Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………

 

гр.Русе, 19.04.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Мирослав Йорданов

 

при секретаря Наталия Тодорова

и в присъствието на прокурора …………………………………………….,  като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1832 / 2018 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалва се Наказателно постановление № 16-1085-002294 / 18.01.2017 г. на началника на група към ОДМВР – Русе, С-р „Пътна полиция“, с което на М.И. ***, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, а за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от с.з. му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, поради което моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо към изпратената до съда административнонаказателна преписка ведно с постъпилата жалба, моли съда да потвърди наказателното постановление.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2016 г., жалб. И. *** – Велико Търново лек автомобил “Мерцедес” с рег.№ Р 37-75 ВК. В района на км.4,800 бил спрян за проверка, при която се установило, че е неправоспособен, а превозното средство е спряно от движение. За допуснатите нарушения свид.И. – мл.автоконтрольор, съставил срещу жалбоподателя АУАН № 16-1085-002294 / 15.12.2016 г., а впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорна, въз основа на събраните по делото доказателства.

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е неоснователна.

С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава до такава степен, че да води отмяната му само на това основание.

От доказателствата по делото, по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал като неправоспособен водач моторното превозно средство, което било спряно от движение. По този въпрос жалбоподателя не спори. Същият излага съображения за отмяна на наказателното постановление поради изтекла давност.

В случая давностните срокове по чл.34 от ЗАНН не са изтекли, тъй като АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в едногодишния от извършване на нарушението, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставяне на акта.

Не са изтекли и сроковете за погасяване на наказателното преследване. По този въпрос разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към Наказателния кодекс. Според чл. 80, ал.1, т.5 от НК, приложима за административните наказания, преследването се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал.3 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. Следователно тези срокове към настоящият момент не са изтекли.

Наред с изложеното, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 82, ал.1 от ЗАНН, според която административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Този срок облаче, според ал.2 започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Обжалваното наказателно постановление към момента не е влязло в сила, поради което не са налице и предпоставките за приложението на чл.82, ал.1 от ЗАНН.

В случая жалбоподателят правилно е бил санкциониран за допуснатите нарушения, като наказанията са наложени в предвидения максимален размер, с оглед обстоятелството, че до него момент е бил наказван десет пъти за нарушаване на правилата за движение по пътищата.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1085-002294 / 18.01.2017 г. на началника на група към ОДМВР – Русе, С-р „Пътна полиция“.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                   

Районен съдия: