Р Е Ш Е Н И Е  № 654

гр.Русе, 07.11.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Районен съд - Русе, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети септември  две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева…..…………………………………………..................

и в присъствието на  прокурора…………………………………………………………….

        Като разгледа  докладваното от съдията АНД № 1280 / 2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от Т.И.Я. против наказателно постановление №  17-1085-001950/18.09.2017г. на Началника на  РУП - гр.Ветово. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

        Жалбоподателят, редовно призован  не се явява, вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

        Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Районна прокуратура - Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС.  На 21.08.2017г. около 22,10 ч. управлявал велосипед „Томас“ ,червен на цвят с прикачен към него двигател в района на магазин „Практис“ в гр.Русе. В един момент загубил управлението на велосипеда и паднал на земята, поради което и потърсил медицинска помощ в болнично заведение в гр.Русе. Оттам се обадили на полицията, предвид утвърдената практика при подобни случаи. Полицейските служители посетили предполагаемото място където жалбоподателят е паднал на пътното платно, но не открили следи и след това го посетили в дома му. Там той им показал велосипеда, обяснил им, че го е карал той при падането си, но отказал да даде проба за алкохол, като казал, че такава не се дава  когато няма пострадали хора. В хода на проверката жалбоподателят не  отрекъл, че монтираният двигател на мотопеда е с вътрешно горене. Бил му издаден медицински талон, но той не се явил в болнично заведение за даване кръв за изследване. Св.С.Г. съставил АУАН против него, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил наказания „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл.185 от ЗДвП и наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

       

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна.

 

По делото няма спор, че на велосипеда е монтиран допълнително двигател с вътрешно горене. Това не се оспорва както от жалбоподателя при посещението на полицейските служители в дома му, а също и от защитата в съдебно заседание. Подобни възражения няма както в АУАН, така също и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Основният спорен по делото въпрос е дали управляваното от жалбоподателя превозно средство е моторно или не, съответно отговорът на този въпрос ще отговори и на въпроса съставомерно ли е извършеното от него нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, доколкото този състав изисква отказващия да бъде изпробван за алкохол да е управлявал именно такова.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6 т.11 от ЗДвП "моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. От тази дефиниция се установява на първо място, че МПС е вид на ППС и на второ място да е снабдено с двигател за придвижване. От граматическото тълкуване на нормата се установява, че нормата е с изключително високо приложно поле – няма никакви изисквания към вида на двигателя, използваното гориво, дали е фабричен или самоделен, минимален или максимален  работен обем и скорост, т.е. в противен случа това изрично щеше да бъде посочено, както например законодателят използва този подход при дефиниране на мотопедите и мотоциклетите (§ 6 т.13 и т.14 от ЗДвП). Очевидно  идеята на законодателя е била, че управлението на МПС от лице, което е  употребило алкохол, респ. отказва да бъде изпробвано за такъв във всички случи е с потенциално по-висока степен на обществена опасност спрямо управлението в такова състояние на  немоторно ППС - в първия случай отговорността ще бъде по чл.174 ал.1 (3) от ЗДвП, а във втория по субсидиарния състав на чл.185 вр.чл.5 ал.1 т.1 от с.з. Доколкото в § 6 т.19 от ЗДвП е дадена и дефиниция на понятието „велосипед“, като вид ППС, придвижвано с мускулна сила за съставомерността на нарушението не може да бъде използван субективен критерий, като напр. дали е придвижван от двигателя (в случая с вътрешно горене) или от мускулната сила на дееца, защото подобен критерий в закона няма – дали към момента на инкриминираното управление двигателят е включен (работещ) или не – арг.чл.343б ал.1 от НК, съотв. чл.174 ал.1 (3) от ЗДвП ; единственият релевантен критерий е дали е налице управление на същото, съобр. тълкуването дадено в т.2 от ППВС          № 1/1983г. Това възражение на защитата – че не е ясно дали двигателят на велосипеда е работил към момента на произшествието – е ирелевантно, защото подобен признак в закона няма. В противен случай, от обективна страна във всички случаи би присъствал и признакът по чл.343б ал.1 от НК, респ. чл.174 ал.1 (3) от НК, като напр. работещ двигател. В случай, че се възприеме това възражение би се достигнало до положение употребил алкохол водач на автомобил, който се управлява по „инерция“ или с неработещ двигател да не носи наказателна, съотв.административноказателна отговорност, което освен всичко друго би противоречало и на разума на закона.    

На основание чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства подобни превозни средства действително не подлежат на регистрация, но това не влияе на съставомерността на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, доколкото в случая отговорността на жалбоподателя не е ангажирана по чл.175 ал.3 от ЗДвП, респ. по чл.345 ал.2 от НК.

  С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е следвало да даде проба за алкохол с техническо средство доколкото е управлявал МПС и с отказа си е реализирал състава на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Правилно не му е наложено кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС” доколкото същият е неправоспособен водач.

 

По отношение на нарушението по чл.20 ал.1 вр.чл.185 от ЗДвП съдът също намира, че е правилно установено и доказано. Съгласно тази разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Доколкото жалбоподателят не е сторил това същият е допуснал настъпването на ПТП, тъй като си е причинил фрактура на 6-то и 7-мо ребро и охлузни рани по тялото. При това положение правилно е ангажирана отговорността му по чл.185 от ЗДвП.

В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът:

 

Р   Е   Ш   И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-1085-001950/18.09.2017г., издадено от Началника на  Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на Т.И.Я. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл.185 от ЗДвП и  „глоба“ в размер на  2 000 лв. за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

       

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Окръжен съд.

 

 

 

                                                                Районен съдия :