РЕШЕНИЕ
№ 1646
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110211882 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на доктор Г. К. М. с ЕГН**********, живеещ в
гр. П. на ул. „П. Д.“ №**** в апартамент ****, против Наказателно постановление
№********, издадено от А. Т. С. в качеството му на Председател на КОМИСИЯТА ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА с ЕИК по БУЛСТАТ*********** със седалище и
адрес на управление в гр. С. на пл. „С. Н.“ №*******, представлявана от председателя .
Жалбоподателят оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Жалбоподателят не твърди подаване на декларация, но
поддържа, че до края на 2023 година трудовият му договор съществувал „формално“, защото
жалбоподателят не получавал никакво трудово възнаграждение по него, а ръководеното от
него лечебно заведение не функционирало. Актът за установяване на административно
нарушение не бил връчен по надлежния ред на жалбоподателя. Жалбоподателят твърди, че в
края на 2023 година се явил в ответната комисия и написал обяснение. Случаят бил
маловажен по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания. С жалбата си жалбоподателят претендира разноски, но не представя
доказателства да е извършил такива.
Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.
1
Председателят на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА,
ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание. Надлежно
упълномощеният процесуален представител – главен юрисконсулт А. Р. М., навежда доводи
за безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на
гласните доказателства и приложените по делото документи. Моли съда да потвърди
процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
На 06. VII. 2023 година жалбоподателят заема за първи път длъжността Управител на
„*****************“ ЕООД с ЕИК**************. Обстоятелството се приема от съда за
ноторно известно, поради вписването му в общодостъпния търговски регистър. Същото
обстоятелство не е и спорно между страните, тъй като самият жалбоподател не твърди
противното в жалбата си.
На 15. IХ. 2023 година свидетелката Д. Й.Л. с ЕГН********** извършва справка в
регистъра на Комисията за противодействие на корупция на лица, заемащи публични
длъжности. От справката установява, че жалбоподателят заема такава длъжност, а още и че
не е подал встъпителна декларация за имущество и интереси. Подаването на такава
декларация не се твърди и от жалбоподателя. След това свидетелката извършва справка в
търговския регистър, от която установява, че жалбоподателят е управител на болница.
Свидетелката заявява в показанията си още, че жалбоподателят не подал встъпителна
декларация и след получаване на наказателното постановление.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства:
справка от публично достъпния търговски регистър;
показанията на свидетелката Д. Й. Л. с ЕГН**********, които съдът кредитира с
доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на
данни за възможна заинтересованост от изхода на делото;
приобщените по делото писмени доказателства:
процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление,
заповед за компетентност,
писма,
разписки,
констативен протокол,
2
протокол.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 17. Х. 2023
година под №*********** от свидетелката Д. Й. Л. с ЕГН**********, компетентно
длъжностно лице по силата на Заповед №**********, издадена от Председателя на
Комисията за противодействие на корупцията на 09. Х. 2023 година, заемаща длъжността
инспектор в Дирекция „Публичен регистър“ на ответната комисия, в присъствието на двама
свидетели.
На 09. ХI. 2023 година главната секретарка на Комисията за противодействие на
корупцията изпраща до Директора на Пловдивската областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи представено по делото писмо с изходящ №************** с искане
актът за установява не административното нарушение да бъде предаден на жалбоподателя.
Дирекцията връща подписания от жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение с представено по делото писмо с изходящ №****************година. От
отбелязването върху акта се установява, че същият е връчен на жалбоподателя по описания
начин на 16. XI. 2023 година. Жалбоподателят написва в акта възражения, както е посочено
и в жалбата, затова съдът намира, че актът несъмнено е достигнал до него, връчен от
полицейските служители.
Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Председател на
Комисията за противодействие на корупцията, на 26. I. 2024 година издава процесното
наказателно постановление №*************, в което възпроизвежда изцяло описаната в
акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на
чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, не приема на възраженията
по направените в него констатации и налага на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 1 600.00 лева на основание чл. чл. 115, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от Закона за
противодействие на корупцията за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във
връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия закон, отменени с §3, т. 25 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 02. VIII. 2024 година, а жалбата e подадена чрез административно-
наказващия орган на 12. VIII. 2024 година, т. е в срок.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
3
от формална страна:
Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са извършени на 08. VIII.
2023 година и установени при проверка, извършена на 15. IX. 2023 година от
актосъставителката Д. Й. Л. с ЕГН**********, а актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 17. Х. 2024 година – преди изтичането на тримесечния срок по чл.
34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. От обжалваното
наказателно постановление е издадено на 26. I. 2024 година – преди изтичането на
преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения
и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал. 1 от
същия закон.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението – 08. VIII. 2023 година в деня, следващ
изтичането на срока, в който жалбоподателят е следвало да подаде встъпителна
декларация,
мястото на извършване на нарушението – адреса на управлението на ответната
комисия, където жалбоподателят е следвало да подаде декларацията,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Съдът намира, че релевираните в жалбата възражения за нередовно връчване на акта
за установяване на административно нарушение се явяват неоснователни, доколкото
връчването чрез полицейските органи е допустимо. Следва да се има предвид още, че преди
връчването по този ред административнонаказващият орган е направил неуспешни опити да
връчи акта както на посочен от жалбоподателя адрес, така и чрез уведомяване по телефона.
Извършването на тези опити се установява от представените по делото писма.
по същество:
Нарушението е извършено на 08. VIII. 2023 година по време на действието на
отменения Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 от посочения Закон лицата, заемащи
висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт,
подават декларация за имущество и интереси. Жалбоподателят е именно такова лице по
силата на чл. 6, ал. 1, т. 46 от същия закон - управител на лечебно заведение за болнична
помощ, което се финансира от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от
4
държавния или общинския бюджет. По силата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона такива лица са
длъжни да подадат декларации в едномесечен срок от заемането на висшата публична
длъжност. Съдът счита, че последиците от неизпълнение на задължението за подаване на
декларация следва са уредени в действащия Закон за противодействие на корупцията, тъй
като актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното
постановление, са издадени след началото на действието му, макар и нарушението да е
извършено по време на действието на отменения закон. Съдът намира, че в случая не следва
да прилага §5, ал. 1 от допълнителните разпоредби, защото проверката е започнала по време
на действието на новия закон и няма за предмет установяване на конфликт на интереси.
От доказателствата по делото се изясни, че жалбоподателят заел длъжността
„Управител“ на „**********************“ ЕООД с ЕИК*************** на 06. VII. 2023
година. Така за него възникнало задължение да подаде декларация най-късно на 07. VIII.
2023 година (понеделник, първи работен ден след неприсъствения 06. VIII. 2023 година). По
делото не се установи, нито се твърди от жалбоподателя, това задължение да е изпълнено.
Съдът не приема довода на жалбоподателя, че за него не съществувало задължение да
подаде декларация, защото не получавал трудово възнаграждение от длъжността си, а
лечебното заведение не функционирало. Законите за противодействие на корупция имат за
цел да предотвратят случаи, в които лицата, заемащи висши публични длъжности, се
облагодетелстват от тях по начин, различен от получаване на трудово възнаграждение, а не
да проверят размера на това възнаграждение. Държавните органи, натоварени да
противодействат на такова облагодетелстване, изпълняват функциите си именно като следят
за съмнително и несъответстващо на възнаграждението от съответната длъжност
увеличение на имуществото на проверяваните лица. Извършването на такава проверка би
било невъзможно, ако е неизвестно какво е било имуществото на проверяваното лице в
момента на встъпването му в длъжност. Именно затова законът вменява задължението за
подаване на декларация при встъпването в длъжност, без значение дали за длъжността се
получава възнаграждение или не.
Съдът не приема и доводът на жалбоподателя, че извършеното нарушение е
маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за установяване на
административните нарушения и наказания. Извършеното нарушение е такова на просто
извършване, т. е не се налага от него да са настъпили предвидени в закона последици, за да
се счита довършено. Затова съдът не обсъжда доводите на жалбоподателя относно
обстоятелството, че от действията му не настъпили вредоносни последици. Нещо повече,
последиците от неизпълнението на задължението за подаване на декларация са укриване на
неправомерно получени доходи. Липсата на такива последици може да се установи само
след извършване на щателна проверка на имуществото на нарушителя, каквато в случая не е
направена. Съдът намира още, че не следва да взема предвид и погрешното схващане на
жалбоподателят, че не следва да подава декларация заради липсата на доходи от длъжността
си. Той е узнал, че следва да подаде декларация и в този случай най-късно с уведомлението,
изпратено от наказващия орган. Въпреки това не е подал декларацията, според
5
свидетелските показания и след издаване на наказателното постановление.
Съдът намира още, че процесният случай не попада и в хипотезата на §4 от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията.
Посочената разпоредба предвижда, че „задължените лица, подали встъпителни декларации
по реда на отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации
след влизането в сила на този закон. Те подават декларации при условията и по реда на този
закон в сроковете по чл. 52 – ежегодно до 15 май“. За жалбоподателя задължението за
подаване на декларация е възникнало още при действието на отменения закон и той не го е
изпълнил още тогава, т. е той не е задължено лице, подало встъпителна декларация по реда
на отменените разпоредби, а напротив – задължено лице, което изобщо не е подало
декларация.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено – същият е съзнавал, че заема
висша публична длъжност, от което за него възниква задължение да подаде декларация, но е
възприел пасивно поведение, за което е предвиждал, че ще доведе до неизпълнение на това
задължение.
За да се произнесе по размера на наложената глоба, съдът взема предвид, че тя е в
границите, предвидени от закона. Същата е под средния размер, за който съдът приема, че
възлиза на 2 000.00 лева. Съдът счита обаче, че налагането на административна санкция в
такъв размер не отчита обстоятелството, че няма данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. Затова съдът следва да измени наказателното постановление като наложи
санкция в минимален размер.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора разноските по делото следва да бъдат определени по
правилата на съразмерното уважаване и отхвърляне на исковите претенции по Гражданския
процесуален кодекс, доколкото по въпросите на разноските Законът за административните
нарушения и наказания се препраща към Административнопроцесуалния кодекс, а за
неуредените в същия кодекс въпроси по разноските се прилага Гражданския процесуален
кодекс по аргумент чл. 143, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от
д
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. Това е така, тъй като в чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени случаите на частично
уважаване на жалбата.
Административното наказание „глоба“ в случая се намалява от 1 600.00 лева на 1
000.00 лева, т. е с около ⅓. По делото не са представени доказателства за направени от
жалбоподателя разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат. На основание
д
чл. 63, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания в полза на ответната
комисия следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение, тъй като
6
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил защитаван от
юрисконсулт. Отчитайки изискванията на ал. 5 от същата разпоредба във връзка с чл. 37 от
е
Закона за правната помощ във връзка с чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът счете, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лева. Съразмерно на
неоснователната част от жалбата в полза на страната следва да се присъди сумата в размер
на 80.00 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №***********, издадено от А. Т. С. в
качеството му на Председател на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА с ЕИК по БУЛСТАТ************* със седалище и адрес на
управление в гр. С.на пл. „С. Н. №****** представлявана от председателя , с което
на основание чл. чл. 115, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 от Закона за противодействие на
корупцията на Г. К. М. с ЕГН**********, живеещ в гр. П. на ул. „П. Д.“ №*** в
апартамент *****, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
600.00 (хиляда и шестстотин лева) лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия закон, отменени с §3, т. 25 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията, като
НАМАЛЯВА размера на глобата от 1 600.00 лева на 1 000.00 лева.
2. ОСЪЖДА Г. К. М. с ЕГН**********, живеещ в гр. П. на ул. „П. Д.“ №**** в
апартамент *******, да плати на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА с ЕИК по БУЛСТАТ************ със седалище и адрес на управление
в гр. София на пл. „С. Н.“ №*****, представлявана от председателя А. Т. С., 80.00 лева
разноски по делото, съобразно с неуважената част от жалбата.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7