Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.03.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на дванадесети февруари година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Г.
Христова - Коюмджиева
Секретар:
Ирена Апостолова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 533 по
описа за 2017 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.134 от ЗЗД, вр. с
чл. 199а, ал.1 от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на Кодекса
на застраховането.
По изложените в искова молба
обстоятелства Г.Б.Д., ЕГН ********** и
С.Б.Д., ЕГН **********,
са предявили против „Г.З.“ ЕАД, ЕИК ********, искове с правно основание чл.
134, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 199а КЗ/отм./ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника
застраховател да заплати на „Б.
ДСК“ ЕАД сумата от 26 908.67 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по сключения между „Б. ДСК“
ЕАД и „Г.Ж.“ ЕАД групов договор за застраховка „Сигурност“ на
кредитополучателите, в резултат на
настъпило застрахователно събитие – смъртта на застраховано лице –
наследодателят на ищците Б.Б.Д., ведно със законната лихва, считано от датата
на настъпване на застрахователното събитие – 01.08.2016 г. Претендират
присъждане на сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че
ищците са наследници на Б.Б.Д.
***, ЕГН **********
починал на 01.08.2016 г. Сочи се, че на 19.07.2013 г. наследодателят Б.Б.Д. е
сключил с „Б. ДСК” ЕАД договор за текущо потребление за сумата от 32 000 лева
със срок за издължаване на кредита - 120 месеца. Твърди се, че кредитополучателят е включен в
групов договор за застраховка „Сигурност” на кредитополучателите сключен между „Б.
ДСК” ЕАД и ответното „Г.Ж.” ЕАД. На
застрахованото лице е издаден Сертификат за застраховане № 4004000051704.
Твърди се, че на 01.08.2016 г. е настъпило
застрахователно събитие - смърт на застраховано лице Б. Д.. По силата на
сключения договор за застраховка, застрахователят следвало да изплати на Б. ДСК
ЕАД застрахователно обезщетение в размер на задълженията на кредитополучателя
към датата на настъпване на застрахователното събитие, като освен това заплати
на наследниците на застрахованото лице сумата, равняваща се на разликата между
застрахователната сума и задълженията на кредитополучателя към Б.та към
01.08.2016 г.
Твърди се, че ищците са уведомили
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие. Сочи се, че с писмо
изх. № УП-И-879 от 13.09.2016 г., ответното „Г.ж.” ЕАД ги информирало, че към
датата на смъртта не е съществувал вадиден сертификат, сключен с Б.Б.Д.. В
резултат на това писмо, с нотариална покана акт № 48, том V, per. № 10632 от 2016
г. на нотариус В. М., с рег.№ 053 от НК, район на действие PC София,
застрахователната компания била от ищците поканена да извърши плащане и да
предостави релевантните документи. В отговор на тази покана, с писмо изх. №
УП-И-1005 от 27.10.2016 г., застрахователното дружество заявява, че няма
основание да извърши застрахователно плащане.
Ищците поддържат, че отказа на
ответника да изплати застрахователно обезщетение, представлява неизпълнение на
сключения групов договор за кредитополучателите сключен между „Б. ДСК” ЕАД и „Г.Ж.”
ЕАД. Поддържат, че този отказ е в ущърб както на Б.та, така и на тях в качеството им на наследници на
кредитополучателя.
Сочат, че тъй като наследодателят
им не е бил страна по сключения договор за застраховка (страни по който
договор са Б. ДСК ЕАД и Г.Ж. ЕАД), нямат правен интерес да заведат пряк иск срещу
застрахователя и да получат застрахователното обезщетение.
Ищците твърдят, че с писмо вх. № 01-10-32893 от 07.11.2016 г. поканили Б.
ДСК ЕАД да предяви иск пред компетентния съд срещу застрахователното дружество,
с оглед защита на техните общи права и интереси. В отговор изх. № 01-10-32893/1
от 14.11.2016 г. Б.та повтарила част от отговора на застрахователното дружество
и възприема неговата позиция. В този отговор, Б.та ни уведомява, че състоянието
на дълга към 01.08.2016 г. е 26908,67 лева, съответно това е цената на
предявения от нас иск.
Поддържат, че отказът на застрахователното дружество да изплати
застрахователното обезщетение, както и отказът на Б.та да предяви съдебен иск
за това обезщетение ги засягат пряко. Ищците твърдят, че са кредитори на „Б. ДСК” ЕАД по отношение на
правото/задължението на Б.та да претендира по съдебен ред изплащането на
застрахователната сума. Ищците сочат, че поради бездействието на Б.та (отказът
за предприемане на съдебни действия) срещу застрахователната компания, пред
тях, в качеството на кредитори на Б.та,
на основание чл. 134 ЗЗД е налице правен интерес да предявят иск, с който на
основание чл. 199а КЗ (отм.) претендират „Г.Ж.” ЕАД да заплати на Б. ДСК ЕАД
сумата от 26908,67 лв. представляващи непогасената част от кредита към датата
на настъпване на застрахователното събитие - смъртта на кредитополучателя Б.Б.Д..
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „Г.З.“
ЕАД, депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Не
оспорвам, че на 19.07.2013 г., въз основа на сертификат № 4004000051704 Б.Б.Д.
е включен в групата на застрахованите лица по групов застрахователен договор за
застраховка „Сигурност" на кредитополучателите на „Б. ДСК" ЕАД. В
процесния случай обаче не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя, тъй като към дата на смъртта на Б. Д. (01.08.2016 г.),
индивидуален сертификат № 4004000051704 за включване в групата на
застрахованите лица е бил прекратен поради неплащане на застрахователна премия
с падеж 19.04.2016 г. С писмо per. №
********* от 20.04.2016 г застрахования е уведомен, че месечната
застрахователна премия, необходима за продължаване на действието на
застраховката, не е постъпила. Със същото писмо е предоставен едномесечен срок
на застрахования да осигури наличност от 13,76 лева по сметката си за плащане
на поредната месечна застрахователна премия. Видно от удостоверение от
18.04.2017, издадено от куриерска служба С.П. ООД, писмо с per № ********* е
доставено на 12.05.2016 г. до неговия адресат. Така допълнително предоставения
едномесечен срок за плащане на премийна вноска с падеж 19.04.2016 г. е изтекъл
на 12.06.2016 г., до която дата твърдя, че не е имало достатъчна наличност по
сметката на застрахования за плащане на месечна застрахователна премия в размер
от 13,76 лева. Ето защо считам, че към датата на смъртта на Б. Д.,
застрахователното правоотношение между него и „Г.Ж.” ЕАД е било прекратено и
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана.Оспорва материално
правната легитимация на ищците.Оспорва размера на остатъка по договора за
кредит към датата на смъртта. Поддържа, че законна лихва се дължала едва след
покана, а не от датата на застрахователното събитие, тъй като искът не бил
предявен на деликтно основание.
С
определение от з.с.з. от 19.07.2017г., съдът е конституирал като съищец,
съгласно чл.134, ал.2 ЗЗД - „Б. ДСК” ЕАД.
Конституирания съищец „Б. ДСК” ЕАД , депозира становище, в което
сочи, че предявеният
от Г. и С. Д. иск по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД срещу „Г.Ж.“ е неоснователен, като поддържа,
че няма основание за
привличане на Б. ДСК като ищец по делото съгласно чл. 134, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че
настъпване на застрахователното събитие извън срока на индивидуалното
застрахователно покритие - на 01.08.2016 г., „Б. ДСК" ЕАД не разполага с материалното
право да предяви съдебен иск за извършване на застрахователно плащане от
„Г.Ж." ЕАД по сертификат № 4004000051704.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адв.Ц.И.
поддържа предявените искове. Представя писмена защита
В съдебно заседание съищеца
„Б. ДСК" ЕАД, чрез юрк.
А. поддържа депозираното по делото писмено становище.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника
си юрк. Каменов оспорва предявените
искове.
Софийски градски съд, I – 7 състав, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните съгласно чл.235, ал.2 ГПК и чл.12 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно и с оглед приетия Договор за кредит от 19.08.2013г. се установява, че на 19.08.2013г между „Б. ДСК" ЕАД, в качеството на кредитор и Б.Б.Д., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който
на кредитополучателя е предоставен
кредит в размер на сумата от 32 000 лева, който е следвало да бъде върнат
чрез заплащането на 120 месечни вноски, по погасителен план, считано от еднократното му усвояване ./л.4 от делото/
Не се спори
между страните, че на 19.07.2013 г., въз основа на Сертификат № 4004000051704 /
19.07.2013г., Б.Б.Д. е включен в групата
на застрахованите лица по групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“
на кредитополучателите на „Б. ДСК“ ЕАД. Сертификат
№ 4004000051704 / 19.07.2013г. към групов застрахователен договор за
застраховка „Сигурност“ е подписан от застрахованото лице Б. Д. и „Б. ДСК“ ЕАД,
като застраховащ, във връзка с искане за
кредит от 19.07.2013г. и застрахователна сума 32 000лв. /размера на кредита/ /л.6-л.8 от
делото/
Уговорени са покрити рискове – смърт на застрахованото
лице, настъпила през хода на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна нетрудоспособност. Като
ползващи се лица в случай на смърт, в сертификата са посочени застраховащия - „Б. ДСК“ ЕАД – до
остатъка по кредита, включващ главница и натрупана лихва, към датата на
смъртта, и законните наследници на застрахования кредитополучател за разликата
между застрахователната сума остатъка по кредита включващ главница и натрупана
лихва, към датата на смъртта на застрахования. В пункт „Други условия” на Сертификат № 4004000051704 / 19.07.2013г.,
застрахования Б. Д. се задължил да плаща застрахователна премия на месечно разсрочено плащане, с уговорени
месечни падежи от по 13,76лв. до или на съответните падежи, с автоматично
продължаване на засрахователното покритие
. За разсроченото плащане на месечната застрахователна премия към „Г.Ж.“
ЕАД, застрахования Б. Д. е подписал пред
„Б. ДСК“ ЕАД — съгласие за плащане на услуги чрез Б. ДКС на 19.07.2013г. с автоматично плащане чрез директен дебит от
разплащателната му сметка./л.9 от делото/
Застрахованото лице в пункт „декларации” на сертификата, заявило, че е
запознато с Общите условия на „Г.З.“ ЕАД
по застраховка „Сигурност" на кредитополучателите, глава I и II, приема ги и същите стават неразделна част от сертификата,
като за неуредените случаи се прилагат общите условия.
По делото са приети Общите условия на „Г.З.“ ЕАД по застраховка
„Сигурност" на кредитополучателите, в които са регламентирани подробно
елементите на застрахователния договор по груповата застраховка,
застрахователното събитие, покрития риск, изключените рискове, прекратяване на
договора и др. /л.10- л.17 от делото/ В Глава 2, чл. 8, ал. 6 от Общите
условия, е предвидено, че при неплащане на всяка следваща /след първата / разсрочена
вноска до или на падежа и, застрахователя поканва писмено застрахованото лице
да я плати в срок, който не може да бъде по- малък от един месец от получаване на поканата. В чл. 8, ал. 7, глава 2 от Общите условия по застраховка „Сигурност", е предвидено,
че ако разсрочена вноска не бъде платена в срока по ал.6 индивидуалното застрахователно
покритие по посочения сертификат
се прекратява.
Не се спори,
че в срока на действие на договора за застраховка настъпва застрахователното
събитие - смъртта на на застрахования
кредитополучател.
Съгласно удостоверение за наследници № РОК16-4456
/ 08.08.2016г. е видно,че кредитополучателя Б.Б.Д.
е починал на
01.08.2016 г., като е оставил за наследници по закон ищците: Г.Б.Д. – дъщеря, С.Б.Д. – син, както и съпругата
си Н. Д../л.17 от делото/
От прието Съдебно
удостоверение изх. № 70800 /
25.08.2016г. се установява, че Н. Н. Д. се е отказала от наследство на Б.Б.Д.,
като отказа е вписан в специалната книга на СРС под №989/ 25.08.2016г. /л.18 от делото/
Не се спори, че ищците
са уведомили ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, с оглед смъртта на Б.Б.Д., като застраховано
лице.
Видно от писмо изх. № УП-И-879 от 13.09.2016
г., ответното „Г.ж.” ЕАД информирало наследниците, че към 01.08.2016г.
- датата на смъртта не е съществувал валиден
сертификат, сключен с Б.Б.Д.. В резултат на това писмо, е отразено, че
застрахователя не носи отговорност за събития извън срока на индивидуалното застрахователно покритие,
както и че застрахователните премии по на
Сертификат № 4004000051704 са платени само до 19.04.2016г. Ответникът уведомил
ищците, че на 21.04.2016г. е изпратена покана до Б. Д. за плащане на премията,
като поради това, че поредната премийна вноска не е постъпила в определения
едномесечен срок, застрахователното покритие е прекратено./л.19- л.20 от делото/
Видно от приетата нотариална покана
акт № 48, том V, per. № 10632 от 2016 г. на нотариус В. М., с рег.№ 053 от
НК, ищците поканили ответното „Г.ж.” ЕАД
да извърши плащане по сключената от наследодателя им Б. Д. застраховка
„Сигурност" на кредитополучателите./л.21-л.22 от делото/
В отговор на поканата с писмо от Г.Ж. ЕАД
изх. № УП-И-1005 от 27.10.2016 г., заявило на ищците, че съгласно чл. 8, ал. 7, глава 2 от Общите условия по
застраховка „Сигурност", поради неплащане на застрахователни премии след
19.04.2016г. и покана връчена на Б. Д.
на 21.04.2016г. , застрахователното покритие е прекратено и няма основание за
застрахователно плащане. /л.23 -л.24 от делото/
Съгласно приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира, остатъка от дълга по кредита на Б.Б.Д. към: 01.08.2016 год., възлиза на : 26908.67
лв. в това число главница от 25895.88 лв., дължими договорни лихви: 996.43лв, както и дължими наказателни лихви /за
просрочие /: в
размер на 16.36лв. За
периодичното заплащане на месечната застрахователна премия към „ Г.Ж. „ ЕАД,
наследодателя е подписал „ Съгласие за плащане на услуги чрез „Б. ДСК“ ЕАД с автоматично
плащане чрез директен дебит от разплащателната му сметка в Б.та с IBAN ***. Вещото лице Р.Б. – счетоводител, е констатирало, че в периода от: 19.04.2016 год. до 12.06.2016 год. вкл.
не е имало достатъчна наличност за покриване на задължение в размер на :
13.76 лв. по сметката на Б.Б.Д., ЕГН : ********** в Б. „ ДСК „ ЕАД,
по която е било дадено
съгласие за директен дебит за плащане на застрахователната премия по сертификат
№ 4004000051704. В същия период е имало генерирано от „ Г.Ж. „ ЕАД искане за
инкасиране на плащане и е било активно съгласието за директен дебит за сумата
от: 13.76 лв. вещото лице сочи, че с
писмо рег. № *********/20.04.2016г. „Г.Ж.
„ ЕАД, уведомило застрахования, чрез куриерска служба „С.п.” ООД.
По делото е прието писмо рег. №
*********/20.04.2016г. на „Г.Ж.“ ЕАД, чрез А.М.– администратор застрахователни
плащания, адресирано до Б.Б.Д., в което е отразено, че към 19.04.2016г. не
постъпила разсрочена вноска от застрахователната премия в размер на 13,76лв.,
като застрахования е поканен да извърши плащане в едномесечен срок от
получаване на писмото, като осигури достатъчна наличност по разплащателната си
сметка в „ Б. ДСК” ЕАД, като при неспазване на срока, съгласно чл. 9, ал. 6, т.2, глава 2 от Общите
условия по застраховка „Сигурност" на кредитополучателите, срока на
застрахователно покритие ще бъде прекратен./л.170 от делото/
В удостоверение от 18.04.2017г. на „С.п.”
ООД, се сочи, че
пратката на „Г.Ж. „ ЕАД с номер ****** на адрес *** е
разпределена на куриер на 27.04.2016г., обработена в системата като доставена
на 12.05.2016г./л.53 от делото/
Представена и обратна разписка
№********** на писмо до Б.Б.Д., с изпращач „Г.Ж.„ от
21.04.2016г., представляващо пратка
номер ********* на „С.п.” ООД , с отразена доставка на 08.05.2016г. и подпис на
получател, както и посочен доставчик Т../л.136 от делото/ Поради оспорване подписа на
получателя от страна на ищците е допусната СПЕ и един свидетел.
Свидетелката А.М.разпитана в о.з. на 12.02.2019г., посочи в
показанията си, че при изпълнение на задълженията
си като служител на Г.– мениджър
„застрахователни разплащания”, длъжност включваща контрол на просрочени
задължения, след като е установила просрочието в задължението на Б. Д. за
плащане на премия по застраховка „Сигурност”, същата е изготвила уведомително
писмо, подписала го е и го е предоставила на куриер за връчване на Б.. Писмото
било изпратено чрез куриерска служба „С.п.“ ООД.
Свидетеля С.Т. разпитан в о.з. на
12.02.2019г., посочи в показанията си, че
е извършил доставката на предявената пратка № 16132406 на посочения
адрес, но не помни подбробности. Сочи,
че ако не намери лицето, връчва пратката
на друго лице, живущо на адреса. е доставена на адреса и приета от лице, което
се е намирало на адреса в момента на доставката.
От заключението приетата съдебно –почеркова експертиза с в.л. С.Х., се
установи, че подписа върху обратната разписка №**********/
21.04.2016г. на „С.п.” ООД не е
изпълнен от Б.Б.Д..
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. чл. 199а КЗ(отм.) във вр. с 242, ал. 1 КЗ
(отм.)
По допустимостта:
Предявения иск с правно осн.
чл. 134, ал. 1 ЗЗД е допустим. Процесуалната легитимация на ищците физически
лица се обуславя от заявената от тях
принадлежност на спорното материално право, респ. от претендираното или
отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното
твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава
отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е
носител на правото и кой е носител на правното задължение. В обстоятелствената
част на исковата молба ищците са изложили твърдения относно наличието на правен
интерес от предявяване на иска по чл. 134 ЗЗД: че са кредитори на „Б. ДСК“ ЕАД, както по отношение на
правото/задължението на Б.та да претендира по съдебен ред изплащането на
застрахователна сума. Въз основа на
изложените твърдения в исковата молба, в които ищците се позовават, на
съдържанието на облигационната връзка между техния наследодател и Б.та, и на
задълженията на ответника, произтичащи от условията на застрахователния договор
и закона, респ. че имат качеството на кредитор на Б.та, се налага извода, че
твърденията на ищеца, че е носител на право на иск срещу застрахователя,
обуславят допустимостта на предявеният иск. Въпросът за активната
материалноправна легитимация на ищците, а именно дали са носители на права по
сключения между ответника и Б.та договор за застраховка, включително и на
правото да търсят от застрахователя заплащане на обезщетение в полза на Б.та,
реализирайки така едно чуждо имуществено право, съответно наличието на
елементите от фактическия състав на предявения иск, са въпроси от значение за
решаване на спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД,
кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за
такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на
длъжника. По иска по чл. 134 ЗЗД ищецът действа не като титуляр на
претендираните материални права, а като процесуален субституент, упражняващ
правата на бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на
вземането му. Следователно, за да има интерес от този иск, ищецът следва да
твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице - негов длъжник, както
и да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, какъвто е налице,
когато длъжникът на ищеца и титуляр на имуществените права бездейства и не
упражнява тези свои права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца. За да
бъде допустим такъв иск в практиката на ВКС трайно се приема, че е достатъчно
ищецът да твърди наличие на елементите на състава по чл. 134 ЗЗД, като
основателността на иска е обусловена от доказването им. Материалноправната
легитимация е свързана е принадлежността на правоотношението - установяване на
носителя на правото и установяване носителя на задължението. Съответствието
между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество
и обуславя основателността на иска. /Решение №
138 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ТК/
По същество:
За да бъде уважен иска по чл. 134 от ЗЗД следва да
бъдат налице следните елементи на сложния фактически състав в тяхната
кумулативна даденост: ищецът да е кредитор на длъжника, чиито права предявява;
длъжникът на ищеца да има парично вземане към ответника и да е налице
бездействие от страна на длъжника, което обуславя правния интерес на ищеца да
предяви иска с правно основание чл. 134 ЗЗД.
С оглед на изложените от ищците твърдения съдът
намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 134, ал. 1 ЗЗД. Налице е правен
интерес на ищците за предявяване на иска по чл. 199а във вр. с чл. 242 КЗ
(отм.) при условията на чл. 134, ал. 1 ЗЗД относно имуществени права на
кредитодателя "Б. ДСК" АД, тъй като се твърди, че Б.та бездейства да
предяви иск за вземането си за застрахователната сума, след отказа на ответника
( застрахователя "Г.” АД) и това бездействие заплашва удовлетворяването на
вземанията на ищците.
Процесната групова застраховка "Сигурност"
на кредитополучателя, сключена между „Б. ДСК ”ЕАД и ответното дружество, с
ползващо се лице – "Б. ДСК" ЕАД, с предмет живота и здравето на
кредитополучателя е била такава по чл. 199а, ал. 1 КЗ(отм.), във вр. чл. 231 КЗ
(отм.) за обезпечение задължение на физическо лице. В това застрахователно
правоотношение Б.та е имала едновременно качествата и на застраховащ, и на
ползващо се от сключената застраховката лице, докато всеки един
кредитополучател, дал съгласието си за сключване на такава групова застраховка
"Сигурност", представлява застраховано лице, "върху" чиито
живот и трудоспособност се сключва застрахователният договор. Страни по този
договор са Б.та и застрахователя. Застрахования кредитополучател, няма
качеството ползващо се от застраховката лице, а е лице, чийто живот, здраве и
телесна цялост са предмет на застраховката, сключена в полза на Б.та кредитор.
В този смисъл това не е типичен договор в полза на трето лице (Решение №
99/28.07.2011 г. по т.д. № 542/10 г. на ВКС ТК І Т.О.) .
Съгласно чл. 199а, ал. 1 от КЗ (отм.), при
застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Застраховката може да бъде сключена от
длъжника в полза на кредитор или от самия кредитор като застрахован по
отношение на вземането му от длъжника по определен договор, какъвто е
настоящият случай.
Разгледан по същество искът е неоснователен, тъй като
по делото не е установено съществуването на правото на иск на ищците Д. за присъждане в полза на "Б. ДСК"ЕАД
гр. София на уговореното в договор за застраховка между Б.та и ответника
обезщетение с оглед настъпило застрахователно събитие - смърт на застрахованото
лице- Б. Д.. Твърденията на ищцовата страна и формулировката на нейната
претенция характеризират същата като иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД.
Особеностите на този иск са свързани с изрично уреденото отклонение от
принципа, прогласен в чл. 26, ал. 2 ГПК, че освен в предвидените изключения,
никой не може да предявява чужди права от свое име пред съд. Процесуалната
субституция чрез застъпничество може да възникне при упражняване на правата на
длъжника от кредитора по чл. 134 ЗЗД или чрез процесуална суброгация. Т. нар.
"actio obliqua", или още сурогационен иск, е предоставен в полза на
лице, което има качеството на кредитор, упражняващ имуществени материални права
на длъжника- вземания, произтичащи от сделки, непозволено увреждане или
неоснователно обогатяване. Само лице, което е кредитор на длъжника, може да
упражнява правата на последния. В случая не се установява ищецът да има това
качество. В представения Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице от 19.07.2013 г., липсва уговорено в полза на ищците /респ. на
наследодателя им/ спрямо Б.та имуществено право, респ. задължение за
кредитодателя, чието удовлетворяване да е застрашено от бездействието на Б.та да
предяви претенцията си за обезщетение към застрахователя при настъпило
застрахователно събитие- смърт на застрахованото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 199а ал. 1 КЗ (отм.), при застраховка, сключена в полза на кредитор,
и при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря
пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение
на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или
застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора, надхвърлят
размера по изречение първо, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници
или на ползващите се лица. От тази разпоредба обаче за Б.та не възниква задължение
да приспадне застрахователното обезщетение, което би получила. Нормата урежда правото на Б.та в случая, като
лице, чиито материален интерес е обезпечен със сключената застраховка по
отношение на застрахованото лице-кредитополучател по договора за банков кредит,
да търси реално изпълнение на договорното задължение на ответника-
застраховател за плащане на обезщетение при настъпило застрахователно
събитие. Визираната законова разпоредба
не урежда задължение, и то към самите ищци.
От твърденията на страните по делото и от събраните
доказателства, се установява, че по съгласие на наследодателя на ищците-
физически лица /кредитополучател по Договор за банков потребителски кредит от
19.07.2013г./, е бил сключил за негова сметка Договор за застраховка с ответника
- сертификат №4004000051704, като вид обезпечение
на материалния интерес на Б.та при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, с оглед настъпила смърт или трайно увреждане на здравето.
Съгласно договора и Общите условия за застраховка "Сигурност" на
кредитополучателите на „Б. ДСК"АД, при настъпване на застрахователно
събитие със застрахованото лице, ползващо се лице по застраховката е Б.та, като
при трайна намалена или при смърт-
застрахователят дължи обезщетение в размер на остатъка по кредита. Липсва обаче
задължение за Б.та, по смисъла на уговореното в договора за кредит, да търси
плащане на дължимото застрахователно обезщетение, или задължение да търси
удовлетворение с оглед предоставените обезпечение в определена от самите страни
поредност, включваща на първо място застрахователното обезщетение. Възникналото
право на удовлетворение не е обвързано със задължение за упражняването на това
право.
Предвид изложеното, СГС намира, че след като ищците не се явяват кредитори за имуществено
вземане по отношение на Б.та, за тях не може да възникне правото по чл.
134, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на хипотезата включва задължителното
условие за ищеца да е кредитор, поради което липсата му лишава ищците от
възможността да упражнява правата на Б.та спрямо ответника.
Предявения иск
се явява неоснователен само на посоченото основание, поради което е
безпредметно да се анализират останалите релевантни за спора въпроси, свързани
с интереса на ищците от предявяване на косвения иск, за наличието на условията
за реализиране на отговорността на ответника по застрахователния договор, респ.
за наличието на изключващо отговорността на ответника обстоятелства. /в т. см.
Реш. № 1163/03.06.2014 г. по в. т. д. № 3699/2013 г. на Софийски апелативен
съд, недоп. до касац. обжалване с Опр. № 669/31.07.2015 г. по т. д. № 3089/2014
г. на I т. о. на ВКС/.
За
пълнота на
изложение следва да се отбележи, че анализа на събраните доказателства, сочи на
извод, че правото на Б.та да иска извършване на застрахователно плащане по
сертификат № 4004000051704, като ползващо се
лице е погасено с прекратяване на индивидуалното застрахователно покритие, съгласно чл. 8, ал. 7, глава 2 от Общите условия по
застраховка „Сигурност" на кредитополучателите, поради неплащане на
застрахователни премии след 19.04.2016г.
При тези данни съдът намира, че предявеният
иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ответникът претендира разноски в общ размер
от 450 лв., от които 300лв. депозит за ССчЕ
и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450.00 лева съобразно
отхвърлената част от исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявения от Г.Б.Д., ЕГН ********** и
С.Б.Д., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, във вр. 199а КЗ /отм./, против " Г.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да бъде осъден
ответникът да заплати на конституирания съищец "Б. ДСК" ЕАД, с ЕИК********,
сумата от 26 908.67 лева,
представляваща застрахователно обезщетение
по сключения между „Б. ДСК“ ЕАД и „Г.Ж.“ ЕАД групов договор за
застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите,
във връзка с Договор за кредит за
текуща потребление от 19.07.2013г. и настъпило застрахователно събитие,
изразяващо в настъпила на 01.08.2016 г. смърт на кредитополучателя Б.Б.Д. с ЕГН
**********, КАТО неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Б.Д., ЕГН **********
и С.Б.Д., ЕГН **********, да заплатят на "Г.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, сумата от 450.00 лв.
представляваща направени по делото пред СГС разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: