Р Е Ш Е Н И Е № 6
Гр.Сливен, 13.02.2020г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесети януари, през двехиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ
АНГЕЛОВА
При
секретаря Ивайла Куманова,
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.дело № 4 по описа за 2019г, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са преки искове на
увредено от ПТП лице срещу
застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и цена съответно: 200 000лв и 30 240лв.
В исковата молба ищецът, чрез
своята майка и законен представител твърди, че на 26.04.2018 г., лек автомобил „Рено Лагуна” с peг. № ***, управляван от Б.Д.И., движейки се по път SLV №
Твърди,
че е четвърто по ред дете, родено от фактическото съжителство на своята майка З.Я.Ч.
и Д.С.Е.. Двамата живели на съпружески
начала повече от 10 години, като от това съвместно съжителство се родили четири
деца. Към датата на инцидента З.Ч. била бременна и три месеца след смъртта на
бащата родила детето С.З.Я..
Твърди
се, че детето С. от начало на жизнения си
път ще расте и ще усеща липсата на бащина грижа, закрила и подкрепа. Още
от раждането си той ще бъде лишен от възможността да познава баща си, да прекарва време заедно
с него, да получава и да се радва на неговото внимание, възпитание и бащина
обич. От момента на раждането било признато
правото на заченатото, но още нероденото
дете в момента на настъпване на вредоносния резултат при непозволено увреждане да претендира за обезщетение на имуществени и
неимуществени вреди. При смърт на родител в резултат на деликт,
независимо дали детето с оглед възрастта
си осъзнава или не неимуществената вреда, тя
била реалност с настъпване факта на увреждането,
Твърди се, че приживе Д.Е.
се грижил за семейството си и осигурявал
всички необходими средства за неговата
издръжка. Съгласно чл. 45 и сл. от ЗЗД подлежали на обезщетяване всички
имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, а при причиняване смърт на
пострадалия, неговите близки, които са били издържани и са имали право на
издръжка, търпели имуществени вреди поради лишаването им от тази издръжка.
Поради това обезщетението за имуществени вреди следвало да бъде изплатено на детето
С.Я., който като непълнолетен низходящ на пострадалия, с неговата смърт загубил
възможността да получава тази издръжка. Тази отговорност произтичала от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, доколкото родителите по силата на закона
дължали издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което
загиналият Д.Е. е дължал такава на всичките си малолетни деца. Нормативно
определеният минимален размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 от СК бил в
размер на ¼ от MP3 или 140 лева
месечно. Следователно, за С.З.Я. дължимата от баща му минимална издръжка била в размер на 30 240лв, за периода от
раждането- *** г. до навършване на пълнолетие -13.07.2036 г.
Твърди, че вредите,
причинени на ищеца са резултат от
виновното поведение на водача на лек автомобил „Рено Лагуна” с peг. № ***, за който била
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователната полица с N° BG/02/117003329450 , валидна за периода 31.12.2017 -
30.12.2018 г.
Твърди, че е предявена пред застрахователя
претенция за обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди, но с писмо от 30.10.2018 г., ответникът отказал да удовлетвори претенцията им, тъй като не е налице деликт.
Моли за съдебно решение, с което ответника
бъде осъден да му заплати сумата 200 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
претърпени болки и страдания от
настъпилата при ПТП на 26.04.2018 г.
смърт на неговия баща Д.С.Е.и сумата 30 240 лв. - обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в минималната
издръжка, дължима от бащата му, за периода от раждането – *** г. до
навършване на пълнолетие – 13.07.2036 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на постановения отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение - 30.10.2018 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока чл. 367 ГПК.
Счита исковете за недопустими, а по същество
- неоснователни .
Ищецът
нямал право на иск, тъй като бил с неустановен произход от бащата.
Оспорва
механизма на ПТП и причините за настъпването му.
Оспорва
механизма на получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка между
събитието и получените увреждания, както и между поведението на застрахования
водач и смъртта на пострадалия.
Оспорва наличие на виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил „Рено Лагуна”, с рег. № *** – Б.И., като твърди, че вина за
настъпване на ПТП има само и единствено лицето, управлявало превозното средство
с животинка тяга - Т.М. А., който се движел в платното за движение, явяващо се насрещно за Б.И..
Твърди, че с действията си Т.М. А. станал
причина за настъпване смъртта на Д.С.Е.и
едновременно с това нарушил правила за движение по пътищата, а именно чл. 55
ал.1 вр. с чл. 60 от ЗДвП, тъй като съгласно които, на АМ, скоростните и
автомобилните пътища нямали право са се движат пътни превозни средства, като
велосипеди и каруци, с което създавали непосредствена опасност за движението. Освен
това, предвид времето на осъществяване на ПТП било надвечер, когато видимостта
била ограничена, а каруцата на А. не била снабдена със задължителните по закон
светлоотразители. Задължително изискване на ЗДвП било всяко едно
такова пътно превозно средство да има два бели или жълти светлоотразителя
отпред и два червени светлоотразителя отзад. При
движение през нощта и при намалена видимост трябвало да има светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Това тяло трябвало да се
постави отзад вляво
на каруцата.
Твърди, че А. нарушил и друга от разпоредбите на ЗДвП, а
именно и спътниците му да носят светлоотразителни
жилетки.
Твърди, че причините за пътния инцидент на
26.04.2018 г., респ. настъпилата смърт на Д.С.Е.е осъществената
нерегламентирана гонка между двете каруци, движението на каруцата, управлявана
от А. в пътното платно на насрещно движещите се автомобили, очевидната
техническа неизправност (износването) на юздите и тяхното скъсване по време на
движение и не на последно място, факта, че тези превозни средства не били
оборудвани с предпазни колани, които да предпазят пътниците им при евентуално падане.
Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял и търпи неимуществени вреди
вследствие на процесното събитие.
Оспорва и твърдението, че майката на ищеца и
починалия са живели във фактическо съжителство.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който сам се поставил с поведението си в опасност и допринесъл за вредоносния резултат с участието
си в нерегламентирани гонки между каруци по автомобилни пътища и липсата на
поставена светлоотразителна жилетка. С това сам поставил
живота си в опасност, поради което обезщетението следва да бъде определено при
условията на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
Оспорва
исковете за неимуществени и неимуществени
вреди като прекомерно завишени по размер,
несъответстващи на принципа за справедливост и трайната съдебна практика.
Счита, че обезщетението за
имуществени вреди, изразяващи се в лишаване на малолетните деца от възможност
да бъдат издържани от своя баща до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило
ПТП смърт на последния, следва да бъде изплащано всеки месец до настъпване на
основание за изменение или прекратяване
на издръжката. Сумите, които се получават до датата на
завеждане на исковата молба следвало да се присъдят общо, а сумите, които се
дължали след датата на подаване на исковата молба - да се присъдят
периодически, като съдът съобрази размерът на минималната работна заплата.
Твърди, че считано от 01.01.2018 г. MP3 за България
е в размер на 510 лева, поради което претендираната
за периода *** г. - 31.12.2018 г. минимална дължима от бащата издръжка, не е в размер на 140 лев, а в размер на 127,50 лв.
Ищецът
е подал допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК, с която е оспорил
всички възражения на ответника.
Ответникът е подал допълнителен отговор в
срока по чл. 373 от ГПК, в който поддържа всичките си възражения и оборва
твърдяното от ищеца.
В с.з. ищецът, ред. призован, не се явява. Представляван от процесуален представител, който поддържа предявените искове .Претендира
разноски. Представя списък с разноските. Съображения излага и в писмена защита.
В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се
представлява от упълномощен представител, който оспорва предявените искове. Поддържа възраженията в
отговора на исковата молба. Моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, алтернативно уважени в намален размер. Претендира за разноски. Представя списък по чл. 8 ГПК. Съображения излага в писмени
бележки.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 26.04.2018г, около 18.40 часа, на пътя между с.Злати войвода към с.Ковачите, обл.Сливен, управлявайки лек автомобил „Рено Лагуна" с
рег.№ ***, Б.Д.И. станал участник в ПТП, при което пострадали три лица, едното
от които – Д.С.Е.починало на място,
второто – на следващия ден, а третото- получило телесни увреждания.
Тези три лица били пътници в една от двете каруците, движещи се по същия път, но в обратната
посока за движение на автомобила.
За случая бил съставен констативен протокол с
пострадали лица № 153/26.04.2018г и образувано ДП
№ 524/2018 г. на РУ МВР- Сливен, което е неприключило към момента на приключване на съдебното дирене по делото.
По отношение на автомобила „ Рено Лагуна" с рег.№ ***, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с полица №ВG/02/117003329450, валидна от 31.12.2017г до 30.12.2018г.
Загиналият при инцидента Д.С.Е.бил на 35години, от село Бинкос,обл.Сливен и живеел
на семейни начала със З.Я.Ч..
От съвместното им съжителство са родени четири
деца – Я. Д.С., род. на ***г, И.Д.С., род. на ***г, Ж.Д.С., род. на 12.20.2010г
и С.З.Я., род. на ***г, последното от които - С.З.Я. не е припознато от своя баща, тъй като починал
три месеца преди да се роди.
В резултат на процесното ПТП, пострадалият Д.С.Е., получил автомобилна травма, изразяваща
се в 1/черепно-мозъчна травма с наличие на
множество повърхностни охлузвания на кожата на лицето, масивни кръвонасядания
на меките черепни обвивки в челния, теменния и двата слепоочни дяла, точковидни
кръвоизливи в мозъчния ствол, оток на мозъка с малкомозъчно
вклиняване в големия тилен отвор на черепната основа; 2/ гръдна травма с наличие на масивни
охлузвания на кожата предимно в лявата половина на гръдния кош и кръста,
масивни кръвоизливи и кръвонасядания на меките тъкани на гръдния кош отстрани
отляво и по задната му повърхност, предимно в областта на дясната половина,
множествени двустранни, натрошаващи счупвания на ребрата, наличие на около 1 литър
кръв в гръдната кухина, множествени масивни разкъсвания на паренхима
на десния бял дроб, контузия на сърцето с наличие на множество субепикардни кръвонасядания; 3/ коремна травма с наличие на
масивни охлузвания на кожата предимно в лявата странична половина на корема,
изгаряне на кожата в дясната половина на корема с продълговата форма под нивото
на околната кожа, масивно разкъсване и размачкване на паренхима
на черния дроб, наличие на свободна кръв и кръвни съсиреци
в коремната кухина в количество над 1 литър; 4/ множествени охлузвания на кожата предимно по
задната повърхност на мишницата и предмишницата на
дясната ръка, дясната колянна става и вътрешната
повърхност на лявата глезенна става, счупване на
бедрената кост на левия крак в нейния горен край;
Според експертното заключение на Д-р С., причината за настъпването на смъртта на
пострадалия Д.С.Е. е тежката, несъвместима с живота съчетана травма, довела до
бързото му изпадане в състояние на тежък, необратим травматичен и хеморагичен шок.
Всички телесни увреждания се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а
настъпилата смърт на пострадалия била резултат
на несъвместими с живота телесни
увреждания. Била е неизбежна.
Всички
описани увреждания имали травматична генеза и се дължали се на действието предимно
на механични фактори и резултат от удар, сътресение, притискане, протриване с
или върху твърди тъпи, тъпоръбести и/или с широка грапава повърхност предмети.
Уврежданията
в лявата половина на тялото на пострадалия, изразяващи се предимно в масивни
охлузвания и кръвонасядания на меките тъкани се получили най-вероятно при
изпадането му настрани наляво от бързо движещата се каруца, удар върху пътната
настилка и плъзгане върху нейната грапава повърхност под действието на
инерционни преносни сили. При това падане се е получило и счупването в горния
край на бедрената кост на левия крак, в областта на нейната шийка или трохантерния масив. Под действието на същите тези преносни
сили тялото на пострадалия е попаднало под предните състави на лекия автомобил.
През тази фаза от произшествието се получили тежките увреждания в дясната
половина на тялото/ /гръден кош и корем/, като механизмът на получаването им е
преди всичко притискане между долната повърхност на лекия автомобил и пътната
настилка
Продълговато
изгаряне на кожата в дясната половина на коремната област се дължало на
притискане в този участък от изпускателната тръба на двигателя на автомобила.
Пострадалият Д.С.Е.получил комбинирана
травма, при която част от уврежданията получил при падането му от каруцата, а
останалата, основна част от уврежданията, довели до неговата смърт -от удар и
предимно притискане на дясната половина на тялото му върху терена от долната
повърхност на лекия автомобил.
В с.з. Д-р С. допълва, че при извършената аутопсия
на пострадалия не са констатирани данни, че е бил прегазен от автомобила. Всички данни сочели, че уврежданията са
характерни за притискане и протриване. Пострадалият бил притиснат от дясната половина на
автомобила и провлачен по асфалта, като така се получили охлузванията.
От
заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза се установява механизма на ПТП и техническата причина за
възникването му.
Механизмът
на ПТП според вещото лице инж.У. е следния:
Автомобил „Рено Лагуна“,
управляван от Б.И. се е движил по пътя от с. Злати войвода за с. Ковачите, със
скорост на движение около 72 km/h.
Движението
се е осъществявало в дясната лента за
движение, в светлата част на денонощието, но на смрачаване.
В същия момент,
срещу автомобила се движили две каруци, като едната от тях е изпреварвала
първата каруца.
Изпреварващата
каруца се е движила със скорост около 36
km/h.
Водачът на
изпреварващата каруца е предприел прибиране в собствената дясна лента, като е
навлязъл изцяло в нея.
След прибирането на каруцата в собствената
лента, настъпило разкъсване на връзката
между хамута на коня и оковете на
каруцата.
В резултат на това разкъсване, каруцата се е
отклонила наляво спрямо нейната посока, навлизайки косо в лентата за движение
на автомобила.
При отклоняване на
каруцата наляво, от дясната й страна са изпаднали возещите се в нея Д. С., Е., Т. А. и Н. И..
Те продължили
движението си при плъзгане по терена и срещу направлението на движение на
автомобила.
Водачът на автомобила възприел опасността от
удар с тялото на пострадалите на разстояние от около 43 m от мястото на първия удар. Той е бил между
тялото на Д.Е. и челната част на автомобила, като след това е последвал удар с Т. А. и последно с Н. И..
Телата на първите
двама попаднали и под автомобила, като той ги е притиснал към подовите си
елементи. Последният останал пред
автомобила.
Мястото на първия удар между автомобила и
тялото на пострадалия Д.Е. е на 14,4 m след мерната
линия и на 0,8 m вляво от дясната граница на платното за
движение. Мястото на удара е в дясната пътна лента.
Не е
настъпил удар между каруцата и
автомобила. Тя е преминала пред
автомобила, пресичайки коридора му на движение.
Преди настъпване на ПТП автомобилът е
бил с изправни уреди и системи за управление и контрол.
Каруцата се е отклонила наляво от собствената
дясна лента, като в момента на отклоняване е възможно нейните леви колела да са
били върху осевата линия.
Каруцата се е прибрала от лентата за
движение на автомобила в собствената дясна лента за движение.
Разкъсването на връзките, свързващи
хамута на коня и оковете на каруцата, е
станало след прибиране на каруцата в собствената лента за движение.
Водачът на автомобила е възприел
опасността от ПТП в момента на отклоняване на каруцата към неговата лента за
движение.
В момента на възприемане на опасността от
водача, автомобилът е бил на около 43 m от мястото на първия удар. Водачът е възприел опасността
от техническа гледна точка своевременно спрямо момента на отклоняване на каруцата
към неговата лента за движение.
Опасността за водача е настъпила в момента на отклоняване
на каруцата към лентата за движение на автомобила, но водачът не е имал
техническата възможност да предотврати удара. Налице е изпадане на возещите се
в каруцата с навлизане в опасната му зона за спиране, която е около 57 м.
Ако не е настъпило разкъсване на
връзката между хамута на коня и оковете на каруцата, двете превозни средства щели да
разминат, а возещите се в каруцата лица да запазят своето устойчиво поведение
върху каруцата, без да изпаднат от нея.
Водачът на автомобила е възприел опасността
непосредствено след отклоняване на каруцата към неговата лента за движение. Той
е реагирал технически правилно, като е задействал аварийно спирачната система. Въпреки тези действия, последвал удар с телата на тримата пострадали.
Каруцата е
преминала пред автомобила и е напуснала коридора му на движение без контакт с
него. Ако е бил осъществен такъв, е щяло в челната част
на автомобила да са налице видими и значителни деформации от ударен процес с
твърд предмет, а каруцата да е с тежки увреждания по дясната странична
повърхност.
При така
установеното движение на каруцата след разпрягането на коня от каруцата, телата
на возещите се в нея лица изпаднали в зоната непосредствено преди
пресичане на коридора на движение на
автомобила. След изпадането, те
попаднали в опасната зона на спиране на автомобила, която е около 57 метра.
Ако се приеме, че водачът на автомобила е
възприел възникването на опасността от момента на разпрягането на коня от
каруцата, ПТП за него е било непредотвратимо. Той не е имал техническа
възможност да предвиди разкъсването на
връзките между хамута на коня и оковете на каруцата, довело до разпрягането на коня
от каруцата. Ако не се е разпрегнала
каруцата, е щяла да продължи движението си по предварителната си траектория на движение и тогава не би настъпил удар, а лицата,
намиращи се прави на каруцата, е нямало да изхвърчали от нея и да паднат пред
автомобила
Според експертното заключение, техническа причина, довела до възникването на ПТП е
възникналата внезапна техническа неизправност в каруцата. Налице е разкъсване
на връзката между хамута на коня и оковете
на каруцата, след което каруцата е променила направлението си на движение,
навлизайки в коридора на движение на автомобила. По време на промяната на
направлението на движение ,от каруцата са изпаднали три лица, в т.ч. и
постр. Д.Е., като е последвал удар на тялото му с автомобила.
ПТП е настъпило в зоната на прав участък от
пътя, равен, без наличие на други превозни средства. Нямало е изкуствени и
естествени прегради, които са ограничавали видимостта на водача на автомобила
към двете каруци срещу него.
Той имал техническа възможност да проследи
тяхното движение, разположението им върху платното за движение на достатъчно
голямо разстояние, което е по-голямо от опасната му зона на спиране.
Водачът на каруцата е имал
техническата възможност да се съобрази с товара и наличието на насрещен
автомобила, като намали скоростта на движение. Той е могъл да подбере
технически безопасна скорост на движение на каруцата в собствената си лента.
Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице инж.У., автомобилът се е движел в
дясна пътна лента, а срещу него се движили
две каруци. Водачът на автомобила е възприел
каруците в зоната на прехода през левия завой, предхождащ мястото на удара. В
момента на възприемане на каруците, автомобилът се е намирал на разстояние
по-голямо от опасната зона за спиране спрямо нивото на мястото на удара с
телата.
Каруцата и коня са се движили в собствената
лента за движение в процеса на разкъсване на кинематичната връзка между коня и
каруцата.
Мястото на разкъсване на
кинематичната връзка било установено от обективно разположени протривни надирни следи, които започвали от лентата за движение на
каруцата и преминават към лентата за движение на автомобила. Те били оставени
от металните части на оковете на каруцата.
Каруцата преминала по траектория с дъгообразна
форма пред автомобила, без удар между каруцата и автомобила. При това движение,
трима от общо петте пътника на каруцата,
са изпаднали от нея .
Началото на изпадане на телата от каруцата е,
когато тя се намирала на разстояние от
около 19 m от мястото на удара, измерено по права линия. Телата изпаднали от каруцата под действие на
центробежната инерционна сила и обстоятелството, че същите са били в изправено
положение.
Ако каруцата е продължила
движението си направо и в собствената дясна пътна лента, не би настъпил удар
между телата и автомобила.
Водачът
на автомобила е реагирал на опасността от разкъсване на кинематичната връзка
между каруцата и коня и е предприел технически правилни действия за спиране,
запазвайки движението в собствената лента за движение.
При изпадане на телата от
каруцата, същите са продължили движението срещу автомобила, като са попаднали в
опасната зона за спиране, считано спрямо началото на разкъсване на
кинематичната връзка.
Водачът на автомобила не е имал техническата
възможност да предотврати ПТП спрямо началния момент на разкъсване на връзката.
Имал е техническата възможност да забележи
наличието на каруците, които са се движили в обратна посока на неговото
движение.
Положението
на автомобила в началния момент на забелязване на каруците е било на разстояние
по-голямо от опасната му зона за спиране. Към този момент не е имало признак за
разкъсване на кинематичната връзка между каруцата и коня.
Ако
се приеме, че опасността за водача на автомобила е в началния момент на
възприемане на каруците, с намаляване на скоростта, респ. спиране, е имал
техническата възможност да предотврати удара с изпадналите от каруцата лица
Началото на изпадане на телата от
каруцата обаче е било в по-късен момент спрямо началния момент на първоначално
възприемане на каруците.
Непосредствено след началния момент на разкъсване на връзката между каруцата
и коня, водачът реагирал на опасността
чрез ефективно спиране.
В момента на възприемане на опасността, автомобилът
е бил в собствената дясна лента, като през цялото време на движение той не е
напускал лентата си за движение. В началния момент на разкъсване на връзката
между коня и каруцата, тя е била в
собствената си лента за движение.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка и анализ
на всички събрани доказателства.
Писмени съдът цени като относими,
допустими и неоспорени, а гласните като допустими, конкретни и обективни.
Приема заключенията
на съдебно-медицинската и авто-техническа експертиза/
основно и допълнително/, като подробни,
обосновани и ясни.
Така приетото
за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявени
са преки искове по чл. 432 ал.1 от КЗ /
в сила от 01.01.2016г/ на пострадало лица срещу
застрахователя на деликвента за плащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при
ответника, по риска „гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а преценени
по същество- неоснователни и недоказани,
поради което следва да се отхвърлят изцяло.
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на
увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По делото се установи, че ищецът
е изпълнили задължителната процедура по
чл. 49 КЗ за доброволно уреждане на спора със застрахователя.
Приключването на производството по
доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е
условие за допустимост на иска, като в настоящия случай то е приключило.
Ищецът е активно легитимиран да предяви
прекия иск на пострадало лице
срещу застрахователя , макар към
момента на ПТП да е бил още нероден.
Към настоящи момент е на една
година и половина и не е припознат от биологичния си баща, но произхода му от
бащата е установен по съдебен ред.
Въпреки че нито се твърди в
исковата молба, нито се представи в с.з. съдебно решение, на съдът е служебно
известно, че с влязло в сила решение № 40/12.06.209г по гр.дело № 25/2019г по
описа на СлОС, е признато за установено спрямо
законните наследници на постр. Д.С.Е., че е биологичен баща на детето С.З.Я.,
родено на ***г, от майка- З.Я.Ч..
От показанията на св. Банков, се установява
,че Д.С.Е.живял на семейни начала със З.Ч. и от съвместното им съжителство са родени четири деца, три от които припознати от него, а четвъртото С.З.Я. се родило три месеца след смъртта му. Приживе
се грижел за издръжката на своите деца, които ходели на училище и живеели в
с.Бинкос.
Детето С.З.Я. не познава своя баща и завинаги
е лишено от неговата обич, подкрепа и издръжка до навършване на пълнолетие.
Заченатото, но неродено по време
на настъпване на вредоносния резултат дете, още след раждането си започва да
търпи имуществени и неимуществени вреди, ако в резултат на противоправно и
виновно поведение на едно лице, неговия баща е починал и го е лишил от бащина закрила
и подкрепа и тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От момента на раждането си, то може да
претендира за вреди, стига да е родено живо и животоспособно.
Неимуществените вреди се изразяват в липса на
обич и подкрепа, които детето никога няма за получи от своя родител, а
имуществените- в невъзможността да получи издръжка от своя баща, на която
разчита до навършване на пълнолетие.
Заченатото , но неродено дете към
датата на смъртта на своя родител дете, има право на обезщетение за вреди в
резултат на смъртта на родител, но само ако е причинена виновно и
противоправно.
За да възникне субективното право по чл.432
ал.1 КЗ, е необходимо освен сключена застраховка
„гражданска отговорност“ на процесното МПС,
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, и наличие на деликт с всички
елементи от неговия сложен фактически състав, като: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, вина на причинителя.
Тъй като водача на процесния автомобил не е осъден с вляза в сила присъда, в настоящото
производство ищецът следва да извърши пълно и главно доказване на всички
елементи на деликта: деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца, настъпилите в причинна връзка от деянието вреди, техния
вид и размер.
Съдът
намира, че по делото не е доказано виновно
и противоправното поведение на водача на лекия автомобил –Б.Д.И..
Според ищеца, водачът на лекия автомобил е нарушил
чл. 20 ал.2 ЗДвП, като е бил длъжен
съобразно пътната обстановка и поведението на другите участници в движението,
да предвиди възникването на опасността, като е имал възможност да спре преди
мястото на удара, ако е реагирал на момента, когато е възприел двете каруци,
тъй като тогава те са стояли на разстояние по-голямо от опасната му зона на
спиране, при избраната от него скорост от около 72 км/ч.
Съдът не възприема тази теза.
Безспорно е установено по делото местонахождението на
автомобила и двете каруци, скоростта с която се движили, както и че едната
каруца, движейки се с твърде висока скорост от 36 км/ч, неочаквано се разпряга от коня, в резултат на
което трите лица, стоящи прави на каруцата, едното от които е бащата на ищеца, изпадат на пътното платно, попадайки в
опасната зона за спирана на автомобила.
Съгласно на чл. 20 ал.2 ЗДвП, „ Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта за движение да се съобразяват с
атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост, да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Според чл. 20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, водачите на
МПС са длъжни да изберат такава скорост на движение, която да им позволи да
спрат своевременно при възникнала, но все още невъзприета от тях конкретна
опасност.
При преценка дали има виновно
поведение на водача и нарушаване на чл. 20 ал.2 ЗДвП, винаги се изследва
конкретната пътна обстановка, мястото на удара, поведението на пострадалия с
оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие
като опасност за движението.
За да
се направи извод за виновно нарушение на
конкретни правила за движение от водача на автомобила, първо следва
да се отговори на въпросите бил
ли е длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната
пътна обстановка и поведението на пострадалия и възможно ли е било от обективна
и субективна страна да е възприел пострадалия като опасност, и от кой момент.
Съдът
намира, че с оглед конкретната пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на внезапното разпрягане на каруцата от коня.
Разпоредбата на чл. 20 ал.2 ЗДвП регламентира
за водачите на МПС изисквания за съобразяване на скоростта на движение с
определени фактори, индициращи на два вина опасности.
Едната, очертана в изр.1 на чл. 20 ал.2 ЗДвП,
е свързана с атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на пътя и
МПС-то,осветеността н пътния участък, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, недостатъчния опит и проблеми със здравето, да
която водачите са информирани предварително, било защото опасността е
съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от
естествени процеси
Това
предполага възможността при сочената ситуация, управляващите автомобили да
преценят скоростта си и решат дали да
продължат движението си.
Другата
опасност е винаги внезапна и
непредвидима за водачите на моторни превозни средства и е посочена в
изр.2 на чл.20 ал.2 ЗдвП, и позволява избора да
намалят скоростта или да спрат
автомобила в случаите, когато обстоятелствата го налагат.
Визираното
задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и
обективните дадености, позволяващи субективното възприемане, при които следва
да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство.
Затова е важен отговора на въпроса от кой
момент възниква опасността за
водача на автомобила – още от началния
момент на възприемане на каруците или от момента от разкъсване на връзката
между оковете на каруцата и хамута на коня, довело до разпрягането на коня от
каруцата.
В първия
случай водачът е имал техническата възможност да предотврати удара, като още в
този ранен момент намали скоростта на движение и спре.
Във
втория случай е реагирал на опасността чрез ефективно спиране, но настъпването
на ПТП е било непредотвратимо, тъй като телата на пострадалите изпаднали от
каруцата и попаднали в опасната зона на автомобила.
Съдът намира,
че внезапното разпрягане на коня от каруцата е случайно събитие, което не е могло да бъде предвидено от водача
на автомобила и изключва неговата вина, т.е. не е налице деликт по смисъла на
чл. 45 ЗЗД.
Опасността за водача е настъпила в момента на отклоняване
на каруцата към лентата за движение на автомобила и в този момент той не е имал техническата възможност
да предотврати ПТП, поради изпадане на возещите се в каруцата три лица, с
навлизане в опасната му зона за спиране.
Ако не е настъпило разкъсване на връзката
между коня и каруцата, двете превозни средства щели да разминат, а возещите се
в каруцата лица щели да запазят своето устойчиво поведение върху каруцата, без
да изпаднат от нея.
Техническа причина, довела до възникването на ПТП е
възникналата внезапна техническа неизправност на каруцата, която не е можело да
бъде предвидена от водача на автомобила. Несъмнено той е възприел каруците в
по-ранен момент, но тогава не е имало признак за разкъсване на връзката между оковете
на каруцата и хамута на коня, т.е. за него в този момент е нямало опасност на
пътното платно, която да налага намаляване на скоростта на движение или
спиране.
Във всички случаи ПТП е било
предотвратимо, ако не са се скъсали връзките между оковете на каруцата и хамута
на коня. Тогава тя би продължила движението си в собствената лента за движение,
разминавайки се с автомобила, без контакт с него.
Завиването на каруцата, рязката
промяна на нейната траектория със завиване на ляво е причината трите тела да
изпаднат, но ако са били в седнало положение, биха напуснали платното заедно с
каруцата, без изпадане от нея и без
увреждания .
При екстремното движение на
каруцата със скорост от 36 км/ч, динамичните натоварвания са много по- големи,
отколкото при нормален ход и се разхлабват връзките, представляващи кожени
каиши, които свързват оковете на
каруцата с хамута на коня, в резултат на
което те се късат или развързват, което води до разпрягане на коня от каруцата.
Тъй като с оглед конкретната пътна обстановка
нищо не е предполагало към предвидимост на внезапно
възникналата техническа неизправност на каруцата, съдът счита, че няма
нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП от водача на процесния автомобил, т.е. липсва
виновно и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил.
В отговора на исковата молба, ответникът е
направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Съпричиняване е
налице доколкото трите пострадали лица, между които и бащата на ищеца, са били прави
на каруцата. В изправено положение и твърде високата скорост за движение на каруца
от 36 км/ч, при нейното внезапно разпрягане,
политат и падат на пътното
платното, пред автомобила.
Ако са били в седнало положение, както двете други лица в
същата каруца, е нямало да изпаднат от каруцата и да пострадат, с което са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Има
данни от досъдебното производство, че в
същата каруца е имало още две лица, които са били в седнало положение и при разпрягането на коня от каруцата не са изхвърчали на пътя, т.е. ако
тримата пострадали също са били седнали, тъй като не е настъпил
удар между каруцата и автомобила, е нямало да изпаднат на пътното платно.
Дали двете
каруци са участвали в нерегламентирани гонки е без значение, тъй като при
движение на каруцата с нормална скорост от около 10-12 км/ч, посочена от вещото
лице инж. Х.У., и в седнало положение, пострадалите лица, в т.ч. бащата на
ищеца, щяха за избегнат настъпване на ПТП.
При скорост от 10-12 км/ч вероятно не биха се
скъсали или развързали връзките между оковете
на каруцата и хамута на коня, но дори до бяха, телата върху каруцата биха
запазили устойчиво положение върху каруцата.
В
обобщение, съдът намира, че не е налице деликт,
поради недоказано виновно и противоправно поведение за водача на застрахования
автомобил, нито се твърди, респ. доказа някое от основанията по чл. 493 ал.2
т.3-т.7 от КЗ, при които, макар увреждането на третото лице да е настъпило в
резултат на безвиновно
поведение на водача на автомобила, се дължи
застрахователното обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Тъй като съдът отхвърля изцяло главните
искове, следва да отхвърли и акцесорните за
присъждане на законна лихва върху всяко претендирано
обезщетение, считано от 30.10.2018г, както и
претенцията на ищеца за разноски.
На
основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски по делото и тъй като са
претендирани, следва да му бъдат присъдени съгласно списък, в общ размер на
сумата 7811.76 лв., от която 450лв- възнаграждение за вещи лица и 7361.76лв- адв. възнаграждение с вкл.ДДС,
платено по банков път.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ предявените от малолетното дете С.З.Я., с ЕГН- **********,
чрез неговата майка и законен
представител З.Я.Ч. с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***0, срещу ЗД“БУЛ ИНС“АД, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джейм Баучер“87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ЕИК-*****, искове по чл. 432 ал.1 КЗ, за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, претърпени в резултат на настъпилата при ПТП на 26.04.2018г смърт на неговия баща Д.С.Е., ведно с акцесорните претенции за заплащане на законна лихва върху
всяко обезщетение, считано от 30.10.2018г до окончателното изплащане и на
разноски делото.
ОСЪЖДА
З.Я.Ч. с ЕГН-
**********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете С.З.Я., с ЕГН- **********,***, да
заплати на ЗД “БУЛ ИНС“АД, с ЕИК-*****,
седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джейм Баучер“ 87, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., сумата 7 811.76лв - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: