Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
гр.Плевен, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №298 по описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от Н.Й.Т. *** против
Решение №2153-14-45/14.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е
отхвърлена нейна жалба вх.№1012-14-81/15.02.2022г. и е потвърдено Разпореждане
№ 14220867887/01.01.2022г. на Ръководител ПО, с което на основание §7е ал.1 и
ал.2 от ПЗР на КСО, считано от 25.12.2021г. е преизчислена личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на Н.Т..
В жалбата се твърди, че неправилно в оспореното
решение е прието, че не са допуснати пропуски и нарушения на законовите
разпоредби при извършеното преизчисление и определяне размера на пенсията от
25.12.2021г. За неправилен се счита и изводът, че размерът на пенсията,
определен с новата тежест на осигурителния стаж, в сила от 25.12.2021г. не
подлежи на увеличение с 3,8% за 2018г., съответно с 5,7% за 2019г. Сочи се, че
аргументът, че за периода 2017г. – 31.12.2019г. е установен ред за увеличение
на пенсиите, различен от осъвременяването по реда на чл.100 от КСО /т.нар.
швейцарско правило/ и за това увеличение
през този период не следва да бъде включено при преизчисляването на пенсиите, е
в противоречие на §7е от ПЗР на КСО. Сочи се още, че ал.2 на §7е задължава
административния орган да осъвремени, преизчисли и индексира пенсиите за
осигурителен стаж и възраст съобразно нормативната уредба, действаща от датата
на отпускането им до 24.12.2021г., включително, без да прави разлика за реда,
по който е направено увеличението за съответната година. Твърди се, че
разпоредбите на чл.70 и §7е от ПЗР на КСО не посочват чл.100 като изчерпателна
хипотеза за предходни увеличения на пенсиите, които се включват към размера на пенсиите при настоящето им
преизчисляване. Твърди се още, че волята на законодателя при приемане
актуализацията на бюджета на ДОО и на държавния бюджет за 2021г. е била да
бъдат включени всички предходни увеличения
на пенсиите в техния пълен размер. Счита се, че по отношение на преизчисления
размер на пенсията е следвало административният орган да включи увеличението на
пенсията с 2,364% от 01.07.2017г., с 3,819% от 01.07.2018г. и с 5,7% от
01.07.2019г. В заключение се моли за отмяна на атакувания административен акт и
връщане на преписката с указания за правилно прилагане на §7е от ПЗР на КСО.
От ответника по делото – Директора на ТП на НОИ Плевен
не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата не
се явява, представлява се от адв.М.С. ***, която моли жалбата да бъде уважена
по наведените в нея основания. Счита, че тълкуването на разпоредбата на §7е
следва да бъде в смисъл, че базата на която следва да бъде осъвременена
пенсията на оспорващата е сумата 191,55лева, която сума следва да бъде
осъвременена с 26,23% - процентът признат осигурителен стаж в зависимост от
процента неработоспособност, който е над 50%. Счита още, че разпоредбата на §7е
ал.2 от ПЗР на КСО не следва да се прилага така, както ги е приложило вещото
лице. Претендира присъждане на разноски
- депозит за вещо лице.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение №2153-14-45/14.03.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен е получено лично от Н.Т. на 16.03.2022г. /л.45 от делото/. Съгласно
разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя
на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена по пощата на 23.03.2022г. /л.10/ и е заведена в
ТП на НОИ-Плевен с вх.№1012-14-109/24.03.2022г. Предвид изложеното, съдът
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт
в законоустановения срок за обжалване пред компетентния
съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По Заявление вх.№4005/23.02.2004г. до Директора на ТП на
НОИ-Плевен, с Разпореждане №26/05.04.2004г. на Ръководител ПО на Н.Й.Т. е
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена
работоспособност от 71 до 90 на сто в размер на 123,82лева. Със същото разпореждане
на Т. е отпусната и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 13,75лева.
Общата сума за получаване е в размер на 137,57лева.
По Заявление
вх.№12045/24.06.2004г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен, с Разпореждане
№22/02.08.2004г. на Ръководител ПО на основание чл.75 от КСО и при намалена
работоспособност над 90% на Т. е определена сума в размер на 138,81лева за
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, сума в размер на 15,90лева
за лична социална пенсия за инвалидност и сума в размер на 39,75лева добавка за
чужда помощ, общо сума за получаване в размер на 194,46лева.
Установява се от
преписката, че следващите години личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на Т. е осъвременявана и преизчислявана на основание действащите
законови разпоредби.
С Разпореждане №14220867887/01.01.2022г. на
Ръководител ПО на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО е преизчислен считано
от 25.12.2021г. размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90
на сто и е определен на 409,79лева, като съгласно чл.75 ал.4 от КСО размерът е
приравнен към минималния за този вид пенсия – 425,50лева. Определена е и
добавка за чужда помощ в размер на 127,50лева. Месечният размер на пенсията за
инвалидност поради общо заболяване и добавката за чужда помощ е в размер на
553.00лева. Разпореждането е получена от Т. на 01.02.2022г.
Срещу разпореждането е подадена жалба
вх.№1012-14-81/15.02.2022г. от Т., в която са наведени доводи, че размерът на
пенсията е неправилно определен.
С Решение №2153-14-45/14.03.2022г. на Директора на ТП
на НОИ Плевен е отхвърлена жалбата на Т. и е потвърдено Разпореждане №
14220867887/01.01.2022г. на Ръководител ПО. След установяване на фактите,
горестоящият административен орган е цитирал разпоредбите на §7е ал.1, ал.2 и
ал.3 от ПЗР на КСО, както и чл.70 ал.1 от КСО. Посочил е, че съгласно решението
на законодателя новият процент от 1,35 се прилага само за реално отработените
години и месеци осигурителен стаж без превръщане, като зачетеният осигурителен
стаж след датата на инвалидизиране /04.09.1957г./ на Т. е 20год. 04мес. 22дни. Прилагайки
разпоредбите на чл.75 ал.1 и ал.2 от КСО / в редакцията на ДВ бр.77 от 2021г.,
в сила от 25.12.2021г./ е изчислил, че процентите осигурителен стаж е 53,68%,
получен при сбор между процента осигурителен стаж по чл.75 ал.1 от КСО – 27,45%
и процента признат осигурителен стаж по чл.75 ал.2 от КСО умножен по
коефициента за лица с намалена работоспособност над 90 на сто – 26,23%. Посочил
е, че преизчисляването на пенсията по реда на §7е ал.1 от ПЗР на КСО се
извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което
тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането й до 24.12.2021г. Посочил е още, че доходът,
от който е изчислена пенсията е 356,83лева и съгласно чл.75 от КСО е в размер
на 191,55лева /53,68% от 356,83лева/. Посочил е също, че този така определен
размер на пенсията се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно
нормативната уредба, действаща от датата на отпускане на пенсията до
24.12.2021г. и нараства до 409,79лева, считано от 25.12.2021г. Посочил е още,
че размерът на добавката за чужда помощ е 127,50лева /75% от социалната пенсия
за старост 170лева/. Органът е счел за неоснователни възраженията в жалбата,
като е посочил, че за периода 2010г.-2012г. няма законодателни разпоредби за осъвременяване със съответен коефициент, а
са променяни само минималните размери на пенсиите, а за 2017г., 2018 и 2019г.
не е извършено осъвременяване по т.нар. „швейцарско правило“ по чл.100 от КСО,
тъй като за този период е установен друг ред за нарастване на трудовите пенсии
– чрез преизчисляването им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка
година осигурителен стаж. Посочил е, че за 2017г. определеният процент по чл.70
ал.1 от КСО е 1,126 на сто, а за 2018г. е 1,169 на сто, както и че съобразно §7в
ал.1 от ПЗР на КСО за 2019г. определеният процент е 1,2 на сто. Счел е, че
доколкото приложената при преизчисляването на пенсиите, считано от 25.12.2021г,
тежест 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане надхвърля
използваните през предходните години проценти, то след определянето на размера
на съответната пенсия с новата, по-висока тежест на стажа, не може да се
извърши преизчисляване за периода от 2017г. до 2019г., вкл., с по-нисък процент
за годините и месеците осигурителен стаж. При тези мотиви Директорът на ТП на
НОИ-Плевен е потвърдил Разпореждане № 14220867887/01.01.2022г. на Ръководител
ПО.
Именно това решение на Директора на ТП на
НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са предмет на настоящето съдебно
производство.
По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът
възприема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е
проследило относимите нормативни разпоредби и е посочило, че доходът за
изчисляване размера на пенсията е 356,83лева, а процентът осигурителен стаж за определяне
размера на пенсията е 53,68% /27,45% + 26,23%/, като размерът на пенсията
съгласно чл.75 от КСО е 191,55лева /356,83лева х 53,68%/, отпусната през 2004г.
Посочило е още, че през периода 01.01.2005г.-25.12.2021г. пенсията на Т. е
осъвременявана, преизчислявана и индексирана, съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането й до 24.12.2021г. Вещото лице е проследило
осъвременяването, преизчисляването и индексирането на размера на пенсията през
този период, като изрично е посочило, че за периода 2010г.-2012г. няма
нормативна уредба, според която следва да бъдат осъвременявани пенсиите за
инвалидност поради общо заболяване. Вещото лице изрично е отразило още, че от
2017г. пенсиите се преизчисляват на основание §53 от ПЗР на ЗИДКСО от 2015г.,
считано от 01.07. на съответната календарна година., като определеният от
Закона за бюджета на ДОО за 2017г. процент по чл.70 ал.1 от КСО е 1,126 на сто,
а за 2018г. е 1,169 на сто. Посочило е, че за 2019г. преизчисляването се
извършва съгласно §7б и §7в от ПЗР на КСО и процентът е 1,2. Счело е, че
преизчисляването на пенсиите се изразява в ново изчисляване на първоначално
определения размер на пенсията с по-висок процент за годините и месеците
зачетен осигурителен стаж, върху които след това автоматично се начисляват
всички други извършени осъвременявания и преизчислявания на пенсиите. Посочило
е, че през 2018г и 2019г., освен описаното преизчисляване на пенсиите, техният
размер към датата, предхождаща преизчисляването /определен със старата тежест
на осигурителния стаж/ подлежи на увеличение с фиксиран процент 3,8% през 2018г
и 5,7% през 2018г., като след съпоставка на получените два размера във всяка от
годините, пенсията се определя в по-високия размер. Изчислило е, че в
конкретния случай към 01.07.2017г. при преизчисляването на пенсията на ИОЗ се
получава размер 306,20лв., т.е. по-нисък от досега изчисления и се запазва
досегашния размер – 365,77лв., а от 01.07.2018г. по-благоприятният от двата
размера е 317,89лв., който е по-нисък от размера на пенсията, изплащан към
01.07.2017г./365,77лв./, затова се запазва досегашния размер. От 01.07.2019г.
съгласно §7в ал.3 от ПЗР на КСО се определя размер на пенсията на ИОЗ по §7б
ал.2 като по-благоприятния размер – 336,01лв., който е по-нисък от размера,
изплащан към 01.07.2017г. /365,77лв./. Цитирайки
чл.75 ал.4 от КСО и чл.70 ал.12 от КСО вещото лице е посочило, че минималния
размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст съгласно ЗБДОО за 2022г. от
25.12.2021г. до 30.06.2022г. е 370лева, а размерът на личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на Т., считано от 25.12.2021г. е в размер на
425,50лева.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че
преизчисленият размер на пенсията на Т. е същият като в оспореният акт, като
посочва, че е изчислен съобразно нормативната уредба, която е действала през
целия период от отпускането на пенсията през 2004г. до момента. Посочва още, че
размерът 425,50лева е основния размер на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване, като към него се прибавя добавката за чужда помощ. Според вещото
лице начина на изчисляване на размера на пенсията от страна на Т., а именно
осигурителния стаж от 20години и 4месеца да се умножи по 1,35% и полученият
коефициент 27,45% да се умножи с размерът на пенсията от 2004г. 191,55лв., не
почива на нормативната база.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение
№2153-14-45/14.03.2022г. е издадено от Директора на ТП на НОИ Плевен, т.е. от
компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане
също е издадено от компетентен по чл.98 ал.1 от КСО по материя, време и място
орган, съобразно приложена на л.51 от делото Заповед №1015-14-1/05.01.2021г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен.
Оспореното Решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките
на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила,
настоящият състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на §7е ал.1 от ПЗР на КСО /ДВ бр. 77 от
2021 г., в сила от 25.12.2021г./, на която е направено позоваване в
разпореждането и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен,
отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021г. включително пенсии се
преизчисляват от 25 декември 2021г. с процент 1, 35 на сто за всяка година
осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, като пенсиите за трудова
злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 24 декември
2021г. включително, се преизчисляват от 25 декември 2021г. със съответния
коефициент по чл.79 ал.1. Според ал.2 на §7е, преизчисляването по ал.1 се извършва,
без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се
осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща
от датата на отпускането й до 24 декември 2021г. включително.
В чл.75 ал.1 от КСО / в редакцията ДВ бр.77/2021г., в
сила от 25.12.2021г./ е предвидено, че размерът на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява
пенсията, се умножи с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. А в
ал.2 т.1 е прието, че когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е
на възраст, по-ниска от възрастта по чл.68 ал.1,
разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години, и
възрастта по чл.68 ал.1 се признава за
осигурителен стаж, като при определяне на пенсията признатото време и
съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се
умножават с коефициент 0,9 за лица с трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане над 90 на сто. Според ал.4, размерът на пенсията за
инвалидност поради общо заболяване за лица с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто не може да бъде
по-малък от 115 на сто от минималния размер по чл.70 ал.12.
При установената по-горе фактическа обстановка,
съобразно приложимата нормативна уредба и заключението на вещото лице съдът
намира, че разпоредба на §7е ал.1 от ПЗР на КСО правилно е приложена от административния
орган, който е приложил новия процент за тежест на осигурителния стаж – 1,35 на
сто във формулата за изчисляване на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване на оспорващата по реда на чл.75 от КСО
спрямо сбора на осигурителния й стаж без превръщане, каквото именно е
изискването на §7е ал.1 от ПЗР на КСО.
По делото не е спорно, че Т. получава лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, отпусната считано от 23.02.2004г. Т.е.
пенсията е с начална дата преди 24.12.2021г. Безспорно е също, а и се
установява от събраните по делото доказателства и от заключението по
назначената съдебно-икономическа експертиза, че на оспорващата е зачетен
осигурителен стаж по чл.75 ал.1 от КСО -
20год. 04мес. 22дни и по чл.75
ал.2 от КСО - 21год. 07мес. За осигурителния стаж по чл.75 ал.1 от КСО в
разпореждането от 01.01.2022г., на основание §7е ал.1 от ПЗР на КСО, е
определен 27,45% /20год. 4мес. Х1,35%/, а за осигурителния стаж по чл.75 ал.2
от КСО е определен 29,14% /21год. 07мес. х 1,35%/, като последният в зависимост от % ТНР е 26,23%
/29,14% х 0,9/. Така общия процент осигурителен стаж за определяне размера на
пенсията е 53,68% /27,45% + 26,23%/. Както се посочи по-горе, в разпоредбата § 7е, ал. 2
от ПЗР на КСО изрично е предвидено, че преизчисляването се извършва,
без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, т. е. това е доходът,
въз основа на който е изчислена пенсията при отпускането й, в случая – 356,83
лв. При съобразяване на относимата за пенсиите за инвалидност поради общо
заболяване разпоредба на чл. 75, ал. 1
от КСО, касаеща изчисляването на размера на този вид пенсии, от
дохода за изчисляване на размера на пенсията – 356,83 лв., умножен с процентите
осигурителен стаж – 53,68% %, е определен размер на пенсията от 191,55 лв.
Върху този размер, за периода от отпускане на пенсията до датата на издаване на
процесното разпореждане, са приложени и всички осъвременявания и
преизчислявания на пенсията, за да се получи размерът на пенсията от 25.12.2021
г. – 409,79лв., като съгласно чл.75 ал.4 от КСО размерът е приравнен към
минималния за този вид пенсия 425,50лв.
По изложените съображения, съдът намира, че при преизчисляване на
пенсията на Н.Т., административният орган правилно е приложил относимата
разпоредба на § 7е от ПЗР
на КСО. Т. е., спазен е редът, както и начинът за преизчисляване на
пенсията, съобразно посочената разпоредба. Последното се потвърждава и от
заключението на вещото лице, според което, размерът на преизчислената пенсия на
Т. е 425,50лв., т.е. същият както е изчислен и от пенсионния орган, като механизма
на извършеното от него преизчисление на пенсията е правилен.
В тази връзка, настоящия състав на съда не споделя
наведените от оспорващата доводи, за неправилно определен размер на пенсията.
Анализът на разпоредбата на § 7е от ПЗР
на КСО сочи, че преизчисляването на пенсиите на това основание, за
разлика от осъвременяването им по чл. 100 от КСО, каквото последно е извършено от 01.07.2021 г., не представлява
увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент.
Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в ново
изчисляване на първоначално определения размер на пенсията със законодателно
установената по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който след
това се начисляват всички осъвременявания и преизчислявания на пенсията, от
датата на отпускане или преизчисляване на пенсията до настоящия момент.
За пълнота следва да се посочи, че разпоредбите на § 7е, ал. 1
и ал. 2 от ПЗР
на КСО, въз основа на които е преизчислена инвалидната пенсия на оспорващата
Т., от една страна установяват нова, по-висока тежест на годините осигурителен
стаж при определяне размера на пенсията, а от друга, предвиждат размера на
пенсията да се определи без да се променя доходът, от който тя е изчислена. Т.
е., с цитираната разпоредба изрично е предвидено при това преизчисляване на
пенсията, различна да бъде единствено величината на процента по чл. 75, ал. 1
от КСО, без да бъдат променяни останалите параметри при изчисляване
на пенсията, включително и на дохода, от който се изчислява пенсията, при
формирането на който участва и величината ИК.
Воден от горното съдът намира, че
оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него
разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и
събраните доказателства. Жалбата на Н.Т. като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Независимо от изхода на делото разноски не
се присъждат, тъй като не са поискани.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.Т. *** против Решение №2153-14-45/14.03.2022г. на
Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена нейна жалба
вх.№1012-14-81/15.02.2022г. и е потвърдено Разпореждане №
14220867887/01.01.2022г. на Ръководител ПО.
Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/