№ 21334
гр. С, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110154678 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ от „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. “*****“ № ***, представлявано от П П и М Ц, против П.
В. С., *** ****36258, с адрес гр. С, ж.к. “*****“ 2, бл. *****, ет. 6, ап. 47, с
искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че съществува вземане на ищеца в размер от 613,91 лева незаплатена главница
за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че страните се намират в договорно
правоотношение относно топлоснабден имот в гр.С, ж.к .“*****“ бл. *****,
ап. 47, при което ответницата като клиент на топлинна енергия е задължена да
заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите
условия. Сочи се, че предвид допуснато от ответницата неизпълнение на
договорни задължения относно доставка и продажба на топлинна енергия
ищецът е претендирал вземането по реда на заповедното производство,а
предвид депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение ищецът
предявява установителната искова претенция. В исковата молба се поддържа,
че има реализирани частични плащания, поради което и искът е предявен за
неиздължената част от главницата, а именно за сумата от 613,91 лева. Ищецът
моли съда да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата
П. С., с която е изразено становище за неоснователност на иска – твърди се, че
всички претендирани парични суми са заплатени, за което към писмения
отговор са представени писмени доказателства. Ответната страна моли съда
1
да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК „Т С“ ЕАД претендира от П.
В. С. сумите от 810,08 лева главница за топлинна енергия за периода м.
05.2019 г. до м. 04.2022 г., 108,73 лева лихва за забава за периода 16.10.2020 г.
до 09.05.2023 г., 29,15 лева сума за дялово разпределение за периода м.
08.2020 г. до м. 04.2022 г., 5,22 лева лихва за забава за периода 16.10.2020 г. до
09.05.2023 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.
гражд. дело № 27636/2023 г. по описа на СРС, 42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Представен е нотариален акт № 164, том II, рег. № 3819, дело № 294 от
2014 г. за продажба на недвижим имот съгласно който П. В. С. се легитимира
като собственик на недвижим имот, изграден в груб строеж - *****, находящ
се в гр. С, ж.к. „***** “ 2, *****.
Представено е пълномощно от 27.01.2015 г., видно от което П. В. С., ***
****36258, в качеството на собственик на имот в жилищна сграда в гр. С,
ж.к. „*****“ 2, блок 310 Б е упълномощила трето лице, което да я
представлява пред „Т С“ ЕАД във връзка с присъединяването на сградата и
издаването на абонатни номера на собственици на имоти в сградата.
Приложен е акт за разпределение на отопляемите обеми по проект в
сградата от 27.01.2015 г., находяща се в ж.к. „***** “ 2, *****, *** относно
клиент - П. В. С..
Представено е заявление-декларация от 27.01.2015 г. от П. В. С., ***
****36258, от което се установява,че същата желае да бъде открита партида
за топлоснабден имот, находящ се на адрес – гр. С, ж.к. „*****“ 2, *****, вх.
А, ет. 6, *****.
Видно от обща фактура № **********/31.07.2021 г., за отчетен период
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., дължимата сума за потребена топлинна енергия е
в размер на 383,39 лева.
От представена обща фактура № **********/31.07.2022 г., е видно, че за
отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., дължимата сума за топлинна
енергия е в размер на 303,58 лева.
Представена е справка със задължения по месеци за периода 05.2020 г. –
10.2022 г., съгласно която дължимата главница за топлинна енергия възлиза на
839,23 лева, лихвата е в размер на 113,95 лева, или общата сума е в размер на
953,18 лева.
Приложен е протокол № 1/27.01.2015 г. от проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост с
адрес гр. С, ж.к. „*****“ 2, *****, /ведно с приложен списък на собственици и
пълномощници, присъствали на общото събрание/ от който се установява, че
2
етажните собственици са взели решение за присъединяване към
топлопреносната мрежа на „Т С“ ЕАД, което дружество е избрано и за
извършване на услугата „дялово разпределение“.
Като доказателство по делото е прието споразумение от 21.08.2023 г.,
изготвено между „Т С“ ЕАД и П. В. С., *** ****36258, видно от което
последната е признала задълженията си, за които е посочено, че е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27636/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 42 състав, като е посочено, че съдът е разпоредил
длъжникът да заплати сума в размер на 839,23 лева главница, представляваща
стойността за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. С, ж.к. „*****“ 2, бл. 310 Б, ет. 6, *****, за периода м.07.2019 г. –
м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.05.2023 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 113,95 лева –
лихва за забава за периода от 15.10.2020 г. до 09.05.2023 г., съдебни разноски в
размер на 25 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Сумата, за която
са признати задълженията е в общ размер на 1052,41 лева, като е изготвен
погасителен план, съгласно който длъжникът следва да заплати първоначална
вноска в размер на 315,72 лева и шест вноски в размер 122,78 лева всяка.
Представени са разписки от 20.09.2023 г., от 25.10.2023 г., от 21.11.2023
г., от 21.12.2023 г., от 21.01.2024 г., от 21.02.2024 г. за сумата от 122,78 лева
по всяка разписка с основание за плащане ч.гр.д. № 27636/2023 г. по описа на
СРС, 42 състав, които суми са наредени за плащане в полза на „Т С“ ЕАД.
Представен е и касов бон от 21.08.2023 г. за платени суми относно
процесния имот, както следва: главница в размер на 102,54 лева, мораторна
лихва – 113,95 лева, съдебни разноски – 25 лева, юрисконсултско
възнаграждение – 50 лева, законна лихва – 24,23 лева, или общо за сумата от
315,72 лева.
По делото е приложена справка, издадена от ищеца, съгласно която към
14.06.2024 г. не са налични задължения спрямо „Т С“ ЕАД относно процесния
имот.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск, съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Този иск има предмет, идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение – на соченото основание
и в претендирания размер. Регламентирането на иска като положителен
установителен иск означава, че е възложено в тежест на ищеца провеждането
на доказване за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на
иска – да бъде доказано съществуване на договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия, да бъде установено какви права и
3
задължения са уговорени за всяка от страните, да бъде доказано вземането по
размер. Законът регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението, ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,
считано от съобщението с указания за предявяване на иск, т. е. искът се счита
предявен на 22.05.2023 г.
Софийски районен съд счита, че от събраните по делото доказателства
може да бъде направен извод, че страните имат договорни правоотношения по
договор за продажба на топлинна енергия. За да приеме, че страните се
намират в договорни отношения, съдът отчете, че дружеството ищец
извършва дейност по доставка и продажба на топлинна енергия, а
същевременно ответницата П. В. С. като собственик на процесния
топлоснабден имот е потребител на топлинна енергия съгласно легалната
дефиниция на понятието, регламентирана съгласно § 1, т.41б от ДР на ЗЕ.
Съдът счита, че е доказано по категоричен начин, че ответницата се явява
потребител, отчитайки представения нотариален акт за собственост, който
установява правото на собственост върху процесния имот и взе предвид
подаденото от ответницата заявление за откриване на партида. Съгласно чл.
150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява съгласно
общите условия на дружеството доставчик. В хода на производството страните
нито твърдят, нито установяват да са уговорили индивидуални условия, при
което намират приложение общите условия на дружеството ищец. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,необходимо е стойността на доставена топлинна енергия да е заплатена
в регламентирания според общите условия срок. Софийският районен съд
приема,че ответницата С. не е доказала да е изпълнила задължението си за
заплащане стойността на топлинна енергия в предвидения по общите условия
срок,но е налице реализирано плащане в хода на производството,което
обстоятелство съдът е длъжен да отчете. Съгласно чл.235,ал.3 от ГПК съдът
при постановяване на решението взема предвид и фактите,настъпили в хода
на производството,които са от значение за спорното право. В настоящия
случай от приетите по делото доказателства се установи, че страните се
намират в облигационно правоотношение относно процесния имот, както и че
извънсъдебно е заплатена сумата от 1052,41 лева. По същество спорът между
страните е концентриран относно обстоятелството дали е налице непогасено
задължение за главница. Софийският районен съд счита,че при съобразяване
направените от ответницата С. плащания,които са реализирани въз основа на
постигнато между страните извънсъдебно споразумение,ответната страна е
заплатила цялата претендирана парична сума за процесния топлоснабден имот
и за процесния период,респективно предявеният иск подлежи на отхвърляне.
В подкрепа на извода за неоснователност на иска за главница е представеното
доказателство,изходящо от ищцовото дружество,според което не са налице
неизпълнени задължения. Така мотивиран,съдът приема,че исковата
претенция следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото съдът намира,че в полза на ищеца следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева,защото
ответницата е дала повод за образуване на делото,а единствената причина за
4
отхвърляне на иска е реализираното плащане в хода на производството. Съдът
счита,че доколкото разноските за заповедното производство и за държавна
такса са включени в споразумението,респективно се явяват заплатени,други
разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С, ул. “*****“ № ***, представлявано от П П и М Ц
срещу П. В. С., *** ****36258, с адрес гр. С, ж.к. “*****“ 2, бл. *****, ет. 6,
ап. 47 иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, за признаване за установено, че съществува вземане на „Т С“ ЕАД,
ЕИК ***** в размер от 613,91 лева незаплатена главница за периода м.05.2019
г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на 05.06.2023 г. по ч.гр.д. № 27636/2023 г. по
описа на СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА П. В. С., *** ****36258, с адрес гр. С, ж.к. “*****“ 2, бл.
*****, ет. 6, ап. 47 да заплати на основание чл.81 от ГПК на „Т С“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. “*****“ № ***,
представлявано от П П и М Ц сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5