Р Е Ш Е Н И Е
№ 67/11.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
тринадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 447 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по
жалбата на „Кубик М3“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „***“, бл. *** А, офис **, с адрес за кореспонденция гр. Септември,
бул. „***“ № **, представлявано от В.С.Й. - управител против Ревизионен акт № Р
– 16001318003278-091-001/07.12.2018 г., потвърден с Решение № 122/26.02.2019 г.
на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен.
Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. П., която по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени изцяло оспорения ревизионен акт. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът - Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, се
представлява от юриск. С., който по изложени съображения моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да
постанови решение, с което да потвърди като правилен и законосъобразен
ревизионния акт, потвърден с Решение № 122/26.02.2019 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
разноските.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318003278-020-001/07.06.2018 г., изменена със Заповед №
Р-16001318003278-020-002/12.09.2018 г. с обхват на ревизията от 02.03.2017 г. –
30.04.2018 г. по ЗДДС от 13.02.2017 г. – 31.12.2017 г. по ЗКПО.
Констатирано
е, че през ревизирания период основна дейност на „Кубик М3“ ЕООД е търговия със
стоки като основният клиент на дружеството е „Биорок България“ ООД.
Предмет
на обжалване е непризнат данъчен кредит в размер на 10 909.00 лева,
формиран от 19 броя фактури, издадени от „Кар Сървис София“ ЕООД. След анализ
на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства е
констатирано, че фактурите, издадени от фирмата – доставчик, по които се
претендира данъчен кредит, представляват документи, в които посочените данни не
съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално
извършените доставки и услуги. Правната норма, на която е отказан данъчният
кредит, е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, която от своя страна е основание за корекция
на данъчната основа на получените доставки и на приспаднатия данъчен кредит от
„Кубик М3 ЕООД.
Жалбоподателят
оспорва отказаното право на приспадане на данъчен кредит. Счита, че актът е
немотивиран, неправилен и незаконосъобразен.
С
цел установяване реалността на извършените доставки и правото на данъчен кредит
в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на горепосочения доставчик по
повод издадени от него фактури за доставки на услуги - изкопни работа с багер;
извозване на земна маса; услуга с багер, с валяк, с хидравличен чук; шеф
монтаж; насип скална маса, услуга с механизация и др. В хода на същата е
изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В законоустановения срок
исканите документи не са представени. Представени са копие на договор за
извършени СМР от 28.08.2017 г.; копие на фактури, издадени от „Кар Сървис София“
ЕООД с получател „Кубик М3" ЕООД, ведно с Протоколи обр. 19 и фискални
бонове от ЕКАФП; копие от свидетелство за регистрация на ЕКАФП; копие от
фактури, издадени от „Херувим" ЕООД, „Нео Дизайн" ООД, „Климат
Трейд" ЕООД - предходни доставчици на СМР: хронологични регистри на сметка
401, 501, 602 и 703, за периодите на издаване на фактурите.
От
представените от „Кар Сървис София" ЕООД документи става ясно, че
дружеството е работило с подизпълнители за реализиране на доставките си към
„Кубик М3" ЕООД, а именно „Херувим" ЕООД, „Нео Дизайн" ООД,
„Климат Трейд" ЕООД. Представените фактури, издадени от процесните
дружества са с предмет „услуги по договор".
При
извършени допълнителни проверки на данните, съдържащи се в информационните
масиви на НАП относно сочените предходни доставчици, е установено, че
„Херувим" ЕООД с Булстат ********* се е занимавала с производство на
работно облекло, имайки предвид длъжностите на назначените работници, всички
освободени към 2016 г. Към момента на издаване на фактурите, с получател „Кар
Сървис София" ЕООД, в „Херувим" ЕООД няма назначени работници. От
дружеството няма подадена декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за наети лица по
граждански договор. Притежава един лек и един товарен автомобил /поставени под
запор/. Не притежава нежилищни недвижими имоти. „Херувим" ЕООД не е подало
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., т.е. не е декларирало извършване на дейност,
макар от прекия доставчик да е представена фактура, издадена от „Херувим"
ЕООД през 2017 г. Има образувано изпълнително дело за неплатени от
„Херувим" ЕООД данъчни задължения в особено големи размери. Дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС, считано от 28.03.2018 г.
Установено
е, че „Нео Дизайн" ООД с Булстат ********* е извършвала дейност към
01.06.2007 г. - „товарен автомобилен транспорт". След 01.06.2007 г. в
дружеството няма назначени работници. Не е подадена декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2017 г. за наети работници по граждански договор. Подадена е ЕДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. със статус „отхвърлена“ в системата на НАП. Дружеството
не притежава регистриран ЕКАФП. На името на „Нео Дизайн" ООД е регистриран
един лек автомобил. Няма регистрирани недвижими имоти. Има образувано
изпълнително дело за неплатени от „Нео Дизайн“ ООД данъчни задължения. „Нео
Дизайн“ ООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 08.11.2011 г.
Констатирано
е, че от „Климат Трейд" ЕООД, Булстат *********, няма регистрирани трудови
договори, както за предходни периоди, така и за периода на издаване на
фактурите към „Кар Сървис София" ЕООД. Няма подадена декларация по чл. 73
от ЗДДФЛ за 2017 г. Няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. ЕКАФП е
дерегистриран от 2015 г. Не притежава МПС и недвижими имоти. Дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС, считано от 04.05.2015 г.
За
доставчика „Кар Сървис София" ЕООД е установено, че е регистриран по реда
на ДОПК с ЕИК: ********* на 13.11.2014 г. Регистриран е по ЗДДС за периода
04.12.2014 г. - 11.04.2018 г. Регистрацията е прекратена при установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. На името на „Кар Сървис София" ЕООД е
регистриран ЕКАФП в обект - офис, ул. „Сердика" № 29, от който са издадени
и боновете, придружаващи фактурите. Съгласно изготвена справка за актуално
състояние на всички трудови договори в „Кар Сървис София" ЕООД никога не
са назначавани работници на трудов договор. Няма и подадена декларация по чл.
73 от ЗДДФЛ за 2017 г. за назначени работници по граждански договор. „Кар
Сървис София" ЕООД не притежава транспортни средства, както и недвижими
имоти. От дружеството няма подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ и декларация
по чл. 17 от ЗМДТ, че притежава ДМА, а за наличен обект не е представен нито
договор за наем, нито фактури за платен наем, нито други доказателства, като
платени комунални разходи. Следователно, дружеството не разполага с
материално-техническа база и помещения под наем. На името на „Кар Сървис
София" ЕООД няма регистрирани МПС, нито е представен договор за наем на
МПС, фактури за платен наем, нито други доказателства, като платени винетни
такси, документи за заредено гориво, застраховки и др. Образувано е
изпълнително дело за задължения на „Кар Сървис София ЕООД към бюджета по ДДС в
особено големи размери. Подадена е ЕДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. със статус
„отхвърлена“ в системата на НАП.
Предвид
установените факти и обстоятелства органите по приходите са констатирали
липсата на доказателства за наличие на ресурс и материална обезпеченост на
прекия и предходните доставчици, която обосновава извода за липса на реално
извършени доставки на услуги по спорните фактури, издадени от „Кар Сървис
София" ЕООД през м. 09, 10, 11/2017 г. и м.01/2018 г.
В
хода на административното обжалване, при преглед на представения Договор за
извършване на СМР от 28.08.2017 г. органът е установил, че в него не е посочен
обектът, на който изпълнителят се задължава да изпълни строително-ремонтните
работи. Същият не е виден и от протоколите обр. 19 придружаващи фактурите.
Освен това при прегледа им се установи, че описаните в тях видове работи не са
конкретизирани, а са описани общо. Така например:
-
Фактура
№ **********/14.09.2017 г. с данъчна основа 1 790 лева и ДДС 358 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София, местност Гърдова глава" -
извозване на земна маса, заравняване и транспорт;
-
Фактура
№ **********/19.09.2017 г. с данъчна основа 7 554 лева и ДДС 1 510.80
лева е издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет
СМР по протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София, местност Гърдова глава" -
изкопни работа с багер и фундамент за ограда;
-
Фактура
№ **********/28.09.2017 г. с данъчна основа 5 740 лева и ДДС 1 148
лева е издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет
СМР по протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София, местност Гърдова глава" -
услуга с багер. услуга с валяк и транспорт;
-
Фактура
№ **********/16.10.2017 г. с данъчна основа 3 480 лева и ДДС 696 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София, кв. Гърдова глава" - услуга с
багер, услуга с валяк и транспорт;
-
Фактура
№ **********/20.10.2017 г. с данъчна основа 4 148 лева и ДДС 829.60 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София, кв. Гърдова глава" - ограда,
материали и транспорт;
-
Фактура
№ **********/08.11.2017 г. с данъчна основа 1 216 лева лева и ДДС 243.20
лева е издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет
СМР по протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София" - шеф монтаж, материали и
транспорт;
-
Фактура
№ **********/08.11.2017 г. с данъчна основа 757 лева и ДДС151.40 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София" - шеф монтаж, материали и
транспорт;
-
Фактура
№ **********/10.11.2017 г. с данъчна основа 648 лева и ДДС 129.60 е издадена от
„Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по протокол Акт
обр. 19 на обект „гр. София" - шеф монтаж и транспорт;
-
Фактура
№ **********/15.11.2017 г. с данъчна основа 1 112 лева и ДДС 222.40 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София“ - шеф монтаж, материали и транспорт;
-
Фактура
№ **********/17.11.2017 г. с данъчна основа 1 510 лева и ДДС 302 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София“ - шеф монтаж, материали и транспорт;
-
Фактура
№ **********/18.11.2017 г. с данъчна основа 2 380 лева и ДДС 476 лева и
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София“ - извозване на земна маса и услуга с
механизация;
-
Фактура
№ **********/21.11.2017 г. с данъчна основа 5 481 лева и ДДС 1 096.20
лева е издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет
СМР по протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София“- насип скална маса -
транспорт;
-
Фактура
№ **********/28.11.2017 г. с данъчна основа 744 лева и ДДС 148.80 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София“- шеф монтаж, материали и транспорт;
-
Фактура
№ **********/29.11.2017 г. с данъчна основа 5 684 лева и ДДС 1 136.80
лева е издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет
СМР по протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София“- насип скална маса -
транспорт;
-
Фактура
№ **********/30.11.2017 г. с данъчна основа 2 460 лева и ДДС 492 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София“- услуга с багер, услуга с валяк и
транспорт;
-
Фактура
№ **********/18.01.2018 г. с данъчна основа 2 380 лева и ДДС 476 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София“- извозване на земна маса и услуга с
механизация;
-
Фактура
№ **********/22.01.2018 г. с данъчна основа 1 800 лева и ДДС 360 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София“ - услуга с механизация (хидр. чук);
-
Фактура
№ **********/31.01.2018 г. с данъчна основа 3 980 лева и ДДС 796 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет СМР по
протокол Акт обр. 19 на обект „гр. София“ - услуга с изкопна техника и услуга с
камион;
-
Фактура
№ **********/31.01.2018 г. с данъчна основа 1 680 лева и ДДС 336 лева е
издадена от „Кар Сървис София“ ЕООД на „Кубик М3" ЕООД, с предмет
транспорта услуга.
С
решението си административният орган е приел, че за целите на облагането по
ЗДДС, съответно за признаване право на приспадане на данъчен кредит за
получателя по доставките от значение е дали доставката е осъществена между
лицата посочени като страни по доставката в съответния данъчен документ и
съответно - дали предвидените в закона предпоставки са изпълнени именно по
отношение на тези лица. В случая, както за доставчика „Кар Сървис София"
ЕООД, така и за сочените от него предходни доставчици /"Херувим" ЕООД,
„Нео дизайн“ ООД, „Климат Трейд“ ЕООД/ не се установява да са реални
изпълнители на фактурираните доставки, с предмет СМР и краен получател „Кубик
М3 ЕООД. Това е така, защото нито едно от тези дружества не разполага с
материален и трудов ресурс, който са предпоставка за реалното осъществяване на
въпросните доставки на услуги. В случая липсата на доказателства за кадрови
потенциал и техническа обезпеченост предопределя невъзможността за възникване
на данъчно събитие.
С
оглед гореизложените обстоятелства настоящият решаващ административен орган
приема, че направените от органа по приходите констатации за непризнат данъчен
кредит в размер на 10 909,00 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по
фактури, издадени от „Кар Сървис София" ЕООД, са правилни, мотивирани и законосъобразни.
В резултат на същите лицето дължи и прилежащи лихви в размер на 1 114,87 лв.
Установи се по делото, че приключилата
ревизия на „Кубик М3 ЕООД по ЗКПО обхваща данъчен период от 13.02.2017г. до
31.12.2017 г. за задълженията за корпоративен данък. Органът по приходите е
начислил допълнително дължим корпоративен данък за 2017 г. в размер на 652,99
лв., включително дължимите лихви. Извършени са насрещни проверки за
установяване реалността на доставките от „Кар Сървис София“ ЕООД, за периода от
01.07.2017 г до 31.12.2017г. За 2017 г. дружеството декларира с ГДД по чл. 92
от ЗКПО общо приходи за 73 316.61 лв., общо разходи за 121 330.67 лв. и
данъчна загуба в размер на 48 014.06 лв. Предмет на обжалване е извършеното
преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017 г.
съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от с.з., общо в
размер на 54 544,00 лв.
Органите
по приходите са извършили проверки в информационните масиви на НАП, установено
е, че задълженото лице е било регистрирано по ЗДДС за периода 04.12.2014 г. -
11.04.2018 г. Регистрацията е прекратена
при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, установени са просрочени
задължения към датата на съставяне на Протокол за насрещна проверка №
П-22220418110398-141-001/14.08.2018 г. подлежащи на разпределяне от публичен
изпълнител в особено големи размери - 3 373 901.68 лв. В мотивите на оспореното
решение е посочено, че дружеството „Кар Сървис София“ ЕООД не доказва, че са
налице реално извършени СМР с багери, тъй като същото не е разполагало с
материална. техническа и кадрова обезпеченост, необходима за реалното
осъществяване на фактурираните услуги. От органите по приходите е направен
извод, че наличието на издадена фактура, платежен документ и др. не водят до
извода за реално извършена на услуга. Представените документи отразяват
стопански операции, но за целите на данъчното облагане по ЗКПО следва да са
налице конкретни доказателства, че процесните доставки на услуги са реално
извършени.
По
делото е разпитан свидетелят Г.В. Й., чиито показания съдът възприема като
достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. Свидетелят заяви, че през 2017 – 2018 г., както и към настоящия
момент е пълномощник на дружеството жалбоподател, както е и син на
представляващия дружеството. Посочи, че „Кар Сървис София“ ЕООД е подизпълнител
на жалбоподателя в строително-монтажните работи, както и при доставката на
материали. През процесния период 2017 – 2018 г. „Кар Сървис София“ ЕООД е
извършило СМР в обекти в района на гр. София и околностите. Те са се изразявали
в доставка на материали, монтаж на съоръжения, чиято работа пълномощникът е
следял да бъде изпълнена. Свидетелят заяви, че с „Кар Сървис София“ ЕООД
дружеството жалбоподател има сключен договор за изпълнение на СМР-тата, след
което се е съставил и Акт № 19, подписан и от двете страни. За извършените на
обектите СМР-та отговорността е била на „Кар Сървис София“ ЕООД, чиято е и
отговорността за изпълнението. На поставените му въпроси свидетелят е
отговорил, че дружеството жалбоподател не е имало персонал, с който да извършва
тези дейности, а работата възложена на „Кар Сървис София“ ЕООД е извършена от
техни служители или техни партньори, за които жалбоподателят не е имал
информация. Според свидетеля жалбоподателят не е разполагал с техника за
извършване на въпросните СМР-та, а такава е доставяна от подизпълнителя „Кар
Сървис София“ ЕООД.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните
съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото
лице е отговорило, че доставчикът „Кар Сървис София“ ЕООД е включил процесните
фактури в дневниците за продажби и е отразил вписания в тях ДДС, в справките
декларации за ДДС и в счетоводството си, като задължение към бюджета. В
счетоводството на „Кар Сървис София“ ЕООД са осчетоводени приходи от продажба
на услуги с контрагент „Кубик М3“ ЕООД по процесните фактури. В заключението се
казва, че доставките по процесните фактури, издадени от „Кар Сървис София“ ЕООД
в счетоводството на „Кубик М3“ ЕООД са осчетоводени по дебита на счетоводни
сметки 602 „Разходи за външни услуги“, 601 „Материали“ и 4531 „Начислен ДДС на
покупките“ срещу кредита на сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „Кар Сървис София“ ЕООД. Със счетоводните
записвания са отразени разходи за материали и външни услуги, начислен е ДДС на
покупките и е отчетено задължение към доставчика. Процесните фактури са
включени в дневника за покупки и справка декларация по ЗДДС на „Кубик М3“ ЕООД
за съответните данъчни периоди. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на
„Кубик М3“ ЕООД е отразено плащане на облагаемата стойност и ДДС по процесните
фактури, издадени от доставчика „Кар Сървис София“ ЕООД. Съгласно информация от
„Кубик М3“ ЕООД получените услуги /СМР/ от доставчика „Кар Сървис София“ ЕООД
са били необходими, за да бъдат монтирани елементите на изграждани
водно-пречиствателни инсталации, доставяни от жалбоподателя за „Биорок
България“ ООД. В тази връзка „Кубик М3“ ЕООД е отчело приходи от продажба на
стоки за периода от 01.09.2017 г. до 30.11.2017 г. в размер на 91 665,44
лв. и ДДС на продажбите в размер на 18 333,09 лв. и за м. януари 2018 г. в
размер на 15 295,99 лв. и начислен ДДС на продажбите в размер на
3 059,20 лв. Експертизата сочи, че през процесните данъчни периоди не са
констатирани други доставки на СМР услуги, идентични като предмет и обем на
услугите по издадените фактури от „Кар Сървис София“ ЕООД. Посочено е, че при
воденето на счетоводството на жалбоподателя са спазени основните счетоводни
принципи, текущото счетоводно отчитане се извършва по способа на двустранното
счетоводно записване. Според вещото лице е налице документална обоснованост
чрез първични счетоводни документи, съдържащи необходимата информация по
смисъла на Закона за счетоводството.
Представена
е и допълнителна счетоводна експертиза,
според която оборотите в оспорените от ответника хронологични регистри на
сметки съответстват на оборотите в синтетичните оборотни ведомости на „Кубик
М3“ ЕООД. Първичните счетоводни документи са осчетоводени и съответно отразени
в подадените от „Кубик М3“ ЕООД дневници на покупките и продажбите в
съответните данъчни периоди. Според вещото лице счетоводните записвания в
оспорените хронологични регистри и оборотни ведомости са отразени през
съответните данъчни периоди, за които са подадени справки декларации по ЗДДС. В
тази връзка съдът намира производството по оспорване за доказано.
По
делото е приета съдебнотехническа експертиза, която като неоспорена от страните
съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото
лице е отговорило, че в посетените обекти, посочени от жалбоподателя в
кварталите на София, в подножието на Витоша – Панчерево, Бистрица, Симеоново,
Драгалевци, Бояна и местн. „Гърдова глава“ се установиха изпълнени в завършен
вид станции в затревени /съобразно Инструкцията за монтаж/ и с изпълнена
вертикална планировка части от съответните имоти. Фактурите, издадени във
връзка с изпълнение на договор за извършване на СМР от 28.08.2017 г., сключен
между жалбоподателя „Кубик М3“ ЕООД като възложител и „Кар Сървис София“ ЕООД,
като изпълнител, съставени на базата на протоколи за установяването и
заплащането на натурални видове работи /т. нар. обр. 19/, са за следните услуги
– изкопаване на земна маса, извозване на земна маса, уплътняване с валяк,
обратен насип с еднороден материал, подравняване, транспорт и монтаж на
съоръжения. Същите могат да се определят като необходимо присъщи за
осъществяване на основната дейност на „Кубик М3“ ЕООД, а именно - монтаж на малки водно-пречиствателни
станции. Според експертизата описаните като изпълнени СМР-та от „Кар Сървис
София“ ЕООД, като доставчик по фактурите, издадени във връзка с изпълнение на
договор за извършване на СМР съответстват по вид и обем на тези, описани в
протоколите за установяването и заплащането на натурални видове от „Херувим“
ЕООД, „Нео дизайн“ ООД и „Климат трейд“ ЕООД, подизпълнители по
съответните договори.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му
правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от
наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
Фактурите
са осчетоводени при жалбоподателя, включени в Дневниците за покупки, по тях е
начислен и ползван данъчен кредит за процесния период, доказано е извършването
и осчетоводяването на последващи доставки, които съответстват количествено и
стойностно на доставените стоки и услуги по спорните фактури.
Спорът
по същество се свежда до материалната законосъобразност с оглед обосноваността
на отказа на ревизиращия орган за възстановяване на данъчен кредит по отношение
на процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на
осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,
поради непредставянето на документи при насрещната проверка от страна на
доставчика по фактурите, установяващи неговата материална, техническа и кадрова
обезпеченост да реализира доставките. Именно на това основание- ревизиращият
орган е направил извод, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит,
съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната
законосъобразност на този извод, като посочва, че доставката е реално
осъществена и е вложена и отчетена с последваща реализация, както и, че не носи
отговорност за действията на предходните си доставчици по веригата.
По
делото не е спорно, а се установява и от заключението на вещото лице по СИЕ, че
услугите, фактурирани с процесните 19 броя фактури са осчетоводени по дебита на
счетоводни сметки 602 „Разходи за външни услуги“, 601 „Материали“ и 4531 „Начислен
ДДС на покупките“ срещу кредита на сметка 401 „Доставчици“, аналитична
партида „Кар Сървис София“ ЕООД. Със
счетоводните записвания са отразени разходи за материали и външни услуги,
начислен е ДДС на покупките и е отчетено задължение към доставчика. Процесните
фактури са включени в дневника за покупки и справка декларация по ЗДДС на
„Кубик М3“ ЕООД за съответните данъчни периоди. Вещото лице е посочило, че в
счетоводството на „Кубик М3“ ЕООД е отразено плащане на облагаемата стойност и
ДДС по процесните фактури, издадени от доставчика „Кар Сървис София“ ЕООД.
Експертизата
сочи, че през процесните данъчни периоди не са констатирани други доставки на
СМР услуги, идентични като предмет и обем на услугите по издадените фактури от
„Кар Сървис София“ ЕООД. Посочено е, че при воденето на счетоводството на
жалбоподателя са спазени основните счетоводни принципи, текущото счетоводно
отчитане се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. Според
вещото лице е налице документална обоснованост чрез първични счетоводни
документи, съдържащи необходимата информация по смисъла на Закона за
счетоводството.
Именно
с факта на приемането на работата, чрез издаването на надлежните строителни
книжа-констативни протоколи и протоколи обр. 19, разрешения за ползване на
обекта, в които са включени и извършените дейности по процесните фактури,
надлежно описани в заключението, следва да се приемат за дата на данъчното
събитие, по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, което възниква на датата на която
стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
В
конкретния случай, това следва да е факта на приемането на извършените СМР,
които съгласно закона се удостоверяват с надлежно изготвени и двустранно
подписани строителни книжа и протоколи, които са установени от ВЛ по СИЕ, свързани
с доставките, подробно описани от вещото лице в заключението му. Спорът по
делото е правен и се отнася до тълкуването и прилагането на Закона за ДДС, във
връзка с материалната обоснованост на оказа за приспадане на данъчен кредит в
полза на жалбоподателя-получател на доставка по фактури за СМР, поради липса на
доставката, във връзка с непредставянето от страна на доставчика на документи,
които удостоверяват неговата материална, техническа и кадрова обезпеченост да
извърши доставките.
Ревизиращият
орган е мотивирал отказа си с идентични изводи, а именно с факта, че доставчика
не може да докаже по безспорен начин реална доставка при издаването на
процесните фактури, невъзможността да бъде установена необходимата техническа,
материална и трудова/кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
Изводът
за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и
обстоятелства от обективната действителност, т.е. прилагане на определени
логически правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на
съдебен контрол, т. е. да бъде установено дали изводът за липса на реална
доставка е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата,
установени по време на ревизията. В този смисъл при обжалването на РА не само
ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като
положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на
данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по
приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан.
Съдът
намира, че при така установените факти ответникът е достигнал до погрешни и
необосновани изводи за липса на реално получени доставки по фактурите, издадени
от доставчика на жалбоподателя. Аргументите му по отношение на всяка една от
процесните фактури са аналогични. Като законово основание се посочва чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС , а като фактическо основание – липсата
на данни и доказателства от страна на доставчика, относно действителността на
доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа,
материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето
на първични счетоводни документи.
При
анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод,
че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на
всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и
липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда
на чл. 71, ал. 1 ЗДДС.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен
кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС.
В
процесния случай, органите по приходите приемат че не е налице реална доставка
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.
От
събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебното
производство, съдът прави извод, че тези изводи на ревизиращите органи, се
основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти, както и на
обстоятелството, че ревизиращият екип не е анализирал изобщо договорите между доставчиците
и жалбоподателя, наличната строителна документация и етапите на строителството
и доставките и тяхното реално изпълнение и приемане. В случая органът по
приходите е достигнал до извода за липса на реални доставки въз основа на
констатация, за липсата на данни и непредставянето на всички изискани от
доставчика документи и обяснения, при насрещната проверка, без да е анализирал
наличието на доказателства при жалбоподателя, за реализирането на услугата и
приемането на услугата с надлежни документи, както и документацията, свързана с
последващите доставки и приемането на СМР.
Законът
не задължава получателя на услуга по СМР, какъвто е жалбоподателя, да съхранява
количестено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд,
транспорт, извършени от доставчика, както и данни дали са извършени от лица
заети по трудово правоотношение или от подизпълнители на доставчика, доколкото
резултатите от тези данни са обективирани в окончателните актове по
строителството, чиято валидност не е оспорена от ответника. Не може да бъде
вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи
доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. За реалното
извършване и приемане на СМР услуги, в т.ч. извършването на СМР и свързаните с
тях услуги, с оглед характера на
доставките, е достатъчно наличието на надлежни строителни книжа, както и
последващото приемане от страна на възложителя на обекта на жалбоподателя за
извършената работа.
От друга страна непредставянето на документи и
обяснения от доставчика, както и липсата на данни, посочено като основание за
отказа в РА и РД, също не може само на това основание да обоснове отказ за
признаване на данъчен кредит. Непредставянето на данни и обяснения от
доставчика - не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична
кадрова и материална обезпеченост. Преки доказателства подкрепящи този извод не
са представени от ревизиращия екип.
В
тази връзка, настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС не
може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове
между доставчика и получателя на услугата. Органите по приходите са били длъжни
в хода на ревизията да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от
значение за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице и да
изяснят всички факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на
публичните вземания, включително като извършат посещение на обекта, направят
пълна проверка и анализ на строителните книжа и договорите във връзка с
реализацията, на които са издадени за установяването на извършените доставки.
От
доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за намерение
за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по сделката.
Следователно не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са установени
данни, които могат да бъдат отнесени както към субективния, така и към
обективния елемент на това деяние.
Също
така от данните в РА не може да се приеме, че по отношение на никоя от
процесните фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на
правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил
издаването на фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно
относимата практика /Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. / националният съдия
следва да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да
изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че
„обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от
посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй
като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи,
разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация
или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях
като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото
на приспадане. Тоест по ревизионната преписка категорично не са установени
данни за данъчна измама или злоупотреба с право, а следователно не са
установени и основания по т. 1 от диспозитива решение по дело С-18/13, за да
бъде отказано правото на приспадане на данъка на жалбоподателя. /Решение № 6047
от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на ВАС, Първо отделение/.
Следва
да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за
възстановяване на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката като
симулативна. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си, че режимът
на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006//112 не
допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че
съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че
сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото
лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му
бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Така и Решение № 6047 от
26.05.2015г. по адм.д. № 8024 от 2014г. по описа на ВАС – Първо отделение,
Решение № 252 от 10.01.2017г. по адм.д. № 11876 от 2015г по описа на ВАС – Осмо
отделение, Решение № 518 от 16.01.2017г. по адм.д. № 8295 от 2015г. по описа на
ВАС – Първо отделение. Знанието не може да се презюмира, както е допуснал
ревизиращият орган, а следва да бъде установено от обективните данни и
доказателства по делото.
Освен
това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело
С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или
услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит
поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на
доказателства за обезпеченост за
изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на
данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество
от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления
ДДС по издадената фактура.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по
отношение на доставката, така както е презумирал решаващият орган. Следва да се
налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало
да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител,
каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика
на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава
задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си,
каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по
съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква
а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на
данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност,
на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги,
поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите
доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки.
Настоящият
състав намира за неправилен и незаконосъобразен и доводът на приходната
администрация, че в хода на ревизията не са представени доказателства,
обуславящи реалността на фактурираните към жалбоподателя услуги, поради което
се очертава фактическия състав на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - заплащане на
възнаграждения без те да се реално осъществени и в този смисъл, че липсва
реално извършена стопанска операция, което от своя страна води до непризнаване
на този разход за данъчни цели. Изводът за нереалност на услугата с доводи, че
в хода на ревизионното производство не са представени доказателства, обуславящи
реалността на фактурираната услуга е неотносимо към правното основание, на
което се е позовал органът по приходите - чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Тази правна
норма изисква единствено извършване на разхода и неговата документална
обоснованост, каквато в случая е налице, и в този смисъл, съдът приема, че този
разход е доказан, без да се въвеждат допълнителни условия за неговото
признаване.
Освен
това с оглед обосноваване тезата за нереалност на документираните с процесните
фактури услуги, в ревизионния акт е направен анализ също така и на нормите на
чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Следва да се посочи, че тези две
правни норми регламентират две противоположни хипотези и не могат да бъдат
прилагани съвместно и във връзка една с друга. Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО
предполага и е приложима при реалност на сделката, докато нормата на чл. 16,
ал. 2, т. 4 от ЗКПО съдържа законова презумпция за нереалност на сделката.
Освен това, сочените правни норми не могат да бъдат самостоятелно правно
основание за увеличение на финансовия резултат, още повече, че нормата на чл.
16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО по своя характер е дефинитивна. Посочените норми се
намират в Глава IV „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“, докато
правилата за определяне на финансовия резултат се съдържат в Глава VI и
следващите от ЗКПО.
На
основание изложените по-горе мотиви, съдът приема, че в случая не са налице
материалноправните условия за преобразуване на финансовия резултат на
дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като разходът по процесните
фактури е извършен и той е документално обоснован.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да
бъде уважена, а ревизионният акт в потвърдената му част ще следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 2140 лева,
от които 50 лева – държавна такса, 890 лева – за вещо лице и 1200 лева –
адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя,
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р – 16001318003278-091-001/07.12.2018 г., потвърден с Решение
№ 122/26.02.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на
„Кубик М3“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „*****“, бл. ** А, офис **, с адрес за кореспонденция гр. Септември, бул.
„***“ № ***, представлявано от В.С.Й. - управител, направените по делото
разноски в размер на 2 140 /две хиляди сто и четиридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 10575 от 30.07.2020г. на ВАС - София , Първо отделение по АД № 5276/2020г.
- ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67 от 11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 447
от 2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на „Кубик М3“ ЕООД,
представлявано от В. Й. със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„**“, бл. ** А, офис * сумата от 1000 лв. /хиляда лв./, представляваща разноски
за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.