№ 13761
гр. ..., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110170755 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от ... срещу Д. Г. Й. - Г., с която са предявени по реда
на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищеца, че
ответницата му дължи сумата в размер на 8838,02 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ..., с аб.№ ..., ведно със законна лихва от
04.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1110,01 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2021 г., сумата в размер на 74,60 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва
върху тази сума в размер на 12,49 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 26.01.2021 г.,за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.02.2021 г. по гр.д. №
6940/2021 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Заявява, че не оспорва приложеното към исковата молба извлечение от
сметка, размера на начислената топлинна енергия, счетоводното отразяване на начислената
топлинна енергия, както и обстоятелството, че претендираните вземания не са погасени с
плащане. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница за
периода преди м. 02.2018г. Позовава се на нищожност на клаузите от Наредбата за
1
топлоснабдяването и Методиката за делово разпределение на топлинната енергия в
сградиетажна собственост, които предвиждат начисляване на задължения за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване по оценен разход, а не по реално потребление.
Поддържа, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
приети през 2014г., са нищожни поради противоречието им с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Оспорва
основателността на вземанията за стойността на предоставената услуга по дялово
разпределение с аргумента, че титуляр на това вземане е топлинният счетоводител.
Конституираното по искане на ищеца третото лице – помагач „...“ ЕООД поддържа
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника да е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на
давността.
Ответникът не носи доказателствена тежест по направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 6940/2021 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на
04.02.2021 г. ищецът „... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението като е
издал Заповед за изпълнение от 25.02.2021 г. След постъпило от длъжника възражение
срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК в срока за това са предявени процесните
установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради което съдът достига до
извод за процесуалната им допустимост.
По основателността:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
/купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като
такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение N 2/17 г. по т. д. N 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая от съвкупния анализ на представените доказателства по делото, а именно
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том .../... г. на I Нотариус при Софийска
Нотариална служба към Втори районен съд, Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ ..., том .../... г. на I Нотариус при Софийска Нотариална служба към Втори районен съд и
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ..., дело .../1997 г. на I Нотариус при
Софийска Нотариална служба към Софийски районен съд /л. 23 – л. 28 по делото/, се
установява, че П. А. П. и Б. П. П. са прехвърлили правото на собственост върху процесния
недвижим имот, находящ се в гр. ..., ул. „...“ ..., на дъщерите си П. П. Й. и З. П. П., като са
запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху него. С последваща
безвъзмездна прехвърлителна сделка З. П. П. е прехвърлила собствената си ½ идеална част
от недвижимия имот на майка си Б. П. П., като последната я дарила през 1997 г. на другата
си дъщеря – П. П. Й., запазвайки си отново правото на ползване върху нея.
От представеното Удостоверение за наследници № ... г., издадено от Община ...,
район „...“, на П. А. П., бивш жител на гр. ..., и Препис – извлечение от акт за смърт № .../...
г., издадено от Столична община, район „...“, на Б. П. П., се установява, че същите са
починали, което от своя страна води до извод, че запазеното в тяхна полза право на ползване
върху процесния недвижим имот е погасено по арг. от чл. 59, ал. 1 ЗС.
Видно от Удостоверение за наследници № ... г., издадено от Столична община, район
„...“, на П. П. Й., се установява, че последната е починала на 23.11.2008 г. и неин единствен
наследник по закон е ответницата Д. Г. Й. – Г.. По делото не се установиха последващи
разпореждания с процесния недвижим имот преди настъпване на смъртта на П. П. Й. и
преди процесния период, за който ищцовото дружество претендира паричните вземания, с
оглед на което съдът достигна до обоснован извод, че ответницата го е придобила по силата
на наследствено правоприемство от наследодателката си. От изложеното се приема за
безспорно, че през посочения в исковата молба период Д. Г. Й. – Г. е била потребител на
доставяна топлинна енергия до процесния недвижим имот, в качеството си на собственик на
същия.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. съобщения към фактури,
договор № ...г., сключен между ФДР и ЕС на същия адрес и др., както и от заключението на
3
СТЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се в гр. ..., ул. „...“ ...,
през процесния период е била топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства и заключение на СТЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения,
че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – ап. № 36, находящ
се в гр. ..., ул. „...“ ..., ... е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия.
Предвид цитираните по-горе разпоредби на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във връзка с чл. 155 ЗЕ, като
собственик на топлоснабдения имот ответницата е била обвързана по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
При доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделен обект може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в собствения му обект, но не може да откаже заплащането
на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл и ТР 2 от 25.05.2017г.,
постановено по тълк.д. № 2/2016г. ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на
чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Според чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда
- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в
случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на ....
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на
всеки месец по електронен път чрез преносим "терминал“, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число на месеца. Технологичните разходи са приспаднати за сметка
на ищеца. За процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. фирмата за дялово
разпределение е отчитала уредите в имота само през 2018 г. За периода от 2018 г. до 2020 г.
ответницата не е осигурила достъп за отчет като за този период е изчислен служебен разход
на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61, т. 6.5 от НТ. По време на
отчетите, с изключение на м.05.2019 г. и 2020 г., е попълнен докуметн за главен отчет, който
е подписан от потребителя. Експертизата твърди, че отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 5 отоплителни
тела. В имота е ползвана топла вода и е начисляване ТЕ за загряване на топла вода. Относно
4
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация, следва да се отбележи, че процесният
имот е с отоплям обем по проект 205 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в
жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този
отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация, съгласно Наредбата
за Топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в
сградата. Изравнителните сметки, изготвени от ..., са изготвени напълно в съответствие с
Наредба № 16-334, според заключението на вещото лице. ТЕ за общи части не се начислява.
За процесния период количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС
е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-
334.
С оглед на изложеното съдът приема, че до имота е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се установи, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки, които намират окончателна стойност в общи фактури, издадени за
всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа топлинна енергия за
отопление, която включва топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за загряване на топла вода, както и топлинна енергия за отопление на имота
/отдадена от отоплителните тела/. При определяне стойността на действително потребената
през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия, след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключенията на съдебно-техническата експертиза, която е отчела именно реално
доставеното количество топлинна енергия през исковия период, според която размерът на
дължимата цена за доставена топлинна енергия, възлиза на 8818,71 лв., която сума е по-
малка от претендираната от ищеца.
Съгласно приложимите общи условия на „... от 2016г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се дължат. Следователно, срокът за изпълнение на задължението за
заплащане на доставената топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между
страните, че срокът за плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че
вземането на ищеца е изискуемо.
Доколкото съдът достигна до извод за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба. С оглед
разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна
енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от
време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба
не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ... към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок,
посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на ... се погасяват,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114,
5
ал. 1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на
месечните суми се извършва след изтичане на определен срок. Подаването на заявлението
спира течението на давността, от който момент се счита, че е предявена исковата молба по
чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на която давностният срок е прекъснат. Заявлението е
подадено на 04.02.2021 г., така че вземанията извън погасителната давност са тези, чиято
изискуемост е настъпила след 04.02.2018 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/, респ. погасени по давност са
вземанията за периода 01.05.2017 г. – 03.02.2018 г. вкл., в размер на 1553,03 лв. видно от
изслушаните по делото СТЕ.
Ето защо съдът намира, че искът с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
следва да се уважи за сумата 7265,68 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021
г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до погасяването, представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от 04.02.2018 г. – 30.04.2020 г., като искът
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 8838,02 лв. и за периода 01.05.2017 г.
– 03.02.2018 г., като погасен по давност.
Исковата претенция за сумата за извършваната услуга за дялово разпределение в общ
размер на 74,60 лева, следва да бъде частично уважена за периода от м.02.2018 г. до
м.04.2020 г. в размер на 72,04 лв. (съобразно представеното по делото извлечение от сметки
за аб. № ...), доколкото по отношение дължимата годишна такса за дялово разпределение за
м.01.2018 г. е изтекла тригодишна погасителна давност. Дължимостта на тази годишна такса
се следва от разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ... и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда - етажна собственост, които уреждат заплащането от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбите на общите условия от
2016 г. към договорите за продажба на топлинна енергия (чл. 33, ал. 2), купувачът е длъжен
да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия по общата фактура в срок от 45
дни след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. задълженията стават изискуеми на 46-
тия ден след изтичане на съответния период и от този ден ответникът е изпаднал в забава –
арг. чл.84, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.33, ал.5 от Общите условия от 2016 г. при забава в
плащането на задължението по общата фактура потребителят дължи обезщетение в размер
на законната лихва. Ето защо ответникът дължи обезщетение за забава върху месечните
задължения съгласно издадените общи фактури за периода 15.09.2018 г. – 26.01.2021 г.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор, мораторната
лихва възлиза на сумата от 1745,78 лв. В случая се претендира мораторна лихва в по-малък
размер – 1110,01 лв., поради което акцесорният иск е изцяло основателен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази й част се явява
неоснователна.
По разноските
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т.12, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни, съразмерно на уважената, респ. отхърлената част от
предявените искове.
6
Установява се, че ищецът е направил разноски в размер на 250,70 лв. за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 510 лв. за
платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице
по изслушаната съдебно-техническа експертиза в исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции, или в полза на
топлофикационното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 176,84 лв. за
заповедното производство и 421,62 лв. за исковото производство. Ответникът претендира
разноски само в исковото производство в размер на 300 лв,, представляващи адвокатски
хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв. за предоставена
безплатна правна помощ, от които 47,38 лв. следва да бъдат запалтени от ищеца на адв. Р.
Д..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 вр. с чл.
415 ГПК от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ..., срещу Д. Г. Й. - Г. , с
адрес: гр. ..., общ. „...“, ул. „...“ ..., с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ, че ответницата дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 7265,68
лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 04.02.2018 г.
– 30.04.2020 г., за имот, находящ се в ..., № ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 1110,01 лв. , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2021 г., както и главница в размер на
72,04 лв. за извършено дялово разпределение за периода от м.02.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 7265,68 лв. до пълния претендиран
размер от 8838,02 лв. и за периода от м.05.2017 г. – м.01.2018 г. вкл., и за главницата за
извършено дялово разпределение за разликата над уважения размер от 72,04 лв. до пълния
претендиран размер от 74,60 лв. и за м.01.2018 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иск за
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за сумата в размер на 12,49 лв.
за периода от 03.03.2018 г. до 26.01.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Г. Й. - Г. , с адрес: гр. ..., общ. „...“, ул. „...“ ..., да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ..., сумата от
176,84 лв. – за разноски в заповедното производството и сумата от 421,62 лв. – за разноски в
исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ..., да заплати на
основание чл. 38 ЗАдв.на адв. Р. Д. сумата от 47,38 лв., представляваща предоставена
безплатна адвокатска помощ.
Решението е постановено при участието нa „...” ЕООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на ..., по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
BG48SOMB91301011253302.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8