Р Е Ш Е Н И Е № 148/12.12.2022 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав,
в публично заседание на първи декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Велина Митева и с участието на прокурора Димитринка
Георгиева, разгледа докладваното от съдия
Вълчев КАНД № 152 по описа за 2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадени от К.М.М. против
Решение № 24/30.09.2022 г. по анд № 20222320200046/2022 г. на Районен съд-Тополовград.
Касационната жалба е подадена от страна, за която
обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е процесуално
допустима.
С обжалваното решение Районен съд-Тополовград е
отхвърлил жалбата на К.М. *** против незаконно фактическо задържане от
служители на РУ-Тополовград.
Недоволен от решението К.М.М. го обжалва чрез процесуалния си представител, като
счита същото за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и издадено в противоречие
с процесуалните правила, т.к. съдът абсолютно безразборно и безкритично борави
с правните категории и понятия и не кредитира показанията на единствения
свидетел на случилото. Претендира да се отмени решението на РС-Тополовград, да се признае фактическото му задържане на
13.05.2022 г. за незаконно, както и се присъдят направените разноски в двете
съдебни инстанции.
Ответната страна РУ „Полиция“-Тополовград не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Участващия по делото прокурор изразява становище да се
остави без уважение касационната жалба и да се потвърди първоинстанционното
решение, т.к. авторството на деянието, както и самото административно нарушение
са установени и доказани по безспорен начин.
Административен съд-Ямбол, първи касационен състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционния съд установява следната фактическа обстановка:
На 13.05.2022 г., при изпълнение на служебните си
задължения около 22.20 часа на ул.Гюмюрджина“ в
Тополовград, автопатрул в състав ст.полицай П.Д. и
полицай И.И. настигнал лек автомобил „***, с ДКН ***,
управляван от К.М. *** и видял как криволичи по пътното платно. С цел
предотвратяване възникването на ПТП и други инциденти, служителите предприели
действия за спирането му, като включили звуков и светлинен сигнал на ул.“Сакар
планина“ в гр. Тополовград и тръгнали след него. Водачът на автомобила не спрял
при подадения звуков и светлинен сигнал, а увеличил скоростта на движение. На
кръстовището на ул.“Сакар планина“ и ул.“Москва“ водачът на лекия автомобил,
извършил движение десен завой, навлязал в насрещното
платно и застрашил движещият се насреща лек автомобил „***“ с ДКН ******,
управляван от Т.К.И. от гр.Тополовград, Автомобилът
продължил движението си по ул.“Москва“, след което завил по ул.“Васил Левски“ и
спрял пред частен дом, находящ се в ***, като водачът
М. излезнал от автомобила. От полицейския автомобил, който
е следвал автомобила на М. е слязъл и полицейския служител П.Д. , отишъл е до
водача на л.а.„***“ с ДК№ ***, като се представил. Установил, че автомобила се
управлява от М. и че пътника седящ на предната дясна седалка е К.Х.К. от
гр.Тополовград. Разпоредил на М. да остане в автомобила до пристигане на
служител от звено „пътен контрол“ за вземане на отношение.Поискал му
документите на автомобила и СУМПС. Тогава М. посочил, че не си носи
документите, като му казал, че ще прескочи до тях, за да ги донесе при което Д.
отново му разпоредил да остане в автомобила, каквото разпореждане е отправено и
към пътника К.. За предприетите и
извършени действия до момента, полицай И. докладвал на ОДЧ, като е поискал съдействие
от служител на „КАТ“ за вземане на отношение по случая. След пристигане на ст.полицай Х.С.-мл. АК при РУ-Тополовград,
последния се представил на водача и му предоставил запечатан „мундщук“ за
изпробване за алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. №
ARPL0569. Водачът М. разпечатал „мундщука“, а служителят С. го поставил на
техническото средство. Показанието на техническото средство на 13.05.2022 г. в
22:52 ч. е било 1.15 промила в издишаният въздух. М. придружил служителите до сградата на
РУ-Тополовград, където му е била извършена проверка в АИС-МВР и съставен АУАН
№065401 по чл. 5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Издаден е бил талон за
изследване с №0051097, в който собственоръчно е написал, че приема показанието
на техническо средство. На 30.05.2022 г. К.М. ***-789, по която е образувана преписка
№ 2499/2022 г. на РП-Ямбол. По преписката
е приложено копие на Дневник за пропускателен режим на РУ Тополовград, заведен
с №358р-648/15.01.2021 г. от който е видно, че на 13.05.2022 г. в 23:15 ч., М. ***
за вземане на отношение по случая (съставяне на АУАН) и в 23.50 ч. излиза от
сградата на РУ Тополовград. По преписката са приложени записи от охранителните
камери поставени на сградата на РУ-Тополовград, при прегледа на които е
установено, че М. заедно с АПР по запис от камера № 4, влиза в сградата на
РУ-Тополовград в 23:07 ч. без поставени помощни средства /белезници/, свободно,
без сила и без принуда и изляза от сградата на РУ-Тополовград в 23:48 часа.
За да отхвърли жалбата, съдът е направил извод, че по
делото не са представени от М. никакви доказателства и не са събрани такива в
хода на съдебното дирене, от които да се направи извода, че е налице незаконно
фактическо задържане на лицето К.М. ***, а дори липсват данни и доказателства, че е
имало задържане от органите на полицията на това лице по реда на чл.72 от ЗМВР.
Според съдът от всички събрани по делото писмени доказателства се установява,
че лицето не е било задържано по реда на ЗМВР, че то е пребивавало на законно
основание в сградата на РУ-Тополовград за периода от 23:15 часа до 23:50 часа
на 13.05.2022 г. за вземане на отношение и съставяне на АУАН за управление на
МПС след употреба на алкохол и спрямо това лице не са извършвани никакви
незаконосъобразни и противоправни действия от страна
на полицейските служители Д. и И..
Решението е правилно.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че не само не е налице незаконно
фактическо задържане на лицето К.М. ***, а и не е имало задържане от органите на
полицията на това лице по реда на чл.72 от ЗМВР.
Същото се установява безспорно и категорично от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, които са непротиворчиви и не са оборени в хода на съдебното
производство.
Направените въз основа на тях изводи от районния съд
са правилни и в съответствие с приложимите правни норми.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че
неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля К., т.к. за да ги изключи
от доказателствения материал от една страна съдът е
посочил последователни, логични и обосновани мотиви, а от друга въпросните
показания изцяло противоречат на целия останал доказателствен
материал.
Следва да се посочи и че по същество самата касационна
жалба е бланкетна и борави с общи понятия, които не
съдържат конкретни касационни основания за отмяна на атакуваното решение.
Поради това както при установяване на данните по
делото, така и при произнасяне по доказателствените
искания, районния съд не е допуснал процесуални нарушения.
Освен това както в хода на административното, така и
на съдебното производство не са допуснати нарушения, които да са съществени или
да са възпрепятствали въможността от реализиране на
пълноценна защита и които да дават основание за отмяна на решението.
В този аспект дори и след като се е запознал с цялата
преписка, наличната документация и съдържанието й, оспорващия чрез процесуалния
си представител не е навел твърдения и не е ангажирал доказателства, които да
доведат до възприемане на различна фактическа обстановка и да обосноват други
правни изводи.
Посоченото мотивира настоящата инстанция да приеме, че
правилно първоинстанционния съд е приел, че не е
налице незаконно фактическо задържане на лицето К.М. *** и не е имало задържане
от органите на полицията на това лице по реда на чл.72 от ЗМВР.
По тези съображения, ЯАС намира, че подадената
касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.
Решението на първоинстанционния
съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото трябва да бъде отхвърлено и
искането на касатора да му се присъдят направените по
делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Предвид горното
и на основание чл.221, ал.2 предл.1 от
АПК, ЯАС, първи касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 24/30.09.2022 г. по анд № 20222320200046/2022
г. по описа на Районен съд-Тополовград.
ОТХВЪРЛЯ искането на на К.М. *** за
присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/
не се чете
2. /п/ не се чете