Р Е Ш
Е Н И Е
№905
гр. Пловдив, 13.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1134/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №18-6207-001009/16.01.2019 г., издадено от Началник група
към ОДМВР Пловдив, РУ Труд упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
МВР с което на Д.В.Е. с ЕГН: ********** са били наложени административни
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от 1 месеца за извършено от него нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Жалбоподателят
обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че не
му е бил подаван сигнал от съответен орган по надлежния ред да спиране. При
условията на евентуалност иска прилагането прилагането на чл. 28 ЗАНН, тъй като
процесният случай е маловажен.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати
представил и не взе становище по съществото на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 29.12.2018
г. около 12:55 часа в Община Марица на път Автомагистрала № А-1 133 КМ,
при разклона на с. Войводиново, посока гр. Бургас, като водач на лек автомобил
БМВ 730 автоматик с рег.№ ***, водачът не спира на подаден звуков и светлинен
сигнал от служебен автомобил ,,Опел Астра‘‘ рег. № ***, като по този начин е
извършил нарушение по чл. 103 ЗДвП, тъй като не е спрял плавно на посоченото
място, или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за
спиране от контролен орган.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г.В.. В
показанията си той потвърди отразеното от него в АУАН, като добави, че с
колегата му са се опитали да спрат със ,,стоп палка‘‘ жалбоподателят, както и
че не е сигурен същият да е възприел този сигнал. Впоследствие са били тръгнали
след него с пуснати светлинен и звуков сигнал, като същият не бил спрял.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материали и най-вече с представените по делото ,,докладни
записки‘‘. Също така заявеното от този свидетел си кореспондира и със
споделеното от жалбоподателя, което е в насока, че /гръб лист 21 от съдебното
заседание/, което е в насока, че не е имал възможност на вече 400-500 метра да
чуе звуков сигнал. Светлинният сигнал го виждал, но не очаквал да бъде спрян за
проверка.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи.
От представената Докладна записка с рег.№ 321р-25696 от 29.12.2019 г. се
установява, че **** служител П.Х.е докладвал за това, че на 29.12.2019 г. около
12:35 часа е бил получен сигнал от ОДЧ за лекия автомобил управляван от
жалбоподателя, който се е движел с висока скорост и е извършвал непозволени маневри.
Същият се опитал да спре това лице, но не знае дали последният го е възприел.
Опитали се да го последват, но поради високата скорост с която се е движел това
не се е осъществило.
От представената Докладна записка от полицейския служител Х.А.се
установява, че са забелязали управлявания от жалбоподателя лек автомобил и са
опитали да го спрат, но поради високата скорост на същия не знаят дали ги е
възприел, последвали го с включен светлинен и звуков сигнал, но не успели да го
настигнат. През цялото време са били с включени светлинен и звуков сигнал.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент е бил наказван
пет пъти преди твърдяното процесно нарушение.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай
на жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране светлинен и звуков сигнал от
процесния полицейски автомобил.
В конкретния случай, в каквато насока бяха и обясненията на жалбоподателя
се установи, че същият е възприел движещият се зад него лек автомобил, който е
бил с включена светлинна сигнализация. Намирал се е бил на около 400-500 метра
и не би могъл да възприеме включена звукова сигнализация.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН е в насока, че деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо.
Алинея 2 от същата разпоредбата е в насока, че непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи.
За разлика от Наказателния кодекс, където непредпазливите деяния се
наказват единствено в изрично предвидените в закона случаи, то по ЗАНН
непредпазливите деяния се наказват при всички случаи, освен ако това не е било
предвидено изрично.
В случая след като жалбоподателят е бил забелязал движещият се зад него
полицейски автомобил с включена светлинна сигнализация, е трябвало да
предположи, че тези действия на контролните органи са били посочените конкретно
към него. Абсолютно всички показания – гласни и писмени са в насока, че той се
в движел с висока скорост, поради което и следва да се достигне до извод, че
същият сам е поставил в невъзможност да не чува и звуковия сигнал, в каквато
насока бяха и депозираните от него обяснения.
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че жалбоподателят е извършил
твърдяното нарушение по чл. 103 ЗДвП, тъй като на процесния ден и място не е
спрял на контролен орган при подаден светлинен и звуков сигнал от полицейския
автомобил, като това е една и от хипотезите по чл. 207 ППЗДвП.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице маловажност на случая.
Касае се за формално нарушение за съставомерността на което е без значение
настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният случай
не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, по категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата
и място на извършване на нарушението.
Основателно се явява наведеното възражение за намаляване размера на
наложените административни наказания на жалбоподателя. Видно от представената
справка за нарушител/водач се установява, че нарушителят е бил наказван преди
това за извършени нарушения по ЗДвП, но с оглед съпоставка на времето от което
той е правоспособен водач – 2003 г., че същият е лице с малко нарушения.
Ето защо, за постигане целите на наказанието, личната и генералната
превенции, Съдът намира, че наложеното на жалбоподателя наказание ,,глоба‘‘ следва
да бъде намалено до минимума предвиден в закона, а именно глоба в размер от 50 лева,
а в останалата част наказателното постановление следва да се потвърди.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №18-6207-001009/16.01.2019
г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Труд упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР против Д.В.Е. с ЕГН: ********** в санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на наказанието ,,глоба‘‘ от 100 /сто/
лева на 50 /петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.