РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 14.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 9531 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 544997 от 26.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 29105 по опис за 2017 г. на СРС, II ГО, 123-ти състав,
първоинстанционният съд е осъдил ответника Поделение за пътнически превози
София (ППП София) към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД да заплати на ищеца Г.В.Г.
на основание чл. 215 от КТ сумата в размер на 868,00 евро, представляваща
дължими неплатени дневни командировъчни пари за 31 дни задгранични командировки
по маршрута София – Будапеща – София в периода от 21.12.2014 г. до 24.11.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2017 г. до
окончателното ѝ плащане. С решението ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 380,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски, както и по сметка на СРС сумите в размер на 67,91 лева и 200,00 лева,
представляващи държавна такса за предявения иск и разноски за възнаграждение за
вещо лице.
Срещу решението на СРС е подадена
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - Поделение за
пътнически превози София към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, в която се моли
за отмяна на съдебния акт поради неправилност и необоснованост. Поддържа се, че
съдът не е изследвал подробно часовете на всяка командировка на ищеца,
съпоставяйки ги с изискванията на чл. 21 от НСКСЧ. Сочи се, че при престой
по-малко от 4 часа в съседна държава не се дължат пари на командированото лице,
каквато е била хипотезата на последната дата от командировката на ищеца. Моли се
за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковата претенция. В условията
на алтернативност се моли да се присъдят сумите само за тези дни, в които
ищецът е бил повече от 4 часа, но по-малко от едно денонощие в съседна държава
в размер от 35 % от дневните пари за съответната държава. Търсят се разноски,
вкл. възнаграждение за юрисконсулт.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното
производство - Г.В.Г.. В писмено становище се поддържа, че жалбата е
неоснователна, като се излагат аргументи по същество.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
В конкретния случай не се спори между
страните, а и от доказателствата се установява, че през процесния период ищецът
е работел при въззивника - ответник по трудово правоотношение, като е
изпълнявал длъжността „кондуктор, спални и кушет вагони” и е бил на 31 броя
международни командировки по маршрута София – Будапеща – София.
От представените по делото пътни листа се
установява, че през процесния период пътуванията са били осъществявани
съобразно две различни времеви разпределения. В първия случай - чрез отпътуване
от начална гара на първата дата в 23.00 часа, пристигане в крайна гара на
втория ден, тръгване от крайна гара в деня след него, пристигане обратно в
начална гара на четвъртия ден, а във втория случай – чрез отпътуване от начална
гара на първата дата в 11.55 часа или 12.05 часа, пристигане в крайна гара и
отпътуване от нея обратно на втория ден, пристигане обратно в начална гара на
третия ден.
От изготвеното заключение по назначената
от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза и събраните писмени
доказателства се установява, че за процесните 31 курса на ищеца са били заплатени
дневни командировъчни пари за 62 дни в размер на 3395,43 лева, като сумата за
третия ден от тези 31 курса възлиза на 868,00 евро.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
Софийски районен съд е бил сезиран с иск
по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 868,00 евро, представляваща дължими и незаплатени командировъчни пари за 31
дни задгранични командировки по маршрута София – Будапеща – София в периода от
21.12.2014 г. до 24.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ
плащане.
Съгласно разпоредбата
на чл. 215 от КТ при командироване работникът или служителят има
право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и
квартирни пари в размери, определени от МС. Приета е Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), действаща към процесния период.
Между страните е спорен начинът, по
който следва да бъде изчислен размерът на командировъчните суми - дали следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 31, ал.1 от НСКСЧ или на
чл. 21 от НСКСЧ.
В чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ е
предвидено, че персоналът на сухоземните транспортни средства получава
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове
съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Длъжността на
ищеца и характера на трудовите му функции го определят като част от персонала
на сухопътно транспортно средство по смисъла на чл. 31, ал. 1 НСКСЧ и § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ. Разпоредбата
на чл. 21 от НСКСЧ предвижда, когато в
изпълнение на служебните си задължения лицето престоява в чужда съседна държава
под едно денонощие и не по-малко от четири часа, дължимите командировъчни пари да
са в размер на 35 на сто от дневните пари за съответната държава.
Разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от НСКСЧ
въвежда специални правила, установени за командировките на персонала на
сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства, и
представлява специална норма, която принципно изключва приложението на общите
правила. Нито тя, нито друга разпоредба от Раздел ІV на НСКСЧ обаче
не засяга хипотезата, уредена от чл. 21 от НСКСЧ, а именно – за
случаите на командировка с престой в съседна държава, продължила по-малко от
едно денонощие, но повече от 4 часа. Липсата на изрична уредба в Раздел ІV
на НСКСЧ, включително такава, която да изключва приложението на общата норма,
налага изводът, че чл. 21 от НСКСЧ се прилага и спрямо персонала на
сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства, но за
командировки в съседни държави с продължителност между 4 и 24 часа (в този
смисъл Решение № 46 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 3364/2015 г., III ГО, ВКС). Разпоредбата на чл. 31 от
НСКСЧ се прилага само в случаите на командировки на служители от персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и
специални средства, имащи продължителност над 24 часа, като именно поради
времетраенето им се дължи по-високият размер командировъчни пари.
Видно от представените по делото писмени
доказателства ищецът е осъществявал трудовите си функции по един и същ маршрут,
като командироването е било до крайна гара в несъседна за Република България
държава (Унгария) и е обхващало три дни, т.е. над 24 часа - на първия ден е
било отпътуването от начална гара, което в някои случаи е обхващало и един час
от предходния ден, а на последния ден – пристигането обратно в начална гара. При
всяка командировка ищецът е отпътувал от крайна гара на предпоследния ден и е
пристигнал на последния ден в начална гара, поради което е налице пребиваване
повече от 4 часа в държава, различна от Република България.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Недоказано се явява твърдението
на въззивника, че при пристигане в последния ден от командировката в начална
гара не е налице престой повече от 4 часа на територията на съседна на
Република България държава, тъй като влакът пристига на границата около 3,30
часа. В този смисъл въззивникът не е представил доказателства за възраженията
си за престой на границата между Република България и съседната ѝ държава
- Република Сърбия, продължителността на този престой или досежно каква е
продължителността на прехода/пребиваването в територията на Република Сърбия,
преди или след като се премине границата ѝ с Унгария.
Въз основа на тези аргументи и доколкото
всички командировки на ищеца, изпълнени през процесния период, са били с
продължителност над 24 часа, дължимите му се командировъчни пари трябва да
бъдат изчислени в съответствие с чл. 31, ал. 1 и приложение № 3 от НСКСЧ. Следва да се отбележи, че не всички часове, прекарани
от персонала на транспортното средство в пътуване, се явяват командировка, а
само тези часове, в които пътуването се осъществява след границата на чужда
държава. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ
законодателят е предвидил заплащането на командировъчни пари на ден, а не с
оглед изминало пълно денонощие или някакъв друг минимум от изтекли часове, и за
времето на изпълнение на международни рейсове, като не е поставено изискване
през този период лицето да е пребивавало именно и само в държавата на крайната
гара. Дори и транзитно преминавайки през териториите на други държави, лицето продължава
да изпълнява трудовите си задължения в рамките на конкретния международен рейс.
Предвид изложеното въззивният съд счита,
че СРС правилно е приел, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения в
продължение на три дни (над 48 часа) извън територията на Република България,
поради което следва да получи незаплатените му от ответника командировъчни пари в размер на 80 на сто от дневните
пари за страната на крайната гара за третия ден от всяка от осъществените 31
командировки през процесния период, т.е. съгласно чл. 31, ал. 1 и т. 2 от приложение
№ 3 от НСКСЧ по 80 % от 35 евро, полагащи се за
командироване в Унгария, или по 28 евро на ден, или общо за 31 курса сумата в
размер на 868,00 евро, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ
плащане.
С оглед съвпадение на крайните изводи на
двете инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора в полза на въззиваемия се полагат разноски, като същият
претендира сумата в размер на 300,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция, за което е
представил и доказателства. Въззивникът е направил възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, което въззивният съд счита за неоснователно предвид обжалваемия
интерес и минимума на адвокатските възнаграждения, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и обстоятелството, че макар процесуалният представител на
страната да не се е явил в открито съдебно заседание, същият е депозирал
становище с изложени доводи по същество на спора.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 544997 от
26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 29105 по опис за 2017 г. на СРС, II ГО, 123-ти състав.
ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози
София към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, Код по БУЛСТАТ ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, кантора 369, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на
300,00 лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.