Р Е Ш
Е Н И Е
№ 105/ 21.03.2017 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
МОНТАНА, ІІ-ри състав, в открито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря А.А.
като разгледа
докладваното от съдия Ницова адм.д. № 45 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава пeтнадесета, раздел II от Административнопроцесуален кодекс /АПК/.
Образувано
по оспорване, наименовано жалба, депозирана от Т.М.В. ***, с посочено правно
основание чл.257 АПК, като се обжалва „бездействието на административния орган
- Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” по задължение произтичащо пряко от
нормативен акт по заявление за единно
плащане на площ с УИН № 12/230407/01233 за кампания 2007г.” В жалбата са
изложени доводи, че задължението за плащането произтича пряко от нормативен акт
и е заявено искане по реда на чл.257 АПК ответника да бъде осъден да изпълни
произтичащото от закона задължение. В с.з. същият конкретизира искането си „
административният орган е бездействал от момента на подаване заявлението за подпомагане до настоящето съдебно
производство и от една страна не е издал индивидуален административен акт, с
който да откаже плащанията, а от друга страна е бездействал и не е извършил
плащане, ако не го е отказал…”
Ответникът
по жалбата, чрез юрк.Йорданова оспорва иска, като излага доводи, че в една част
е недопустим, т.к. чл.257 АПК касае оспорване на бездействие за извършване на
фактически действия, а не на правни такива – издаване на административен акт, а
от друга страна неоснователен по отношение искането изп.директор на
ДФ”Земеделие” да извърши плащане по
подадено заявление за единно плащане на площ с УИН № 12/230407/01233 за
кампания 2007г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид направените
искания в жалбата, конкретизирани в с.з. и приложимата нормативна уредба намира
за установено следното:
Производството по жалбата е след отменително решение № 964 от
24.01.2017 г. по адм. д. № 3916/2016г.
по описа на ВАС, IV отд. Защитата
срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган е уредена
в глава петнадесета, раздел II на АПК, в две хипотези. В хипотезата на чл.
256 АПК, административният орган следва
да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да
предприеме по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Съставомерно
в тази хипотеза е липсата на активно поведение /бездействие/ на компетентен
орган по надлежно направено и законово обосновано искане за извършване на
конкретни фактически действия. В
случаите по чл.257 АПК административният орган не изпълнява свое задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт и бездействието му може да се оспори
безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. Така законоустановения правен способ за
защита се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е
посочен надлежния ответник и да е конкретизиран вида на претендираните
фактически действия, с оглед обстоятелството, че решението се ползва с
изпълнителна сила. Общото изискване и в двете хипотези на чл.256 и чл.257 АПК,
е наличието на правен интерес от търсената съдебна защита, третиран като
изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на съответния
субект. Разликата при двете хипотези се състои в това, че при първата
административният орган следва да бъде изрично сезиран с искане да извърши
фактически действия, което е процесуална предпоставка за предявяването на иска,
а при втората задължението произтича пряко от нормативен акт, който оспорващият
е длъжен да посочи, като в негова тежест е и установяване на всички факти, от
които произтича твърдяното задължение.
В случая, първоначално заявената претенция от оспорващия за изплащане /превеждане, оторизиране/ на суми за подпомагане на земеделски производители по реда на ЗПЗП и Регламент № 1782/2003 на Съвета на Европа. Като допълнително в с.з. прави уточнение, че административният орган бездейства, т.к. дължи произнасяне с административен акт по подадено заявление за единно плащане на площ. Дали административният орган е длъжен да извърши претендираните действия по силата на закон, е въпрос по основателността на иска, по която съдът следва да се произнесе със съдебно решение.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице процесуални
предпоставки за разглеждане на спора по същество. Също така намира, че
оспорващият има правен интерес от инициираното от него производство, доколкото
твърди, че административният орган следва да постанови административен акт,
както и да му изплати суми по подадено
заявление.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
В настоящия случай е отправено
искане за извършване не на фактически действия, а на правни такива „ от една
страна” се твърди, че се далжи издаване на административен акт от страна на Изпълнителния
директор на Държавен фонд .„'Земеделие", с който акт той да се произнесе
по подадено заявление за единно плащане на плащ. Следва да се има предвид, че
задълженията за волеизявления, т.е. за издаване на административни актове, не
са предмет на зашита по указания в искането ред. Поради което така направеното
уточнение в с.з., в тази част не следва да бъде разглеждано в това производство
и по този ред, т.е. явява се недопустимо. Предвид първоначалното изрично
заявеното искане в жалбата и посоченото
правно основание чл.257 АПК, съдът дължи произнасяне по отношение „бездействието на административния орган -
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” по задължение произтичащо пряко от
нормативен акт по заявление за единно
плащане на площ с УИН № 12/230407/01233 за кампания 2007г.” Задълженията,
които са защитени по предвидения ред в раздел II, глава петнадесета от АПК, следва
да са само за фактически действия и да произтичат от правна норма при
настъпването па определен юридически факт, като възникването или съдържанието
им не следва да е опосредено с допълнително волеизявление. В разпоредбата на
чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена правната възможност изп. директор на ДФ ,,3емеделие'\ като
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, респ. на оправомощено от него
лице, да се произнася по подадени заявления, но тези актове, които се издават
по силата на посочената норма са правни актове, т.е. изп. директор извършва
правни действия, а не фактически такива, произтичащи от правни норми.
От друга страна изпращането на суми за подпомагане на земеделски производители е
регламентирано съгласно разпоредбите па ЗПЗП, като същото не се извършва
автоматично, а след спазването на законоустановена процедура, която започва с
подаване на заявление от земеделските стопани, преминава през разглеждането на
същото от ДФЗ - Разплащателна агенция и завършва с издаване на административен
акт от изп.директор на ДФЗ, като представляващ PA, с който акт се определя размерът на плащането, респ.
плащането се отказва или се намалява неговия размер. Посоченият в жалбата РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1782/2003 НА
СЪВЕТА
от 29 септември 2003 година относно установяване на общи
правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска
политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски
производители, също не предвижда
задължение за директни плащания. Както към момента на подаване на заявлението
за подпомагане от Т.В., така и към настоящия момент, задължението за изплащане
па субсидия възниква не въз основа на предвидено законово изискване за
административния орган да изплати заявените субсидии, а след надлежно произнасяне
е административен акт, от който адресатът му земеделския стопанин черпи права.
Само кандидат, чието плащане е определено по основание и размер по установения
ред, може да иска неговото получаване, а фактическото превеждане на сумата се
явява опосредено от издаването на административен акт в тази насока. За ответника не е налице
задължение да изплати на оспорващия сума за кампания 2007 г. по силата на
закона. Ето защо, не изплащането на суми
в случая не представлява бездействие по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, респ. не се обективира
състава на чл. 257 АПК, поради което съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорването,
инициирано с жалба от Т.М.В. ***, с която по реда на чл.257 АПК се обжалва „бездействие
на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” за заплащане на субсидия по
заявление за единно плащане на площ с УИН №12/230407/01233 за кампания 2007г.”,
е неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед искането от процесуалния представител на ответника и на
основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
съгласно чл.37 ЗПП във вр.с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното и на основание чл.257, ал.2 АПК
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорване инициирано с жалба на Т.М.В. ***, с посочено правно
основание чл.257 АПК, с което се обжалва „бездействието на административния
орган - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” по задължение произтичащо пряко
от нормативен акт по заявление за единно
плащане на площ с УИН № 12/230407/01233 за кампания 2007г.
ОСЪЖДА Т.М.В. *** да ЗАПЛАТИ на Държавен фонд “Земеделие”, представлявани от
Изпълнителния директор, направените по делото разноски в размер на 100/сто/
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: