Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                  СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. № 6361/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците М.Н.С., действаща лично и като законен представител на П.Х.Д. твърдят, че на 29.05.2014г. в гр. Кнежа, на ул. „Райна Княгиня“, Х.П.Д.– баща на втория ищец и фактически съжител на първия, като водач на мотоциклет ЕТ3 250 см3, с ДК №*****преминал в десния край на несигнализирана и с неправилна форма и размер изкуствена неравност на пътното платно, след която непосредствено се намирала дълбока необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в която попаднало предното колело на мотоциклета и той загубил контрол върху  управлението и се блъснал в крайпътно дърво в посока на движението му, пред дом № 16. Сочат, че в следствие на произшествието ристо Д.получил редица травматични увреждания, които довели до сериозни усложнения, въпреки проведеното му комплексно болнично лечение и на 29.06.2014 г. той починал. Твърдят, че причината за произшествието се дължи както на наличието на пътното платно на неотговарящо на законовите изисквания препятствие за ограничаване скоростта на движение, така и на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Сочат, че отговорност за това носи ответникът Община Кнежа, тъй като тя е длъжна да е длъжна да поддържа пътната инфраструктура на територията на общината в състояния годно да осигури сигурно движение на ППС, но същата не изпълнила задълженията си по Наредба № РД-02-20-10/05.07.2012 г. на МРРБ, тъй като липсва план за организация на движението във връзка с намиращото се на пътя препятствие за принудително намаляване на скоростта, същото не е отговаряло на нормативните изисквания, не е отстранена и е обезопасено мястото, където е имало дупка на пътното платно. Сочат, че със смъртта на Х.Д.семейството загубило своята морална и финансова опора, като мъката от загубата е непреодолима. Ищцата П.Д. останала без баща в ранна възраст. Считат, че справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на по 200 000 лева на всеки един от тях и претендират тази сума, ведно със лихва за забава от датата на деликта – 29.05.2014г. до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът Община Кнежа оспорва исковете. Твърди, че е изпълнила точно задълженията си по поддръжка на процесния пътен участък и на него не е имало несигнализирана дупка на пътното платно. Сочи, че наличната на място изкуствена неравност, тип „спящ полицай“ е била сигнализирана с пътен знак А13. Твърди същата да е изградена преди приемане на Наредба № РД-02-20-10/05.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, като според § 3, ал.1 от Наредбата привеждането в съответствие с изискванията на Наредбата на съществуващите изкуствени неравности е следвало да се извърши в срок до 3 години от приемането , който срок изтича след датата на процесното ПТП. Твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП е единствено поведението на водача на мотоциклет, който е управлявал същия без да притежава необходимата правоспособност за това, както и с несъобразена скорост. Претендира разноски.

Третото лице, помагач на ответника С.Т.Ш. оспорва исковете. Твърди, че причината за настъпване на произшествието стои единствено в поведението на мотоциклетиста, който е бил неправоспособен, управлявал е ППС непреминало технически преглед и е карал с несъобразена скорост. Сочи, че процесният пътен участък да е бил ремонтиран и без неравности, а задълженията по организация на движението – точно изпълнени.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно- обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение. За ангажиране отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа е настъпила смъртта на Х.П.Д., от която те са претърпели неимуществени вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, при съблюдаване критериите посочени в ППВС № 4/1968 г.

Тежестта на доказване на тези факти е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че е изпълнил всички свои задължения по поддържане на пътя в процесния пътен участък, както и че противоправният резултат е настъпил единствено в следствие противоправното поведение на починалия, респ. че с поведението си той е улеснил настъпването на пътно- транспортното произшествие.

На 29.05.2014г. е съставен протокол за ПТП № 5, в който е посочено, че същия ден, около 9,30 ч. е настъпило ПТП в гр. Кнежа, на ул. Райна Княгиня. В протокола е посочено, че водачът на мотоциклет ЕТ 3, ДК № *****  е пострадал при управлението му, като е откаран в ЦСМП – Плевен с фрактура на долен крайник. Като обстоятелства и причини за настъпване на произшествието е посочено, че в следствие несъобразена скорост при преминаване на препятствие на пътното платно служещо за ограничаване на скоростта па ул. „Р.Княгиня“ губи контрол над МПС и се блъска в крайпътно дърво в дясно по посока на движението си. За настъпилото произшествие е образувано досъдебно производство, което е приключило с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. Видно от отбелязването  в констативния протокол водачът Х.П.Д.е разполагал със свидетелства за правоуправление № *********, категория „В“, валидно до 02.02.2016 г.

Установява се от извършена справка лист 196 от делото, че ППС с рег. № ***** не е притежавал валиден периодичен преглед към 29.05.2014 г.

Според показанията на свидетеля Л.Р. тя е била свидетел на инцидента през 2014 г. Свидетелката сочи, че пътувала по ул.“ Княгиня М. Луиза “ и на кръстовището с ул. „Опълченска“ ги задминал моторист с доста висока скорост. След това мотористът преминал през налична гърбица на пътното платно в дясната й част и отскочил от мотора, като изхвръкнал от него и се ударил в циментова греда, намираща се в тревната площ, в дясно, а мотоциклетът продължил направо до удара си в крайпътно дърво. Свидетелката сочи, че спряла автомобила си и отишла при моториста, който бил в съзнание и със счупен крак. Според Р. самата гърбица била маркирана с бяло, но не помни дали е имало знак за наличието й на място.

Според показанията на свидетеля П.Т. той в качеството си на автоконтрольор посетил процесното ПТП, като на място установил, че в близост до препятствие на пътното платно, тип „легнал полицая“ имало мотоциклет в регулата. Свидетелят сочи, че други неравности на пътното платно не е имало, тъй като пътният участък бил наскоро ремонтиран, тъй като до тогава бил с чести произшествия и тъй като улицата е дълга и права най-вероятно е подал той искане за изграждане на „легналия полицай“.  Свидетелят сочи, че е имало знак, обозначаващ наличието на тази неравност, но за такъв ограничаващ скоростта на движение не помни. Свидетелят сочи, че при пристигане на местопроизшествието било сухо, като нямало спирачни следи на пътното платно, като установили само обелена кора на крайпътно дърво, което той смята, че е от преминаването на мотора.  Свидетелят сочи, че по негово мнение причина за произшествието е преминаването на мотоциклета в близост до регулата, в ниската част на препятствието, което е довело до загуба на управлението на превозното средство.

Според показанията на свидетеля П.М.той е от гр. Кнежа и живее на две пресечки от мястото, на което е настъпило процесното ПТП, както и е че е велосипедист и познава участъка добре. Свидетелят сочи, че не е свидетел на произшествието, като за мястото му разбрал от съседи от махалата. Свидетелят сочи, че съседи му казали, че мотоциклетистът се ударил в бетонна колона, намираща се на около 3-4 м. след легналия полицай, като сочи, че от около 10 години преди депозиране на показанията в пътния участък след легналия полицай не е имало дупки и неравности, като 2011 г. същият бил ремонтиран. Свидетелят сочи, при предявяване на снимка на стр. 11 от делото, че според него потъмняването в дясно на около 3-4 м. след „легналия полицай“ представлява кръпка във връзка с полагането на връзка с газта.

Според заключението на приетата автотехническа експертиза на база констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие и снимките към него и събраните по делото гласни доказателства, произшествието е настъпило при следния механизъм: мотоциклетистът Х.Д., като водач на мотоциклет ЕТЗ, с рег. № ***** изпреварил в кръстовището на ул. „Райна Княгиня“ с ул. „Опълченска“ лекия автомобил, управляван от свидетелката Л.Р., след което се върнал в дясната пътна лента и преминал през изкуствена неравност на пътното платно, разположена на 41 м. след кръстовището. Вещото лице сочи, че преминаването през неравността била ударно, тъй като неравността е с височина около 10 см. и малък размер  1,8 м. вместо 4,2 м. по дължината на пътя, поради което водачът на мотоциклета е изгубил контрол над управлението му и се е насочил диагонално надясно, ударил се е в десния бордюр и се е качил на затревения участък, като е продължил по него, като ударът в бордюра допълнително е допринесъл за загубата на контрол. След това мотоциклетът се е завъртял по посока на часовниковата стрелка около крайпътно дърво, намиращо се непосредствено след циментовата алея пред дом 16 и с лявата си страна се е ударил в него. След това мотоциклетистът при наклонен мотоциклет вероятно се е ударил в циментовата колона, след което е последвало завъртане на мотоциклета около ствола на дървото в посока обратна на часовниковата стрелка да спирането му в положението, в което е намерен. Вещото лице сочи, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на мотоциклета, който не се е съобразил с наличието на изкуствена неравност на пътното платно и не е намалил скоростта до подходящата скорост от 30  км.ч., а е преминал със скорост над безопасната. Вещото лице сочи, че причина за създаване на опасността е и наличието на нестандартна изкуствена неравност, която е станала причина за генериране на по-големи динамични сили и загуба на контрол над управлението на мотоциклета. Вещото лице сочи, че на място не е имало поставен знак за ограничение на скоростта на 30 км.ч.. Вещото лице сочи, че от снимките, направени непосредствено след произшествието не може да се установи маркиране на изкуствената неравност и наличието на пътен знак за наличието й, а такива данни са налице едва по протокол съставен около 2 м. след произшествието – на 24.07.2014 г., но по данни от „Гугъл Улици“ и „Гугъл Земя“ неравността е била с видима маркировка, както и преди нея е имало поставен знак А13. Вещото лице сочи, че липсват обективни данни, от които да се изведе точната скорост на мотоциклета при преминаването му през изкуствената неравност, но със сигурност тя е била над безопасната такава от 30 км.ч., извлечена от опитните правила, при разрешена максимална скорост за процесния пътен участък от 50 км.ч. Според експертизата на около 16 м. след изкуствената неравност е налице кръпка на пътното платно в дясна, но същата следва мястото, на което мотоциклетът се е ударил за пръв път в крайпътно дърво, поради което преминаването през нея не е в причинна връзка с настъпване на произшествието. Според отговора на вещото лице по т. 1.2 от задачите в исковата молба при конкретните размери на създадената изкуствена неравност същата представлява опасно съоръжение, тъй като и при най-честото ограничение на скоростта от 30 км.ч. биха се генерирали големи инерционни сили при преминаването през нея с лек автомобил, а за мотоциклетистите това е значително по-зле, тъй като от гледна точка на безопасност водачът на мотоциклета лесно може да изгуби контрол над управлението му.  Според отговора на задача 2.4 поставена от ответника безопасната скорост за преминаване през неравности къси под 2 метра е около 15 км.ч., дори и с лек автомобил. Вещото лице сочи, че ако неравността е била маркирана към момента на произшествието, така както е посочено в протокола от 24.07.2014 г., то тя е била видима за мотоциклетиста и той е имал възможност да я възприеме и да съобрази скоростта си на движение с нея при движение с разрешената скорост от 50 км.ч.

Не е спорно между страните, че причината за смъртта на Х.П.Д.са настъпилите увреждания в следствие на процесното ПТП като това се установява и от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза.

Относно претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелката Т.Т..

Според показанията на свидетелката Т.тя е била съседка на ищците и ги познава от много години. Свидетелката сочи, че М. живеела на съпружески начала с момче, което починало при ПТП с мотоциклет, което момче е бащата на П.. Свидетелката сочи, че отношенията в семейството били добри, като М. трудно преживява смъртта на партньора си и това довело до прекъсване на следването й по специалност медицина. Свидетелката Т.сочи, че и детенцето почнало да задава въпроси какво е станало с баща му и защо го няма

От събраните по делото писмени, гласни доказателства и приетата и неоспорена автотехническа експертиза съдът приема за установено, че причина за настъпване на произшествието е преминаването на водача на мотоциклет ЕТ3, с рег. № ***** през изкуствена неравност на пътното платно, ограничаваща скоростта за движение, с несъобразено скорост, като самата изкуствена неравност е създавала опасност за движението, поради размерите си. Не се установява наличието на необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, преминаването през която да е довело до загуба на контрол върху управлението на мотоциклета. Не се установява причина за настъпване на произшествието да е наличието на неизправност на мотоциклета, с който е настъпило произшествието, предвид възлаженията на ответника, че същият не е преминал технически преглед.

Предвид изложеното, на първо място следва да се отговори на въпроса имало ли е и какви са били задълженията на ответната община във връзка с изграждането на пътната неравност и нейната сигнализация.

Съгласно чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са общинска собственост. Според разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата управлението на общинските пътища е отговорност на кметовете на община, като управлението включва, както организирането и възлагането на тяхното изграждане и ремонт, така и според чл. 19, ал.2, т.5 ЗП управлението на пътищата включва осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, за което отговаря съответната община.

Според чл. 24а, ал.1  от Закона за движение по пътищата /в редакцията ДВ бр. 68/02.08.2013 г./ „За ограничаване на скоростта на движение се използват изкуствени неравности или други средства, които се изграждат или монтират на платното за движение, като въз основа на възлагането с ал. 2 от разпоредбата е приета Наредба № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях.

По делото не се установява моментът, в който е изградено процесното препятствие, разположено напречно на платното за движение за ограничаване на скоростта. В тази връзка третото лица-помагач на ответника в писмената си защита твърди, че това е станало с възлагане на обществена поръчка за цялостно асфалтиране на ул. „Райна Княгиня“, но това не се установява от съдържанието и предмета на договора за възлагане на обществена поръчка и протоколите по приемане на работата по него. Според чл. 11, ал. 3 от Наредбата отклоненията и препятствията, разположени напречно на платното за движение, се сигнализират с пътни знаци съгласно изискванията на Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.). Според § 2 от ПЗР на Наредбата „администрацията, управляваща пътя, или собственикът на пътя в зависимост от степента на опасност за живота и здравето на хората (установена или потенциална) предприемат мерки за ограничаване на скоростта на движението съобразно приложимите за съответната територия/участък средства за ограничаване на скоростта на движението съгласно приложение № 1.,  а според § 3, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на Наредбата „съществуващите изкуствени неравности и другите средства за ограничаване на скоростта на движението се привеждат в съответствие с изискванията на тази наредба по реда на чл. 151 ЗУТ в срок три години от влизането й в сила, а тези, които не могат да бъдат приведени в съответствие с изискванията на тази наредба, се отстраняват в срок до една година от влизането й в сила.

Регулирането на пътното движение с пътния знаци и други средства за сигнализация е уредено с Наредба № 18/23.07.2011 г., като според чл. 26 от същата  Пътен знак А13 "Изкуствени неравности по платното за движение" се използва за сигнализиране на изпъкнали изкуствени неравности (гърбици) върху платното за движение с оглед принудително намаляване скоростта на пътните превозни средства.

Според чл. 79, ал.3, вр. с ал. 1 от Наредбата /в ред. ДВ бр. 18/2004 г., приложима към процесния период/ Пътен знак В26 "Забранено е движението със скорост, по-висока от означената" се използва за въвеждане на ограничение на допустимата максимална скорост на движение съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като когато намалението на скоростта за движение се променя на 30 км/ч намалението е еднократно.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът Община Кнежа като юридическо лице е длъжна да осъществява дейностите по поддържане безопасността на пътя и движението на процесния пътен участък, както и по изграждане, респ. привеждане в съответствие и отстраняване на средствата, изградена напречно на пътя и ограничаващи скоростта на движение, както и да организира тяхната правилна пътна сигнализация.

В настоящия случай се установява от заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза, че процесното съоръжение, изградено напречно на пътя за ограничаване от скоростта не съответства на техническите изисквания на Наредба № № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях. Тежестта на доказване точното изпълнение на задължението на ответника за спазване на нормите за изграждане на такъв вид пътно съоръжение е негова, като в тази връзка доколкото не се събраха доказателства за момента на изграждането му, следва да се приеме, че е налице изцяло неточно изпълнение на задължението за правилното изграждане на това напречно препятствие на пътното платно. Дори и да се приеме, че същото е било изградено преди приемане на Наредбата, то за общината като собственик на пътя е съществувало освен задължението по преустройството/премахването й в сроковете на наредбата и паралелното задължение за надлежното й сигнализиране. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид заключението на вещото лице за несъмнената опасност, поради техническите характеристики на изградената изкуствена неравност, за безопасността на движението, същата е следвало да бъде сигнализирана задължително и със знак за ограничаване на разрешената максимална скорост от 50 км./ч.. В тази връзка съдът намира, че поставянето само на пътен знак А13, сигнализиращ наличието на изкуствена неравност, не е било достатъчно за осигуряване безопасността на движението, той като е било необходимо изрично да се укаже на водачите на ППС, че следва и да предприемат действия по намаляване скоростта на движение на 30 км./ч., а дори и под нея.

Предвид изложеното съдът намира, че причина за настъпване на произшествието е както бездействието на служителите на ответника за правилно изграждане, евентуално премахване на изкуствено създадената неравност /срокът за реконструкция не е изтекъл, поради което не може да се приема неизпълнение на това задължение/ и надлежни сигнализиране за ограничаване на скоростта, така и поведението на водача на мотоциклета, който с поведението си е нарушил правилото за движение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, като е карал с несъобразена с релефа на пътя скорост, като същевременно водачът е бил неправоспособен, тъй като не е разполагал с необходимата за управление на този тип ППС правоспособност категория „А“.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на предявените искове.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищците М.Н.С. и П.Х.Д. неимуществени вреди от смъртта на Х.П.Д.е сумата от 150 000лв.. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че първата ищца е загубила своя спътник в живота, с който са създали семейство и са отглеждали малолетното си дете. Ищцата М.С. е разчитала на партньора си, като загубата е довела до съществена промяна в нейния живот й, тя е останала самотна майка и е изоставила обучението си. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и възрастта на ищцата и починалия й партньор, както и икономическата конюктура в страната към момента на деликта.  

При определяне размера на обезщетението дължимо на ищцата П.Х.Д., съдът отчита, както възрастта на починалия, така и тази на детето, което към момента на деликта е било едва на 2- годишна възраст. Лишаването от бащина грижа на едно дете, в тази ранна детска възраст е с естествени неблагоприятни последици. Детето е лишено от финансовата и емоционална подкрепа на своя баща. Сигурността в бащината подкрепа, особено важна за децата, е безвъзвратно загубена. Съдът отчита икономическата конюктура към момента на настъпване на деликта.

Така определеното обезщетение следва да бъде намалено с оглед конкретния обективен принос на Х.П.Д.в настъпване на противоправния резултат, спрямо този на починалия водач на МПС, като в тази връзка съдът намира следното. Съдът намира, че приносът на Х.Д.за настъпване на произшествието е голям, тъй като поведението му по управление на ППС без да има необходимата правоспособност представлява тежко нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като при липса на придобиване на необходимите практически и теоритични знания той е предприел тази висока рискова дейност, като същевременно и не е избрал и необходимата скорост за преминаване през пътното препятствие, което е могъл да стори. При преценка приноса на ответника съдът има предвид, че въпреки, че процесното съоръжение не е безопасно изградено, частично е била налице маркировка и пътни знаци, създаващи условия за сигнализирането му. Ето защо съдът намира, че обективният принос на пострадалия Х.Д.в настъпване на противоправния резултат е 50%. Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от 75 000,00 лева и отхвърлени за горницата до пълните им предявени размери от по 200 000,00 лева.

На основание чл. 86, ал. 1, във  вр. 84, ал. 3 от ЗЗД на ищците следва да бъде присъдена и законната лихва върху размера на обезщетенията от датата на деликта- 29.05.2014г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Й.Г.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на общо 4147,50 лева /по 2073,75 лева за представителство на всеки един ищец по отделно/ за представителство на двамата ищци съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6000,00лева, както и депозити за вещи лица в размер на 146,25 лева.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на по 3095,31 лева, всеки един от тях.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ОБЩИНА КНЕЖА, с адрес: гр. Кнежа, ул. „*****да заплати на М.Н.С., ЕГН: **********, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетната П.Х.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от по 75 000,00 лева, на всеки един от тях, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди претърпените от смъртта на Х.П.Д., в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.05.2014г. в гр. Кнежа, на ул. „Райна Княгиня“, пред дом 16, поради наличие на изкуствена неравност за ограничаване скоростта на движение с неправилна форма, която не била сигнализирана със знак за намаление на скоростта под максималната разрешена за съответния пътен участък, за изграждането/премахването и сигнализирането на която, задължение имат служителите на ответника, ведно със законната лихва от 29.05.2014 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните предявени размери от по 200 000лева, от всеки един от ищците.

ОСЪЖДА ОБЩИНА КНЕЖА, с адрес: гр. Кнежа, ул. „*****, да заплати на адв. Й.Г.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на общо 4147,50 лева.

ОСЪЖДА ОБЩИНА КНЕЖА, с адрес: гр. Кнежа, ул. „*****да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер 6000,00лева – държавна такса, както и депозити за вещи лица в размер на 146,25 лева.

ОСЪЖДА М.Н.С., ЕГН: **********, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетната П.Х.Д., ЕГН: ********** *** на основание чл. 78, ал.4 ГПК сумата в размер на по 3095,31 лева, дължима от всеки един ищец.

Решението е постановено при участието на С. Д.Ш., ЕГН: **********, като трето лице-помагач на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                           СЪДИЯ: