ет.2, на следния недвижим имот: находящ се в с. Г. С., Община Л.,
Област Л., представляващ: ДВОР с площ от 2,5 дка /две цяло и пет декара/, с построените в
него къща, плевник и шатра, представляващ поземлен имот с идентификатор 17244.900.794
по КККР на с.Г. С., и построените в него сгради с идентификатори 17244.900.794.1,
17244.900.794.2, 17244.900.794.3, 17244.900.794.4, 17244.900.794.5, по КККР на с.Г. С.,
община Л.. ДЕЛБАТА на описания по-горе недвижим имот се допуска при следните квоти:
1 /4 ид.ч за Г. В. Х., 1 /4 ид.ч. за А. В. Х. и 1 /2 ид.ч. за Е. А. Г.. ДОПУСКА да се извърши
съдебна делба между Г. В. Х. е ЕГН: **********, А. В. Х. е ЕГН: **********, с адрес в
гр.В.Т., ул.В.Л. № ..., вх.В, ап.З и Е. А. Г. с ЕГН: **********, от гр. В.Т., ул.Б. № .., вх.А,
ет.2, на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 16359.71.496 по КККР на
гр. Г. О., в местността „Л. х.", с площ от 600 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина, с номер по предходен план 071496,
при съседи 16359.71.1627, 16359.71.425 и 16359.71.7624 и построената в него Сграда с
идентификатор 16359.71.496.1, със застроена площ от 46 кв.м., на един етаж,
представляваща Постройка за сезонно ползване. ДЕЛБАТА на описания по-горе недвижим
имот се допуска при следните квоти: 5/6 ид.ч общо за Г. В. Х. и А. В. Х. и 1/6 ид.ч. за Е. А.
Г.. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г. В. Х. е ЕГН: **********, А. В. Х. е
ЕГН: **********, 2 с адрес в гр.В.Т., ул.В.Л. № ..., вх.В, ап.З и Е. А. Г. с ЕГН: **********,
от гр. В.Т., ул.Б. № .., вх.А, ет.2, на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатоор 10447.504.262.1.4 по КККР на гр. В. Т., с административен адрес в гр. В. Т.,
п.к. ..., ул. „Б." № ..., ет. 2, представляващ Жилище/Апартамент № 6, на едно ниво, състоящ
се от две стаи, кухня, коридор, баняЛУС и избено помещение, с обща кубатура от 248.85
куб.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10447.504.262.1.3 и
10447.504.262.1.5, под обекта: 10447.504.262.1.1 и 10447.504.262.1.2 и над обекта:
10447.504.262.1.7, ведно с прилежащите му таванско помещение, второ избено помещение с
площ от 6.42 кв.м. и съответните идеални части от общи част и от право на строеж.
ДЕЛБАТА на описания по-горе недвижим имот се допуска при следните квоти: 18765/83610
ид.ч. общо за Г. В. Х. и А. В. Х. и 64845/83610 и.ч. за Е. А. Г.. ОСЪЖДА Е. А. Г. с ЕГН:
**********, от гр. В.Т., ул.Б. № ..., вх.А, ет.2, да заплати на Г. В. Х. е ЕГН: **********, А.
2
В. Х. е ЕГН: **********, с адрес в гр.В.Т., ул.В.Л.№..., вх.В, ап.З, сумата 681.74 лв.
/шестстотин осемдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/ разноски в
производството по предявения иск по чл.30 от ЗН.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, необосновано и несъобразено със
събраните по делото доказателства.Твърди се, че съдията е допуснал съществени
процесуални нарушения, като направените изчисления на съда са объркани и неточни и
неверни. Твърди се, че не е ясно с какви части и защо съдът е намалил дарствените
разпореждания в полза на жалбоподателката, както и защо е прието, че имотът в с.С. е в
съсобственост между страните-при 1 /3 ид. Част общо за ищците и 1 / 3 ч.за ответницата,
като не е ясно чия е останалата 1 / 3 ид. Част. Твърди се, че грешно е определено дробното
число при определяне квотите на страните относно апартамента в гр.В.Т.. Твърди се, че са
неясни мотивите на съда за да приеме, че стойността на полученото наследство от ищците е
в размер на 2141.66 лв. Твърди се, че има противоречие на мотивите на съда в частите за
определяне намалението на дарствените разпореждания общо за двамата ищци в общ размер
на 23 789.57 лв. отмяната на дарението изцяло на имота в гр.г.О. и намалението на
дарението на апартамента в гр.В.Т. само за сума 4829.57 лв, а след това в мотивите-
допускане до делба на трите недвижими имоти. Твърди се, че при изчисленията не са взети
предвид и не са остойностени правилно онези части от наследствената маса,които общият
наследодател не притежава изцяло в своя собственост, както и не взети предвид и не са
изчислени и приспаднати от всички сочени стойности запазените части на всеки един от
наследниците. Във връзка с това се прави извод, че липсват мотиви на решението. Твърди се
също, че неправилността на решението води и до неправилно определяне на присъдените
разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба от ответниците по
същата - Г. В. Х. и А. В. Х., се заема становище за нейната неоснователност понеже в нея не
се посочват конкретни аргументи за твърдяната неправилност на решението.
В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения
първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1,
изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
3
правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и
съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение
трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение
второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са
следните:
Ищците Г. В. Х. и А. В. Х., твърдят, че с ответницата са били съсобственици на следните
недвижими имоти, а именно: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.504.262.1.4 по КККР на гр. В. Т., с административен адрес в гр. В. Т., п.к. ...., ул. „Б."
№ ..., ет. 2, представляващ Жилище/Апартамент № 6, на едно ниво, състоящ се от две стаи,
кухня, коридор, баня/WC и избено помещение, подробно описан, ведно с прилежащите му
таванско помещение, второ избено помещение с площ от 6.42 кв.м. и съответните идеални
части от общи част и от право на строеж, и 2. Поземлен имот с идентификатор 16359.71.496
по КККР на гр. Г. О., в местността „Л. х.", с площ от 600 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина, с номер по предходен
план 071496, при съседи 16359.71.1627, 16359.71.425 и 16359.71.7624 и построената в него
Сграда с идентификатор 16359.71.496.1, със застроена площ от 46 кв.м., на един етаж,
представляваща постройка за сезонно ползване. Посочените имоти били придобити приживе
от съпрузите М. И. Х. и А. П. Х., които са баба и дядо на ищците по бащина линия,
съответно майка и баща на ответницата. След смъртта на М. И. Х. на ........г. съпружеската
имуществена общност по отношение на процесиите имоти е прекратена, а А. П. Х., като
преживял съпруг е придобил 4/6 (24/36) идеални части, а техните деца - ответницата и брат й
В. А. П. - последния баща на ищците, са придобили по 1/6 (6/36) идеална част. През 2014г. с
Нотариален акт № 74, том 5, рег.№ 6202, дело 602/09.12.2014г. на Нотариус Д. Т., вписан в
АВ-ИР с вх.рег.№ 9425, Акт № 152, том 25, дело № 4667 и Нотариален акт № 240, том 2, рег.
№ 2002, дело № 182/03.06.2014г. на нотариус А. М., вписан в АВ-ИР с вх.рег.№ 2528, Акт№
35, том 10, дело № 1076 А. П. Х. е дарил притежаваните от него 4/6 идеални части от
процесиите недвижими имоти на ответницата, с което по информация на ищците се
изчерпва изцяло притежаваното от него имущество /наследствена маса/. Според ищците, с
посочените разпоредителни сделки А. П. Х. е накърнил запазената част от наследството на
законните си наследници. След смъртта на В. А. П. на ........г., ищците като единствени
негови законни наследници, са при добили притежаваната от него 1/6 (6/36) идеална част от
процесиите имоти, или по 3/36 за всеки един от ищците. А. П. Х. е починал на ........г.,
поради което за ищците, по право на заместване, като законни и единствени наследници на
починалия си баща В. А. П. - лице с право на запазена част от процесиите имоти, която не
4
може да получи по смисъла на чл. 30 от ЗН, е възникнало правото да претендират
възстановяването й. За ищците бил налице правен интерес да искат намаляване на даренията
извършени от общия наследодател в полза на ответницата, до размера необходим за
попълване на запазената им част от наследството, както и допускане на делба между
страните на посочените недвижими имоти. Твърдят, че от притежаваните от А. П. Х. 24/36
идеални части запазената част е 16/36 и.ч., а 8/36 и.ч. са разполагаема. От запазените 16/36
и.ч. за ответницата се полагат 8/36 и.ч., а общо за ищците, като наследниците на В. А. П.
останалите 8/36 идеални части, или по 4/36 и.ч. за всеки от един от тях.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да възстанови запазената има част от
наследството на А. П. Х., починал на ......г., която запазена част е накърнена с направените с
Нотариален акт № 74, том 5, рег.№ 6202, дело 602/09.12,2014г. на Нотариус Д. Т., вписан в
АВ-ИР с вх.рег.№ 9425, Акт № 152, том 25, дело № 4667 и Нотариален акт № 240, том 2, рег.
№ 2002, дело № 182/03.06.2014г. на нотариус А. М., вписан в АВ-ИР с вх.рег.№ 2528, Акт №
35, том 10, дело № 1076 дарения в полза на ответницата Е. А. Г., като намали със
съответната част за всеки един от ищците посочените горе дарения, след което да допусне и
извърши делба на процесиите имоти, при полагащите се на страните квоти. Претендират и
направените по делото разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата Е. А. Г.
оспорва предявения иск по чл.30 от ЗН. Счита, че искът за делба следва да бъде разгледан по
същество като бъде допусната делба на съсобствени наследствени недвижими имоти понеже
ищците са съсобственици на 1/6 идеална част от описаните недвижими имоти, придобити по
наследство от починалия им баща В. А. Х.. Твърди, че освен посочените в исковата им
молба съсобствени наследствени недвижими имоти, общият наследодател е притежавал и
1/3 идеална част по наследство от починалата преди него М. И. Х.- негова съпруга, имот
находящ се в гр. Г. С., Община Л., Област Л., представляващ: ДВОР с площ от 2,5 дка /две
цяло и пет декара/, заедно с построената в него КЪЩА, ПЛЕВНИК и ШАТРА съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба № 13, том I, регистър 84, дело № 23 / 1949 г. на С.
околийски съдия. От посочения имот 1/3 е собственост общо на ищците и 1/3 е собственост
на ответницата. Счита, че този недвижим имот следва да бъде включен в наследствената
маса. Посочва, че за този имот са натрупани задължения за данъци и битови отпадъци, както
и сметка за електроенергия в размер на 1594,56 лв. за кл. № 300214418692, за обект в с. Г.
С., ул. "Ц. С." № 17, като имотьт не е ползван от ответницата, а от наследодателя на ищците.
Недвижимият имот в с. Г. С. е трябвало да остане в дял на сина на наследодателя В. Х., тъй
като последният е живял през, по-голяма част от живота си именно в с.Г. С., Общ. Л.,
включително когато е бил женен със семейството си. Счита, че не е налице накърняване на
запазената част на ищците. Последните можели да се удовлетворят от имота в с. Г. С.. При
условията на евентуалност, ако съдът прецени, че е накърнена запазената част, на основание
чл. 34 от ЗН, заявява искане намалението да се извърши от дарението на имота и сградата в
местността "Л. х.", Общ. Г. О..
5
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства
и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези
причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка
по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание 69 , ал. 1 от ЗН, с който ищците целят да бъде прекратена
възникналата между тях и ответницата по силата на наследствено правоприемство
съсобственост върху недвижимите имоти, останали им в наследство от техния общ
наследодател А. П. Х..
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от
този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата
на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са
изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността претенцията за допускане делба между страните и относно квотите, при
които следва да се допусне делбата след възстановяване на запазената част от наследството
в полза на двамата ищци.
По оплакванията в жалбата :
От съдържанието на жалбата става ясно, че не се оспорва качеството на ищците на
наследници на починалия А. П. Х.. Жалбоподателката не оспорва, че общият й с ищците
наследодател е притежавал приживе трите недвижими имота, предмет на делба в
настоящото производство. Не се оспорват, а и по категоричен начин са установени по
делото твърденията на ищците за извършени от наследодателя им дарствени разпореждания
с притежаваните от него след смъртта на съпругата му идеални части от частта от
наследството, съставляваща апартамент в гр. В. Т. и земя с постройка в гр. Г. О. в полза на
ответницата- негова дъщеря. Не се оспорва статутът на имота, част от наследството,
находящ се в с. Г. С., а именно, че той е бил лична собственост на съпругата на
наследодателя М. И. Х., както и това, че тя е починала преди наследодателя.
.
Изслушаното по делото заключение на съдебно- техническа експертиза, което съдът
възприема изцяло като компетентно и обосновано, установява каква е била справедливата
пазарна стойност на трите имота, предмет на делба между страните, към момента на
откриване на наследството.То не е оспорено от страните по делото. Установен е и размерът
на задълженията, принадлежащи към оставеното от общия наследодател наследство.
Оспорванията касаят само изчисленията на съда във връзка с искането на ищците за
възстановяване на тяхната запазена част от наследството чрез намаляване на дарствените
6
разпореждания, извършени от наследодателя в полза на жалбоподателката.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е определил правилно както
математически, така и съобразено със законовите разпоредби общия размер на масата по
чл. 31 от ЗС, размера на запазената част на ищците и оттам правилно е приложил
разпоредбите на чл. 29-34 от Закона за наследството.
Първо, предвид установените от вещото лице справедливи пазарни стойности за трите
имота, предмет на иска, съдът правилно е съобразил, че към момента на откриване на
наследството единственото, което общият наследодател е притежавал, това е била 1/3
идеална част от недвижим имот в с. Г. С., представляващ двор с площ от 2,5 дка /две цяло и
пет декара/, заедно с построената в него КЪЩА, плевник и шатра съгласно Нотариален акт
за покупко-продажба № 13, том I, регистьр 84, дело № 23 / 1949 г. на С. околийски съдия.
Стойността на тази идеална част предвид заключението на СТЕ към момента на откриване
на наследството е в размер на 4823 лв. ( 1/3 от 12850 лв.- общата пазарна стойност на
имота). Така, възражението на жалбоподателката , че не е ясно чия е останалата 1/3 идеална
част от този имот е несъстоятелно. Очевидно след смъртта на М. И. Х.( съпруга на А. П. Х.),
която е била индивидуален собственник на имота, 1/3 от него е останала в наследство за
бащата на двамата ищци, който към него момент е бил жив, а след смъртта му е преминала
върху ищците, 1/3 идеална част е останала за ответницата и 1/3 идеална част е останала за
наследодателя А. П. Х.. Именно тази 1/3 идеална част съставлява цялото имущество,
оставено от Х. към момента на неговата смърт. Така и квотите на страните по отношение на
този имот след смъртта на общия им наследодател са вече ½идеална част за
жалбоподателката и по ¼ идеална част за двамата ищци.
Задълженията на наследодателя са установени в размер на 1189 лв. към момента на
откриване на наследството .
За да се състави масата по чл. 31 от Закона за наследството, с оглед определяне на
разполагаемата част и размера на запазената част за двамата ищци, явяващи се наследници
на А. П. Х., първо следва да се установи стойността на имотите, оставени от наследодателя
към момента на откриване на наследството. В случая се касае, както вече се посочи, за 1/3
идеална част от имота в с. Г. С., описан по- горе. Стойността й е 4823лв. След това трябва да
се извадят задълженията, които са 1189 лв. Така се получава сума от 3093,35 лв. След това
към тази сума следва да се прибавят даренията, чиято стойност е установена от СТЕ, а
именно - за имота апартамент в гр. В. Т. – 55740 лв. ( 2/3 от 83610 лв.- определената
справедлива пазарна стойност на целия имот) и за имота в гр. Г. О. – 18960 лв. ( 2/3 от 28
440 лв. – справедлива пазарна стойност на целия имот). По този начин, чрез извършване на
математическите действия с посочените суми в последователността, посочена в чл. 31 от ЗН
се получава стойността на масата, която е 77793,35 лв. Запазената част, определена по
правилото на чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството, приложимо в настоящия случай, е
51862,45 лв. , а за двамата ищци тя е 25931,23 лв.
7
Имайки предвид стойността на единствения останал при откриване на наследството
недвижим имот, стойността от наследството, която са получили двамата ищци е е 2141.66
лв. С други думи, в случая е налице накърняване на запазената част на ищците с 23789.57
лв. ( 25931лв. Минус 2141, 66 лв.)
Предвид становището на ответницата, че при наличието на предпоставки за възстановяване
на запазена част в полза на ищците, тя предпочита да бъде намалено дарението на имота в
гр. Г. О., както и предвид стойността на дареното, а именно 18960 лв., то дарението следва
да се отмени изцяло. След отмяна на това дарение запазената част на ищците все още остава
накърнена и за допълването й са необходими още 4 829.57лв. Ето защо следва и дарението
на имота – апартамент в гр. В. Т. също да бъде намалено с тази сума.
При това положение според настоящия състав първоинстанционният съд не е допуснал
грешка при определяне на запазената част от наследството, която се следва на ищците, нито
пък е допуснал грешка при преценката си кои дарствени разпореждания да се отменят
изцяло и кои от части и с каква част .
В този случай правилно са определени и квотите, при които следва да бъде допусната делба
между страните на трите недвижими имота, като са взети предвид и придобитите по силата
на наследствено правоприемство преди смъртта на наследодателя А. П. Х. права от страните
върху процесните имоти. Като се има предвид всичко изложено до тук, възраженията на
жалбоподателката се явяват неоснователни .
Изложените по-горе фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с
тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност и
законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от
пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се потвърди.
При този изход на спора по отношение на разноските, следва да се приложи разпоредбата на
чл. 78 ГПК , а не тази на чл. 355 от ГПК и на ответниците по жалба да се присъдят сторените
от тях разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 650 лв.
възнаграждение за един адвокат съгласно приложения към делото списък по чл. 80 от ГПК.
Необходимостта от присъждане на разноски в случая произтича от обстоятелството, че е
налице спор относно правата на ищците върху процесните имоти, който неоснователно е
предизвикан от жалбоподателката.
Водим о т горното , съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 212/13.2. 2020 г. по гр.д. № 1367/2019 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Е. А. Г. с ЕГН: ********** ДА заплати на Г. В. Х. с ЕГН: ********** и А. В. Х.
8
е ЕГН: ********** сумата от 650 лв. ( шестстотин и петдесет лева ) разноски по водене на
делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9