№ 1769
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100510070 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. М. К., с която се обжалва изцяло Решение №
7111/22.06.2022 г., постановено по гр.д. № 889/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
-ти
ІІІ ГО, 149 състав, с което е прекратен с развод, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал.3
СК, гражданският брак, сключен на 08.01.2018г. в гр. София, с акт за граждански брак
№3002 от 08.01.2018г. между Б. С. С., ЕГН **********, и Н. М. К., ЕГН **********, по
изключителна вина на съпругата Н. М. К.; предоставено е, на основание чл. 56 СК
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******, ******* на
съпруга Б. С. С.; осъдена е Н. М. К. да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 329, ал. 1,
ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, по сметка на СРС окончателна държавна такса в размер на 50лв.
Във въззивната жалбла се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон, при наличие на съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Изложени са съображения.
Моли да се отмени обжалваното решение, на първо място поради допуснати груби
съществени процесуални нарушения и на второ поради неправилност, тъй като липсва
дълбоко и непоправимо разстройство на брака между ищеца и ответницата, а в случай, че
1
този факт се намери за установен, то прекратяването да бъде допуснато по вина на ищеца.
Моли да се постанови друго решение е което да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Заявява претенция за разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Б. С. С. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:
С Решение № 7111/22.06.2022 г., постановено по гр.д. № 889/2022 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 състав, е прекратен с развод, на основание чл. 44, т. 3,
вр. чл. 49, ал.3 СК, гражданският брак, сключен на 08.01.2018г. в гр. София, с акт за
граждански брак №3002 от 08.01.2018г. между Б. С. С., ЕГН ********** и Н. М. К., ЕГН
**********, по изключителна вина на съпругата Н. М. К.; предоставено е, на основание чл.
56 СК ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******, *******
на съпруга Б. С. С.; осъдена е Н. М. К. да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 329, ал. 1, ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, по сметка на СРС окончателна държавна такса в размер на
50лв.
Решението и в двете обжалвани части е правилно и законосъобразно.
Видно от събраните от първоинстанционния съд гласни доказателствени средства (св.
Д.М. Т.), съпрузите имат семейни неразбирателства, съпругата не е осигурявала храната,
която съпругът е харесвал, същата го е удряла и не му е давала да ползва телефона, като
цяло ищецът е поискал прекратяване на брака, защото не е получавал грижите, които иска,
ответницата не му позволявала да чете вестници, да разговаря по телефона с приятели, а той
нямал други възможности за развлечение. Случвало се ответницата да отсъства със седмици
или месеци, свидетелят предлагал на ищеца да се обади в общината и да поиска друг личен
асистент, а не съпругата му. Когато свидетелят питал ищеца къде е съпругата му, същият
отговарял, че не знае. При ответницата идвал мъж, когото същата определила като
„братовчед“, той живеел в апартамента, свидетелят не знае ищецът да е бил съгласен.
Настоящият съд намира за неоснователни доводите във въззивната жалба, че бракът
не е дълбоко и непоправимо разстроен, както и че поводите за скандалите между страните са
породени освен от психическото състояние на ищеца, с което ответницата била непосилна
да се справя, но проявявала необходимото търпение, също били породени и то
провокациите на неговия приятел – Д. както и от вредното влияние на странични внушения
на хора близки до него, включително неговия адвокат, които се задълбочавали с времето,
тъй като поради действието на заповедта за защита ответницата не можела да се прибере в
семейното жилище.
2
Това е така, тъй като видно от събраните пред първата инстанция гласни и писмени
доказателства (препис от Експертно решение на ТЕЛК № 0629 от зас. № 057/21.03.1991 г.,
издадено от IV МБАЛ София АД, препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот
от 08.08.2018 г., препис от заповед за незабавна защита от 26.11.2021 г., препис от
Определение № 4180/15.11.2021 г., постановено по гр. дело № 20211100113724 по описа на
СГС за допускане обезпечение на бъдещи искове срещу ответницата, както и писмени
доказателства, представлящи препис от протокол № 4442 от 05.04.2022 г. от с. з. по гр.
дело № 64308/2021 на СРС 84-ти състав, преписи от докладни записки на ПИ С.А., препис
от амбулаторен лист № 1963 от 08.03.2022 г. г. от личния лекар на ищеца с анамнеза, че
ищецът е психически здрав и без симптоми за психически заболявания в миналото, сведения
от ответницата, както и сведение от Росиян Планински по преписка № 23000-15425 на 06
РУ –СДВР, препис от епикриза относно ответницата), ищецът Б. С. е лице с увреждане –
първа група инвалидност с чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза „Детска церебрална
парализа“ и общо заболяване „Болест на Литл. Левостранна спастична хемипареза, тежка
десностранна долна спастична монопареза“, като ответницата, след като се е сдобила със
собствеността върху жилището посредством извършено в своя полза дарение /относно
законосъобразността на дарствената сделка, висящо пред СГС е гр.д. № 14960/2021 г./,
престанала да полага необходимите грижи за съпруга си Б. С., въпреки че била назначена за
личен асистент.
От доказателствения материал е видно, че впоследствие отношенията са ескалирали.
Съпругът е бил държан изолиран от приятелите си и от външния свят, с отнет телефон и
прекратена връзка със света, върху него е упражнявано физическо и психическо насилие,
като в тази връзка е издадена заповед за незабавна защита в полза на ищеца по гр. дело №
20211110164308 по описа на Софийски районен съд, 84-ти състав.
Наведените доводи на въззивницата за неправилност на решението в обжалваната
част за вината са неоснователни.
Правната доктрина приема, че брачната вина е субективното психическо отношение
на съпруга към неизпълнението на собствените му брачни задължения и техния обективен
резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Правилно първоинстанционният съд е намерил, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругата, която според настоящия съд е нарушила изискването
на чл. 14 от СК. Същата, след като била надарена със собствения на ищеца апартамент,
престанала да проявява необходимото уважение към съпруга, си още повече и предвид
физическото му състояние – лице с увреждане, тя удряла съпруга си, не му доставяла
храната, която той желае, лишавала го от вестници и телефон, като по този начин той нямал
връзка с приятелите си, лишавала го от единствените развлечения, които можел да си
позволи предвид инвалидността си.
Ето защо, правилно съдът е приел, че това поведение на съпругата обуславя извод за
нейна вина за разстройството на брака.
Настоящият съд намира за неоснователни и доводите във въззивната жалба за
3
допуснато процесуално нарушение от страна на СРС, тъй като бил даден ход на делото в
противоречие с нормата на чл. 142 ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК, в редакцията й обн. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., съдът
отлага делото, ако страната и пълномощникът не могат да се явят поради препятствие,
което страната не може да отстрани.Съобразно трайната съдебна практика на ВКС по
приложение на чл. 142 ал.2 ГПК, при представени от страната и пълномощникът и болнични
листа, съдът следва да извърши преценка доколко и дали заболяванията са внезапни и дали
въпреки наличието им, страната /респ. представителят/ би могла да се яви в съдебното
заседание /напр. в Решение от 14.07.21 г. на ВКС, I ГО, постановено по гр.д. № 51/21г. е
отговорено на въпроса, по какъв начин следва да се установи обстоятелството довело до
невъзможност за лично явяване./
В случая, от изложението от въззивната жалба е ясно, че бременността на
процесуалния представител на съпругата Н.К., не представлява внезапно заболяване. За тази
бременност, както страната, така и представляващият адвокат са знаели далеч преди
насрочване на делото и са могли да организират своевременно процесуалната защита на
Н.К.. В допълнение, представените, както от страната, така и от представляващия адвокат на
съпругата медицински документи, не представляват болничен лист или документ по образец
на M3, оформен по реда на чл. 18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, в който
изрично е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите
на съдебната власт.
В заключение следва да се посочи, че изводите на СРС, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен и че следва да бъде прекратен с развод по вина на съпругата, са
обосновани и правилни.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди в обжалваните части.
По разноските: С оглед изхода на делото и вината за брачното разстройство,
въззивницата няма право на разноски, но същата се осъжда да заплати сумата в размер на
1200 лв. на адвокат В. Х. В., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като
представителството е безплатно, видно от Договор № 986945 за правна защита и съдействие
от 20.02.2023 г. със страни Б. С. С. и адвокат В. В., ЕГН **********.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7111/22.06.2022 г., постановено по гр.д. № 889/2022
-ти
г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, да заплати сума в размер на 1200 лв. на
адвокат В. Х. В. - САК, ЕГН **********, представляваща адвокатско възнаграждение, на
4
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. М. К., ЕГН **********, за присъждане
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5