Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав, в открито
съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
Д. КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 8989 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
5048610/25.03.2020 г. на С.Г.Б. – ищец по гр. дело № 66230/2018 г., на Софийския
районен съд, 139 състав срещу постановеното решение № III-139-61631/09.03.2020
г. в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Г.И.Т. с
децата И. Г.Т. и П.Г.Т. - всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00
часа в сряда до 18:00 часа в петък /с преспИ.е/.
Въззивникът
твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и не е съобразено с
интереса на децата. Поддържа, че предвидената възможност децата два пъти в
седмицата да нощуват при техния баща би ги ангажирало с често местене от едното
в другото жилище. Сочи, че поведението на въззиваемия не е съобразено с техния
дневен режим, който не предполага те да си лягат късно вечер. Твърди, че
жилището на баща им не дава възможност на детето И. да има свое обособено място
в него. Излага, че ако бъде приложен дадения от районния съд режим, би се
стигнало до положението децата да не могат да прекарват летните месеци при баба
си и дядо си в гр. Бургас. Счита, че съдът е пропуснал да посочи като
задължение на бащата да взима и връща децата от дома на майката. Излага, че в
процесното решение съдът не е обсъдил свидетелите, посочени от страна на ищцата
за сметка на тези, посочени от ответника. Сочи също, че неправилно съдът е
приел в мотивите си, че твърдяното от ищцата домашно насилие не било доказано
предвид решение от 27.02.2019 г. по в. гр. дело № 12983/2018 г., Софийски
градски съд, Първи брачен въззивен състав.
Въз основа на
изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част
и постановяване на ново, в което да се определи режим на лични отношения на
бащата с децата в следния смисъл: бащата Г.Т. да взима и връща децата от дома
на майката, а до 1 май на всяка календарна година майката да уведомява бащата
писмено, кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата до 15 май на
същата година да уведомява майката, кои дни извън нейния отпуск ще прекара с
децата. В противен случай, ако майката не е уведомила бащата, то до 15 май на
същата календарна година той следва да определи тези дни и да уведоми майката
за това. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Не представя списък на разноските.
Въззиваемият Г.И.Т.
оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. Сочи, че с двете
приспИ.ия месечно децата ще имат възможност не просто да пътуват до и от дома
на баща им, но и да прекарват два дни с него. Твърди, че след напускането на
семейния дом от майката и децата, същите са с влошено психично съС.ие.
Поддържа, че след раждането на децата той е имал активна роля в изграждането на
навици у тях. Излага, че в неговото жилище имало самостоятелно обзаведена
детска стая, която отговаряла на нуждите на децата, а това на майката – не.
Счита, че не било добре децата да прекарват много време при родителите на
майката и брат ѝ, тъй като и тримата били негативно настроени към него. Сочи,
че липсвало упражнено от него домашно насилие над майката, а той бил осъден
само по декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие.
Оспорва твърдението, че първоинстанционният съд неправилно е дал вяра само на
показанията на свидетелите посочени от него, тъй като св. Анастасова рядко се
виждала с ищцата и нямала впечатления за лоши взаимоотношения между бившите
съпрузи, а св. Б. е дала хаотични показания. Въз основа на изложеното иска
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
По делото е
постъпила и въззивна жалба с вх. № 5065556/03.06.2020 г. от Г.И.Т. – ответник
по делото пред Софийски районен съд (СРС), конкретизирана с молба от
30.09.2020г. (лист 48-51 от делото), в която се обжалва процесното решение №
III-139-61631/09.03.2020 г. в частта, с която на основание чл. 127, ал. 2 от СК
се предоставя упражняването на родителските права по отношение на децата И. Г.Т.
и П.Г.Т. на С.Г.Б. и е постановено те да живеят при нея, в частта с която
жалбоподателя е осъден да плаща ежемесечно на всяко едно от децата издръжка в
размер на 260 лв., както и за осъждането му на основание чл. 149 от СК за
сумата от 1 802.67 лева издръжка на децата за минало време за периода
14.03.2018 г. - 12.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2018г. до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта за
разноските по отношение на задължението за допълнително заплащане на 893.01 лв.
държавна такса.
В жалбата се
твърди, че в крайния съдебен акт липсвали мотиви. Сочи, че били игнорирани
множество извадки от електронни и мобилни текстови съобщения, които доказвали
тезата на ищеца. Поради това съдът се е позовал само на заключението на вещото
лице по приетата СПсЕ. Поддържа, че съдът не е извършил оценка на физическите,
психическите и емоционалните потребности на децата, пренебрегвайки показанията
на свидетелите З., К.и Т., които установили, че бащата осигурявал необходимата
емоционална подкрепа на децата, участвал в извънкласните им тържества,
поощрявал детето И. да развива способностите си в математиката. Съдът не
възприел тезата, че децата, бидейки от мъжки пол имали нужда от бащино
присъствие. В мотивите не били отчетени желанията на децата за еднакво време в
компанията на родителите им, което би оправдало възлагането родителските права
и на двамата родители. Сочи възможността бащата да получи помощ от родителите
си в отглеждането на децата, които роднини имали голяма къща в гр. Враца, а
майката могла да предложи малко и неподходящо с оглед липсата на самостоятелни
детски стаи жилище.
Въз основа на
изложеното жалбоподателят моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и постановяване на
ново решение, с което родителските права по отношение на двете деца да бъдат
възложени на бащата, а на майката да бъде определен режим на лични отношения.
Претендира разноски.
Въззиваемата
ищца С.Б. не е подала отговор по тази въззивна жалба.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството
по гр. дело № 66230/2018 г., Софийски районен съд, 139 състав е образувано по
искова молба на С.Г.Б., в която се твърди, че с ответника Г.И.Т. имат две деца,
първото родено през 2010 г., а второто през 2014 г. Двамата нямали сключен брак
и отношенията им били добри до 2010 г., когато помежду им възникнали конфликтни
ситуации – нежелание на ответника ищцата да работи след раждането на второто им
дете, насилствени сексуални контакти, използване на обидни изрази. Пострадал от
поведението на бащата бил и големият син И., който бил наказван за недобри
оценки в училище, блъскан в стената, влачен по пода, замерян с предмети в
лицето. На 14.03.2018 г. поради ескалация на конфликтните им взаимоотношения,
ищцата напуснала семейното жилище заедно с двете им деца. Подала сигнал за
домашно насилие и по образуваното гр. дело № 17825/2018 г., Софийски районен
съд, 83 състав била издадена заповед за защита от домашно насилие, в която бил
установен режим за виждане на децата. При спазването му ответникът имал пред
децата негативно поведение спрямо тяхната майка. В исковата молба се твърди, че
това поведение обърква децата кое е правилно и кое неправилно. Посочено е, че битовите
условия в жилището на бащата не отговаряли на нуждите на децата, тъй като
въпреки голямата му площ, то имало отворени пространства, в които нямало
обособени помещения за децата и при съвместното им съжителство се принудила да
спят в едно легло, макар едното дете вече да било ученик.
Въз основа на
изложеното ищцата е поискала да ѝ бъдат възложени родителските права
върху децата И. Г.Т. и П.Г.Т., да им бъде определено местоживеенето при нея
както и да бъде определен режим на лични отношения с баща им: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 17.30 ч. на съботния ден до 17.30 ч. на
неделния ден и да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за всяко
от децата в размер на 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Поискано е
бащата да заплаща издръжка на децата за минал период, считано от 14.03.2018 г.
– до 12.10.2018 г. датата на подаване на исковата молба, в размер на 9 000 лв.,
представляваща общата сума от по 500 лв. за всяко дете за период от девет
календарни месеца.
Като
неоспорени писмени доказателства от първата инстанция са приети удостоверение
за раждане № 100859/26.05.2010 г. на детето И. Г.Т.,*** и удостоверение за
раждане № ********** за детето П.Г.Т.,***, в които е посочено, че майка на
двете деца е С.Г.Б., а баща – Г.И.Т.. Според допълнително споразумение №
49/01.11.2017 г. ищцата е назначена на длъжност прокурист в „К.И.В.“ ООД с
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 880 лв. От представената трудова
книжка е видно, че трудовото правоотношение с този работодател е възникнало на
03.03.2005 г.
Ответникът Г.И.Т.
е оспорил изложените в исковата молба факти и размера на поисканата издръжка
като прекомерен както за изминалия период, така и за в бъдеще. Твърди, че
оставял на видно и достъпно в жилището им място месечната си заплата, а въззивницата
отказала да имат общ бюджет. Поддържа, че майката използвала обидни изрази и
била по-строга от него във възпитанието на децата. Сочи, че е полагал грижи за
децата и по време, когато майката е правела докторантура в Пловдив и когато
тренирала в продължение на десет години баскетбол. Счита, че ищцата няма
родителски капацитет, тъй като прилагала един порочен семеен модел, в който
липсвала нежност между членовете на семейството, наличие на обидни изрази към
главата на семейството, прекомерна употреба на алкохол. Поддържа, че майката на
децата им ограничава достъпа му до тях. Предявил е насрещен иск за възлагане
упражняването на родителските права, като е предложил следния лежим: всяка първа
и трета седмица от месеца за времето от 17.30 ч. в петък до 17.30 ч. в неделя,
включително с преспИ.е; всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от
8.30 ч. в сряда до 8.30 ч. в петък, включително, с преспИ.е; всяка нечетна
година за Бъдни вечер и Коледните празници, за времето от 9.00 ч. на 24.12 до
19.00 ч. на 27.12, включително, с преспИ.е; всяка четна година за Великденските
празници за времето от 9.00 ч. на Велики петък до 19.00 ч. на понеделника след
Великден включително, с преспИ.е; всяка четна година за новогодишните празници
за времето от 9.00 ч. на 30.12 до 19.00
ч. на 02.01. включително, с преспИ.е; за рожден ден на ищцата за времето от
09.00 ч. на 18.02 до 10.00 ч. на 19.02. включително, с преспИ.е; всяка нечетна
година за рожден ден на детето И. Т. за времето от 09.00 ч. на 18.05 до 10.00
ч. на 19.05 включително, с преспИ.е и 30 дни през лятото, който да не съвпадат
с платения годишен отпуск на бащата.
Ответницата
по насрещния иск С.Г.Б. е оспорила твърденията, като е посочила, че е завършила
докторантура не в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а в Техническия
университет София, филиал Пловдив и то през 2009 г., а не както е посочено от
насрещната страна – през 2015 г. Посочила е, че бащата е бил ангажиран освен
със задълженията си по трудов договор, така и с работата към негова фирма в гр.
Враца, а прибирайки се късно вечер е играел с децата, и е сядал да гледа
футболни мачове. Оспорила е твърдението, че упражнявала строгост във
възпитанието на децата си. Оспорила е твърдението, че не позволявала на бащата
да вижда децата си.
Пред първата
инстанция е представен договор за банков кредит № 000LD-R-049386/11.12.2018 г.,
сключен между „П.И.Б.“ АД и Г.И.Т. с предмет предоставянето в заем на сумата от
50 000 лв. със срок на погасяване 02.01.2022 г. Пред първоинстанционния
съд е представен и Договор за банков кредит № HL88103/21.12.2017 г., сключен
между „Ю.Б.“ АД и Г.И.Т. с предмет предоставянето на заем в размер на
148 034 лв., обезпечен с договорна ипотека учредена върху апартамент с
адрес: гр. София, район Лозенец, ул. „********С решение от 27.02.2019 г. по гр.
дело № 12983/2018 г., Софийски градски съд, Първи брачен въззивен състав, е
потвърдено решение № 455332/20.07.2018 г. по гр. дело № 17285/2018 г., Софийски
районен съд, 83 състав, с което е издадена заповед за защита по ЗЗДН в полза на
С.Г.Б. и двете деца И. Г.Т. и П.Г.Т. срещу Г.И.Т..
Представена е
справка от НОИ за осигурителния доход на майката С.Г.Б. за периода от м.05.2018
г. – до м.05.2019 г., който за месеците на 2018 г. е 16 122.88 лв., а за
месеците на 2019 г. е в размер на 8 493.64 лв. От същата институция и за
същия период е представена справка по отношение на Г.И.Т., чийто осигурителен
доход за месеците на 2018 г. е в размер на 20 800 лв., а за тези на 2019
г. – 12 000 лв.
Според
социален доклад от 12.06.2019 г., изготвен от Агенция за социално подпомагане
бащата Г.И.Т. е трудово зает и обитава жилище с площ 94 кв.м., което има кухня
с просторен хол, а на горния етаж се намира детска стая, а до нея предстояло
обособяването на детска стая. Според социалния работник хигиенно-битовите
условия били много добри. Изразеното в документа становище е, че в интерес на
децата е родителите им да поемат своите отговорности и да постигнат
споразумение за упражняване на родителските права. За правилното личностно
развитие на децата било необходимо да имат връзка с родителите си. Контактите с
другия родител следвало да бъдат съобразени с режима, постановен от съда.
По реда на
чл. 59, ал. 6 от СК е изслушана ищцата С.Г.Б., която е заявила пред съда, че от
14.03.2018 г. се грижи сама за децата си, тъй като бащата не бил съпричастен
към отглеждането им. Поддържала е, че бащата настройвал децата против нея и против
родителите и приятелите ѝ, а тези обстоятелства разстройвали децата и те
не искали да се виждат с него, особено големият син И..
По същия ред
е изслушан и ответникът Г.И.Т., който твърди пред съда, че в живота на майката
се е появил трети човек, който е повлиял негативно на семейството, което до
един момент било хармонично. Излага, че след 30.08.2018 г., когато върнал
децата от петнадесетдневна почивка, не ги бил виждал, а майката не му давала
достъп до децата. Телефонният му номер бил блокиран. За същото обстоятелство по
делото е представен констативен протокол № 125, том III от 2019 г. на нотариус
с № 260 от регистъра на Нотариалната камара, в който е посочено, че на
14.06.2019 г. от посочения телефонен номер е набран този на нотариуса и след
установяване на неговия номер от същия е набран посочения в акта телефонен
номер, който при седем набирания в рамките на половин час е давал един и същ
сигнал на заето.
От събраните
в първоинстанционното производство гласни доказателства - показанията на
свидетелката С.Б. – майка на ищцата, се установява, че от пет години
взаимоотношенията между страните не били добри, но в последната година и
половина много се влошили, тъй като имало психически тормоз, поС.ни телефонни
обаждания, кратки съобщения, обиди и заплахи от страна на Г.Т.. Влошените
взаимоотношения започнали в месеците преди раждането на второто дете през м.
май 2014 г., а при последния тормоз дъщеря ѝ подала сигнал в полицията. От
14.03.2018 г. децата на страните били за поС.но при майка им, като два месеца
бащата се виждал с децата, но впоследствие престанал и това било вече година.
Имало негативни изказвания. П.приемал по-добре нещата, но големият син И. не
знаел как да реагира. Майката не създавала пречки за бащата да се вижда с
децата им. В седмицата преди съдебното заседание ответникът се появил пред дома
и говорел с големия си син И. по домофона, но детето не пожелало да слезе при
него.
Събрани са и
свидетелските показания на В.А.– близка на семейството, в които същата е
заявила, че познава семейството от години, а ищцата конкретно от 25 г. Заедно с
нея тренирали баскетбол, но от години не го правели заради ангажираността
покрай децата. С. била търпелива, понякога децата ѝ се държали грубо с
нея, но тя проявявала разбиране, грижела се децата да изглеждат винаги много
добре. Била заедно с детето си и децата на С. в столичен търговски център,
където се появил Г. и взел децата, за да им купи сладолед. Друг път не го била
виждала самостоятелно с двете деца. Била свидетел на това как бащата Г. звъни
по телефона и когато майката С. подавала слушалката, те отказвали да говорят с
него. Ищцата ѝ споменавала, че той изявявал желание да взема децата, но
рядко го правел. Не била свидетел на грубо и обидно отношение на ответника
спрямо С..
Пред
първоинстанционния съд са приети и показанията на свидетеля С. З. – колега на Г.И.Т..
Свидетелят излага в показанията си пред съда, че познавал Г. от 2007 г. като
свестен и добър човек, бил трудолюбив, оставал до късно на работа. Считал го за
човек, който държи на децата си, тъй като бил много активен на коледните
партита на фирмата, където водил и децата си и тяхната майка, откъдето
свидетелят познавал и ищцата. Когато някое от децата боледувало, той го взимал
със себе си в службата и така свидетелят имал преки впечатления от поведението
на ответника с детето му. Бил изненадан от раздялата на семейството.
По делото е
разпитана и св. Л.А.-К.– бивша колега на ответника, която поддържа в
показанията си пред съда, че познава детето И., тъй като баща му го е водел в
службата от време на време. Останала с впечатление, че той е добър баща, тъй
като се грижел за детето си, впечатление затвърдено и от случаите, в които тя
водела децата си също на работа и само Г. бил колегата, който си играел с тях.
Оставил в нея впечатление на добър човек, комуникативен, което било много важно
в сферата на търговията. Свидетелката посочва, че Г. бил в болницата, когато
синът му И. бил болен, защото майката С.била бременна.
По делото е разпитан
и св. П.Т. – брат на ответника, който посочва, че знае за раздялата на брат му
с ищцата по обвинения, че не бил добър баща. Заявява, че е имало разбирателство
между тях и никога не е присъствал на конфликти. Знаел, че брат му не виждал
често децата си, а за тях тъгували и родителите им във Враца, където често
ходел с тях. Имало случаи, в който той идвал с тях без майка им, която
оставала, за да си почива. Знаел, че тя ходела на почивки в Гърция или Испания,
или на двете места. През зимата на 2017 г. видял С. да удря децата, карала им
се, пощипвала ги. Майка му ходела в София да помага на С. в отглеждането на
двете деца. Последното идване на децата на брат му в гр. Враца било няколко дни
преди заседанието по делото.
В
първоинстанционното дело е приложен социален доклад с вх. № 5144194/05.09.2019
г. на дирекция Социално подпомагане – Красно село, в който е посочено, че
основните грижи за децата се полагат от майката, а бащата има определен режим
на контакти с привременни мерки, като режимът се спазвал. Майката получавала
помощ и подкрепа в отглеждането на децата от родителите си, които живеели в гр.
Бургас. Семейството живеело в двустаен апартамент под наем и децата спели в
едно помещение с майка си. Тя имала намерение да обособи едно от помещенията
като детска стая. Жилището било поддържано и чисто. Социалният работник е
посочил, че напрегнатите взаимоотношения между родителите са създали нестабилна
среда за отглеждане на децата, които не могли да възприемат и осмислят
промяната в семейството и конфликта между родителите. Комуникацията между
двамата родители била напрегната, но и двамата полагали усилия да я подобрят.
Големият син И. завършил с отличие втори клас, а малкият П.е в детска градина.
От показанията
на св. С.С. – учителка на детето И. се установява, че И. е добро и възпитано
дете. Разговаряла е с бащата, който подел инициативата да се срещат винаги,
когато има проблем със сина му, за да работи върху доброто поведение на сина
си. Според свидетелката и двамата родители проявявали изключителна загриженост
към детето. Не знаела за конфликти между тях и не забелязвала евентуалното
наличие на такива да са се отразили върху психиката на ученика. Детето И. имал
влечение към математиката, футбола и електронните игри. Бил пълен отличник.
През втората година свидетелката общувала повече с майката, която била
загрижена за обучението на детето си и изявявала желание да помага в
допълнително обучение там, където е необходимо. Бащата също бил много активен –
посещавал мероприятията, организирани от училището, а детето се чувствало много
щастливо, тъй като не всички бащи намирали време да го правят. Бащата вземал
участие и в други тържества на класа много активно. Майката също била много
активна. Тя е идвала на всяка родителска среща, бащата не присъствал на нито
една през втората година, но го видяла след една от тях да чака отвън. За двете
години учителката на детето не забелязала да има някакви промени в поведението
си или да има наранявания по тялото му. Била уведомена за наличие на заповед за
защита от домашно насилие.
По делото пред
първата инстанция е представено копие от сигнал на Г.И.Т. до Агенция за
социално подпомагане, в който е посочено, че майката на двете му деца не му осигурява
достъп до тях. При извършена проверка от ДСП – Красно село е установено, че
липсва риск за живота и здравето на децата. Посочено е, че майката не
възпрепятствала контактите на бащата с децата. Отскоро детето И. имал собствен
телефон, от който имал възможност свободно да осъществява контакт с баща си.
Във връзка с
твърдението в исковата молба, че бащата стимулирал двамата си сина да
въздействат механично върху половите си органи, е изслушан като свидетел д-р Б.
– уролог от болница Лозенец. В показанията си свидетелят заявява пред съда, че
при децата е констатирана фимоза в етап, в който не е било необходимо обрязване
и съС.ието могло да се превъзмогне медикаментозно и чрез механични действия
всекидневно, т. нар. „хигиенна баня“.
Пред първоинстанционния
съд е прието заключението на съдебно-психологическа експертиза (СПхЕ), в която
е посочено, че липсва тенденциозно поведение на майката, целящо да отчужди
децата от техния баща (лист 517 от делото на СРС). Според заключението на вещото
лице майката и бащата разполагат с родителски капацитет да отглежда децата си
(лист 518 от делото на СРС). Децата тъгуват за баща си, когато контактите им с
него били ограничени и съществува риск от родителско отчуждение, ако децата
станат свидетели на скандали между родителите. Липсват данни децата да са били
жертви на каквото и да е насилие. Според експертното заключение няма индикации
в поведението на детето И., че твърдяното от него удряне от страна на баща му е
довело до промяна в поведението му. Стилът на бащата при възпитанието бил
критикуване и налагане на правила и правене на забележки, но липсват данни за проявено
насилие. Децата говорят спокойно и откровено за начина, по който са възпитавани,
но имат спомени за това как родителите им са се карали. Децата били привързани
към баща си и контактите с него им липсвали. Детето И. споделило, че било
тъжно, когато той отсъствал и радостен, когато бил с него. Смятал за
справедливо да живеят и при двамата си родители, а П.преживявал родителите си още
като семейна двойка. Вещото лице приема в заключението си, че бащата има важна
роля в правилното психическо развитие, която роля е различна от тази на
майката. Не случайно и двете момчета имали изградена емоционална връзка с
техния баща. В науката е прието, че децата отглеждани от двама родители имат
по-голям шанс за развитие в живота от другите. В открито съдебно заседание
вещото лице е конкретизирало заключението, че контактът на майката с децата е нещо
изключително важно за тяхното развитие.
С
постановеното по делото решение III-139-61631/09.03.2020 г., първостепенният
съд е приел, че и двамата родители имат капацитет за отглеждане на децата си,
но предвид по-дългия период, в който майката е полагала грижи за децата си и то
самостоятелно, съдът е приел, че именно на нея следвало да бъде възложено
упражняването на родителските права. В подкрепа на това били добрите условия в
жилището, ежемесечен доход от трудова дейност и подкрепящата среда на нейната
майка. Същевременно режимът на лични отношения на бащата с децата следвало да
бъде в насока засилване на личните им взаимоотношения, тъй като те имали
установена безконфликтна емоционална връзка. По отношение на дължимата издръжка
е прието, че никое от двете деца няма специални нужди, поради което, опирайки
се на методиката за линията на бедността, съдът е приел, че исковете за
издръжка на всяко едно от децата следва да бъдат уважени до размера от 260 лв.,
а неотглеждащия детето родител следва да понесе по-голямата част от
ежемесечната нужда на всяко дете, тъй като другият престира в натура. На базата
на приетия размер на издръжката са уважени и исковете за издръжка за шест
месеца преди предявяване на исковата молба в общ размер на 1 802.67 лв.
Пред
въззивната инстанция е представен от ДСП Красно село социален доклад с вх. №
275499/20.10.2020 г., в който е посочено, че бащата Г.И.Т. живее в собствено
жилище с площ 94 кв.м., тип мансарда, състоящо се от кухня с просторен хол, а
на горния етаж се намира детска стая. До нея в процес на обособяване е
самостоятелна спалня. Жилището е обзаведено с необходимите мебели и уреди.
Хигиенно-битовите условия са оценени като много добри.
Приложен е и социален
доклад с вх. № 284373/06.11.2020 г. от ДСП Красно село, в който е посочено, че
основните грижи за децата се полагат от майката, а бащата се вижда с тях в
определените за него дни и часове. Тя получава помощ от собствената си майка,
която живее в гр. Бургас. Базовите потребности на децата се задоволяват от
майката.
Във
въззивното производство по реда на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушана С.Г.Б.,
която е посочила, че работи като прокурист в търговско дружество. Работното
ѝ време е от 9.00 ч. до 17.00 ч. Живее с децата си в апартамент под наем и
с тях не съжителства друго лице. За двете си деца се е грижела непрекъснато по
тригодишната им възраст, а доходите ѝ позволяват да осигури напълно
нуждите им. Счита, че бащата има некоректно поведение, което тя разпознава във
фразите, които големият син И. използва пред нея след като се връща от времето,
прекарано с бащата. От друга страна детето я обвинява, че тя е напуснала
семейството. Виждала е признаци на агресия в него, изразяващи се в блъскане на
предмети в дома им. Твърди, че в рамките на пет месеца не е прекарвала нито
една събота и неделя с двете момчета заради режима на лични отношения с бащата.
Ползването на социалната услуга било прекратено, тъй като бащата Г. ходел да
заплашва социалните служители със съд. Посочила е разговор с учителката на
по-големия ѝ син, която е споменала, че детето е неглижирало учебния
процес в период, който според майката съвпадало с прекараното с бащата време.
По същия ред от
въззивния състав е изслушан и бащата Г.И.Т.. Същият е посочил, че е трудово
зает. Живее в апартамент негова собственост, който се намира в непосредствена
близост до Южния парк и е избран за покупка заедно с неговата съпруга, тъй като
тя е изявила желание да бъдат близо до парк. Счита, че децата не трябва да
живеят с майка си, тъй като тя е показала некоректно поведение, като е цитиран случай,
в който той е останал сам с децата на българското море, а тя отишла с друг
човек на почивка в Испания. Излага, че няма желание да живее с друг човек.
Сочи, че през лятото прекарал петнадесет дни с децата на море и връщайки се, те
започнали да плачат неистово, защото не искали да се разделят. Предлага промяна
в режима на лични отношения една седмица децата да са с него, както и една седмица
да са с майката.
По делото е
изслушано детето И. Г.Т., което е заявило, че разбира, че родителите му са
разделени. Учи в 120 СОУ „Г.С.Раковски“. От дома на баща му пътят е 7 мин., а
този от майка му – 10 мин. Изявило е желание да живее и при двамата си
родители.
Представителят
на ДСП Красно село е счел, че детето е било леко притеснено, но няма въздействие
върху детето от някой от родителите.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на
чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната
инстанция служебно е допуснала съдебна психологична експертиза (лист 332-333 от
делото). Според приетото
във въззивното производство заключение на СПхЕ, кредитирано от съда, като
обективно и безпристрастно дадено, двете деца са настроени положително към
своите родители, въпреки че детето И., което е чувствително и ранимо дете и
страда от конфликта между родителите си, се сърди на баща си, тъй като същият
му е събрал багажа и го е изгонил след спор между тях. Според заключението на
вещото лице детето И. страда от това, че баща му говори негативно за майката.
По-малкият син на страните – П.изпитва неясен страх от ситуацията на
разделеното семейство. Разбира се с брат си и двете деца имат изградена връзка
помежду си. При детето И. има конфликт на лоялност към неговия баща, вероятно
породен от майката вследствие на предишно негативно поведение на самия баща.
Брат му П.има ясна активна позиция на упрек към бащата поради негативно
говорене по адрес на майката, но при него не съществува конфликт на лоялност.
Бащата от своя страна е силно емоционална личност и е ангажиран силно с децата
си. Умее да общува с тях, но когато детето И. му опонира, той заема
по-доминантна позиция, която кара детето да прекрати комуникацията си с него. Вещото
лице приема в заключението си, че майката е по-обрана емоционално и категорична
в отстояването на правата си. Констатирано е от вещото лице, че комуникацията
между родителите е сериозно нарушена и те следва да намерят механизми на
общуване, свързани с грижите за децата, но въпреки влошените взаимоотношения те
не са лишени от родителски капацитет. При децата не се наблюдава синдром на
родителско отчуждение. Вещото лице дава заключение, че децата трябва да останат
при майката. Предлага при липса на споразумение между родителите режимът на лични
отношения да бъде всяка четна седмица от месеца от понеделник в 09.00 часа /в
учебно време след приключване на занятията/ до 18.00 часа в неделя; тридесет
дни през лятото; редуване на официалните празници и ваканциите на децата, както
и на личните им празници и тези на родителите им /съвместно/ с преспИ.е, до
09.00 часа на следващия ден до започването на занятия в учебно време (лист 428
от делото).
В открито
съдебно заседание от 07.03.2022г. вещото лице е конкретизирало заключението си,
че има известна манипулация от страна на майката спрямо детето И. по повод
конфликта между него и бащата. Според експерта за тежкото емоционално съС.ие на
детето по повод създалата се ситуация допринася и липсата на подкрепа от страна
на майката. Експертът дава заключение, че и бащата следва да коригира
поведението си в интерес на емоционалната стабилност на детето И., като го
възприеме като дете, а не като пораснал мъж. Процесът при детето е все още
обратим и не бива да се бърка с отчуждение спрямо бащата, каквото не се
констатира. Експертът счита за притеснително обстоятелството, че от месец юли
2021 г. детето И. не се е виждало с бащата по собствено желание. По-различно
било положението на детето П., който заради възрастта си все още не разбирал
какво действително се случвало, а от друга страна той е по-самостоятелен и
общителен и не е ясно при продължителност на конфликта между родителите му
занапред как ще реагира. Констатирано е, че и двете деца не са били свидетели
на акт на домашно насилие от бащата спрямо майката.
Други
относими към спора доказателства не са събрани от въззивната инстанция.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен
интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По
изложените съображения съдът приема, че въззивните жалби са редовни и
допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
I. По
въззивната жалба с вх. № 5048610/25.03.2020 г. срещу решение №
III-139-61631/09.03.2020 г. по гр. дело № 66230/2018 г. на СРС, 139 състав.
Въззивницата С.Г.Б.
обжалва първоинстанционното решение единствено в частта, с която е определен
режим на лични отношения на бащата Г.И.Т. с децата И. Г.Т. и П.Г.Т. - всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в сряда до 18:00 часа в петък
/с преспИ.е/.
Правото на всяко
дете да общува с неговите родители е основно негово право, закрепено както във
вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в международните актове,
по които Република България е страна – чл. 9, пар. 1 от Конвенцията за правата на детето,
(КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този
смисъл е последователната практика както на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. №
4092/2017 г., IV г. о.), така и на Европейския съд по правата на човека
(Margareta a Roger Andersson v. SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany;
Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v. Austria). Връзката дете–родител, която е
призната като право от двете конвенции цели да способства за правилното
физико-психологично и социално развитие на детето като личност и да го предпази
от развитие на синдром на родителско отчуждение в случай, че се приоритизира
контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки задължен да следи
служебно за интереса на детето, съдът следва да установи такъв режим на детето
с родителя, на когото не са възложени родителските права, че да му даде
възможност за пълноценно общуване с него.
Едно от
проявленията на това пълноценно общуване е другият родител да контактува с
детето си в контекста на неговите ежедневни нужди, т.е. той да участва и в
делниците му, но само в случаите, когато това не се използва за негативно
въздействие чрез децата срещу другия родител, при драстично влошените отношения
между страните. Поради установените трайно и крайно влошени отношения между
родителите, настоящият съдебен състав приема, че децата И. Т. и П.Т. не следва да
преспиват при баща си всяка втора и четвърта седмица на месеца от 18.00 ч. в
сряда до 18.00 ч. в петък. В тази част режимът на лични отношения е преди
всичко затруднение за двете деца, които са ученици и имат установен учебен график,
който изисква спазването на определен режим на труд и почивка. Прекъсването на
този режим в средата на седмицата и преместването им при родителя, който не
упражнява родителските права ще се отрази неблагоприятно на децата, които ще
следва да се настроят за много кратко време на различно за тях място (различно
от жилището в което те се отглеждат преимуществено от родителя упражняващ
родителските права). Макар и двете страни да живеят в близки южни квартали на
гр. София, съответно кв. Лозенец за бащата и кв. Манастирски ливади – майката,
за децата не следва да се създава излишно затруднение, при това в средата на
седмицата. И двете деца са момчета и са на възраст, която изисква те да
развиват житейски умения, които ще ги съпътстват през целия им живот, но формирането
на трайни учебни навици в тази възраст е също толкова важно и евентуалната възможност
за преспИ.е при другия родител през седмицата е неминуемо свързано с пренастройване
на ежедневието им, макар и в позната за тях среда. Обстоятелството, че съдът
няма да регламентира присъствието на бащата в седмичния график на децата не е
пречка за развитие на положителни качества у децата, в случай, че и двамата
родители поемат отговорността да намерят разумен компромис в общуването помежду
си и влошените им отношения да не се отразяват на децата. Противното означава
децата да бъдат използвани за въздействие в конфликта на родителите си,
включително и през период на провеждане на учебния процес, което очевидно не е
в техен интерес.
При
съвкупната преценка на доказателствата, вкл. и свидетелските показания на С.С.
– учителка на детето И. Т. се установи, че детето е отличен ученик (в същия
смисъл е и заключението в социален доклад с вх. № 5144194/05.09.2019 г. на
дирекция Социално подпомагане – Красно село), поради което въззивният съдебен
състав приема, че макар бащата да разполага с жилище, което е с голяма площ и има
възможност децата да са при него и през седмицата, то такава промяна няма да е
в техен интерес, с оглед създадените към момента положителни учебни навици при
детето И. и необходимостта от тяхното създаване и утвърждаване и при по-малкото
дете П..
Доколкото
решението по настоящото дело не формира сила на присъдено нещо, то при промяна
на обстоятелствата и подобряване комуникацията на родителите, всяка от страните
би могла да инициира промяна в определения режим на отношенията между
въззиваемата страна с децата. В този смисъл настоящият въззивен състав приема,
че със съдебното решение въззиваемият следва да бъде задължен да взима и връща
децата от и на майка им (като за улеснение на страните не следва да се определя
мястото на което ще става предаването на децата).
Посоченото
право на детето на лични отношения с всеки един от родителите си не допуска то
да бъде ограничавано за сметка на общуването на други роднини с тях. Смисълът
на определеното време за контакт с бащата през лятото е, че това е сезонът,
през който се ползва по-голямата част от платения годишен отпуск, което би
позволило на бащата да прекарва пълноценно почивните си дни с двете деца. Същевременно
това е и времето, през което децата не ходят на училище и са освободени от
ежедневните си образователни задължения. Лятото е и сезонът, който позволява
по-интензивно пътуване, което би поставило родителят, който не упражнява
родителските права и двете деца в различни ситуации на общуване, а последното е
в интерес на децата и тяхното пълноценно развитие. Двата периода от по
четиринадесет дни отчитат обстоятелството, че минималният размер на платения
годишен отпуск по Кодекса на труда е двадесет дни (чл. 155, ал. 4 от КТ) и
наложилата се практика в частния сектор за допълнителни дни платен отпуск. Тези
общо двадесет и осем дни, в които бащата Г.И.Т. ще бъде с децата И. Г.Т. и П.Г.Т.,
не запълват изцяло летния период от 01.06 до 15.09 и през останалото време
децата не са възпрепятствани да се виждат и с роднините на всеки от родителите
си (баби, дядовци, чичо, леля, племенници и т.н.).
Законът в чл.
236, ал. 2 от ГПК, а и практиката на ВКС (Решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. №
4744/2008г. на ВКС, I г. о.; Решение № 37/ 29.03.3012г. по гр.д. № 241/ 2011г.,
на ВКС, I г. о.; Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. №
1557/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на
ВКС, ІV г. о. и Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. №
4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановяват, че съдът е длъжен в мотивите на
решението си да извърши преценка на доказателствата, фактическите констатации и
правните изводи, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните
отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за
който съдът следи служебно. Целта на мотивите е да даде яснота на страните как
е формиран крайният извод на съда, който има правнообвързващо действие помежду
им. Действително по делото пред първоинстанционния съд не са обсъдени детайлно свидетелските
показания, а само е посочено, че вещото лице ги е обобщило в своята експертиза,
което не е съществено процесуално нарушение, тъй като изложените от първата
инстанция мотиви са достатъчно ясни за да могат страните да установят въз
основа на какви доказателства и факти съдът е формирал крайната си воля. Такъв
порок на обжалвания съдебен акт на първата инстанция е преодолим във втората
инстанция, тъй като съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от
ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти,
доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи
заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз
основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния
съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното
решение. Настоящата въззивна инстанция направи свои собствен и независим анализ
на събраните доказателства, включително и на свидетелските показания и поради частичното
съвпадение на крайния извод с този на въззивнния съд, първоинстанционното
решение, в останалата обжалвана част, следва да бъде потвърдено.
При
преценката за наличие или липса на домашно насилие съдът, разглеждащ спора за
упражняването на родителските права не е обвързан със заповедта за защита,
издадена в друго съдебно производство, но същата има значение при формиране
крайния извод на съда относно преценките за родителския капацитет и най-добрия
интерес на децата на страните.
II. По въззивната
жалба с вх. № 5065556/03.06.2020 г., подадена от Г.И.Т. срещу решение №
III-139-61631/09.03.2020 г. по гр. дело № 66230/2018 г. на СРС, 139 състав.
Разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 от СК дава възможност на родителите, в случаите на раздяла,
когато не могат сами да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
да се обърнат към съда за решаването на посочените въпроси. Производството е по
спорна съдебна администрация и то се развива тогава, когато между родителите не
може да бъде постигнато съгласие по посочените въпроси. Именно наличието на
спор изключва възможността сегашното съС.ие на съвместно упражняване на
родителските права да бъде запазено и занапред. Съдът е призован да прецени кой
от двамата родители има качествата, отговарящи в максимална степен на интереса
на детето, за да бъде носител на родителските права спрямо него. Законодателната
уредба акцентира върху интереса на детето. И макар по конкретния спор децата на
страните да са заявили желание, че искат да живеят и при двамата си родители,
то създадената именно от последните конфликтна среда на неразбирателство и
противопоставяне не позволява децата да останат и при двамата родители едновременно,
т.е. родителските права да се упражняват съвместно и реално от двамата родители.
От приетото заключение пред първоинстанционния съд се установи, че децата имат
спомен как двамата им родители се карат, а според заключението на експерта, при
тази обстановка има риск децата да развият синдром на родителско отчуждение. Последното
може да се обоснове и с изложеното в социален доклад с вх. № 5144194/05.09.2019
г. на ДСП – Красно село (лист 386 от делото на СРС), в който се сочи, че
напрегнатите взаимоотношения между родителите са създали нестабилна среда за
отглеждане на децата.
От
заключението, прието пред първата инстанция се установи, че страните разполагат
с родителски капацитет да отглежда децата си, а според заключението във
въззивната инстанция се установи, че и двете деца са настроени положително към
своите родители, но според това заключение на вещото лице децата трябва да
останат при майката.
В изложения
смисъл и с оглед на установената невъзможност, поради неразбирателството на
родителите, родителските права не следва да се упражняват съвместното, в
каквато насока е и задължителното указание по т. 2 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по т. дело № 1/2016 г. на
ОСГК на ВКС. С тълкуването по прилагането на закона ВКС приема
изрично, че разпоредбата на чл.
59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат
предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се
постигне споразумение по упражняването им.
При
съвкупната преценка на събраните от първата и въззивната инстанция доказателствата,
съдът формира извод, че родителските права върху малолетните деца И. Г.Т. и П.Г.Т.
следва да бъдат възложени на майката С.Г.Б..
Неоснователно
е възражението на ответника-въззивник, че в процесното решение липсват мотиви.
Съдебното
решение се състои от мотиви и диспозитив, като последният компонент обвързва
страните в бъдещите им взаимоотношения, а в законово определените случаи и
трети лица. Наличието на мотиви е съществен елемент от крайния акт, тъй като
страните, а и евентуално контролиращата съдебна инстанция, могат да разберат
как е формирана волята на съда. Липсата на мотиви означава, че те или не
съществуват или са толкова неясни, че са приравнени на липсващи. От обжалваното
решение е видно, че решаващият състав е изложил своите аргументи защо приема,
че родителските права следва да бъдат предоставени на конкретния родител,
критериите, използвани от него при тази преценка, защо не възприема тезата за
наличието на домашно насилие, какви са целите на избрания режим на лични
взаимоотношения, кои са доказателствата за формирания извод от съда, че бащата
притежава родителски капацитет. Посочена е и методиката за преценка за размера
на издръжката на двете деца.
Като
допълнение към приетото от районния съд и съобразно събраните пред въззивната
инстанция доказателства следва да се посочи, че при решаването на въпроса на
кого следва да бъде възложено упражняването на родителските права съдът прави
преценка на всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Съгласно
приетото в ПП № 1 по гр. дело № 3/1974 г. на ВС, което не е загубило своята
актуалност и към настоящия момент при действието на приложимия СК, определянето
на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще става,
като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“
се включват необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се
взема предвид образованието, културата, мирогледът и другите качества на
личността на отделния родител, като същественото е не тяхното наличие, а
конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в
обществото и пред децата. Поради изложеното от значение е умението на родителя
добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им
внушава правилни постъпки и т. н.
Следва да се
държи сметка за грижите и отношението на родителите към децата, като под грижи
за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата,
като не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у
тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в
излишество и лентяйство.
Необходимо е
да се вземе предвид и желанието на родителите да отглеждат децата,
привързаността на децата към родителите, като привързаността е налице, когато
са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя,
а не поради угаждане и разглезване. Следва да се има предвид полът на децата,
като е прието, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава
децата от женски пол, както и възрастта на децата, а също и съвместното живеене
на децата, като е посочено, че когато децата живеят и растат заедно у тях се
развиват чувства на привързаност и взаимопомощ.
По разглеждания
казус е безспорно установено, че и двете страни притежават родителски
капацитет, за да отглеждат и двете си деца. Този извод се формира както от
свидетелските показания по делото, които установяват загриженост спрямо децата
и от двамата родители, така и от заключенията на двете СПхЕ, по които вещите
лица са категорични по отношение на притежавания родителски капацитет.
Установява се от свидетелските показания на Л.А.-К., че бащата Г. се грижил за
детето си, имал афинитет и подход и към другите деца. В същата насока са
показанията на С. З., който го е виждал с децата му, бил е загрижен, когато
някой от синовете му боледувал. Свидетелката К.сочи в показанията си пред съда,
че Г.Т. е бил до сина си И., когато детето е било на лечение в болница.
Ангажираността на бащата със здравословното съС.ие на сина се доказва и от
свидетелските показания на д-р Б., с когото Г.Т. е провел консултация за
здравословното съС.ие на сина си. За привързаността на ответника спрямо двете
деца свидетелства и обстоятелството, че той присъствал на родителските срещи на
сина си И. през първата му година в училище, идвал на празненствата в училище, а
единствената причина, поради която не присъствал на родителските срещи през
втората година била вече издадената заповед за защита от домашно насилие.
Въпреки
изложените аргументи за притежавания родителски капаците от бащата, преценката
не се изчерпва само с наличието му, а водещ е интересът на детето, което изисква
то да бъде с родителя, който има по-добри възпитателски качества. Съдът приема,
че към настоящия момент този родител е майката С.Г.Б.. От свидетелските
показания на В.А.се установява, че е търпелива, проявява грижа и разбиране дори
и когато децата се държат по-грубо с нея. Това се потвърждава и от заключението
на вещото лице по СПхЕ пред въззивната инстанция, където е посочено, че майката
е емоционално по-обрана. Твърдението на брата на ответника, че виждал С.Б. да удря
децата си се преценява от съда при спазване нормата на чл. 172 от ГПК, поради
роднинската връзка с ответника. Това свидетелско показание остава изолирано при
съпоставката му с всички налични по делото доказателства и съдът не го
кредитира. Не може да не бъде взето под внимание и твърдението на детето И., че
баща му го е удрял, което се установява от разговора му с вещото лице-психолог
при изготвяне на СПхЕ пред първата инстанция.
Правилното
възпитание на едно дете следва да бъде формирано със създаване на положителни
нагласи към хората и света, в който то живее. А първите хора към които детето
трябва да формира положително отношение са неговите майка и баща. От
доказателствата по делото съдът приема, че към момента на приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция не може да се обоснове извод, че въззивникът и
въззиваем Г.И.Т. би могъл да бъде предпочитаният родител, който да упражнява
родителските права в пълна степен в най-добър интерес за двете деца. Още в
обясненията пред СРС по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата С.Б. е заявила, че
бащата настройва децата против нея и родителите ѝ, а последното се
установява и от показанията св. С.Б.. И ако изложеното от ищцата и майка
ѝ са твърденията на заинтересовани от изхода на делото лица, то когато такива
са изложени от двете деца пред вещото лице пред настоящата инстанция, те не
могат да бъдат игнорирани. От заключението на експерта се установи, че детето И.
страда от негативните изказвания на своя баща по отношение на майка му, а детето
П.има активна позиция спрямо негативните изказвания на своя баща срещу майка
му. Отрицателното влияние върху възпитанието на детето И. проличава и от
използваните от момчето след срещите с баща му фрази по отношение на майка му,
несвойствени и недопустими за дете на неговата възраст. В този смисъл съдът
приема, че в най-добър интерес за двете деца е родителските права да се
упражняват от родителя, който е по-толерантен в отношението към другия родител,
за да могат децата да се чувстват по-спокойни, сигурни и защитени от силно
влошените отношение на своите родители.
Правилното
възпитание на децата се обуславя и от културата и образованието на родителите.
По делото се установява, че и двамата родители имат висше образование, а
въззивницата С.Г.Б. е учила и докторантура. Това показва, че последната счита
повишаването на образованието, като начин за успех в живота. Същият извод се
потвърждава и от свидетелските показания на учителката на И. – С.С., която сочи
в показанията си пред съда, че майката е идвала на всяка родителска среща,
която отделно от това била загрижена за образованието на сина си и изявявала
желание да помогне в допълнителното обучение където е необходимо.
По делото не
се доказаха твърденията, че майката е имала извънсемейна връзка с друг човек по
време на втората ѝ бременност и/или впоследствие. Никой от свидетелите не
е ставал очевидец на насилие между партньорите. Същевременно от доказателствата
по делото се установи, че въззивникът и въззиваем Г.И.Т. има прояви на агресивност
в поведението си, което е било и причина С.Г.Б. да потърси и получи защита от
съда по реда на ЗЗДН, както за себе си, така и за двете им деца (в този смисъл
е решение № 1428/27.02.2019г. по в. гр. д. № 12983/2018г. по описа на СГС,
Първи бр. въззивен състав – лист 291-292 от делото на СРС). От представените констативни
протоколи от нотариус се установява, че телефонният номер на Г.Т. е блокиран
спрямо номера на ищцата. От свидетелските показания на майката на ищцата се
установява, че е имало чести телефонни обаждания, кратки текстови съобщения, а
майката в своите обяснения твърди, че те били и късно вечер, когато с децата вече
спели.
По делото е
установено, че С.Г.Б. е полагала повече грижи за двете деца. Между родителите
липсва спор, че след раждането на всяко едно от децата тя е ползвала в пълен
обем отпуска си по майчинство за отглеждане на дете. Последното обективира нейното
желание да участва активно във възпитанието на децата още от невръстната им
възраст. В този смисъл са и показанията на посочения от ответника свидетел П.Т.
– негов брат, който е установил, че майка им е идвала в гр.София, за да помага
на С.Б. в отглеждането на децата, което е индиция, че тя като родител е поела
по-голямата тежест в грижите за двете момчета. След фактическата раздяла на
родителите през 2018 г. и двете деца са останали да живеят при С.Б. и тя ги е отглеждала,
включително и към момента на приключване на производството пред въззивния съд.
И двете деца
имат изградена връзка помежду си и спрямо всеки един от родителите. Детето И.
има по-силна връзка с майката, което е обусловено от възрастта му, която предполага
то да осъзнава ситуацията между родителите си и неприемането на негативното
говорене по неин адрес от страна на бащата. От заключението по приетата от
въззивния съд експертизата се установи, че при детето И. има конфликт на
лоялност към неговия баща, вероятно породен от майката, но вследствие на
предишно негативно отношение на самия баща, като тази ситуация не бива да се
бърка със синдром на родителско отчуждение, което експертите пред двете
инстанции категорично са отрекли да съществува при децата.
И от двамата
родители е изразено еднакво желание да бъдат с децата си и в тази насока
данните по делото не внасят съмнение в желанието им. Социално-битовите условия
и при двамата родители изцяло отговарят на потребностите на децата. И двамата
родители живеят в самостоятелни жилища без да съжителстват с друг партньор.
Липсата на самостоятелна стая за всяко от децата е преодолимо предвид желанието
и на двамата да бъдат извършени архитектурни промени, които да удовлетворят
тези нужди.
Всеки от
страните има родители, чието здравословно съС.ие им позволява да се грижат за
внуците си, имат желание за това и изпитват положителни чувства към двете
момчета. Но всички те живеят извън София. Родителите на бащата са в гр. Враца,
а тези на майката са в гр. Бургас. Това не им позволява да осъществяват
ефективна ежедневна помощ в отглеждането на децата, която да е основание този
критерии да бъде приложим към който и да е от родителите. В тази връзка не може
да се даде приоритет на бащата с посочения в неговата жалба аргумент, касаещ
наличието на просторна къща в гр. Враца в противовес с малкото жилище на
майката. Следва да се подчертае, че животът на децата е свързан с гр. София,
където те са се родили, учат и растат. Детето И. Т., в изслушването му пред СГС,
е посочил удобството на сегашното местоположение на жилищата на двамата си
родители, от които пътят му до училището е не повече от 10 минути. От друга
страна доказателствата пред двете инстанции сочат, че посещенията в гр. Враца
на децата са свързани с техните летни ваканции, а не с ежедневно обитаване на
къщата там.
Посоченият от
СРС режим на лични отношения е съобразен с възрастта на децата и техния пол.
Касае се за момчета като едното е в предпубертетна възраст, а другото е
първокласник. И двете деца имат нужда от еднакво общуване с двамата си
родители, но предвид липсата на разбирателство между родителите следва да се
определи режим на лични отношения, който да намира баланс между нуждата от
прекарване време с бащата и провеждането на активен учебен процес.
Настоящият
състав препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния
съд относно определяне размера на издръжката за всяко едно от децата, доколкото
са следвани критериите, установени в поС.ната практика на ВКС и в частност тези
посочени в т. 4 и т. 7 от Постановление № 5/1970 г. на ВС, ОСГК. Задължението
за издръжка има абсолютен и безусловен характер, поради което изплащаните от
бащата ежемесечни погасителни вноски по банков кредит е неотносимо към размера
на издръжката. Доказано е, че ответникът е на безсрочен трудов договор и
нетното му възнаграждение надминава в пъти минимално изискуемият праг на
месечната издръжка ¼ от минималната работна заплата за страната – чл.
142, ал. 2 от СК. Потребностите на децата са обичайни за дете на съответната
възраст – осигуряване на нормални условия на живот, включващи закупуване на
храна, дрехи, обувки, учебни пособия и т.н. и липсва нужда от допълнителни
грижи. Отчетено е и обстоятелството, че грижите на майката са непосредствени и
поради това паричното плащане следва да покрива останалите разходи. Решаващият
съд е използвал методика, опираща се на нормативно установената линия на
бедност, която от своя страна е съобразена с минималните нужди на лицата.
Аналогично е
приетото от въззивната инстанция за решението на СРС и по отношение на иска с
правно основание чл. 149 от СК. Законодателното разбиране за дължимостта на
издръжка за минал период е аргументирано със задължението на родителите да
издържат непълнолетните си деца - чл. 143 от СК. То е безусловно и за него не
се дължи изрична покана, тъй като нуждата е поС.на и ежедневна. Това задължение
тежи и върху двамата родители и щом единият от тях не се грижи непосредствено за
детето, то следва да заплати дължимото и за минал период, но по морални
съображения, този минал период е ограничен до една година. В исковата молба е
посочено, че периодът, за който се търсят плащанията е 14.03.2018 г. –
12.10.2018 г. и съобразно приетия размер на издръжката за всяко от децата в
размер на 260 лв. и при липса на доказателства за плащането ѝ, то следва,
че Г.И.Т. дължи сумата от 1 802.67 лв.
По отношение присъдените разноските за
допълнителна държавна такса от първата инстанция, въззивният съд не дължи
произнасяне, тъй като не е надлежно сезиран.
ІІІ. По
разноските в производството съдът приема следното:
Страните нямат право на разноски в
това производство. Производството е по спорна съдебна администрация, приложима
при спор относно упражняване на родителски права и режим на лични отношения, предпоставен
от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на двете им деца,
ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. Държавната такса за
въззивното производство е внесена и не следва да се присъжда.
Практика на ВКС за присъждане на
разноски в производство по спорна съдебна администрация е противоречива и не е
преодоляна по указания в закона ред – с приемане на тълкувателно решение от
общото събрание на ВКС (арг. от чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗСВ), поради което и не
обвързва настоящия въззивен съдебен състав. Следва, че е неоснователно искането
на въззивника и въззиваема страна Г.И.Т. да му бъдат присъдени разноски по
делото и съдът го отхвърля.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по въззивна жалба с вх. № 5048610/25.03.2020 г., подадена от С.Г.Б., съдебно решение № III-139-61631/09.03.2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Г.И.Т. с децата И. Г.Т. и П.Г.Т., в частта за всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в сряда до 18:00 часа в петък /с преспИ.е/, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Г.И.Т., ЕГН ********** при определения от съда режим на лични отношения да взима и връща децата И. Г.Т., ЕГН ********** и П.Г.Т., ЕГН ********** от и на майка им С.Г.Б., ЕГН **********;
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № III-139-61631/09.03.2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 139 състав в останалите обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.И.Т., ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 8989/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението в частта за издръжките на децата И. Г.Т. и П.Г.Т. е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.